ОТНОШЕНИЕТО НА ВЪЗПИТАНИЕТО КЪМ ИЗКУПЛЕНИЕТО

“...Светлината да изгрее..., за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.”

Общението с Бога
Чрез греха човекът бе отделен от Бога. И в мрака на безкрайната нощ би останал завинаги отделен от Бога, ако не бе изкупителният план. Чрез жертвата на Спасителя за човека пак стана възможно общуването с Бога. Ние не можем да се явим лично в Неговото присъствие, поради греха в нас не можем да гледаме лицето Му, но можем да Го виждаме и да общуваме с Него чрез Исус, Спасителя. “Светлината на ...Божията слава се открива “в лицето Исус Христово.” Бог е “в Христа” примиряващ “света със Себе Си” (2 Кор. 4:6; 5:19).ВЪ 11.2

Най-висшето откровение
“И Словото стана плът и пребиваваше между нас... пълно с благодат и истина.” “В него бе животът и животът бе светлина на човеците” (Йоан 1:14; 1:4). Животът и смъртта на Христос — цената на нашето изкупление, не са за нас само обещание и залог за живот, не са само средство да ни се разкрият съкровищата на мъдростта. А са едно по-обширно, по-висше откровение на Неговия характер, за което дори и светите същества от Едем не знаеха.ВЪ 11.3

И докато Христос отваря небето за човека, то животът, който Той вселява, отваря човешкото сърце за небето. Грехът не само ни откъсва от Бога, но и унищожава както желанието, така и възможността на човешката душа да познае Бога. Христовата мисия се състои в това — да разтури действието на злото. Исус има силата да съживи и да възстанови парализираните от грях сили на душата, помрачения ум и извратената воля. Той отваря за нас богатствата на вселената и чрез Него се предава силата да се разпознават и присвояват тези съкровища.ВЪ 11.4

Сътрудничеството с Христос
Христос “светлината, която осветлява всеки човек, идеше на света” (Йоан 1:9). Както чрез Христос всяко човешко същество има живот, така и чрез Него всяка душа получава лъч от Божествена светлина. Във всяко сърце съществува не само умствена, но и духовна сила, чувство за правда, желание за добро. Но срещу тези принципи се бори вражеска сила. Резултатът от яденето от дървото за познаване на доброто и злото се изявява в опитността на всеки човек. В естеството му има наклонност към злото, сила, на която той не може да се противи, без да бъде подпомогнат. За да й устои и да достигне идеала, приеман в дълбините на душата си като единствено достоен, той може да намери помощ само при една-единствена сила — силата Христос. Най-голямата нужда на човека е да сътрудничи с тази сила. Най-високата цел при всяко възпитание трябва да бъде именно това сътрудничество.ВЪ 11.5

Делото на учителя
Истинският учител не се задоволява с второкачествена работа. Не се задоволява да насочва учениците си към образец, стоящ по-ниско от най-високия образец, който биха могли да достигнат. Не се задоволява да им предава само технически познания, да прави от тях само способни счетоводители, майстори занаятчии, успешни търговци. Неговата амбиция е, да ги вдъхнови с принципи на истина, послушание, честност, праведност и чистота — принципи, които ще ги направят положителна сила за стабилизирането и издигането на обществото. Истинският учител желае те да научат над всичко друго великия урок на живота — несебелюбивата служба.ВЪ 12.1

Тези принципи стават жива сила за оформяване на характера чрез запознаване на душата с Христос, чрез приемане на Неговата мъдрост за водач на сърцето и живота. Образува ли се този съюз, ученикът е намерил източника на мъдростта. Той има на разположение силата, която може да осъществи в него най-благородните му идеали. Има случая да се сдобие с най-висшето възпитание за живота в този свят. А получи ли го тук, той се записва в онзи курс на обучение, който обхваща и вечността.ВЪ 12.2

Единствената основа
В най-висш смисъл делото на възпитанието и делото на изкуплението са едно, защото при възпитанието, както и при изкуплението, “никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.” “Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота” (1 Кор. 3:11; Кол. 1:19).ВЪ 12.3

При променените обстоятелства истинското възпитание пак е в съгласие с плана на Създателя, плана на едемското училище. Адам и Ева получаваха наставления чрез непосредствено общуване с Бога, а ние гледаме “светлината на... Божията слава в лицето Исус Христово.”ВЪ 12.4

Целта на Учителя
Великите принципи на възпитанието са непроменими. “Утвърдени са до вечни векове” (Пс. 111:8), защото са принципи на Божия характер. Първата и постоянна цел на учителя трябва да бъде да помогне на ученика да ги схване и да влезе във връзка с Христос, за да станат те управляваща сила в живота му. Учителят, който си поставя тази цел, е всъщност сътрудник на Христос и Бога.ВЪ 12.5