ЖИВОТ И СЛУЖБА

Бог е източникът на живот, светлина и радост за цялата вселена. Както лъчите на слънчевата светлина, както водните струи, бликащи от живия извор, така от Бога изтичат благословения за всички Негови създания. И навсякъде, където Божият живот е в сърцата на хората, той ще изтича от тях и към другите в любов и благословение.ПКХ 28.3

Радостта на нашия Спасител се състоеше в това ­ да повдигне и изкупи падналите в грях хора. За тази цел Той не пожали и живота Си, но отиде на кръста, като презря срама. По същия начин и ангелите са постоянно заети със служене за щастието на другите: това е тяхната радост. Нещо, което себелюбивите сърца биха счели за унизително ­ слугуването на същества окаяни, лоши и във всяко отношение по-низши по естество и ранг ­ е работата на безгрешните ангели. Духът на Христовата самопожертвувателна любов е духът, който владее в небето и представлява самата същност на неговото блаженство. Това е духът, който Христовите последователи ще притежават, и работата, която ще вършат.ПКХ 28.4

Когато Христовата любов се съхранява в сърцето, подобно на сладко благоухание тя не може да остане скрита. Нейното свято влияние ще се почувства от всички, с които влизаме в контакт. Христовият Дух в сърцето е като извор в пустиня, който блика, за да освежава всички и който поражда в умиращите силен копнеж да пият от водата на живота.ПКХ 28.5

Любовта към Исус ще се изявява в желание да се работи за благословението и спасението на човечеството така, както Той работеше. Той ще поражда любов, нежност и съчувствие към всички творения, които се намират под грижите на нашия небесен Баща.ПКХ 28.6

Животът на Спасителя тук на земята съвсем не беше живот на удобства и грижи за Себе Си. Той се трудеше с постоянство, сериозност и неуморни усилия за спасението на изгубеното човечество. От яслата до кръста Той вървеше по пътя на себеотрицанието и не се стараеше да се освободи от тежките задачи, от мъчителните пътувания и от изтощителните грижи и труд. Той казваше: “Човешкият Син дойде не за да Му служат, но да послужи и да даде живота Си откуп за мнозина” (Матей 20:28). Това беше великата и единствена цел на Неговия живот. Всичко друго беше второстепенно и подчинено на тази цел. Неговото ястие и питие бе да изпълнява Божията воля и да довърши делото Си. Собственото “аз” и личните интереси нямаха дял в Неговата работа.ПКХ 28.7

Така и участниците в Христовата благодат ще бъдат готови да понесат всяка жертва, за да могат и други, за които Той умря, да споделят небесния дар. Този дух е сигурният плод на една наистина обърнала се към Бога душа. Веднага щом човек дойде при Христос, у него се поражда желание да извести и на други какъв скъп Приятел е намерил в лицето Му. Спасяващата и освещаваща истина не може да се заключи в сърцето. Ако сме облечени с Христовата правда и сме изпълнени с радостта на обитаващия в нас Негов Дух, не ще можем да се сдържаме и няма да мълчим. Щом сме вкусили и видели, че Господ е добър, ще имаме какво да разкажем за това. И ние като Филип, когато намери Спасителя, ще каним и други да дойдат в Неговото присъствие. Ще се стремим да им покажем привлекателността на Христос и невидимите реалности на идващия свят. Ще изпитваме силно желание да вървим по пътя на Христос. В нас ще живее сериозният копнеж ­ всички да могат да видят “Божия Агнец, Който взема върху Себе Си греха на света” (Йоан 1:29).ПКХ 28.8

Усилието да бъдем за благословение на другите ще се отрази на самите нас, като ни донесе благословения. Това беше и намерението на Бога, когато ни направи Свои сътрудници в изкупителния план. Той подари на хората привилегията да приемат Божественото естество и на свой ред, да участват в разпространяването на благословенията сред техните ближни. Това е най-високата чест, най-великата радост, която Бог може да дари на хората. Онези, които така участват в тази работа и служба от любов, биват привлечени най-близо до своя Създател.ПКХ 29.1

Бог можеше да повери разпространението на евангелската вест и цялото дело на тази служба, извършвана от любов, на небесните ангели. Можеше да си послужи и с други средства, за да изпълни Своята цел. Но в безкрайната Си любов пожела да ни направи Свои сътрудници заедно с Христос и ангелите, за да можем да споделим благословението, радостта и духовното въздигане, които идват в резултат на тази несебелюбива служба.ПКХ 29.2

Когато участваме в Христовите страдания, започваме да Му съчувстваме и да Го разбираме по-пълно. Всяко дело на самопожертвователност за доброто на другите засилва духа на благотворителност в сърцето на човека и го довежда в още по-тясна връзка със Спасителя на света, Който “богат като бе, заради вас... стана беден, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2 Кор. 8:9). Само ако така изпълняваме Божието намерение в нашия свят, животът ни ще бъде наистина благословен.ПКХ 29.3

Ако отидеш да работиш така, както Христос е определил да работят последователите Му, и печелиш души за Него, ще почувстваш нуждата от едно по-дълбоко преживяване и по-пълно познание за Божиите неща, ще гладуваш и ще жадуваш за небесната правда. Ще молиш Бога и вярата ти ще укрепва, и душата ти ще пие все по-големи глътки от Извора на спасението. Посрещането на съпротивата и изпитанията ще те водят при Библията и при молитвата. Ще растеш в благодат и в познаването на Христос и ще натрупваш богат духовен опит.ПКХ 29.4

Духът на несебелюбива работа за другите придава на характера дълбочина, стабилност, Христоподобна прелест и донася мир и щастие на своя притежател. Стремежите стават възвишени. Вече няма място за леност и себелюбие. Хората, които по този начин практикуват християнските качества, ще растат и ще укрепват все повече за служба на Бога. Ще имат ясни духовни схващания, твърда, постоянно увеличаваща се вяра и молитвата им ще придобива все по-голяма сила. Божият Дух, Който действа върху тях, изисква в отговор на Божественото докосване да зазвучи святата хармония на душата. Които по този начин се посвещават на несебелюбива служба за благото на другите, най-сигурно работят за собственото си спасение.ПКХ 29.5

Единственият начин да растем в благодатта е ­ да вършим безкористно точно това, което Христос ни е възложил: да правим всичко според силите и възможностите си за подпомагане и предаване благословенията на нуждаещите се. Силата идва чрез упражняване; активността е самото условие за поддържането на живота. Онези, които се стараят да водят християнски живот чрез пасивно приемане на благословенията на благодатта, а не вършат нищо за Христос, все едно, че се опитват да живеят, като ядат, без да се движат. В духовния живот, както и в природния свят, това винаги има за резултат израждане и упадък. Човек, който би отказал да упражнява крайниците си, скоро ще изгуби способността да ги употребява. Така и християнинът, който не използва дадените му от Бога сили, не само няма да порасне в Христос, но ще загуби и силата, притежавана досега.ПКХ 29.6

Църквата на Христос е определеното от Бога средство за спасение на хората. Нейната мисия е да занесе евангелието на света. И това задължение лежи върху всички християни. Всеки един според степента на своя талант и възможности трябва да изпълни поръчката на Спасителя. Любовта на Христос разкрита пред нас, ни прави длъжници към всички, които не Го познават. Бог ни е дал светлина, която не е само за нас, но и за да я пръскаме върху другите.ПКХ 29.7

Ако Христовите последователи се пробудеха, за да се заемат с изпълнението на този свой дълг, днес щеше да има вместо един ­ хиляди, които да проповядват евангелието в езическите страни. Всички онези, които не биха могли лично да се заемат с това дело, щяха поне да го поддържат със средствата си, със съчувствието и молитвите си. А и в християнските страни щеше да има много по-сериозна работа в това отношение.ПКХ 30.1

За да работим за Христос, не е нужно да ходим чак в езически страни, нито да напускаме тесния кръг на дома, ако нашите задължения ни задържат тук. Можем да вършим тази работа в домашния кръг, в църквата, всред хората, с които общуваме или с които имаме делови отношения.ПКХ 30.2

По-голямата част от Своя живот на земята нашият Спасител прекара в търпелив труд в дърводелската работилница в Назарет. Ангели служители придружаваха Господаря на живота, когато ходеше рамо до рамо със селяни и работници, непризнат и непочитан. Той изпълняваше така вярно Своята мисия, докато работеше скромния Си занаят, както и когато лекуваше болните или ходеше по бурните вълни на Галилейското езеро. Така и ние ­ и в най-скромните задължения на живота, и на най-ниското обществено стъпало можем да ходим и да работим с Исус.ПКХ 30.3

Апостолът казва: “Нека всеки човек, в каквото състояние е бил призован, в него да си остане с Бога” (1Коринт. 7:24). Деловият човек може така да води деловата си работа, че да прослави своя Учител чрез верността си. Ако е истински последовател на Христос, ще внесе своята религия във всичко, което върши, и ще разкрива пред хората Христовия Дух. Техникът също може да бъде прилежен и верен представител на Оня, Който се трудеше в Своя скромен живот по хълмовете на Галилея. Всеки, който се нарича с името на Христос, трябва така да работи, че другите, като виждат добрите му дела, че да прославят своя Творец и Изкупител.ПКХ 30.4

Мнозина не отдават най-добрите си дарби в служба на Христос с извинението, че другите притежавали по-големи дарби и предимства от тях. Доминира мнението, че само от особено талантливите се изисква да посветят способностите си в служба на Бога. Мнозина са стигнали дотам, да смятат, че таланти са дадени само на известна, определена категория привилегировани хора, като другите се изключват и, разбира се, не са призовани да участват нито в труда, нито в наградата. Но в притчата нещата не са представени съвсем така. Когато господарят на дома събира слугите си, той определя на всеки от тях НЕГОВАТА работа.ПКХ 30.5

С любещ дух можем да изпълняваме и най-скромните си задължения “като на Господа” (Колос. 3:23). Ако Божията любов е в сърцето, ще се проявява и в живота. Сладкото благоухание на Христос ще ни обкръжава и нашето влияние ще въздига и благославя.ПКХ 30.6

Не трябва да чакате някакви специални случаи или извънредни способности, за да отидете и да заработите за Бога. Не трябва да ви смущава това, какво светът ще си помисли за вас. Ако ежедневният ви живот представлява свидетелство за чистотата и искреността на вашата вяра и ако другите са убедени, че желанието ви е да им помогнете, усилията ви съвсем не ще бъдат напразни.ПКХ 30.7

И най-скромните, и най-бедните от учениците на Исус могат да бъдат за благословение на другите. Може да не съзнават, че вършат някакво особено добро, но чрез своето несъзнателно влияние те ще предизвикат вълни от благословения, които ще се разширяват и задълбочават; и може би няма да узнаят благодатните резултати чак до деня на окончателната награда. Те не чувстват, нито пък знаят, че вършат нещо велико. От тях не се изисква да се товарят с безпокойство за успеха. Трябва само да вървят спокойно напред, като изпълняват вярно работата, която Божието Провидение им е определило, и животът им не ще бъде изживян напразно. Така те самите ще израстват все по-високо и по-високо, като ще приличат все повече на Христос. В този живот те са Божии сътрудници и така се подготвят за по-висшата служба и за непомръкващата радост на идващия бъдещ живот.ПКХ 30.8