Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    ИЗПОВЕД

    “Този, който крие греховете си, няма да успее; но който ги изповяда и остави, ще намери милост.” (Пр. 28:13)ПКХ 14.2

    Условията за придобиване на милост от Бога са прости, справедливи и разумни. Господ не изисква от нас да извършим нещо тежко, за да получим прощение на греха. Не е нужно да правим дълги и уморителни поклоннически пътувания или да си налагаме сами мъчителни изкупителни наказания, та да препоръчаме душите си на небесния Бог или да изплатим греховете си. Този, който изповядва и изоставя греха си, ще намери милост, ще бъде помилван.ПКХ 14.3

    Апостолът казва: “Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да бъдете излекувани” (Яков 5:16). Изповядайте греховете си на Бога, Който единствен може да ги прости, и прегрешенията си ­ един на друг. Ако си оскърбил приятеля си или ближния си, трябва да признаеш своята неправедна постъпка, а негов дълг е да ти прости с готовност. След това трябва да потърсиш прощение и от Бога, понеже твоят брат, когото си наранил, е Негова собственост. Като нараняваш него, всъщност съгрешаваш срещу неговия Създател и Изкупител. Случаят бива представен пред единствения истински Посредник ­ нашият велик Първосвещеник, Който “беше изкушен във всичко, както и ние, но без да съгреши” и Който “съчувства на нашите слабости” (Евр. 4:15) и е в състояние да ни очисти от всяко петно на нечестие.ПКХ 14.4

    Онези, които не са смирили душите си пред Бога така, че да признаят своята вина, още не са изпълнили първото условие, за да бъдат приети от Него. Ако не сме преживели онова покаяние, за “което няма разкайване”, и не сме изповядали греховете си с истинско душевно смирение и съкрушен дух, ако не сме намразили собствената си порочност и не сме се отвратили от нея, всъщност никога не сме търсили истински прощение на греховете си. А ако никога не сме потърсили това прощение, никога не ще намерим и Божия мир. Единствената причина, поради която не сме получили прощение на миналите грехове е, че не желаем да смирим сърцата си и да се съобразим с условията, които Словото и истината поставят. По този въпрос са дадени изрични наставления. Изповядването на греха, независимо дали е частно или публично, трябва да бъде искрено и да бъде изказано непринудено. То не бива да се изтръгва от грешника. Не бива да се прави по лекомислен и безгрижен начин или пък да бъдат насилвани да се изповядват хора, които още нямат усещане за ужасния характер на греха и не се отвращават от него. Само изповед, която е излияние от дълбините на душата, може да си проправи път до Бога на безконечното състрадание. Псалмистът казва: “Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце и спасява такива, които имат разкаян дух” (Пс. 34:18 Исая 1:16, 17).ПКХ 14.5

    Истинската изповед има винаги точно определен характер и признава точно определени грехове. Те може да бъдат от такова естество, че трябва да се кажат само пред Бога; може да са прегрешения, които трябва да бъдат изповядани на определени личности, наранени чрез тях; или пък може да са от обществен характер и в такъв случай трябва да се изповядат публично. Но всяка изповед трябва да бъде ясно определена и точно на целта, признаваща именно тези грехове, за които сме виновни.ПКХ 15.1

    В дните на Самуил израилтяните се бяха отклонили от Бога. Те страдаха от последиците на греха, защото бяха загубили вярата си в Бога, бяха загубили доверието си в Неговата способност да брани и защитава Своето дело. Бяха обърнали гръб на великия Управител на вселената и пожелаха да бъдат управлявани по същия начин, както народите около тях. Но преди да намерят мир, направиха следната точно определена изповед: “Върху всичките си грехове притурихме и това зло ­ да си искаме цар” (1Царе 12:19). Трябваше да бъде изповядан самият грях, който вече бяха убедени, че са извършили. Тяхната неблагодарност потискаше душите им и ги отделяше от Бога.ПКХ 15.2

    Изповед без истинско покаяние и реформиране няма да бъде приета от Бога. В живота трябва да настъпят решителни промени; всичко оскърбително за Бога трябва да бъде отстранено. Това е резултатът от истинската скръб за греха. Делото, което имаме да извършим от своя страна, ни е ясно изложено: “Измийте се, очистете се; отстранете от очите Ми злото на делата си; престанете да вършите зло; научете се да вършите добро; стремете се към правосъдие; облекчавайте угнетените; съдете право за сирачето; застъпвайте се за вдовицата” (Исая 1:16, 17). “Ако нечестивият върне взетия залог, ако върне обратно това, което е ограбил, ако ходи в законите на живота, без да върши нечестие, то той непременно ще живее и няма да умре.” (Езекиил 33:15). Ап. Павел казва следното за покаянието: “Защото ето, тази ваша скръб по Бога какво усърдие породи във вас, да, какво себеочистване, да, какво негодувание, да, какъв страх, да, какво непреодолимо желание, да, какво усърдие, какъв реванш? Във всички неща показахте, че сте чисти в това отношение” (2Кор. 7:11).ПКХ 15.3

    Когато грехът е умъртвил способността за морална преценка, човекът, вършещ зло, не може да различи недостатъците в характера си, нито пък може да схване ужасния характер на злото, което е направил; и ако не се поддаде на убеждаващата сила на Светия Дух, остава до голяма степен сляп за своя грях. Неговата изповед не е искрена и сериозна. Към всяко признание за своята вина той прибавя и извинение за поведението си, за да се защити, като се оправдава, че ако не са съществували дадени обстоятелства, той нямало да извърши това или онова, за което е укоряван.ПКХ 15.4

    След като ядоха от забранения плод, Адам и Ева се изпълниха с чувство на срам и ужас. Отначало единствената им мисъл беше как да извинят греха си и как да избегнат ужасната присъда ­ смърт. Когато Господ ги попита за греха им, Адам, стоварвайки вината отчасти на Бога и отчасти на своята другарка, отговори: “Жената, която ми даде за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох”. Жената хвърли обвинението върху змията, като каза: “Змията ме подмами, та ядох” (Битие 3:12,13). Защо Си създал змията? Защо Си я пуснал да влезе в рая? Всъщност това бяха въпросите, които се съдържаха в нейното извинение за греха й, като по този начин държаха Бога отговорен за тяхното падение. Духът на самооправданието води началото си от “бащата на лъжата” ­ Сатана ­ и се проявява във всички синове и дъщери на Адам. Изповедите от този вид не са вдъхновени от Божия Дух и няма да бъдат приети от Бога. Истинското покаяние прави човека способен да понася сам своята вина и да я признава без измама или лицемерие. Както бедният бирник, не смеещ и очите си да повдигне към небето, той ще извика: “Боже, бъди милостив към мене, грешника”; и тези, които така признаят своята вина, ще бъдат оправдани; защото Исус ще се застъпи със Своята кръв за всяка каеща се душа.ПКХ 15.5

    Примерите на истинско покаяние и смирение в Божието слово разкриват такъв дух на изповядване, в който няма никакъв опит за извинение за греха или опит за самооправдаване. Ап. Павел не се опита да се защити. Той описа греха си в най-черните му краски, без да се опитва да намали вината си: “Затварях в тъмница много от светиите, като се снабдявах с власт от главните свещеници; и когато биваха осъждани на смърт, и аз давах гласа си срещу тях. Мъчех ги много по всичките синагоги и ги карах да богохулстват; и в чрезмерната си ярост срещу тях ги преследвах даже по чуждите градове” (Деян. 26:10, 11). Той не се поколеба да заяви: “Христос дойде на този свят, за да спаси грешниците, от които най-големият съм аз” (1Тимотей 1:15).ПКХ 16.1

    Смиреното и съкрушено сърце, смекчено от истинско разкаяние, ще може да оцени нещичко от Божията любов и от цената, платена на Голгота. И както син се изповядва пред баща си, който го обича, така истински разкайващият се човек ще занесе при Бога всичките си грехове. Както е писано: “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9).ПКХ 16.2

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents