Около четиридесет дни след рождението на Христос Йосиф и Мария Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят на Господа и да принесат жертва. Това бе в съгласие с еврейския закон и като заместник на човека Христос трябваше да се придържа към него във всички подробности. Той бе подложен вече на ритуала на обрязването — обет за послушание към закона.ЖВ 12.9

Като принос законът изискваше от майката едногодишно агне за жертва всеизгаряне и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Но законът предвиждаше, ако родителите са твърде бедни да принесат агне, да бъдат приети две гургулици или два млади гълъба — единият за всеизгаряне, а другият за грях.ЖВ 12.10

Приносите, представени пред Господа, трябваше да бъдат без недостатък. Тези жертви символизираха Христос и от това се вижда, че сам Исус е бил без физически недостатък. Той бе “агнец без недостатък и пречист” (1 Петрово 1:19). Тялото Му не бе засегнато от никакъв недостатък, физиката Му бе силна и здрава. И през целия Си живот Той живя според природните закони. Както физически, така и духовно, Той бе пример за това, което Бог възнамеряваше да бъде цялото човечество чрез послушание към Неговите закони.ЖВ 12.11

Посвещението на първородните има своя произход в най-ранни времена. Бог бе обещал да даде Първородния на Небето, за да спаси грешника. За Този дар всяко семейство трябваше да изрази благодарността си чрез посвещение на първородния син. Той трябваше да бъде посветен на свещенството като представител на Христос сред хората.ЖВ 12.12

При освобождаването на израилтяните от Египет посвещението на първородните бе наредено отново. Докато децата на Израил бяха под египетско робство, Господ настави Мойсей да отиде при фараона, египетския цар, и да каже: “Така говори Йехова: Израил Ми е Син, първородният Ми; и казвам ти: Пусни Сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти” (Изх. 4:22, 23).ЖВ 13.1

Мойсей предаде тази вест, но гордият отговор на царя бе: “Кой е Йехова, та да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил” (Изх. 5:2). Господ действаше за Своя народ чрез знамения и чудеса, изпращайки ужасни съдби над фараона. Накрая бе заповядано ангелът на унищожението да погуби първородните на човек и добитък сред египтяните. За да бъдат опазени израилтяните, бе им заповядано да напръскат стълбовете и горния праг на вратите си с кръвта на заклано агне. Всяка къща трябваше да бъде така отбелязана, че когато дойде ангелът да изпълни смъртната присъда, да отмине домовете на израилтяните.ЖВ 13.2

След като изпрати това наказание на Египет, Господ каза на Мойсей: “Посвети на Мене всяко първородно... и човек, и животно; то е Мое”, “защото... в деня, когато поразих всяко първородно в Египетската земя, Аз осветих за Себе Си всяко първородно в Израил, и човек, и животно; Мои ще бъдат. Аз съм Йехова” (Изх. 13:2; Числа 3:13). След като бе установена службата в скинията, Господ избра Левиевото племе да служи в светилището на мястото на първородните от целия Израил. Но първородните трябваше да се смятат за Господни и да се откупват.ЖВ 13.3

Затова законът за представяне на първородните бе от особено значение. Като паметник за чудното Господно избавление на израилевите чада той символизираше едно по-велико освобождение, което щеше да бъде извършено от единородния Божи Син. Както напръсканата кръв по стълбовете и горния праг на вратите бе спасила първородните на Израил, така и кръвта на Христос има сила да спасява света.ЖВ 13.4

Какво значение имаше тогава представянето на Христос! Но свещеникът не виждаше през завесата; той не можеше да прочете тайната, която се криеше зад нея. Представянето на деца бе обикновена сцена. Ден след ден свещеникът получаваше парите за откупа на бебетата, представяни пред Господа. Ден след ден той извършваше работата си по навик, отдавайки малко внимание на родителите и на децата, освен ако забележеше у родителите признаци за богатство или високо положение. Йосиф и Мария бяха бедни и когато дойдоха с детето си, свещеникът видя само мъж и жена, облечени като галилеяни, с най-скромни одежди. В тяхната външност нямаше нищо, което да привлече вниманието му, а и представиха само приноса, определен за по-бедните класи.ЖВ 13.5

Свещеникът извърши официалната церемония. Пое детето в ръцете си и го издигна пред олтара. След като го върна в ръцете на майка му, записа “Исус” в свитъка на първородните. Малко разбираше той, че бебето, лежащо в ръцете му, бе Величието на Небето, Царят на славата. Свещеникът и не помисли, че това бебе бе Този, за Когото Мойсей бе писал: “Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене: Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл” (Деян. 3:22). Той не помисли, че това бебе е Този, чиято слава Мойсей се молеше да види. Но Един по-велик от Мойсей лежеше в ръцете на свещеника и когато той записа името на детето, записа името на Един, Който бе основата на цялата еврейска теологична система. Това име трябваше да бъде гаранцията за нейната смърт. Тъй като системата на жертви и приноси бе вече остаряла, символът бе срещнал своето изпълнение и сянката — своята същност.ЖВ 13.6

Шекината (символът на Божието присъствие) се бе оттеглила от светилището, но в Детето от Витлеем бе открита славата, пред която се покланят ангелите. Това нищо несъзнаващо бебе беше обещаното семе, към което сочеше първият олтар, издигнат до вратите на Едем. Това бе Сило, дарителят на мира. Той бе обявил Себе Си пред Мойсей, като “Аз Съм”. Той бе водачът на Израил в огнения и в облачния стълб. Това бе Този, Когото пророци бяха предсказали отдавна. Той бе Желанието на всички народи, Коренът и Отрасълът Давидов, Светлата утринна звезда. Името на това безпомощно малко бебе, записано в свитъка на Израил, обявявайки Го за наш брат, бе надеждата на падналото човечество. Детето, за което се плати откуп, бе Този, Който щеше да даде откуп за греховете на целия свят. Той бе истинският “първосвещеник над Божия дом”, глава на “несменяемо свещенство”, посредник до “дясната ръка на Величието във висините” (Евр. 10:21, 7:24, 1:3).ЖВ 13.7

Духовните неща се разбират духовно. В храма Божият Син бе посветен на делото, което бе дошъл да извърши. Свещеникът Го погледна, както поглеждаше всяко друго дете. Но макар че той нито видя, нито почувства нещо особено, Божият акт да даде Сина Си на света бе оценен. Намери се един, който разпозна Христос. “И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.”ЖВ 13.8

Като влезе в храма, Симеон видя едно семейство, което представяше първородния си син пред свещеника. Видът на родителите издаваше бедността им. Но Симеон разбра внушението на Духа и бе дълбоко развълнуван от това, че представеното на Господа дете бе Утехата на Израил, Този, Когото той копнееше да види. На изумения свещеник Симеон изглеждаше като изпаднал в екстаз. Детето бе върнато на Мария, но Симеон го взе в ръцете си и го представи на Бога и радост, каквато не бе изпитвал никога преди, проникна в душата му. Като издигна детето Спасител към небето, той каза: “Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си. Защото видяха очите ми спасението, което Си приготвил пред всички люде; светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.”ЖВ 13.9

Духът на пророчеството бе върху този човек и докато Йосиф и Мария стояха, чудейки се на думите му, той ги благослови и каза на Мария: “Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори; да, и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.”ЖВ 13.10

Също и Анна, една пророчица, влезе и потвърди свидетелството на Симеон за Христос. Докато Симеон говореше, лицето й се освети от Божията слава и тя изля сърдечната си благодарност, че й бе позволено да види Христос — Господа.ЖВ 14.1

Тези скромни поклонници не бяха изучавали напразно пророчествата. Но ония, които заемаха постове на управници и свещеници в Израил, макар да имаха пред себе си скъпоценните думи на пророчеството, не ходеха в пътя на Господа и очите им не бяха отворени, за да видят Светлината на живота.ЖВ 14.2

Така е до днес. Събития, върху които е съсредоточено вниманието на цялото Небе, остават неразпознавани, протичат незабелязани от религиозните водачи и от поклонниците в Божия дом. Хората признават Христос в историята, но отблъскват живия Христос. Христос, призоваващ в Словото Си към саможертва, действащ в бедните и страдащите, които молят за утеха, действащ чрез праведната кауза, която включва бедност, труд и укор, днес не се приема с по-голяма готовност, отколкото преди хиляда и осемстотин години.ЖВ 14.3

Мария се замисли върху обширното и далече стигащо пророчество на Симеон. Като погледна детето в ръцете си и си спомни думите, изговорени от пастирите във Витлеем, тя се изпълни с благодарствена радост и светла надежда. Думите на Симеон й напомниха пророчеството на Исая: “И ще израсне пръчка от Йесеевия пън и Отрасъл из корените му ще носи плод; и духът Господен ще почива на Него, дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа... Правдата ще бъде пояс на кръста Му и верността — пояс на хълбоците Му.” “Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; на ония, които седяха в земя на смъртна сянка, изгря им светлина... Защото ни се роди Дете, Син ни се даде и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде Чуден, Съветник, Бог могъщ, Баща на вечността, Княз на мира” (Исая 11:1-5, 9:2-6).ЖВ 14.4

Но Мария не разбра мисията на Христос. Симеон бе пророкувал за Него, че ще бъде светлина за езичниците и слава за Израил. Също и ангелите бяха съобщили, че раждането на Спасителя е радост за всички народи. Бог искаше да поправи тесногръдото еврейско разбиране за делото на Месия. Той желаеше хората да Го видят не само като Освободител на Израил, но и като Изкупител на света. Но трябваше да минат много години, докато самата майка на Исус разбере Неговата мисия.ЖВ 14.5

Мария очакваше царуването на Месия на Давидовия трон, но не видя кръщението със страданията, с които той трябваше да бъде спечелен. Чрез Симеон й бе открито, че Месия няма да премине пътя си през света безпрепятствено. В думите към Мария: “Меч ще прониже душата ти” Бог в нежната Си милост намекна на Исусовата майка за мъката, която тя вече бе започнала да носи заради Него.ЖВ 14.6

“Ето — каза Симеон, — това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.” Тези, които искаха да станат, трябваше преди това да паднат. Ние трябва да паднем върху Скалата и да се сломим, преди да можем да бъдем издигнати в Христос. Егоизмът трябва да бъде свален от трона, гордостта — да се смири, ако искаме да познаем славата на духовното царство. Евреите не пожелаха да получат славата, която се постига чрез смирение. Затова не приеха своя Изкупител. Той бе знак, срещу който се говореше.ЖВ 14.7

“...за да се открият помислите на много сърца.” В светлината на живота на Спасителя сърцата на всички, от Създателя до княза на тъмнината, биват разкрити. Сатана бе представил Бога като егоист и потисник, който иска всичко, а не дава нищо, който изисква служба от творенията Си за Своя собствена слава, без да прави жертви за доброто им. Но Христовият дар открива Бащиното сърце. Той свидетелства, че мислите на Бога за нас са “мисли за мир, а не за зло” (Еремия 29:11). Заявява, че докато Божията омраза към греха е силна като смъртта, любовта Му към грешника е по-силна от смъртта. След като е предприел нашето изкупление, Той не ще пожали нищо, колкото и да е скъпо, за да завърши делото Си. Никоя истина, съществена за нашето спасение, не бе задържана, никое чудо на милост не бе пренебрегнато, никое Божествено средство не остана неизползвано. Натрупана бе благодат върху благодат, дар върху дар. Цялото съкровище на небето бе достъпно за тези, които Той се стараеше да спаси. Като събра богатствата на вселената и отвори източниците на безграничната сила, Бог ги даде всички в ръцете на Христос и каза: “Всичко това е за човека. Използвай тези дарби, за да го убедиш, че няма по-голяма от Моята любов нито на земята, нито на небето. Най-голямото му щастие ще бъде да Ме обича.”ЖВ 14.8

На Голготския кръст любовта и егоизмът застанаха лице с лице. Това бе коронната им изява. Христос бе живял само за да утешава и благославя и предавайки Го на смърт, Сатана показа злобата и омразата си към Бога. Той явно доказа, че истинското намерение на неговия бунт бе да детронира Бога и да унищожи Този, чрез Когото бе показана Божията любов.ЖВ 14.9

Чрез живота и смъртта на Исус мислите на хората също излязоха наяве. От яслите до кръста животът на Исус бе призив за себеотдаване и за съпричастност в страданието. Той разбули намеренията на хората. Дойде с небесната истина и всички, които слушаха гласа на Светия Дух, бяха привлечени към Него. Тези, които се покланяха на себе си, принадлежаха към сатанинското царство. Чрез отношението си към Христос всички щяха да покажат на чия страна стоят. И така всеки сам осъжда себе си.ЖВ 14.10

В деня на последния съд всяка загубена душа ще разбере значението на отхвърлянето на истината. Кръстът ще бъде представен и истинското му значение ще бъде схванато от всеки ум, който е бил заслепен от греха. Пред голготската сцена с нейната тайнствена Жертва грешниците ще се почувстват осъдени. Всяко лъжливо извинение ще бъде пометено. Човешкото отстъпление ще се яви в отвратителния си характер. Хората ще видят какъв избор са направили. Всеки въпрос на истина и заблуда в процеса на тъй дълго продължилата борба, тогава ще се изясни. В съда на вселената Бог ще застане чист от обвинение за съществуването или продължаването на злото. Ще бъде показано, че Божествените заповеди не са причина за греха. Не е имало никакъв недостатък в Божието управление, нито причина за недоволство. Когато мислите на всички сърца бъдат открити, и верните, и бунтовниците ще кажат заедно: “Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете. Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? ...защото се явиха Твоите праведни съдби” (Откр. 15:3, 4).ЖВ 14.11

4. “Роди ви се Спасител”

6. “Видяхме звездата Му