Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    РАДОСТ В ГОСПОДА

    Божиите деца са призвани да бъдат представители на Христос, да изявяват добротата и милостта Му. Както Исус откри истинския характер на Отца, така и ние трябва да разкриваме Христос пред свят, който не познава Неговата нежна, състрадателна любов. “Както Ти Си Ме изпратил на света ­ казва Исус, ­ така и Аз изпращам тях на света.” “Аз в тях и те в Мен,... за да познае светът, че Ти Си Ме изпратил.” (Йоан 17:18, 23). Апостол Павел казва на Исусовите последователи: “Вие се явявате като Христово писмо, известно и прочитано от всичките човеци” (2Кор. 3:3, 2). В лицето на всяко от Своите чеда Исус изпраща на света по едно писмо. Ако си Христов последовател, Той изпраща в твое лице писмо до семейството и улицата, където живееш. Обитавайки в теб, Исус желае да говори и на сърцата на хората, които не Го познават. Може би те не четат Библията или не слушат оня глас, който им говори от нейните страници; не виждат Божията любов, откриваща се чрез делата Му. Но ако си Исусов представител, може да стане така, че чрез теб те да бъдат доведени до разбиране на частица от Неговата доброта, да бъде спечелена обичта им и да започнат да Му служат.ПКХ 42.2

    Християните са като факлоносци по пътя към небето. Те трябва да отразяват пред този свят светлината, с която ги е огрял Христос. Животът и характерът им трябва да бъдат такива, че чрез тях другите да могат да получат правилна представа за Христос и Неговото дело.ПКХ 42.3

    Ако действително искаме да представляваме Христос, ще покажем, че да служиш на Бога е нещо привлекателно, каквото всъщност е. Християни, които събират в душите си тъга и меланхолия, които роптаят и се оплакват, дават на другите фалшива представа за Бога и за християнския живот. Те създават впечатлението, че на Бог не е приятно децата Му да са щастливи и по този начин дават фалшиво свидетелство за небесния си Баща.ПКХ 42.4

    Сатана ликува, когато може да доведе Божиите чеда до неверие и отчаяние. Той изпитва удоволствие, когато вижда, че не се доверяваме на Бога, че се съмняваме в Неговата готовност и сила да ни спаси. Става му приятно, когато успее да ни накара да мислим, че Бог ще ни причини някакво зло чрез Своето Провидение. Да се представя Бог като такъв, на Когото липсва съчувствие и милост ­ това е сатанинска работа. Сатана представя погрешно истината за Него. Изпълва въображението с фалшиви разбирания за нашия небесен Отец; и вместо умът ни да бъде обогатен с истината, ние твърде често съсредоточаваме мислите си върху тези изопачени представи и безчестим Бога, като не Му се доверяваме и роптаем против Него. Сатана винаги се стреми да направи религиозния живот потискащ и лишен от радост. Иска той да изглежда изморителен и труден. И когато християнинът представя чрез собствения си живот такъв религиозен възглед, тогава чрез своето неверие той поддържа и подпомага лъжата на Сатана.ПКХ 42.5

    Много хора, вървейки по пътеката на живота, се занимават със собствените си грешки и разочарования и сърцата им се изпълват със скръб и обезсърчение. Една сестра, която правеше точно това и изживяваше дълбоки терзания, ми писа, като ме молеше да й кажа няколко насърчителни думи. През нощта, след като бях прочела нейното писмо, сънувах, че се намирам в една градина и онзи, който изглежда беше собственикът на градината, ме развеждаше из нейните пътечки. Аз си късах цветя и се радвах на техния аромат, когато същата сестра, която се разхождаше до мене, обърна вниманието ми върху някакви грозни бодливи храсти, надвесили се над нейния път. Тя стоеше огорчена и се оплакваше. Не се разхождаше по пътеката, следвайки водача, но вървеше из тръните и бодлите. “О ­ оплакваше се тя, ­ не е ли жалко, такава хубава градина да се обезобразява от тръни?” Тогава водачът отговори: “Остави тръните настрана, защото те само ще те наранят. Късай розите, кремовете и карамфилите”.ПКХ 42.6

    Толкова ли е нямало във вашия живот радостни и светли моменти? Не сте ли преживявали скъпи минути, когато сърцата ви са се разтуптявали от радост в отговор на Божия Дух? Когато поглеждате назад към изминатите глави от книгата на своя живот, не откривате ли и приятни спомени? Не са ли Божиите обещания като благоуханни цветя, които растат навсякъде по вашия жизнен път? Няма ли да оставите тяхната красота и благодат да изпълнят сърцето ви с радост?ПКХ 43.1

    Шипките и тръните само ще ви наранят и наскърбят; и ако късате все такива неща и ги представяте и на другите, не само че презирате Божията доброта, но с това пречите и на хората около вас да вървят по пътя на живота.ПКХ 43.2

    Не е мъдро да събираме всички неприятни спомени из миналото си ­ неговите нечестия и разочарования, да говорим за тях и да се оплакваме, докато най-сетне бъдем съкрушени и обезкуражени. Обезкуражената душа е пълна с мрак; тя пропъжда Божията светлина от собственото си сърце, а хвърля сянка и върху пътя на другите.ПКХ 43.3

    Благодаря на Бога за светлите картини, които представя пред нас. Нека спираме вниманието си върху тях, нека съхраняваме благословените обещания на Неговата любов така, че да не ги изпускаме от погледа си. Божият Син, Който напусна трона на Своя Баща, обличайки Божественото Си естество с човешко, за да може да ни освободи от властта на Сатана; победата, която Христос извоюва, за да отвори пред нас небето и да разкрие пред очите ни мястото на Своето присъствие, озарявано от Божията слава; падналото човечество, захвърлено от греха в ямата на гибелта, е спасено от Божия Син и връзката му с безпределния Бог ­ възстановена; човекът, издържал Божествения изпит чрез вяра в Изкупителя, бива облечен в Христовата правда и издигнат до Неговия престол ­ ето това са картините, върху които Бог иска да размишляваме. “Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя!”ПКХ 43.4

    Когато показваме, че се съмняваме в Божията любов и не се доверяваме на Неговите обещания, ние Го безчестим и наскърбяваме Светия Му Дух. Как би се чувствала една майка, ако децата й постоянно се оплакват от нея, като че ли не им мисли доброто, докато всъщност стремежът на целия й живот е бил да пази техните интереси и да им осигурява всички удобства? Да предположим, че се усъмнят в нейната обич. Та това би разкъсало сърцето й. Как би се чувствал който и да е родител, ако бъде възприеман по същия начин от своите деца? И как се чувства небесният ни Баща, когато не се доверяваме на Неговата любов, подтикнала Го да отдаде единородния Си Син, за да имаме живот? Апостол Павел пише: “Той, Който не пожали и собствения Си Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?” (Римл. 8:32). И въпреки това колко много хора казват, ако не с думи, то чрез постъпките си: “Господ не мисли така лично за мен. Може би Той обича другите, но не и мен.”ПКХ 43.5

    Всичко това вреди на твоята собствена душа. Защото всяка дума на съмнение, която изговаряш, е покана за изкушенията на Сатана. Тя засилва у теб склонността към съмнение и прави ангелите служители да се отдалечават наскърбени. Когато Сатана те изкушава, не произнасяй нито дума на съмнение или обезкуражение. Ако избереш да отвориш вратата пред неговите съмнения, умът ти ще бъде изпълнен с недоверие и бунтовни мисли. А ако започнеш да изразяваш чувствата си с думи, то всяко изречено съмнение не само че ще повлияе обратно на теб самия, но ще се окаже и семе, което ще поникне и ще принесе плод в живота на други, а после вече може да е невъзможно да се заличи неговото влияние. Дори ти самият да си в състояние да преодолееш този период на изкушение и да се отървеш от примките на Сатана, дали хората, засегнати от твоето влияние, ще успеят да се освободят от неверието, което си им внушил? Колко важно е тогава да говориш само неща, които дават духовна сила и живот!ПКХ 43.6

    Ангелите внимават да чуят какво свидетелство давате пред света за вашия небесен Учител. Нека разговорите ви бъдат за Този, Който живее, за да се застъпва за вас пред Отца. Когато поемете ръката на някой приятел за поздрав, нека на устните и в сърцето ви бъде възхвалата към Бога. Това ще привлече неговите мисли към Исус.ПКХ 44.1

    Всички си имаме своите изпитания. Имаме скърби, които едва носим, тежки изкушения, на които едва устояваме. Не разказвайте трудностите си на смъртни човеци, но занесете всичко при Бога в молитва. Направете свое правило никога да не изговаряте и една-единствена дума на съмнение или обезсърчение. Можете да сторите много за облекчаване живота на другите и да подкрепите техните усилия с думи на надежда и свято насърчение.ПКХ 44.2

    Има много храбри хора, болезнено притиснати от изкушението, почти готови да се предадат в борбата със себе си и със силите на мрака. Не обезсърчавайте такъв човек в тежката му битка. Окуражете го с насърчителни думи на надежда и сила, които ще го подкрепят в неговия път. Така от вас ще се излъчва Христовата светлина. “Никой от нас не живее за себе си.” (Римл. 14:7). Чрез несъзнателното влияние, което упражняваме над другите, те могат да бъдат насърчени и укрепени или пък ­ обезсърчени и да се отдръпнат от Христос и от истината.ПКХ 44.3

    Много хора имат погрешна представа за живота и характера на Христос. Мислят, че Той е лишен от топлина и слънчева светлина, че е строг, суров и лишен от радост. В много случаи целият християнски живот бива обагрен от тези мрачни възгледи.ПКХ 44.4

    Често се казва, че Исус е плакал, но че изобщо не се знаело дали някога се е усмихвал. Нашият Спасител наистина беше “човек на скърби и навикнал на печал”, защото сърцето Му беше отворено за всички човешки неволи. Но макар животът Му да бе живот на себеотрицание и помрачен от болки и грижи, духът Му не беше сломен. Лицето Му не носеше израз на скръб и недоволство, но винаги ­ на мир и ведрина. Сърцето Му бе извор на живот. Където и да отидеше, Той носеше спокойствие и мир, радост и ведрина.ПКХ 44.5

    Нашият Спасител беше дълбоко сериозен и истински задълбочен, но никога не мрачен или меланхоличен. Животът на хората, които имат за образец Него, ще бъде изпълнен със сериозни цели. Те ще притежават дълбоко чувство за лична отговорност. Лекомислието ще бъде отстранено. Няма да има буйно, необуздано веселие, нито груби шеги и неприлични насмешки. Не! Исусовата религия дава мир като река. Тя не гаси светлината на радостта, не ограничава радостното настроение, нито помрачава слънчевото, усмихнато лице. Христос дойде не за да Му послужат, но за да послужи. И когато Неговата любов царува в сърцето, ще следваме Неговия пример.ПКХ 44.6

    Ако в съзнанието ни заемат важно място нелюбезните и несправедливи постъпки на другите, ще открием, че е невъзможно да ги обичаме така, както Христос ни е обикнал. Но ако мислите ни са съсредоточени върху удивителната любов и милосърдие, които Христос проявява към нас, тогава същият дух ще се излъчва от нас и към другите. Трябва да се обичаме и да се почитаме един друг, независимо от грешките и несъвършенствата, които не можем да не забележим. Трябва да се развива смирение и неуповаване на себе си, както и нежно понасяне и търпение спрямо грешките на другите. Това ще умъртви цялото ни тесногръдо себелюбие и ще ни направи великодушни и благородни.ПКХ 44.7

    Псалмистът казва: “Уповавай се на Господа и прави добро; така ще обитаваш в земята и ще се храниш с увереност” (Псалом 37:3). “Уповавай се на Господа!” Всеки ден има своето бреме, своите грижи и проблеми; и колко сме готови да говорим само за мъчнотиите и изпитанията си, когато се срещаме! На толкова трудности позволяваме да ни безпокоят, докато всъщност сами им даваме място в сърцето си; на толкова много страхове и безпокойства се отдаваме, демонстрирайки, че ни потиска такъв голям товар от грижи, щото човек би си помислил, че въобще нямаме състрадателен и любещ Спасител, готов да чуе всички наши молби и да ни бъде готова помощ във време на нужда.ПКХ 44.8

    Някои винаги се безпокоят и сами си създават трудностите. Те са обкръжени всеки ден с явните доказателства за Божията любов; всеки ден се наслаждават на изобилните дарове на Неговото Провидение; но съвсем не забелязват тези настоящи благословения. Мислите им са постоянно насочени към нещо неприятно, от което се опасяват, или към някоя трудност, в действителност може би несъществуваща, която, колкото и малка да е, заслепява очите им за многото неща, изискващи благодарност. И вместо срещаните трудности да ги отправят към Бога ­ единствения Източник на помощ за тях, всъщност ги отделят от Него, защото пробуждат в душите им безпокойство и роптание.ПКХ 45.1

    Добре ли е да бъдем толкова невярващи? Защо трябва да сме така неблагодарни и непризнателни? Исус е наш Приятел! Цялото небе е заинтересовано от благополучието ни. Не трябва да позволяваме на грижите и трудностите на ежедневния живот да смущават умовете ни и да покриват със сянка челата ни. Ако допуснем това, винаги ще има нещо, което да ни измъчва и безпокои. Не трябва да се отдаваме на усамотение, което само ни изтормозва и изтощава, без да ни помага да понасяме по-добре изпитанията.ПКХ 45.2

    Може би имате трудности в работата си. Може би изгледите за бъдещето стават все по-мрачни и по-мрачни; а може би ви заплашват и загуби. Не се отчайвайте! Хвърлете грижата си върху Бога и останете спокойни и радостни. Молете се за мъдрост да ръководите деловите си работи с благоразумие, за да можете да предотвратите загуби или бедствия. Вършете от своя страна всичко, което можете, за постигането на благоприятни резултати. И когато, разчитайки на вашия Помощник, сте направили всичко възможно, приемете резултатите с радост.ПКХ 45.3

    Не е Божията воля Неговият народ да бъде претоварен с грижи. Но Господ не ни мами. Не ни казва: “Не се бойте, по вашия път няма да има никакви опасности”. Той знае, че има изпитания и опасности и се отнася с нас открито и честно. Бог няма намерение да изведе народа Си вън от този свят на грях и зло, но му посочва сигурно убежище. Молитвата Му за Неговите ученици беше: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от лукавия”. “В света ­ казва Той ­ ще имате скръб, но дерзайте ­ Аз победих света.” (Йоан 17:15; 16:33)ПКХ 45.4

    В Своята планинска проповед Христос представя на последователите Си ценни уроци във връзка с необходимостта от уповаване на Бога. Тези уроци, предназначени да насърчават Божиите чеда през всички векове, са стигнали до нашето време, пълни с поука и утеха. Спасителят посочва на Своите последователи птиците, които чуруликат хвалебните си песни, необременени от грижи и неспокойни мисли, защото “нито сеят, нито жънат”. И въпреки това небесният Баща се грижи за техните потребности. Спасителят пита: “Вие не сте ли много по-ценни от тях?” (Матей 6:26) Великият Снабдител на нуждите на човека и животните отваря ръката Си и дава необходимото на всички Свои творения. Не остават встрани от Неговото внимание и птиците под небето. Той не им спуска храната в човките, но осигурява задоволяването на техните нужди. Те сами трябва да си събират семената, които Той е пръснал за тях. Трябва сами да събират материали за изграждането на своите мънички гнезда. Трябва сами да хранят малките си. Но те излизат по работата си пеейки, защото “вашият небесен Баща ги храни”. А “вие не сте ли много по-ценни от тях?” Вие като разумни, духовни същества, които могат да се покланят на Бога, не сте ли с много по-голяма стойност от небесните птици? Няма ли Авторът на нашето битие, Пазителят на живота ни, Този, Който ни е създал по Свой образ и подобие, да се погрижи за нашите потребности, ако Му се доверим?ПКХ 45.5

    Христос посочи на учениците Си полските цветя в техните разкошни багри, блестящи от семплата хубост, с която ги бе надарил небесният Баща като израз на любовта Му към човека, и каза: “Разгледайте полските кремове как растат”. Непринудената простота и красота на тези естествени цветя далеч надминава великолепието и блясъка на цар Соломон. И най-разкошното облекло, дело на човешкото умение и изкуство, не може и да се сравни с естествената прелест и лъчезарната хубост на цветята от Божието творение. Исус пита: “И ако Бог облича така полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облече вас, маловерци?” (Матей 6:28, 30). Ако Бог, небесният Художник, дава на простите увяхващи за един ден цветя такива изящни и разнообразни багри, колко по-голяма грижа ще има за хората, които е създал по Свое собствено подобие? Този урок на Христос е укор за неспокойните мисли, за смущението и съмнението на невярващото сърце.ПКХ 45.6

    Господ иска всички Негови синове и дъщери да са щастливи, спокойни и послушни. Исус казва: “Моя мир ви давам: Аз не ви давам както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои”. “Казах ви тези неща, за да може да остане Моята радост във вас и радостта ви да бъде пълна.” (Йоан 14:27; 15:11).ПКХ 46.1

    Щастието, което се търси от себелюбиви подбуди извън пътя на дълга, е ненормално, нехармонично, превратно, колебливо и преходно. То бързо преминава и душата се изпълва със самота и скръб. Радост и удовлетворение има само в живот с Бога. Християнинът не е оставен да ходи по несигурни пътища. Не е изоставен във властта на празните съжаления и разочарования. И дори да нямаме радостите и удоволствията на този живот, все пак можем да бъдем щастливи, като гледаме към живота, който ни очаква в бъдещия свят.ПКХ 46.2

    Но даже и тук християните могат да изпитват радост от общуването с Христос; могат да имат светлината на Неговата любов и постоянната утеха от Неговото присъствие. Всяка крачка в живота би могла да ни води все по-близо и по-близо до Исус, да ни дава по-дълбок духовен опит в Неговата любов и да ни приближава стъпка по стъпка до дома на блаженството и мира. Тогава нека не изоставяме доверието си, но да имаме твърда увереност ­ още по-твърда отпреди. “Дотук ни помогна Господ” (1Царе 7:12), “Той ще ни помага и докрая. Нека поглеждаме към паметните стълбове, напомнящи ни за онова, което е сторил, за да ни утешава и да ни спасява от ръката на погубителя. Нека пазим винаги свежи в съзнанието си всичките нежни милости, с които ни е обсипвал ­ сълзите, които е пресушавал, болките, които е облекчавал, трудностите, които е премахвал, страховете, които е разпръсвал, нуждите, които е задоволявал, благословенията, с които ни е дарявал ­ така ще се изпълваме със сила, за да можем да издържим и онова, което все още ни предстои да преживеем през останалата част от нашето поклонническо пътуване.ПКХ 46.3

    Като гледаме към предстоящите борби, не можем да видим друго, освен трудности и смущения, но можем да погледнем онова, което вече е минало, както и онова, което ни предстои, и да кажем: “Дотук ни помогна Господ”. “Нека дните ти да бъдат според силата ти.” (Втор. 33:25). Изпитанието никога не ще превиши силата, която ще ни бъде дадена, за да го понесем. Тогава нека се заловим за своята работа там, където тя се намира, и да вярваме, че каквото и да дойде, ще ни бъде дадена сила, съответстваща на изпитанието.ПКХ 46.4

    Още малко време и небесните порти ще се отворят, за да приемат Божиите чеда; от устните на Царя на славата ще прозвучи в ушите им като най-прекрасна музика благословението: “Елате, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас още от основаването на света” (Матей 25:34).ПКХ 46.5

    Тогава изкупените ще бъдат посрещнати в дома, който Исус е приготвил за тях. Там техни другари няма да бъдат грешниците от земята ­ лъжци, идолопоклонници, развратници и неверници; те ще общуват с хора, победили Сатана и чрез Божията благодат изградили съвършени характери. Всяка греховна наклонност, всяко несъвършенство, което тук ги е измъчвало, там ще бъде премахнато чрез кръвта на Христос и ще им бъдат подарени превъзходството и блясъкът на Неговата слава, които далеч превишават блясъка на слънцето. А моралната красота и съвършенството на Христовия характер ще се излъчват от тях със сила, много по-голяма от този външен блясък. Те са без петно пред Великия бял престол и споделят достойнството и привилегиите на ангелите.ПКХ 46.6

    Предвид на това славно наследство, което може да бъде негово, “какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матей 16:26). Той може да е беден и все пак да носи в себе си такова богатство и достойнство, каквито светът никога не би могъл да му даде. Изкупената и очистена от греха душа, посветена с всичките си благородни сили на службата за Бога, притежава изключителна стойност. На небето в присъствието на Бога и святите ангели царува възвишена радост дори за една-единствена душа ­ радост, която се излива в песни на свят триумф!ПКХ 47.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents