Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Възпитание - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    СЪТРУДНИЧЕСТВО

    “Защото сме части един на друг.”

    При формирането на характера няма други влияния така силни, както влиянията на дома. Работата на учителя трябва да допълня тази на родителите, но не и да я замества. Усилията на родители и учители трябва да бъдат насочени към всичко, което засяга благополучието на детето.ВЪ 147.11

    Сътрудничество между бащата и майката
    Съвместната работа трябва да започне в дома от бащата и майката. При обучението на децата си те имат равни отговорности, затова постоянно трябва да се стараят да действат взаимно. Нека се предават на Бога и да искат от Него помощ, за да се подкрепят. Нека да поучават децата си да са верни на Бога, верни на принципа и по този начин да са верни на себе си и към всички, с които са свързани. Така възпитаните деца, когато бъдат изпратени на училище, няма да създават трудности и грижи на учителя; напротив, ще му помагат и ще бъдат добър пример и насърчение за своите съученици.
    ВЪ 147.12

    Подкрепяне на учителя
    Родителите, възпитаващи така децата си, обикновено не са родителите, които критикуват учителя. Те чувстват, че както интересът на децата им, така и справедливостта на училището изискват от тях да подпомагат и почитат, доколкото е възможно споделилия тяхната отговорност.
    ВЪ 148.1

    Критикуване
    Тук много родители грешат. С прибързано, неоснователно критикуване те често унищожават влиянието на верния, самопожертвователен учител. Много родители, чиито деца са развалени от постоянно глезене, предоставят на учителя неприятната задача, да поправи тяхното нехайство; а след това с поведението си правят неговата задача почти безнадеждна. Критикуването и осъждането на училищното ръководство поражда у децата неподчинение и затвърждават техните лоши навици.
    ВЪ 148.2

    Ако са необходими критиката или съветът по отношение на учителската работа, трябва да стават насаме. Ако това не се окаже ефикасно, въпросът може да се отнесе до отговорните за ръководството на училището. Но не бива да се говори или върши нещо, което би намалило уважението на децата към този, от когото зависи до голяма степен тяхното благополучие.ВЪ 148.3

    Запознанство с учителя
    Тъй като родителите познават добре характера на децата си, както и физическите им особености или недостатъци, биха могли много да помогнат на учителя, ако му съобщят тези неща. За съжаление обаче твърде много хора не успяват да разберат това. Повечето родители не си дават труд да се поинтересуват от способностите на учителя или да му съдействат в работата.
    ВЪ 148.4

    Учителят в помощ на родителите
    Тъй като родителите много рядко се запознават с учителя, то много важно е учителят да се запознае с тях. Той трябва да посещава домовете на учениците си, за да се запознае с влиянията и средата, сред които живеят. Докосвайки се до техния живот и домове, връзката, свързваща го с учениците му може да се засили и той да научи как да се справя по-успешно с различните им наклонности и темперамент.
    ВЪ 148.5

    Учителят е двойно по-полезен, когато се интересува и от домашното възпитание. Много родители, погълнати от работа и грижи, изпускат случаите, които им се предлагат, за да влияят на децата си и да ги напътват към добро. Учителят може да помогне на такива родители да видят своите възможности и предимства. Но ще срещне и такива, които чувстват отговорността си като тежко бреме — толкова са загрижени децата им да станат добри и полезни мъже и жени. Често учителят може да помага на такива родители да носят своя товар и като се съветват заедно, и учителят, така и родителите ще бъдат окуражени и подкрепени.ВЪ 148.6

    Родители и деца
    Принципът на сътрудничеството е неоценим при домашното възпитание. Децата още от най-ранната си възраст трябва да бъдат възпитавани да чувстват, че са част от семейството. Дори и най-малките трябва да бъдат научени да взимат участие във всекидневната работа и да чувстват, че тяхната помощ е нужна и ценна. По-възрастните деца трябва да са помощници на родителите, да са запознати с техните планове и да споделят отговорностите и тежестите. Нека родителите да си отделят време да поучават децата си и да им показват, че ценят тяхната помощ, желаят да имат тяхното доверие и се радват на сътрудничеството им. И децата не ще се забавят да се отзоват на това желание. Така не само ще се облекчи товарът на родителите и децата ще получат практическо възпитание с неоценима стойност, но и семейните връзки ще се затвърдят и ще се заздравят самите основи на характера.
    ВЪ 148.7

    Учители и ученици
    Сътрудничеството трябва да бъде душата на училищната стая, законът за нейния живот. Учителят, спечелил сътрудничеството на своите ученици, си осигурява ценна помощ за поддържане на реда. Много момчета, чието немирство води към безредие и неподчинение, биха намерили отдушник за излишната си енергия чрез работата в класната стая. По-големите нека помагат на по-малките, по-силните — на по-слабите, и доколкото е възможно, от всяко дете да се изисква да върши нещо, в което превъзхожда другите. Това ще породи у детето себеуважение и желание да покаже, че е полезно.
    ВЪ 149.1

    Библейски примери
    Би било полезно за младежите, както и за родителите и учителите, да изучат урока за сътрудничество, на който ни учат Писанията. Между многото илюстрации в него обърнете внимание на изграждането на скинията - онзи нагледен урок за изграждането на характера — за което се обедини целият народ, “всеки човек, когото сърцето подбуждаше” (Изх. 35:21). Четете как сред беднотия, трудности и опасности ерусалимските стени бяха изградени отново от завърналите се пленници; как великата задача бе изпълнена успешно, защото “людете имаха присърце работата” (Неемия 4:6). Обърнете внимание и на ролята на учениците при чудото, извършено от Спасителя за нахранването на множеството. Храната се умножаваше в ръцете на Христос, но учениците поемаха хляба и го раздаваха на очакващата тълпа.
    ВЪ 149.2

    “...Така и ние мнозината сме едно тяло в Христа...” (Римл. 12:5). И така “според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат” (1 Петр. 4:10).ВЪ 149.3

    Думите, написани за ваятелите на идоли в миналото, могат да послужат, но с по-достойна цел, като девиз на днешните строители на характера: “Всеки помогна на другаря си и рече на брата си: ‘Дерзай!’” (Исая 41:6).ВЪ 149.4

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents