Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Желанието На Вековете - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    44. Истинският знак

    Тази глава е основана на Матей 15:29-39, 16:1-12; Марко 7:31-37, 8:1-21.

    И като излезе пак из Тирските предели, дойде през Сидон към Галилейското езеро сред Декаполските предели.”ЖВ 129.7

    В областта Декаполис бяха излекувани болните от бяс от Герасин. Изплашени от унищожаването на свинете, тамошните жители бяха принудили Исус да си отиде. Всред тях обаче останаха двамата излекувани. Разказът им възбуди у жителите на областта желание да видят Исус, така че, когато Той дойде наново в тази местност, около Него незабавно се събра народ. И Му доведоха един глух и заекващ човек. Исус не излекува човека с една дума, както правеше обикновено. Той го отведе настрана от народа, постави пръстите Си в ушите му, докосна се до езика му и като погледна към небето, въздъхна при мисълта за ушите, които не искаха да слушат истината, и езиците, които отказваха да признаят Изкупителя. При думите “отвори се!” говорът на човека се възвърна, пренебрегвайки поръката Му да не казва никому нищо, излекуваният разпръсна историята за своето оздравяване.ЖВ 129.8

    Исус се изкачи на една планина и народът Го заобиколи, като донесе пред нозете Му своите болни и хроми. Той излекува всички, а народът, макар да бе езически, прослави израилевия Бог. В продължение на три дни жителите на онази област се трупаха около Христос. Вечер спяха на открито, а през деня се тълпяха около Него да чуят думите Му и да видят делата Му. В края на трите дни храната се свърши. Исус не искаше да ги изпрати гладни и поиска от учениците Си да им дадат храна. И този път учениците проявиха неверие. Във Витсаида бяха видели как с Христовото благословение малкият им запас бе достатъчен, за да нахрани множеството и все пак сега не донесоха пред Господа всичката си храна с вярата, че Неговата сила ще я умножи, за да стигне на гладните тълпи. Освен това нахранените във Витсаида бяха евреи, а тези тук — езичници. Еврейските предразсъдъци все още бяха вкоренени в сърцата на учениците и те Му отговориха: “Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?” Но покорни на думата Му, донесоха това, което имаха: седем хляба и две риби. Множеството бе нахранено и вдигнаха останалите седем пълни кошници къшеи. Така бяха подкрепени четири хиляди мъже, освен жени и деца, и Исус ги отпрати с радостни и благодарни сърца.ЖВ 129.9

    След това взе една ладия и заедно с учениците Си прекосиха езерото до Магдала, на южния край на Генисаретската равнина. На границата на Тир и Сидон Исус бе зарадван от вярата на сирофиникиянката. Също и езическите жители на Декаполис Го бяха приели с радост. Но сега, когато дойде отново в Галилея, където бе извършил повечето от милостивите Си дела и бе поучавал народа, посрещнаха Го с презрение и неверие.ЖВ 130.1

    Към една делегация от фарисеи се присъединиха представители на богатите и надменни садукеи, на свещеническата партия, на скептиците и аристократите на народа. Двете секти хранеха силна омраза помежду си. Садукеите любезничеха с римските власти, за да затвърдят собствената си позиция и власт. Фарисеите, обратно, хранеха общата омраза към тях и чакаха с нетърпение времето, когато ще отхвърлят хомота на победителя. Но сега фарисеи и садукеи се обединиха срещу Христос. Подобните търсят подобните си. Злото, където и да се намира, се съюзява със злото, за да унищожи доброто.ЖВ 130.2

    И тъй фарисеите и садукеите дойдоха при Христос и поискаха да им даде предзнаменование от Небето. Когато в дните на Исус Навин Израил отиде да се бие с ханаанците при Веторон, слънцето спря по заповед на водача, докато се спечели победата. Много подобни чудеса бяха станали в тяхната история. И тази делегация искаше от Исус подобен знак. Но евреите не се нуждаеха от такива знаци. Външен знак не можеше да им помогне. Те не се нуждаеха от умствено просвещение, а от духовно обновление.ЖВ 130.3

    “Когато се свечери — каза Исус, — думате: Времето ще бъде хубаво- Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!” Христовите думи, изговорени със силата на Светия Дух, които ги бяха убедили в греховете им, бяха знакът, който Бог даде за тяхното спасение. А и направо от небето бяха дадени знамения, които потвърждаваха Христовата мисия. Песента на ангелите, чута от овчарите, звездата, водеща мъдреците, гълъбът и чутият от небето глас при Христовото кръщение свидетелстваха за Него.ЖВ 130.4

    “А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение?” ”- но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи (Матей 12:39,40). Както проповедта на Йона бе знак за ниневийците, така и Христовото проповядване щеше да бъде знак за този род. Но каква разлика в приемането на словото! Жителите на големия езически град се разтрепериха, като чуха Божието предупреждение. Царе и благородници се смириха. Висши и нисши извикаха единогласно към небесния Бог и Той ги помилва. “Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят — каза Христос, — защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето тук има повече от Йона!” (Матей 12:41).ЖВ 130.5

    Всяко чудо, извършвано от Христос, бе белег на Неговата Божественост. Той вършеше делото, което бе предсказано, че Месия ще върши. Но за фарисеите тези милостиви дела бяха явно оскърбление. Еврейските водачи се отнасяха с жестоко безразличие към човешките страдания. В много случаи облекчаваните от Христос страдания, бяха причинени от тяхното себелюбие и потисничество. В този смисъл Неговите чудеса представляваха за тях изобличение.ЖВ 130.6

    Това, което накара евреите да отхвърлят делото на Спасителя бе най-голямото доказателство за Неговата Божественост. Най-висшето значение на Неговите чудеса се съдържа във факта, че те се вършеха за благословение на човечеството. Най-важното доказателство, че Той е слязъл от Бога, е животът Му, изявяващ Божия характер. Той вършеше делата и говореше думите на Бога. Такъв живот е най-голямото чудо.ЖВ 130.7

    Когато в наше време се проповядва вестта на истината, много хора подобно на евреите извикват: “Покажи личба! Извърши чудо!” Христос не вършеше чудо по искане на фарисеите. Той не извърши чудо в пустинята, за да отговори на внушенията на Сатана. Той не ни дава сила, за да защитаваме себе си или да задоволяваме исканията на невярващите и гордите. Но евангелието съдържа знамение за Божествения си произход. Не е ли чудо, че можем да се откъснем от робството на Сатана? Враждата срещу Сатана не е естествено чувство в човешкото сърце. Тя се всажда от Божията благодат. Когато упоритата, своенравна воля се освобождава и се поддава напълно на притегателността на Божиите небесни ангели, извършва се едно чудо. Същото става и когато измаменият човек започва да разбира моралната истина. Всеки път, когато един човек се научи да обича Бога и да пази Неговите заповеди, се изпълнява Божието обещание: “Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас- ” (Езекиил 36:26). Настъпващата промяна в човешките сърца, преобразуването на човешкия характер е чудо, което открива, че съществува един вечно живеещ Спасител, действащ за спасението на душите. Съобразеният с Христос живот е също голямо чудо. Знакът, който трябва да се вижда сега и винаги при проповядването на Божието слово, е присъствието на Светия Дух, превръщащ словото в обновителна сила за слушащите. Това е свидетелството, което Бог дава на света за Божествената мисия на Своя Син.ЖВ 130.8

    Поискалите знамение от Исус бяха така закоравели в неверието, че не забелязваха Божието подобие в Неговия характер. Те не искаха да видят, че мисията Му изпълняваше Писанията. В притчата за богатия човек и Лазар Исус каза на фарисеите: “Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят!” (Лука 16:31). Никакъв знак от небето или от земята нямаше да ги ползва.ЖВ 130.9

    Исус “въздъхна дълбоко” и като се отдалечи от групата на съдниците, влезе наново в лодката заедно с учениците. Натъжени и мълчаливи, те пак прекосиха езерото. Не се върнаха обаче на мястото, което бяха напуснали, а се отправиха към Витсаида, близо до мястото, където бяха нахранени петте хиляди души. Като стигнаха на отсрещния бряг, Исус каза: “Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.” Още от времето на Мойсей евреите имаха обичай през Пасхата да изхвърлят кваса от домовете си и така бяха научени да смятат кваса за символ на греха. Но учениците не разбраха Исус. Тъй като заминаха от Магдала внезапно, бяха забравили да вземат със себе си хляб и имаха само един. Помислиха, че Христос има предвид това обстоятелство и ги предупреждава да не купят хляб от фарисей или садукей. Липсата на вяра и духовно прозрение у тях често ставаше причина за подобно неправилно разбиране на Неговите думи. Сега Исус ги изобличи, задето са помислили, че Този, Който нахрани хилядите с няколко риби и няколко ечемични хляба, можеше да има предвид в това тържествено предупреждение земния хляб. Имаше опасност хитрите разсъждения на фарисеите и садукеите да заквасят учениците Му с неверие, така че те да почнат да гледат леко на Христовите дела.ЖВ 131.1

    Учениците бяха склонни да мислят, че Учителят им трябваше да изпълни искането за предзнаменование от небето. Те вярваха, че Той е напълно способен да извърши нещо, което щеше да затвори устата на враговете Му. Не схващаха лицемерието на тези заядливци.ЖВ 131.2

    Няколко месеца по-късно, “когато се събра многохилядно множество дотолкова, че един други се тъпчеха”, Исус повтори същата поука. ”- Той почна да говори първо на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Лука 12:1).ЖВ 131.3

    Прибавеният квас работи незабележимо, като придава своите качества на цялото тесто. Така и лицемерието, когато му се позволи да съществува в сърцето, се просмуква в характера и в живота. Един поразителен пример на фарисейско лицемерие бе изобличен вече от Исус при осъждането на практиката да се принася курбан, чрез което синовните задължения се прикриваха под претенцията за щедрост към храма. Книжниците и фарисеите вмъкваха измамни принципи. Замъгляваха истинската тенденция на своите учения и използваха всеки случай, за да ги насадят в умовете на слушателите си. А приемеха ли се, те заработваха като квас в тесто, прониквайки и преобразявайки характера. Тъкмо това фалшиво учение затрудняваше хората да приемат Христовите думи.ЖВ 131.4

    Същите влияния се предават и днес чрез онези, които се опитват да тълкуват Божия закон по начин, потвърждаващ тяхната практика. Този род хора не атакуват явно закона, но създават спекулативни теории, подкопаващи неговите принципи. Обясняват го така, че убиват силата му.ЖВ 131.5

    Лицемерието на фарисеите бе плод на тяхното себелюбие. Целта им в живота бе личната прослава. Поради тази причина изопачаваха и прилагаха криво писанията. Това ги заслепяваше да не виждат целта на Христовата мисия. За учениците също съществуваше опасност да се придържат към такова изтънчено зло. Тези, които се нареждаха сред Христовите последователи, но не бяха оставили всичко, за да станат Негови ученици, се влияеха до голяма степен от разсъжденията на фарисеите. Те често се колебаеха между вярата и неверието и не съзираха скритите в Христос съкровища на мъдрост. Даже и учениците, макар външно да бяха оставили всичко заради Исус, в сърцето си не бяха престанали да търсят големи неща за себе си. Този дух подбуждаше борби кой да бъде най-велик. Той заставаше между тях и Христос и ги лишаваше от съчувствие към Неговата себепожертвувателна мисия. Той бе причина за тяхната мудност в разбиране тайната на изкуплението. Както квасът, ако се остави да завърши работата си, ще причини вкисване, така и подхранваният себелюбив дух осквернява и погубва душата.ЖВ 131.6

    Както в древността, така и днес, изтънченият и измамлив грях се шири между тъй наречените Христови последователи. Колко често нашата служба за Христос, нашето общуване един с друг се петнят от скритото желание за лично величаене! Колко сме податливи на ласкаене, колко силно е желанието за човешки похвали! Тъкмо тази любов към личното “аз”, желанието за начин на живеене, по-лесен от определения от Бога, кара хората да заместват Божествените заповеди с човешки теории и традиции. Исус предупреждава учениците Си: “Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите!”ЖВ 131.7

    Христовата религия е самата искреност. Желанието да се служи на Бога е подбудата, вдъхната от Светия Дух в сърцето. Само ефикасното действие на Духа може да внуши тази подбуда. Само Божията сила може да пропъди себелюбието и лицемерието. Промяната е знакът на Неговото действие. Когато възприетата от нас вяра унищожи себелюбието и престореността, когато ни предразполага да търсим Божията, а не своята прослава, можем да бъдем сигурни, че тя е права вяра. “Отче, прослави името Си!” (Йоан 12:28) — бе основният тон на Христовия живот. Ще бъде основен и на нашия живот, ако следваме Христос. Исус ни заповядва да постъпваме така, както Той е постъпвал “и по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му” (1Йоаново 2:6,3).ЖВ 131.8

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents