Никой от римските чиновници в Палестина не бе мразен повече от бирниците. Фактът, че данъците бяха наложени от чужда власт, дразнеше евреите постоянно, като им напомняше за изгубената им независимост. А бирниците бяха не само инструменти на римското потисничество. Те бяха използвачи, обогатяващи се на гърба на народа. Евреинът, приел тази служба от римляните, бе смятан за предател на своя народ. Презираха го като отстъпник и го класираха в най-долните слоеве на обществото.ЖВ 83.9

Към тази класа принадлежеше Левий — Матей, който след четиримата ученици в Генисарет бе следващият, призован в служба за Христос. Фарисеите съдеха за него според службата му, но Исус видя в този човек сърце, готово да приеме истината. Матей бе слушал учението на Спасителя. Когато убеждаващият Божи Дух му разкри собствената му погрешност, той закопня да потърси помощ от Христос, но беше свикнал с големеенето на равините и не си и помисли, че великият Учител ще го забележи.ЖВ 83.10

Един ден, седейки в своята данъчна бутка, бирникът видя, че Исус се приближава. Голямо беше учудването му, като чу думите, отправени към самия него: “Върви след мен!”ЖВ 84.1

Матей “остави всичко, стана и тръгна след Него”. Нямаше колебание, нямаше въпроси, нито през ума му мина мисълта, че заменя доходния си бизнес с бедност и трудности. Достатъчно му беше да бъде с Исус, за да може да слуша Неговото Слово и да се обедини с Него в делото Му.ЖВ 84.2

Така беше и с призованите до този момент ученици. Когато Исус покани Петър и неговите другари да Го следват, те веднага оставиха своите лодки и мрежи. Някои от тези ученици имаха приятели, които зависеха от тях за издръжката си, но когато получиха поканата от Спасителя, не се поколебаха и не зададоха въпроса: Как ще живея и ще поддържам моето семейство? Те послушаха призива и когато след това Исус ги попита: “Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?”, а те отговориха: “От нищо” (Лука 22:35).ЖВ 84.3

Матей в своето богатство, както и Андрей и Петър в своята бедност, бяха изпитани по един и същи начин. Всеки от тях се посвети еднакво. В момент на успех, когато мрежите бяха пълни с риба и импулсите на стария живот бяха най-силни, Исус прикани учениците край езерото да оставят всичко за делото на евангелието. Така всяка душа е изпитвана за това, кое е по-силно — желанието за земни богатства или приятелството с Христос.ЖВ 84.4

Принципът е винаги изискване. Никой не може да последва Божията служба, без цялото му сърце да е в делото и без да смята, че всичко е загуба в сравнение с превъзходството да познаваш Христос. Никой човек, който прави някакви уговорки, не може да бъде ученик на Христос, още по-малко — Негов сътрудник. Когато хората оценяват великото Спасение, саможертвата, видяна в Христовия живот, ще се вижда и в техния. Където и да ги води Той, те ще се радват да Го следват.ЖВ 84.5

Призоваването на Матей за един от Христовите ученици възбуди голямо недоволство. Религиозен учител да избере бирник за един от преките си съмишленици — това беше обида против религията, против обществените и народните обичаи! Позовавайки се на предразсъдъците на народа, фарисеите се надяваха да обърнат потока на народните чувства срещу Исус.ЖВ 84.6

Сред бирниците се породи голям интерес. Сърцата им бяха привлечени към Божествения Учител. В радостта от своето ново ученичество Матей закопня да доведе при Исус бившите си приятели. Затова направи угощение в къщата си и покани всичките си роднини и другари. Присъстваха не само бирници, но и много хора със съмнителна репутация, които бяха презирани от техните страдащи от скрупули съседи.ЖВ 84.7

Празненството бе дадено в чест на Исус и Той не се поколеба да приеме поканата. Добре знаеше, че това щеше да оскърби фарисейската партия, а също и да Го компрометира в очите на народа, но никога такова съображение не би могло да повлияе на действията Му. За Него външните различия нямаха стойност. Това, което притегли сърцето Му, беше една душа, жадуваща за водата на живота.ЖВ 84.8

Исус седна като почетен гост на трапезата на митарите. Чрез съчувствие и общителност показа, че признава достойнството на човека и хората копнееха да бъдат достойни за присъствието Му. Думите Му падаха върху техните жадни сърца с благословена, животворна сила. В тези хора, отхвърлени от обществото, се събуждаха нови импулси и се откриваха възможности за нов живот.ЖВ 84.9

На събиране като това немалко хора бяха повлияни от учението на Спасителя, признали Го чак след Неговото възнесение. Когато Светият Дух бе излят и в един ден се обърнаха три хиляди души, сред тях имаше мнозина, които за първи път чуха истината на бирническата трапеза, а някои от тях станаха вестители на евангелието. За самия Матей примерът на Исус на това празненство беше постоянен урок. Презреният бирник стана един от най-преданите евангелисти. Чрез службата си той следваше отблизо стъпките на своя Учител.ЖВ 84.10

Когато научиха, че Исус е присъствал на угощението в дома на Матей, равините видяха в това възможност да Го обвинят, но решиха да действат чрез учениците. Надяваха се да възбудят предразсъдъците им и да ги отдръпнат от техния Учител. Стратегията им бе да обвинят Христос пред учениците, а пък учениците — пред Христос, като насочва стрелите си там, където най-много ще заболи. Това е начинът, по който Сатана работи още откакто е изхвърлен от небето, и всички, които се опитват да причинят несъгласие и отчуждение, действат чрез неговия дух.ЖВ 84.11

“Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?” — попитаха завистливите равини.ЖВ 84.12

Исус не изчака учениците да отговорят на обвинението, а сам отговори: “Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Но идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви”, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.” Фарисеите твърдяха, че са духовно здрави и затова нямат нужда от лекар, докато смятаха бирниците и езичниците за погиващи от болести на душата. Тогава не беше ли Негова работа като лекар да отиде точно при тази класа, която се нуждаеше от помощта му?ЖВ 84.13

Но макар че фарисеите се смятаха за много високопоставени, бяха наистина в по-лошо състояние от онези, които презираха. Бирниците бяха по-малко високомерни и по-малко себедоволни, затова и по-възприемчиви за влиянието на истината. Исус каза на равините: “Но идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви.” Така Той показа, че докато твърдяха, че проповядват Божието слово, бяха напълно невежи по отношение на за Неговия Дух.ЖВ 84.14

Фарисеите бяха смълчани за известно време, но още повече затвърдиха враждата си. След това потърсиха учениците на Йоан Кръстител и се опитаха да ги настроят срещу Спасителя. Същите фарисеи не бяха приели мисията на Кръстителя. Посочвали бяха неговия отшелнически живот, прости навици и грубо облекло и го бяха обявили за фанатик. Тъй като той укоряваше тяхното лицемерие, те се възпротивиха на думите му и се опитаха да настроят народа срещу него. Божият Дух беше подействал върху сърцата на тези горделивци, убеждавайки ги в грях, но те бяха отхвърлили Божия съвет и бяха заявили, че Йоан е обхванат от дявол.ЖВ 84.15

Сега, когато Исус дойде и се смеси с народа, и седна сред него да яде и пие, те Го обвиниха, че е лакомник и винопиец. Същите, които хвърлиха обвинението, бяха виновни. Така, както Бог е представян погрешно и Сатана Му приписва собствените си качества, по същия начин Господните вестители ще бъдат фалшиво представяни от тези зли хора.ЖВ 85.1

Фарисеите не разбираха, че Исус ядеше с бирници и грешници, за да даде небесна светлина на онези, които са в тъмнина. Те не искаха да видят, че всяка дума, изговорена от Божествения Учител, беше като живо семе, което щеше да покълне и да даде плод за Божия слава. Бяха решили да не приемат светлината и, макар че се бяха възпротивили на мисията на Кръстителя, сега бяха готови да предложат приятелство на неговите ученици, надявайки се да спечелят тяхното сътрудничество срещу Исус. Така представиха нещата, че Той омаловажавал древните традиции. Противопоставиха строгата набожност на Кръстителя на Исусовото поведение, Който ядял и пиел с бирници и грешници.ЖВ 85.2

В това време учениците на Йоан бяха в голяма скръб. Това бе преди посещението им при Исус с известие от Йоан. Любимият им учител бе в затвора и те прекарваха дните си в мъка, а Исус не правеше нищо да освободи Йоан и дори сякаш не зачиташе неговото учение. Ако Йоан е изпратен от Бога, защо Исус и Неговите ученици действат толкова различно?ЖВ 85.3

Учениците на Йоан нямаха ясно разбиране за Христовото дело. Смятаха, че обвиненията на фарисеите може би имат някакво основание. Спазваха много от предписанията на равините и дори се надяваха да бъдат оправдани чрез делата на закона. Постенето се практикуваше от евреите като акт на заслуга и най-ревностните сред тях постеха по два дни всяка седмица. Фарисеите и Йоановите ученици постеха, когато Йоановите ученици дойдоха при Исус с въпроса: “Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?”ЖВ 85.4

Исус им отговори много нежно. Не се опита да поправи погрешните им представи за поста, а само ги насочи към Своята мисия. И Той направи това, като използва същия образ, който самият Кръстител бе използвал в своето свидетелство за Исус. Йоан бе казал: “Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така тази моя радост е пълна!” (Йоан 3:29). Учениците на Йоан не можеха да не си спомнят тези думи на учителя си, когато, използвайки същата илюстрация, Исус каза: “Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът?”ЖВ 85.5

Князът на небето бе сред Своя народ. Най-великият Божи дар бе даден за света. Радост за бедните, защото Христос бе дошъл да ги направи наследници на царството Си! Радост за богатите, защото искаше да ги научи как да спечелят вечни богатства! Радост за невежите — искаше да ги направи мъдри за спасение! Радост за учените — искаше да открие пред тях по-дълбоки тайни, в които те никога не бяха прониквали! Истини, които бяха скрити от основаването на света, щяха да бъдат открити на хората чрез мисията на Спасителя.ЖВ 85.6

Йоан Кръстител се зарадва, като видя Спасителя. Какъв случай за радост имаха учениците, които бяха привилегировани да ходят и да разговарят с Величието на небето! Не беше моментът за жалеене и пост. Те трябваше да отворят сърцата си, за да приемат светлината на Неговата слава, за да я разпръснат върху тези, които са в тъмнина и в смъртна сянка.ЖВ 85.7

Думите на Исус представиха една радостна картина, но през нея падна тежка сянка, която само Неговите очи можеха да различат: “Ще дойде обаче време — каза Той, — когато младоженецът ще им се отнеме и тогава ще постят.” Учениците щяха да скърбят и да постят, когато щяха да видят своя Господ предаден и разпънат. В Своите последни думи към тях в горницата Той каза: “Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите. Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост” (Йоан 16:19,20).ЖВ 85.8

Когато излезеше от гроба, скръбта им щеше да се превърне в радост. След възнесението Си Христос щеше да отсъства лично; но чрез Утешителя щеше пак да бъде с тях и те не трябваше да прекарват времето си в жалеене. А Сатана искаше точно това. Желаеше те да оставят в света впечатлението, че са били измамени и разочаровани, но чрез вяра те трябваше да гледат към горното светилище, където Исус служеше за тях. Трябваше да отворят сърцата си за Светия Дух — Неговия представител, и да се зарадват в светлината на присъствието Му. Обаче дните на изкушението и тежките изпитания щяха да дойдат и те щяха да бъдат въвлечени в конфликт с управниците на този свят и с водачите от царството на тъмнината. Когато Христос нямаше да бъде лично с тях и те пропуснеха да различат Утешителя, тогава щеше да бъде по-подходящо да постят.ЖВ 85.9

Фарисеите се стараеха да възвеличават себе си чрез строго спазване на форми, докато сърцата им бяха изпълнени със завист и борби. “Ето — казва Писанието, — вие постите, за да се препирате и карате и за да биете нечестиво с пестници; днес не постите така, щото да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал — ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа?” (Исая 58:4,5)ЖВ 85.10

Истинският пост не е в никакъв случай формална служба. Писанието разкрива поста, който Бог е предписал — ”- да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот”; да “даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа” (Исая 58:6,10). Ето тук е представен истинският дух и характер на Христовото дело. Целият Му живот е бил жертване за спасението на света. Постейки в пустинята на изкушението или ядейки с бирниците на угощението у Матей, Той даваше Своя живот за изкуплението на изгубените. Не в празно жалеене, в просто унижение на тялото и в многобройни жертви се изявява истинският дух на посвещението, а в готовността да се отдадеш в доброволна служба на Бога и хората.ЖВ 85.11

Като продължи да отговаря на Йоановите ученици, Исус разказа една притча: “Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат. Защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо.” Вестта на Йоан Кръстител не трябваше да бъде смесвана с традиции и предразсъдъци. Един опит да се смесят претенциите на фарисеите с Йоановата вярност само щеше да направи по-очевидна пропастта между тях.ЖВ 86.1

Принципите на Христовото учение нямаха нищо общо с формализма на фарисеите. Христос не трябваше да засипе пропастта, която бе създадена от учението на Йоан. Той щеше да направи още по-ясно разграничението между старо и ново. По-нататък илюстрира този факт с думите: “Нито наливат ново вино във вехти мехове, инак меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват.” Кожените мехове, използвани като съдове за ново вино, ставаха след известно време сухи и крехки и не можеха да се употребяват повторно. С тази илюстрация чрез познати неща Исус представи състоянието на еврейските водачи. Свещеници, книжници и управници бяха закоравели в поддържането на церемонии и традиции. Сърцата им се бяха свили като изсъхналите кожени мехове, с които Той ги сравни. Докато се задоволяваха със законническа религия, не бе възможно да станат съдове за вливане на живата истина от Небето. Смятаха собствената си правда за напълно достатъчна и не желаеха в религията им да бъде внесен нов елемент. Не приемаха добрата воля на Бога към хората като нещо извън тях. Свързваха я със собствените си заслуги поради извършените от тях добри дела. Вярата, която действа чрез любов и очиства душата, не можа да се обедини с религията на фарисеите, изтъкана от церемонии и човешки наставления. Усилията да се обединят Исусовите учения с установената религия щяха да са напразни. Жизнената Божия истина като ферментиращо вино щеше да разкъса старите, разпадащи се мехове на фарисейската традиция.ЖВ 86.2

Фарисеите се смятаха прекалено мъдри, за да се нуждаят от наставление, прекалено праведни, за да им е необходимо спасение, и твърде свято почитани, за да им трябва почитта, която идва от Христос. Спасителят ги изостави, за да намери други, които щяха да приемат небесната вест. В неучените рибари, в бирника от пазара, в жената от Самария, в обикновения народ, който Го слушаше с радост, Той намери Своите нови мехове за новото Си вино. Инструментите, които трябва да бъдат използвани за делото на евангелието, са ония души, които с радост приемат светлината, изпращана от Бога. Те са Негови работници за разнасяне познанието на истината по света. Щом чрез благодатта на Христос Неговите чада станат нови мехове, Той ще ги изпълни с ново вино.ЖВ 86.3

Учението на Христос, макар да беше представено чрез новото вино, не бе ново учение, а откровение на онова, което е било предавано още от самото начало. Но за фарисеите Божията истина бе загубила първоначалното си значение и красота. За тях Христовото учение беше ново почти във всеки аспект и те нито го признаха, нито го разбраха.ЖВ 86.4

Исус показа силата на фалшивото учение да унищожава преценката и желанието за истината. “И никой — каза Той, — след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.” Цялата истина, дадена на света чрез патриарсите и пророците, изгря чрез думите на Христос в нова красота, но книжниците и фарисеите нямаха желание за скъпоценното ново вино. Докато не се очистеха от старите традиции, обичаи и навици, те нямаха място в ума или в сърцето си за Христовите учения. Те се държаха за мъртвите форми и се отдръпнаха от живата истина и от Божията сила.ЖВ 86.5

Това стана причина за падението на евреите и ще провали много души днес. Хиляди правят същата грешка като фарисеите, които Христос укори на угощението в дома на Матей. За да не се откажат от някоя любима идея или да не изоставят някой духовен идол, мнозина отказват истината, която идва от Отца на светлините. Доверяват се на себе си и се надяват на собствената си мъдрост, а не съзнават духовната си бедност. Настояват да бъдат спасени по такъв начин, че да могат да извършат някое важно дело. Когато видят, че няма възможност да вплетат егоизма си в делото, отхвърлят предложеното спасение.ЖВ 86.6

Законническата религия никога не привлича души към Христос, защото в религия без Христос няма любов. Пост и молитва, извършени с дух на себеоправдание, са скверни в Божиите очи. Тържественото поклонение, кръгът на религиозните церемонии, външното смирение, принасянето на жертви говорят, че човекът, който участва в тях, се смята за праведен и заслужаващ Небето. Това е измама. Нашите собствени дела никога не могат да ни купят спасение.ЖВ 86.7

Както бе в дните на Христос, така е и сега. Фарисеите не знаят своята духовна нищета. Към такива е отправена вестта: “Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, беден, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота- ” (Откр. 3:17,18). Вярата и любовта са златото, пречистено в огън. Но у мнозина златото се е помрачило и богатото съкровище е било загубено. Правдата на Христос за тях е една необлечена дреха, един недокоснат извор. За тях е казано: “Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш” (Откр. 2:4,5).ЖВ 86.8

“Жертви на Бога с дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш” (Пс. 51:17). Човек трябва да се очисти от егоизма, преди да може да бъде в пълния смисъл на думата, вярващ в Исус. Когато егоизмът се отхвърли, Господ може да направи човека ново създание. Само нови мехове могат да държат ново вино. Любовта на Христос ще оживотворява вярващия с нов живот. В този, който гледа към Автора и Завършителя на вярата, ще се изяви характерът на Христос.ЖВ 87.1

27. “Ако искаш, можеш да ме очистиш”

29. Съботата