Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Възпитание - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    ИЛЮСТРАЦИИ

    ВЪЗПИТАНИЕТО НА ИЗРАИЛ

    “Така Господ сам го води.” “...Настави го, опази го като зеницата на окото Си.”

    Семейното училище
    Установената в рая възпитателна система се съсредоточаваше в семейството. Адам беше “Божий” (Лука 3:38) и децата на Всевишния получаваха наставления непосредствено от своя Баща. Тяхното училище беше в най-истинския смисъл на думата семейно училище.
    ВЪ 12.6

    В Божествения план за възпитанието, приспособен за състоянието на човека след грехопадението, Христос е представител на Отца, свързващата халка между Бога и човека; Той е великият учител на човечеството. И нареди мъжете и жените да бъдат негови представители. Семейството беше училището и родителите — учителите.ВЪ 13.1

    Условия
    Съсредоточеното в семейството възпитание, бе онова, което се прилагаше в дните на патриарсите. За така организираните училища Бог бе, Който създаде най-благоприятните за развитието на характера условия. Народът, който бе под ръководството Му, продължаваше да спазва плана за живеене, начертан от Него още в началото. Онези обаче, които се отделиха от Бога, си съградиха градове и събирайки се в тях се хвалеха с блясъка, великолепието и пороците създаващи и днес гордостта и проклятието на света. Но хората, които се придържаха към Божиите принципи на живот, обитаваха сред полетата и хълмовете. Обработваха земята и имаха големи стада. При този свободен и независим живот, пълен със случаи за работа, учене и размишление, те се учеха от Бога и поучаваха и чадата си за Божиите дела и пътища.
    ВЪ 13.2

    Обучението в пустинята
    Този метод на възпитание Бог желаеше да установи в Израил. Но когато бяха изведени от Египет, между тях имаше само малцина подготвени да работят заедно с Бога за възпитанието на децата. Самите родители се нуждаеха от наставления и дисциплина. Жертви на дългогодишно робство, те бяха невежи, необучени и в упадък. Имаха много слаби познания за Бога и твърде малка вяра в Него. Бяха объркани от фалшиви учения и покварени от дългогодишното пребиваване между езичниците. Бог желаеше да ги издигне на по-високо морално равнище и за тази цел искаше да им даде познания за Себе Си.
    ВЪ 13.3

    За насърчаване на вярата
    С делата Си спрямо скитащите из пустинята, с техните пътувания насам-натам, с излагането им на глад, жажда и умора, с опасностите, които ги застрашаваха от страна на техните неприятели, както и с изявленията на провидението Му за тяхното избавление, Бог се стремеше да засили вярата им, като им открива силата, постоянно действаща за тяхното добро. А научеше ли ги веднъж да се уповават на Неговата любов и сила, възнамеряваше да им представи чрез предписанията на закона Си онзи образец на характера, който желаеше да постигнат чрез Неговата благодат.
    ВЪ 13.4

    Обстановката при Синай
    Скъпи бяха уроците, които Израил научи през време на престоя си в Синай. Това бе период на специално обучение за наследяването Ханаанската земя. А обстановката, в която се намираха, беше благоприятна за изпълнението на Божията цел. На върха на Синай, засенящ долината, в която народът бе разпрострял шатрите си, почиваше облачният стълп — водител в пътуванията им. Превръщащ се на огнен стълп през нощта, той ги уверяваше в Божията закрила; и докато спяха, потънали в дълбок сън, небесният хляб падаше тихо на земята, където беше лагерът им. Отвсякъде неравни върхове и височини говореха чрез своята величественост за вечната трайност и величие. В присъствието на Този, Който е “претеглил планините с теглилка и хълмовете с везни” (Исая 40:12), човекът биваше заставян да чувства своето невежество и слабост. Там, чрез изявлението на Своята слава Бог желаеше да втълпи в умовете на израилтяните светостта на Своя характер и на изискванията Си, както и извънредната виновност при нарушаването им.
    ВЪ 13.5

    Символът на Божието присъствие
    Но народът много бавно учеше урока. В Египет хората бяха навикнали да си представят Божеството с материални неща и то по най-долен начин и им беше доста трудно да схванат и разберат съществуването или характера на Невидимия. Съжалявайки тяхната слабост, Бог им даде един символ на Своето присъствие. “И да ми направят светилище, каза Той, за да обитавам между тях” (Изх. 25:8).
    ВЪ 14.1

    Божието обиталище
    За построяването на светилището като обиталище на Бога на Мойсей бе заръчано да изработи всичко според образеца на небесните неща. Бог го извика на планината и му ги откри, така че скинията и всички нейни принадлежности бяха направени точно.
    ВЪ 14.2

    Така Бог откри на Израил, сред когото желаеше да има Своето обиталище, Своя славен идеал на характера. Образецът им бе показан на планината, с даването на закона и когато Бог мина пред Мойсей и прогласи: “Господ, Господ Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с верност ” (Изх. 34:6).ВЪ 14.3

    Но израилтяните не можаха да достигнат идеала със свои сили. Откровението, което им се даде на Синай можеше само да им покаже тяхната нужда и безпомощност. Скинията обаче чрез своите служби и жертви ги учеше на друг урок — урока за прощаване на греха и за получаване на сила чрез Спасителя за един живот на послушание.ВЪ 14.4

    Евангелието в светилището
    Чрез Христос трябваше да се изпълни целта, на която светилището бе символ — онази славна постройка със стени от блестящо злато, отразяващи с цветовете на дъгата красивите завеси с изработени по тях херувими, разстилащата се навсякъде приятна миризма на постоянно горящия тамян, белите и неопетнени одежди на свещениците, и със славата на Пресвятия в дълбоката тайна на вътрешното отделение — Светая Светих, почиваща над умилостивилището между фигурите на двата херувими, представени в поклон. Във всичко това Бог желаеше народът Му да чете Неговата цел за човешката душа, същата онази цел, която апостол Павел изложи по-късно, говорейки чрез Светия Дух:
    ВЪ 14.5

    “Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (1 Кор. 3:16,17).ВЪ 14.6

    Голяма привилегия, а и голяма чест бе за Израил да построи светилището. Но и отговорността не бе малка. Един народ, току-що освободен от робство, трябваше да издигне в пустинята великолепна постройка, за чието построяване се изискваха най-скъпи материали и най-изкусна изработка. Задачата изглеждаше изумителна. Но Този, Който бе дал плана, обеща да сътрудничи на строителите.ВЪ 14.7

    “Пак говори Господ на Мойсей, казвайки: Виж, Аз повиках на име Веселеила, сина на Урия, Оровият син, от Юдовото племе, и изпълних го с Божия Дух в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство... И ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамаховия син от Дановото племе; и на всеки, който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко, що съм ти заповядал” (Изх. 31:1-6).ВЪ 14.8

    Практическо училище
    Какво практическо училище е било това в пустинята, имащо за преподаватели Христос и Неговите ангели!
    ВЪ 15.1

    За построяването на скинията и нейната мебелировка трябваше да сътрудничи целият народ. Имаше работа и за мозъка и за ръката. Нужен беше разнообразен материал, и всички бяха поканени да съдействат според подбудите на сърцето им.ВЪ 15.2

    Така в работа и в даване те биваха поучавани да съдействат на Бога и един на друг. Те трябваше да сътрудничат също при построяването на духовното здание — Божия храм в душата.ВЪ 15.3

    Организация
    Още в началото на тяхното излизане от Египет бяха предадени някои уроци за обучението и дисциплинирането им. Дори преди да напуснат Египет, бе образувана една временна организация, и народът бе разпределен на групи, ръководени от специални водачи. Организирането на народа привърши през време на пребиваването при планината Синай. Редът, така ясно изразен във всички Божии дела, проличаваше и в еврейската организация. Бог беше център на всяка власт и управление. Мойсей, като Негов представител, имаше задачата да прилага законите в Негово име. Следваше съвет на седемдесетте, после свещеници и князе, “началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели” (Числа 11:16,17; Втор. 1:15) и накрая служители за изпълняване на специални длъжности. Лагерът бе подреден отлично: в средата му се намираше скинията — Божието обиталище, а около нея — шатрите на свещениците и левитите. Отделно всяко племе бе настанено до своето знаме.
    ВЪ 15.4

    Санитарните закони
    Бяха установени съвършени санитарни правила. Те бяха наложени на народа не само като необходими за здравето, но и като условие за пребиваването между тях на Божието свято присъствие. Чрез Божествен авторитет Мойсей им заяви: “Господ твоят Бог твой ходи през сред стана ти, за да те избави;... затова станът ти трябва да бъде свет...” (Втор. 23:14).
    ВЪ 15.5

    Диетата
    Възпитанието на израилтяните включваше всички техни навици на живот. Всичко, което засягаше благополучието им бе предмет на Божествената грижа и влизаше в сферата на Божествения закон. Даже и при снабдяването им с храна, Бог търсеше тяхното най-голямо добро. Манната, с която ги хранеше в пустинята имаше свойството да подкрепя техните физически, умствени и морални сили. Въпреки че мнозина от тях негодуваха от ограниченията в храната и копнееха да се върнат назад в дните, когато, както казваха те, “седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост” (Изх. 16:3), все пак Божият разумен избор за тях бе защитен по начин, който те не можеха да отрекат. При все че имаха да се справят с големи трудности в пустинята, във всичките им племена нямаше нито един слаб.
    ВЪ 15.6

    Божественото ръководство
    Ковчегът, съдържащ Божия закон трябваше да ги води през всичките им пътувания. Мястото, където трябваше да разположат лагера, се посочваше от облачния стълп, който се спускаше надолу. Докато облакът почиваше над скинията, те оставаха на лагер. Когато се вдигаше, продължаваха пътя си. Спирането и тръгването им се отбелязваше с тържествен призив: “И когато ковчегът се дигаше на път, Мойсей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти... А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди израйлеви хиляди” (Числа 10:35,36).
    ВЪ 16.1

    Музиката и песента
    Докато пътуваха през пустинята, много скъпи уроци се запечатваха в умовете на хората посредством песните. При избавлението от фараоновата армия, цялото израйлево войнство се присъедини към изпяването на триумфалната песен. Далеч над пустиня и море проехтя радостният припев, а планинското ехо повтаряше хвалебната мелодия, “Пейте Господу, защото славно възтържествува” (Изх. 15:21). Тази песен се повтаряше често при пътуванията им, като окуражаваше сърцата и разпалваше вярата на пътуващите поклонници. Според Божието нареждане по дадените на Синай заповеди, придружени с обещанията за благоволение и разкази за Божиите чудни дела, извършени за избавлението им, бяха създадени песни, които се пееха в съпровод на музикални инструменти. Хората вървяха в такт с музиката и гласовете им се сливаха в песен на хвала.
    ВЪ 16.2

    Така мислите им се издигаха над изпитанията и трудностите на пътуването, неспокойният, размирен дух се укротяваше и успокояваше, принципите на истината се всаждаха в ума и вярата укрепваше. Задружното действие ги учеше на ред и единство и народът се свързваше по-тясно с Бога и един с друг.ВЪ 16.3

    Целта на Божията дисциплина
    За Божиите действия спрямо Израил през време на четиридесетгодишното му пътуване из пустинята Мойсей казва: “...както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе”; “за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не” (Втор. 8:5,2).
    ВЪ 16.4

    “Намери го в пуста земя. Да! В пуста, дива и виеща; огради го, настави го, опази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си, трепери над пилетата си, разпростира крилата си..., така Господ сам ги води и нямаше с него чужд бог” (Втор. 32:10-12).ВЪ 16.5

    “Защото си припомни Своето свето обещание към слугата Си Авраама. Така изведе людете Си с веселие, избраните Си с пеене. Даде им земите на народите и те усвоиха плода, за който племената бяха се трудили, за да пазят Неговите повеления и да изпълняват законите Му” (Пс. 105:42-45).ВЪ 16.6

    Бог обкръжи Израил с всички удобства, даде им всички привилегии, които биха ги направили способен да издигне на почит името Му и да бъде благословение за околните народи. Той обеща на израилтяните, че ако вървят в пътя на послушанието, ще ги издигне “по-високо от всичките народи, които е направил за похвала, за именитост и за слава...”. “И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното име и ще се боят от тебе”. Народите, които ще чуят всички тия наредби и закони ще рекат: “Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ” (Втор. 26:19; 28:10; 4:6).ВЪ 16.7

    Поучаването в Божия закон
    В законите поверени на Израил се даваха изрични наставления относно възпитанието. На планината Синай Бог се бе открил на Мойсей като “жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност” (Изх. 34:6). На тези велики принципи, въплътени в Божия закон, бащите и майките в Израил трябваше да учат чадата си. По Божие нареждане, Мойсей им бе заявил: “Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти. И на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш, и когато ставаш” (Втор. 6:6,7).
    ВЪ 17.1

    Наставленията обаче трябваше да бъдат учени не като суха теория. Онези, които искат да предават истина на другите, трябва сами да прилагат на дело нейните принципи. Те могат да влияят на другите само тогава, когато отразяват Божия характер чрез своята праведност, благородство и несебелюбие.ВЪ 17.2

    Нагледните уроци
    Истинското възпитание не е да насилваш с наставления неподготвения и невъзприемчивия ум. Първо трябва да бъдат пробудени умствените сили и да се прояви интерес към наставленията. Божият учебен метод имаше предвид това. Този, Който създаде ума и постанови неговите закони, осигури и начина, по който той можеше да се развие в съгласие с тях. В дома и в светилището, чрез нещата от природата и изкуството, чрез труда и почивката, чрез свещените сгради и паметниците, чрез методите, обредите и безбройните символи Бог предаваше на Израил уроци, които илюстрираха Неговите принципи и запазваха спомена за чудните Му дела. И тогава, когато у някого се породеше интерес и той запиташе, наставлението се запечатваше в ума и в сърцето.
    ВЪ 17.3

    В Божия план за възпитанието на избрания народ се открива, че съвършен е животът съсредоточен в Бога. Той е взел мерки да бъде задоволявана всяка нужда на човека; и се стреми да развие всяка способност, която му е дал.ВЪ 17.4

    Бог — авторът на всяка красота, сам неин любител — е дал и възможност на чадата си да се задоволи любовта им към красивото. Той е предвидял средства и за удовлетворяване на техните социални нужди, за нежните благотворни приятелски връзки, които допринасят тъй много за култивиране на съчувствие и за облекчаване и подслаждане на живота.ВЪ 17.5

    Годишните празници
    Като средство за възпитание празниците на Израил заемаха важно място. В обикновения живот семейството беше както училище, така и църква, като родителите бяха учителите и в духовните, и в земните познания. Три пъти в годината обаче имаше определени периоди за социални срещи и поклонение. Те се провеждаха първо в Сило, а след това в Ерусалим. Присъствие се изискваше само от бащите и синовете. Обаче никой не желаеше да пропусне добрите случаи, които празниците представяха, и доколкото бе възможно там бяха всичките членове на семейството, а заедно с тях, като обект на гостоприемството им бяха и чужденецът, левитът и сиромахът.
    ВЪ 17.6

    Пътуването до Ерусалим в простия, патриархален стил, сред красотите на пролетта, богатствата на лятото или зрялата слава на есента, доставяше голяма наслада. Всички идваха с благодарствени приноси — от побелелия старец до най-малкото дете, за да се срещнат с Бога в Неговото свято обиталище. По време на пътуването на децата се разказваха преживяванията от миналото, историите, които и възрастни, и млади все още толкова много обичаха. Пееха се песните, които и в миналото ехтяха в пустинята. Божиите заповеди също се пееха. Тъй като пеенето бе свързано с благословените влияния на природата и на приятното човешко общуване, всичко това се запечатваше завинаги в паметта на много деца и юноши.ВЪ 17.7

    Пасхалната служба
    Церемониите, които можеха да се наблюдават в Ерусалим, свързани с пасхалната служба — вечерното събрание, мъжете с препасан кръст с обуща на нозете и с тояга в ръка, бързото ядене, агнето, безквасния хляб и горчивите треви, в тържествената тишина разказването на историята за поръсването на вратата с кръв, погубващия ангел и тържественото излизане от страната на робството — естеството на всичко това съживяваше въображението и се запечатваше в сърцето.
    ВЪ 18.1

    Празникът при събиране на реколтата
    Празникът на шатрите, или жетвено-благодарственият празник, със своите жертвоприношения от плодовете на овощни градини и нивя, седемдневно живеене на лагер в обрасли с шума беседки, социалните срещи, свещената възпоменателна служба и щедрото гостоприемство към Божиите работници — левитите на светилището, и към Неговите чада, чужденците и сиромасите, изпълваше всяко сърце с благодарност към Този, Който бе “увенчал годината със Своята доброта” и по Чиито “пътеки капе тлъстина”.
    ВЪ 18.2

    Набожните в Израил празнуваха така почти цял месец в годината. През този период те бяха освободени от всякакви грижи и труд и посвещаваха почти всичкото време на целите на възпитанието, в най-висшия смисъл на това разбиране.ВЪ 18.3

    Притежаването на земя
    Като даде наследство на народа Си, Бог имаше за цел да научи хората, а чрез тях и всички следващи поколения, на правилни принципи за притежаването на земя. Ханаанската земя беше разпределена между целия народ с изключение на левитите като служители на светилището. Макар че някой можеше да прехвърли имота си на другиго за известно време, той не можеше да продаде завинаги наследството на децата си. В случай че можеше да направи това, имаше право да го откупи по всяко време. Дълговете се опрощаваха всяка седма година, а в петдесетата или юбилейната година всеки поземлен имот се връщаше обратно на първоначалния му притежател. По този начин всяко семейство си осигуряваше притежанието на своя имот, а също се осъществяваше една защита срещу крайностите както на богатството така и на бедността.
    ВЪ 18.4

    Специалното средство за възпитание
    С разпределянето на земята Бог осигури на народа, както бе направил и за обитателите на Едем, едно занимание, твърде благоприятно за тяхното развитие, — грижата за растения и животни. Друго средство, което Бог бе предвидял за тяхното възпитание бе прекъсването на земеделската работа всяка седма година, като земята не се обработваше, а това, което израстеше от само себе си се оставяше на бедните. Така се даваше повече възможност за по-разширено изучаване, за социално общуване и за богослужение, както и за упражняване на благотворителност, която тъй често бива занемарявана поради грижите и житейските дела.
    ВЪ 18.5

    Ключът към разрешаване на днешните проблеми
    Ако принципите на Божия закон относно разпределението на имота се прилагаха в света и днес, колко различно би било състоянието на народа! Спазването на тези принципи би предотвратило страшните злини, които през всички времена са произлизали от подтискането на бедните от страна на богатите и от омразата на бедните към богатите. Така би се попречило на трупането на грамадни богатства, а в същото време би допринесло и за предотвратяване на невежеството и упадъка на десетки хиляди хора, чийто зле платен труд служи за натрупването на тези колосални богатства. То би помогнало също и за мирното разрешаване на много проблеми, които днес застрашават да изпълнят света с анархия и кръвопролитие.
    ВЪ 19.1

    Признаването на Бога като собственик
    Посвещаването на Бога на една десета част от всеки приход, бил той от овощната градина или от житната нива, от стадата и добитъка или от труда на мозъка и ръката; даването на втори десятък за подпомагане на бедните, както и за други благотворителни цели, имаха за цел да напомнят постоянно на народа, че Бог е притежателят на всичко, и че това са случаи за тях да бъдат проводници на Неговите благословения. Това бе обучение, приспособено да убива у тях всяка проява на тесногръдо себелюбие и да развива широта и благородство на характера.
    ВЪ 19.2

    Познаването на Бога, общуването с Него чрез изучаване и труд, развиването на характер подобен на Неговия — това бяха източникът, средствата и целта на възпитанието на Израил — възпитанието, което се предаваше от Бога на родителите, а чрез тях — на децата им.ВЪ 19.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents