Исус и тримата Му ученици прекараха цялата нощ в планината. Когато слънцето изгря, заслизаха надолу към равнината. Потънали в мисли, учениците благоговееха и мълчаха. Даже и Петър не казваше нищо. С удоволствие биха останали на онова свято място, което бе докоснато от небесна светлина и където Божият Син откри славата Си. Но им предстоеше работа за народа, търсещ вече Исус навсякъде.ЖВ 137.1

В подножието на планината се бе събрала голяма група хора, привлечени там от учениците, които бяха останали назад и които знаеха накъде е отишъл Исус. Когато наближиха, Исус заръча на тримата Си ученици да не говорят за видяното: “Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият Син не възкръсне от мъртвите” — каза им Той. Учениците трябваше да запазят откровението в сърцата си и да не го правят достояние на други. Ако разкажеха на народа, щяха да предизвикат подигравки или празно удивление. Деветимата апостоли също нямаше да разберат видението, докато Христос не възкръснеше от мъртвите. Колко трудно разбираха даже и тримата любими ученици проличава от факта, че макар Христос да им бе разказал за очакващото Го, те се питаха какво означава възкресението от мъртвите. Но не поискаха обяснение от Исус. Думите Му относно бъдещето ги бяха разстроили, затова не желаеха да получат повече откровения за онова, което бяха склонни да мислят, че никога няма да се случи.ЖВ 137.2

Когато хората от равнината видяха Исус, завтекоха се да Го посрещнат и Го поздравиха с изрази на уважение и радост. Но Неговият бърз поглед схвана, че се намират в голямо затруднение. Учениците изглеждаха обезпокоени. Току-що нещо им бе причинило силно разочарование и унижение.ЖВ 137.3

Докато чакаха в подножието на планината, баща бе довел при тях сина си, за да го освободят от измъчващата го глухота. Когато разпрати дванадесетте да проповядват из Галилея, Исус ги надари с власт да изгонват нечистите духове. И когато те тръгваха на работа със силна вяра, злите духове наистина им се покоряваха. И този път в името на Христос заповядаха на злия дух да напусне своята жертва, но демонът само им се присмя и с нова сила изяви своята власт. Не знаейки на какво да отдадат поражението си, учениците почувстваха, че са охулени не само те, но и техният Учител. А в тълпата имаше и книжници, които използваха случая, за да ги унижат още повече. Като заобиколиха учениците, започнаха да ги обсипват с въпроси и да се мъчат да докажат, че те и Учителят им са измамници. Равините заявиха тържествено, че този зъл дух не може да бъде победен нито от учениците, нито дори от самия Христос. Народът бе склонен да застане на страната на книжниците и чувство на презрение и злоба обхвана тълпата.ЖВ 137.4

Но изведнъж обвиненията секнаха. Исус и тримата ученици бяха забелязани да се приближават. С внезапна промяна на чувствата народът се обърна да ги посрещне. Прекараната нощ в близост с небесната слава бе оставила следи върху Спасителя и Неговите другари. Лицата им бяха огрени от светлина, която респектираше зрителите. Книжниците се дръпнаха назад изплашени, а народът поздрави Исус.ЖВ 137.5

Сякаш бе свидетел на случилото се, Спасителят пристъпи към мястото на борбата и като впери поглед в книжниците, запита: “За какво се препирате с тях?”ЖВ 137.6

Но гласовете, които преди малко бяха тъй дръзки и нападателни, сега мълчаха. А и всички останали се бяха смълчали. Тогава нещастният баща си проби път през тълпата и падайки при нозете на Исус, Му разказа за своята мъка и за разочарованието си.ЖВ 137.7

“Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. И гдето и да го прехване, тръшка го- Говорих на учениците да го изгонят, но не можаха.”ЖВ 137.8

Исус огледа слисаното множество, заядливите книжници и обърканите ученици. Той прочете неверие във всяко сърце и с прискърбен глас извика: “О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” Тогава каза на нещастния баща: “Доведете го тука при Мене!”ЖВ 137.9

Момчето бе доведено. Когато погледът на Спасителя се спря на него, злият дух го хвърли на земята в конвулсиите на агонията. Момчето започна да се мята с пяна на уста и да цепи въздуха с неистови писъци.ЖВ 137.10

Князът на живота и князът на тъмнината пак се срещнаха на бойното поле — Христос, изпълняващ мисията Си, проповядващ освобождение на пленниците и свобода на угнетените (виж Лука 4:18), а Сатана, опитващ се да задържи жертвата във властта си. Ангелите на светлината, както и злите ангели, се явиха невидими на полесражението, за да наблюдават борбата. Исус позволи на злия дух за момент да покаже силата си, за да оценят зрителите избавлението, което щеше да се извърши след малко.ЖВ 137.11

Народът наблюдаваше с притаен дъх, а бащата се измъчваше между надежда и страх. Исус запита: “Колко време има, откак му е станало това?” Бащата Му каза историята на дългогодишното страдание. После, като че не можейки повече да чака, извика: “Но ако можеш, стори нещо, смили се за нас и помогни ни!” “Ако можеш!” Бащата и сега даже се съмняваше в силата на Христос.ЖВ 137.12

Исус отговори: “Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.” На Христос не липсваше сила. Излекуването на сина зависеше от вярата на бащата. Съзнавайки своята слабост, бащата избухна в плач и като се хвърли пред нозете на Христос, измоли Неговата милост с вика: “Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!”ЖВ 138.1

Исус се обърна към страдащото момче и каза: “Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш вече в него!” Чу се вик, мъчителна борба. Демонът, излизайки, поиска като че ли да разкъса жертвата си. След това момчето остана неподвижно, наглед като мъртво. Хората си шепнеха: “Умряло е!” Но Исус го хвана за ръката, изправи го и го предаде на баща му с напълно здрав ум и тяло. Баща и син прославиха името на своя Избавител. Народът се смая пред Божието величие, а книжниците, победени и убити духом, си отидоха навъсени.ЖВ 138.2

“Ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни!” Колко обременени от грях души са изказвали подобна молитва. И на всички тях милостивият Спасител отговаря: “Ако можеш повярва, всичко е възможно за този, който вярва.” Вярата ни свързва с Небето и ни доставя сили, за да се справяме със злото. В Христос Бог ни е осигурил средства, за да покорим всяка грешна черта и да устоим на всяко изкушение, колкото и да е силно. Но мнозина чувстват, че им липсва вяра, затова остават далеч от Христос. Нека тези души, които се чувстват така безпомощни и недостойни, се предоставят на милостта на своя състрадателен Спасител. Не гледайте себе си, а Христос! Този, Който лекуваше болни и изгонваше бесове, когато живееше между хората, е същият могъщ Изкупител и днес. Вярата идва от Божието слово. Тогава хванете се за обещанието: ”- който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37). Хвърлете се при нозете Му с вика: “Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!” Никога няма да загинете, докато вършите това, никога!ЖВ 138.3

За кратко време любимите ученици станаха свидетели на крайностите на славата и унижението. Те видяха как изглежда човек, когато е преобразен в Божи образ, и как изглежда, когато е принизен до сатанинско подобие. Видяха Исус да слиза от планината, където бе говорил с небесните вестители и бе признат от небесен глас за Божи Син, за да се срещне с печалната и отвратителна картина с болното от бяс момче, с обезобразено лице, скърцащо със зъби в мъчителни гърчове, невъзможно да бъдат облекчени от човек. И този могъщ Изкупител, Който само преди няколко часа стоя прославен пред изумените Си ученици, се наведе, за да вдигне от земята гърчещата се сатанинска жертва и да предаде момчето в пълно умствено и телесно здраве в ръцете на бащата и дома му.ЖВ 138.4

Случката беше нагледен урок за изкуплението — Божият Син се навежда от небесната слава, за да спаси изгубения човек. Тя представляваше също и мисията на учениците. Христовите служители не трябва да прекарват живота си само на планинския връх с Исус и с часове да се радват на духовно просвещение. За тях има работа и долу в равнината. Пленени от Сатана души чакат да чуят думи на вяра и молитва, за да се освободят.ЖВ 138.5

Деветимата ученици продължаваха да разсъждават върху жалкия факт на своята несполука. Когато останаха насаме с Исус, те Го запитаха: “Защо ние не можахме да го изгоним?” Исус им отговори: “Поради вашето маловерие; защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттук там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. А тоя род не излиза, освен с молитва и пост.” Тяхното неверие, което не им даваше възможност да съчувстват напълно на Исус и безгрижието, с което се отнасяха към повереното им свято дело, бе причината за несполуката им в борбата със силите на тъмнината.ЖВ 138.6

Христовите думи, отнасящи се до Неговата смърт, ги бяха натъжили и изпълнили със съмнение. А пък избирането на тримата ученици, за да придружат Исус до планината, бе възбудило завист у деветимата. Вместо да засилят вярата си с молитва и размишление върху Христовите думи, те се занимаваха със своите обезсърчения и лични оскърбления. В такова мрачно настроение предприеха борбата със Сатана.ЖВ 138.7

За да имат успех в подобна борба, трябва да пристъпват към работата си със съвсем друг дух. Вярата им трябва да се подкрепи с гореща молитва, с пост и със смиряване на сърцето. Трябва да се освободят от личното “аз” и да се изпълнят с Божия Дух и Неговата сила. Горещи, постоянни молитви към Бога с вяра, вяра, която води към пълно упование в Бога и безрезервна посветеност на Неговото дело — това са единствените средства, чрез които се осигурява помощта на Светия Дух в борбата “срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12).ЖВ 138.8

“Ако имате вяра колкото синапово зърно — каза Исус, — ще речете на тая планина: Премести се оттука там и тя ще се премести!” Макар синаповото зърно да е малко, то съдържа същия тайнствен жизнен принцип, който прави и най-голямото дърво да расте. Когато синаповото зърно се хвърля в земята, малкият зародиш използва всеки елемент, който Бог е доставил за неговото изхранване, и скоро избуява. Ако имате вяра като тази, вие ще се храните от Божието слово и от всички други източници, които Той е определил. Така вярата ви ще се засили и ще осигури небесната сила на ваша страна. Пречките, които Сатана трупа по пътя ви, макар да изглеждат непреодолими като вечните хълмове, ще изчезнат пред искането на вашата вяра. “Нищо няма да ви бъде невъзможно!”ЖВ 138.9

46. Той се преобразява

48. “Кой е най-големият?”