Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Възпитание - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    ИСТОРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО

    “Кой е прогласил това от древността?... Не аз ли Господ? И освен Мене няма друг Бог!”

    Най-ранният от летописите
    Библията е най-древната и най-обширната история, притежавана от хората. Тя произлиза направо от източника на вечната истина и през течението на вековете една божествена ръка е запазила нейната чистота. Тя осветлява далечното минало, в което човешките изследвания се мъчат напразно да проникнат. Само в Божието слово виждаме силата, положила основите на земята и разпростряла небесата. Само там намираме достоверен доклад за произхода на народите. Само там историята на човешкия род е дадена неопетнена от човешката гордост или предразсъдък.
    ВЪ 90.1

    Философия на историята
    В аналите на човешката история възникването на народите, издигането и падането на империите изглеждат като зависими от волята и храбростта на човека. Събитията като че ли до голяма степен се определят от неговата сила, амбиция или каприз. Но Божието слово снема завесата и ние виждаме, че зад, над и през всички действия и противодействия, продиктувани от човешките интереси, сили и страсти, са действали мълчаливо и търпеливо представители на Всемилостивия за изпълнението на Неговата воля.
    ВЪ 90.2

    Разпределяне на расите
    Библията открива истинската философия на историята. В онези думи на безподобна красота и нежност, изговорени от апостол Павел към мъдреците на Атина, е изложена целта, която Бог преследва със създаването и разделянето на расите и народите: Той “направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил е предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас” (Деян. 17:26,27). Бог заявява, че който желае, може да влезе “във връзките на завета” (Езекиил 20:37). Божията цел при сътворението бе земята да се насели от същества, чието съществуване би било благословение за самите тях и за другите, а също и за прослава на Твореца им. Всички, които желаят, могат да се уеднаквят с тази цел. За такива е казано: “Людете, които създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми”.
    ВЪ 90.3

    Бог е разкрил в закона Си принципите, от които зависи всяко истинско благоденствие както на народи, така и на отделни личности. “Защото това е мъдростта ви и благоразумието ви”, каза Мойсей на израилтяните, говорейки за Божия закон. “Защото за вас това не е празно нещо, понеже то е животът ви...” (Втор. 4:6; 32:47). Благословенията, които по този начин се осигуряваха на Израил, се осигуряват при същите условия и в същата степен и на всеки народ и отделна личност под широкото небе.ВЪ 90.4

    Национално благополучие
    Властта, упражнявана от всеки владетел на земята е дадена от Небето и неговият успех зависи от това, как той употребява тази власт. Небесният Бдител казва на всекиго: “Аз те опасах, ако и да Ме не познаваш” (Исая 45:5). Също така урок в живота за всеки са отправените някога към Навуходоносор думи: “...да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните; негли се продължи благоденствието ти” (Даниил 4:27).
    ВЪ 90.5

    Източникът на силата
    Да се разбират тези неща — да се разпознае, че “правдата възвишава народ”, че “престолът се утвърждава с правда” и “че Той поддържа престола Си с милост” (Пр. 14:34; 16:12; 20:28); да се признае действието на тези принципи в проявленията на силата на Този, Който “сваля царе и поставя царе” (Даниил 2:21) — означава да се разбира добре философията на историята.
    ВЪ 91.1

    Това е изложено ясно само в Божието слово. Показано е, че силата на народите, както и на отделните личности, не се крие в случаите, или във възможностите, които изглежда, че ги правят непобедими, не се крие в тяхното надуто величие. Тя се измерва чрез верността, с която те изпълняват Божията цел.ВЪ 91.2

    Целта на управлението
    Илюстрация на тази истина намираме в историята на древния Вавилон. Истинската цел, която трябва да си постави управлението на един народ бе представена на цар Навуходоносор чрез фигурата на голямото дърво, чиято височина “стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят. Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоновете му обитаваха небесните птици...” (Даниил 4:11,12). Тази картина показва характера на управлението, изпълняващо Божия план — управление, което закриля и издига народа.
    ВЪ 91.3

    Бог въздигна Вавилон, за да изпълни тази цел. Народът благоденстваше и стигна до висотата на такова богатство и сила, подобни на които от тогава никога не е имало - много сполучливо представени в Писанието със символа на “златна глава” (Даниил 2:38).ВЪ 91.4

    Царят обаче не призна силата, която го прослави. В гордостта си той каза: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!” (Даниил 4:30).ВЪ 91.5

    Угнетителната му сила
    Вместо покровител на народа Вавилон стана горд и жесток потисник. Като описва жестокостта и лакомството на владетелите в Израиля, боговдъхновеното Писание открива тайната на вавилонското, както и падението на много други царства от началото на света:
    ВЪ 91.6

    “Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата. Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената, но с насилие и строгост властвахте над тях” (Езекиил 34:3,4).ВЪ 91.7

    Отплатата
    Божественият Наблюдател изрече над вавилонския владетел следната присъда: “На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе” (Даниил 4:31).
    ВЪ 91.8

    “Сниши се, та седни в пръстта, девица,
    дъщерьо вавилонска:
    седни на земята, а не на престол,
    дъщерьо халдейска...
    Седи та мълчи и влез в тъмнината,
    дъщерьо халдейска;
    защото няма вече
    да те наричат господарка на царствата” (Исая 47:1,5).
    ВЪ 91.9

    “О ти, който живееш край много води,
    който изобилваш със съкровища,
    краят ти дойде,
    границата на сребролюбието ти.”
    “И с Вавилон, славата на царствата,
    красивият град, с който се гордеят халдейците,
    ще бъде както когато разори
    Бог Содома и Гомора”.
    ВЪ 92.1

    “И ще го обърна в притежание на ежове и във водни локви и ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ Саваот” (Еремия 51:13; Исая 13:19; 14:23).ВЪ 92.2

    Издигане и падане на народите
    На всеки появявал се на световната сцена народ е било позволявано да заеме своето място на земята, за да се види дали ще изпълни целта на “Наблюдателя и Светия”. Пророчеството проследява издигането и падането на великите световни империи — Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. При всяка една от тях, както и при по-слабите народи историята се е повтаряла. Всички те са имали своя пробен период и всички са пропадали, изгубвали са славата и силата им се е оттегляла, а мястото им е било заемано от друг народ.
    ВЪ 92.3

    Въпреки че народите отхвърляха Божиите принципи и с това подготвяха своята гибел, все пак бе явно, че Божествената всеуправляваща цел действаше чрез всичките техни постъпки.ВЪ 92.4

    Видението за херувимите
    Този урок се изяснява от символичната картина, представена на пророк Езекиил през време на неговото заточение в халдейската земя. Видението бе дадено в период, когато Езекиил бе притиснат от тъжни спомени и тревожни предчувствия. Страната на отците му бе пуста. Ерусалим бе обезлюден. Самият пророк бе чужденец в страна, където господстваха амбицията и жестокостта. Душата му се терзаеше и той скърбеше ден и нощ като наблюдаваше навсякъде тирания и неправди. Но представените му символи откриха една сила, издигаща се високо над всеки земен владетел.
    ВЪ 92.5

    Ръководната ръка
    Стоящ на брега на реката Ховар, Езекиил видя вихрушка, която като че идеше от север, “голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал от средата на огъня.” Известен брой колела, кръстосващи се едно в друго, бяха движени от четири живи същества. Високо над всички тях, той видя “подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек, седящ на него нависоко”. “А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им” (Езекиил 1:4,26; 10:8). Колелата бяха така сложно наредени, че при пръв поглед изглеждаха като че са в безпорядък, но се въртяха в съвършена хармония. Бяха движени от небесни същества, подкрепяни и ръководени от ръката под крилата на херувимите. Над тях, на сапфирен престол бе Вечният, а около Него бе дъгата, емблема на Божествената милост.
    ВЪ 92.6

    Както сложно наредените подобия на колела бяха под ръководството на ръката под крилата на херувимите, така и забърканата игра на човешките събития е под Божествен контрол. Този, Който седи над херувимите, все още управлява работите на земята сред борбата и врявата на народите.ВЪ 92.7

    Мястото в Божия план
    Историята на народите, които един след друг са обитавали в определено време и на определено място на земята, свидетелствайки несъзнателно за истината, на която самите те не са знаели значението, говори и на нас. В наше време за всеки народ и за всяка отделна личност, Бог е определил място в Своя велик план. Днес отделните хора, а и народите се измерват с отвеса в ръката на Този, Който не прави грешки. Всички те решават участта си чрез личен избор, а Бог управлява всичко за изпълнението на Своя план.
    ВЪ 93.1

    Изпълнение на пророчеството
    Историята, която великият “Аз Съм” е отбелязал в Своето Слово, съединяващ халка след халка в пророческата верига от вечността в миналото до вечността в бъдещето, ни говори къде се намираме днес в хода на вековете и какво може да се очаква от бъдещето. Всичко, предсказано от пророчеството, че ще се случи до настоящето време, е отбелязано и върху страниците на историята и можем да бъдем сигурни, че ще се сбъдне и онова, което остава да се случи.
    ВЪ 93.2

    Окончателното унищожение на всички земни владичества е предсказано ясно в Словото на истината. Пророчеството, произнесло Божията присъда над последния израилски цар, съдържа вестта:ВЪ 93.3

    “...Така казва Господ Йехова: Снеми митрата и свали короната... възвиси смирения и смири възвисения. Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде Оня, Комуто принадлежи; и Нему ще я дам” (Езекиил 21:26,27).ВЪ 93.4

    Отнетата от Израил корона премина последователно във вавилонското, мидо-персийското, гръцкото и римското царство. Бог казва: “...Няма да трае, докле дойде Оня, Комуто принадлежи; и Нему ще я дам”.ВЪ 93.5

    Знамения на времето
    Това време е вече наближило. Днешните знамения на времето обявяват, че стоим на прага на велики и важни събития. Всичко в нашия свят поражда смущение. Пред очите ни се изпълнява пророчеството за събитията, които Спасителят каза, че ще предшестват Неговото второ идване: “И ще чуете за войни и за военни слухове... ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и на места ще има глад и трусове” (Матей 24:6,7).
    ВЪ 93.6

    На ръба на една криза
    Днес е време поразително интересно за всички живи. Управници и държавници, мъже на власт и с голяма отговорност, мислещи мъже и жени от всички класи са насочили вниманието си върху ставащите около нас събития. Те наблюдават обтегнатите, неспокойни международни отношения, напрежението, изпълващо всеки земен елемент и съзнават, че се готви да настъпи нещо велико и решаващо, — че светът е пред прага на страшна криза.
    ВЪ 93.7

    Сега ангелите задържат ветровете на войната да не духат, докато светът бъде предупреден за очакващата го участ. Но се задава буря, готова да се разрази над земята. И когато Бог заповяда на ангелите Си да пуснат ветровете, ще настане такава сцена на борба, каквато никое перо не е в състояние да опише.ВЪ 93.8

    Последните сцени
    Библията, и само Библията ни дава правилна представа за тези събития. В нея са разкрити последните велики сцени от историята на нашия свят, събития, които вече хвърлят своята сянка и от чието приближаване земята трепери и човешките сърца издъхват от страх.
    ВЪ 94.1

    “Ето Господ изпразва земята и я запустява; превръща я и разпръсва жителите й..., защото престъпиха законите, незачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята и ония, които живеят на нея се намериха виновни... Веселието на тъпанчетата престава; шумът на ликуващите се свършва; престава веселието на арфата (Исая 24:1-8).ВЪ 94.2

    “Гибел върху гибел”
    “Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всесилния... Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна. Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце. “Лозата изсъхна и смоковницата повяхна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха и радостта изчезна измежду човешките чада (Йоил 1:15-18,12).
    ВЪ 94.3

    “Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой. Погибел върху погибел се прогласява.ВЪ 94.4

    “Погледнах на земята и ето, тя беше пуста и празна — на небето, и нямаше светлината му. Погледнах на планините и ето, те трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. Погледнах и ето, плодородната страна бе пуста и всичките й градове бяха съсипани...” (Еремия 4:19,20,23-26).ВЪ 94.5

    “Време на Якововата скръб”
    “Горко! Защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал. Именно той е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен от него” (Еремия 30:7).
    ВЪ 94.6

    “Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си. Скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът” (Исая 26:20).ВЪ 94.7

    “Нашият Господ ще дойде”
    “Понеже си казал: Господ е прибежище мое
    и си направил Всевишния обиталището си.
    Затова няма да те сполети никакво зло,
    нито ще се приближи язва до шатъра ти” (Пс. 91:9,10).
    ВЪ 94.8

    “Господ Бог Йехова е говорил
    и призовал земята от изгряването на слънцето до захождането му.
    От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
    Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи” (Пс. 50:1-3).
    ВЪ 94.9

    “Ще призове небесата отгоре
    и земята, за да съди людете Си...
    И небесата ще известят правдата Му,
    защото сам Бог е съдия” (Пс. 50:4-6).
    ВЪ 94.10

    “...дъщерьо Сионова..., ще те изкупи Господ от ръката на неприятелите ти. А сега са се събрали против тебе много народи, които казват: Нека се омърси и нека види окото ни желанието си върху Сиона. Но тия не познават мислите на Господа, нито разбират Неговото намерение”. “Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти, казва Господ”. “...ще върна от плена Якововите шатри и ще се смиля за жилищата му” (Михей 4:10-12; Еремия 30:17,18).ВЪ 94.11

    “Той ще спаси”
    “И ще кажат в оня ден: Ето Този
    е нашият Бог, Нему се уповахме
    и Той ни спаси. Той е Господ;
    Нему се уповахме. Да се възрадваме
    и възвеселим за спасението от Него”.
    ВЪ 95.1

    “Ще погълне смъртта завинаги... И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя, защото Господ е изговорил това” (Исая 25:8,9).ВЪ 95.2

    “Погледни на Сион, града на празниците ни. Очите ти ще видят Ерусалим, безмълвно заселище... Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси” (Исая 33:20-22).ВЪ 95.3

    “Но с правда ще съди сиромасите и с правота ще решава за смирените на страната” (Исая 11:4).ВЪ 95.4

    Царството на мира
    Тогава ще се изпълни Божията цел: принципите на Неговото царство ще бъдат почитани от всички под слънцето.
    ВЪ 95.5

    “Няма вече да се чува насилие в земята ти,
    опустошение и разорение в пределите ти;
    а ще наречеш стените си Спасение,
    и портите си Хвала”.
    “С правда ще се утвърдиш;
    далеч ще бъдеш от угнетението,
    защото не ще се боиш -
    далеч и от ужасяването, защото не ще
    се приближи до тебе” (Исая 60:18; 54:14).
    ВЪ 95.6

    Изучаване пророчествата
    Пророците, на които бяха открити великите сцени, желаеха да разберат тяхното значение. Те “претърсиха и изследваха;... кое или какво време посочваше Христовият Дух... и откри им се, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви се извести;... в което и самите ангели желаят да надникнат” (1 Петрово 1:10-12).
    ВЪ 95.7

    За нас, които се намираме на самия праг на тяхното изпълнение, от какво голямо значение и от какъв жив интерес са описанията на бъдещите неща — събития, за които, откакто нашите първи родители напуснаха рая, Божиите чада са следели и очаквали, копнели и молели се за тях!ВЪ 95.8

    Във времето преди последната голяма криза, човеците са завладяни от удоволствия и задоволяване на чувствата, както беше и преди първото унищожение на света. Погълнати от видимото и преходното, та са престанали да виждат невидимото и вечното. За да придобият нещата, които изчезват с тяхната употреба, те жертват непреходни богатства. Умовете им трябва да бъдат възвисени, възгледите им за живота — разширени. Имат нужда да бъдат събудени от летаргията на светския сън.ВЪ 95.9

    Поука за днес
    Изучаването на издигането и падането на народите така, както ни са изяснени в страниците на Свещеното писание, трябва да научи колко безполезна е само външната и светската слава. Вавилон, с всичката си мощ и великолепие, подобни на които нашият свят никога оттогава не е виждал — сила и величие, които изглеждаха на хората от тогавашния свят устойчиви и трайни, - колко напълно премина! Той загина “като цвета на тревата в полето”. Така загива всяко нещо, което няма Бога за основа. Само онова, което е свързано с Неговата цел и изразява Неговия характер, може да е трайно. Божиите принципи са единствените устойчиви неща, които нашия свят познава.
    ВЪ 96.1

    Тези велики истини трябва да бъдат научени от стари и млади. Нужно е да изучаваме изпълнението на Божия план в историята на народите и в откровението за бъдещето, за да можем да оценим правилно видимите и невидимите неща; за да разберем, коя е истинската цел на живота; и като гледаме преходните неща в светлината на вечните, да можем да ги употребяваме за най-истинската и най-благородната им цел. Така че, запознавайки се още от тук с принципите на Неговото царство и ставайки негови поданици, да бъдем готови и при Христовото идване да влезем заедно с Него в царството Му.ВЪ 96.2

    Краят е близо
    Денят е наближил. Времето, което остава, е много кратко за изучаване на тези уроци, за извършване на работата и за преобразяване на характера.
    ВЪ 96.3

    “...От израйлевия дом, казва: Видението, което той вижда ще се изпълни след много дни. И той пророкува за далечни времена. Затова кажи им: Така казва Господ Йехова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече. Но словото, което ще говоря ще се изпълни, казва Господ Йехова” (Езекиил 12:27,28).ВЪ 96.4

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents