КАК ДА ОСТАНЕМ ПРИ ХРИСТОС?

ИЗРАСТВАНЕ В ХРИСТОС

Онази промяна на сърцето, чрез която ставаме деца на Бога, е наречена в Библията новорождение. Тя е сравнена и с поникването на доброто семе, посято от земеделеца. В този смисъл и хората, току-що приели Христос, са като новородени бебета, които трябва да порастат (1Петрово 2:2; Еф. 4:15) до състоянието на зрели мъже и жени в Исус Христос. Също като доброто семе, посято в нивата, те ще трябва да порастат и да дадат плод. Исая казва, че ще “бъдат наречени дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той” (Исая 61:3). Така от естествения живот в природата могат да се извлекат примери, които да ни помогнат да разберем по-добре тайнствените истини на духовния живот.ПКХ 24.5

Цялата човешка мъдрост и способности не могат да произведат живот и в най-малкия обект в природата. Само чрез живота, който дава единствено Бог, може да съществува било растението, било животното. По същия начин единствено чрез живота, идващ от Бога, в сърцата на хората се заражда духовният живот. Ако човек не се “роди отгоре” (Йоан 3:3), не може да стане участник в живота, който Христос дойде да даде.ПКХ 24.6

Както е с живота, така е и с порастването. Бог е, Който прави пъпката да разцъфти и цветът да даде плод. Чрез Неговата сила от семето се развива “първо стрък, после клас, а след това пълно зърно в класа” (Марк 4:28). Пророк Осия казва за Израил, че ще “израсте като крем”. “Те ще се съживят... и ще израстат като лоза.” (Осия 14:5, 7). Исус ни заръча да гледаме “кремовете как растат”. Растенията и животните порастват не поради собствената си загриженост, желание или усилие, но чрез приемането на това, което Бог е определил да служи за поддържането на живота им. Детето не може по желание или със собствени усилия да прибави и милиметър към своя ръст. Нито пък вие можете по такъв начин да си осигурите духовно израстване. И растението, и детето се развиват само като получават от околната среда необходимото за живота им ­ въздух, слънчева светлина и храна. Каквото са тези дарове на природата за животното и растението, това е и Христос за хората, които Му се доверяват. Той е тяхна “вечна светлина”, “слънце и щит” (Исая 60:19; Пс. 84:11). Той ще бъде като “роса за Израил”. “Ще слезе като дъжда над тревата на моравата.” (Осия 14:5; Пс. 72:6). Той е живата вода, “хлябът от Бога... Който слиза от небето и дава живот на света” (Йоан 6:33).ПКХ 25.1

В лицето на този несравним дар ­ Неговия Син, Бог обкръжава целия свят с атмосфера на благодат, така реална, както е въздухът около земното кълбо. Всички, които изберат да дишат тази вливаща живот атмосфера, ще живеят и ще пораснат до зрелостта на мъже и жени в Исус Христос.ПКХ 25.2

Както цветето се обръща към слънцето, чиито блестящи лъчи могат да развият и усъвършенстват красотата и симетрията му, така и ние трябва да се обръщаме към Слънцето на правдата, за да може небесната светлина да ни огрее и да развие характерите ни по подобие на Христос.ПКХ 25.3

Исус поучава същото, когато казва: “Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както лозовата пръчка не може да принася плод от само себе си, ако не пребъдва в лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене... Отделени от Мене, не можете да направите нищо” (Йоан 15:4, 5). За да можете да живеете свято, вие сте точно толкова зависими от Христос, колкото е зависима клонката от стъблото, за да може да расте и да дава плод. Отделени от Него, нямате никаква сила да устоявате на изкушението или да растете в благодат и святост. Само ако пребъдвате в Него, можете да процъфтите. Като черпите живот от Него, няма да повехнете, нито ще останете безплодни. Ще бъдете като дърво, посадено край извор.ПКХ 25.4

Мнозина поддържат идеята, че трябва да извършват известна част от работата сами. Те се доверяват на Христос за прощаването на греха, но след това се опитват със собствени усилия да живеят праведно. Всяко такова усилие обаче ще пропадне. Исус казва: “Без Мене не можете да направите нищо”. Нашето израстване в благодатта, нашата радост, нашата полезност ­ всичко зависи от връзката ни с Христос. Именно чрез духовно общуване с Него ­ ежедневно, ежечасно ­ чрез пребъдване в Него ще растем в благодат. Той е не само началото, но и завършекът на нашата вяра. Христос е в началото, в края и винаги. Той трябва да бъде с нас не само в началото и в края на живота ни, но и при всяка стъпка по пътя. Давид казва: “Поставям Господа винаги пред мене; и понеже е от дясната ми страна, няма да се поколебая” (Пс. 16:8).ПКХ 25.5

Питаш ли се: “Как трябва да пребъдвам в Христос?” По същия начин, както си Го приел в началото. “Както сте приели Господ Исус Христос, така ходете в Него.” “Праведният ще живее чрез вяра.” (Кол. 2:6; Евреи 10:38). Ти си се предал на Бога, за да бъдеш всецяло Негов, да Му служиш и да Му бъдеш послушен и си приел Христос като твой Спасител. Ти не можеш сам да изкупиш греховете си или да промениш сърцето си; но след като си се предал на Бога, си повярвал, че Той заради Христос е извършил това вместо теб. Чрез ВЯРА ти си станал Христов, чрез вяра ще растеш в Него ­ чрез даване и чрез вземане. Ти трябва да Му ДАДЕШ всичко ­ сърцето си, волята си, служенето си ­ да Му отдадеш себе си, за да можеш да бъдеш послушен на всичките Му изисквания; трябва и да ВЗЕМЕШ всичко: Христос ­ пълнотата на всяко благословение ­ трябва да пребъдва в сърцето ти, да бъде твоя сила, твоя правда, твой вечен Помощник, за да ти дава сила да бъдеш послушен.ПКХ 25.6

Всяка сутрин посвещавай себе си на Бога; направи това най-първото си и главно задължение. Нека твоята молитва бъде: “Вземи ме, о, Господи, и нека стана напълно Твой. Поставям всичките си планове в Твоите нозе. Употреби ме днес в служба за Тебе. Остани с мен и нека всичко, което извърша, да бъде извършено чрез Тебе”. Това е нещо, което трябва да се прави всекидневно. Всяка сутрин посвещавай себе си на Бога за съответния ден. Предавай всичките си планове на Него, за да бъдат осъществени или отхвърлени, според както Неговото Провидение ще ти посочи. Така ден след ден можеш да предаваш живота си в ръцете на Бога и по този начин той ще бъде оформян все повече според живота на Христос.ПКХ 26.1

Животът в Христос е живот на спокойствие и мир. Може да няма никакъв чувствен екстаз, но трябва да има постоянно, изпълнено с мир доверие. Надеждата ти не се намира в тебе самия; тя е в Христос. Твоята слабост се свързва с Неговата сила, твоето невежество ­ с Неговата мъдрост, твоята неустойчивост ­ с Неговата устойчива сила. Така че не трябва да гледаш на себе си, нито да позволяваш умът ти да се занимава с тебе самия, а да гледаш към Христос. Нека умът ти се занимава с Неговата любов, с Неговата красота, със съвършенството на Неговия характер. Христос в Своето себеотрицание, Христос в Своето смирение, Христос в Своята чистота и святост ­ това е темата за размишление на душата. Ние биваме преобразявани по Негово подобие именно като Го обичаме, като Му подражаваме, като сме изцяло зависими от Него.ПКХ 26.2

Исус казва: “Пребъдвайте в Мене”. Тези думи изразяват идеята за спокойствие, устойчивост, доверие, сигурност. Отново и отново Той ни кани: “Елате при Мене... и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28, 29). Същата мисъл изразяват и думите на псалмиста: “Облегни се на Господа и търпеливо Го чакай”. А Исая ни дава уверението: “В спокойствие и увереност ще бъде вашата сила” (Пс. 37:7; Исая 30:15). Това спокойствие не се състои в липса на активност; защото в поканата на Спасителя обещанието за спокойствие е свързано с призив за работа: “Вземете Моето иго върху си... и ще намерите покой” (Матей 11:29). Сърцето, което най-пълно си почива в Христос, ще бъде и най-сериозно и активно в работата за Него.ПКХ 26.3

Когато се занимава със собственото “аз”, умът ни се отклонява от Христос, Източника на силата и живота. Затова и Сатана полага специални усилия да държи вниманието ни отклонено от Спасителя, та по този начин да попречи на връзката и общението на душата с Него. Светските удоволствия, грижите, трудностите, объркаността и скърбите на живота, грешките и недостатъците на другите или пък нашите собствени грешки и несъвършенства ­ към всички тези неща или само към някоя от тях Сатана се стреми да отклони вниманието ни. Не се оставяйте да бъдете подведени от неговите хитри уловки. Много хора, действително съвестни и желаещи да живеят за Бога, твърде често биват подвеждани от Сатана да се занимават със собствените си грешки и слабости. Като ги отделя от Христос, той се надява да спечели победата. Не трябва да правим собственото “аз” център на нашите мисли и да се отдаваме на безпокойство и страх за това, дали ще бъдем спасени. Всички тези неща отклоняват душата от Източника на нейната сила. Предай на Бога душата си, за да я пази Той и Му имай доверие. Говори и мисли за Исус. Нека твоето “аз” се разтвори в Него. Отстрани всяко съмнение; пропъди всеки страх. Кажи като апостол Павел: “Аз живея; и все пак не аз, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в плътта, живея го с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20). Почивай си в Господа. Той е в състояние да опази това, което си Му поверил. Ако се оставиш в Неговите ръце, Той ще те направи повече от победител чрез Този, Който те е възлюбил.ПКХ 26.4

Когато взе на Себе Си човешко естество, Христос свърза човечеството със Себе Си чрез връзка на любов, която никога не би могла да бъде разкъсана от каквато и да било сила, с изключение на силата на нашия собствен избор. Сатана постоянно ще представя различни примамки, за да ни склони да прекъснем тази връзка ­ да изберем да се отделим от Христос. Ето къде е нужно да бдим, да се борим, да се молим, та нищо да не може да ни омае така, че да ИЗБЕРЕМ друг господар; защото винаги сме свободни да направим това. Но нека държим очите си постоянно насочени към Христос и Той ще ни пази. Докато гледаме към Него, сме в безопасност. Нищо не може да ни откъсне от ръката Му. Чрез постоянно гледане към Христос “се преобразяваме в същия образ от слава в слава от Духа Господен” (2Кор. 3:18).ПКХ 26.5

Точно по този начин първите ученици можаха да станат подобни на своя скъп Спасител. Когато чуха думите на Исус, почувстваха нуждата си от Него. Те Го потърсиха, намериха и следваха. Бяха с Него вкъщи, на масата, в уединената стаичка, на полето. Държаха се с Него както ученици с учителя си, като ежедневно приемаха от устните Му уроци върху Святата истина. Гледаха към Него както слугите към своя господар, за да научат задълженията си. Онези ученици бяха “хора със страсти, подобни на нашите” (Яков. 5:17). Трябваше да се борят по същия начин с греха, както и ние. Нуждаеха се от същата благодат, за да живеят свят живот, както и ние.ПКХ 27.1

Даже и Йоан, любимият ученик, който най-пълно отразяваше образа на Спасителя, не притежаваше по природа тази красота на характера. Той бе не само човек, обичащ да се самоизтъква, амбициозен и честолюбив, но и буен, прибързан и злопаметен, когато биваше обиждан. Обаче щом Божественият характер на Христос се разкри пред него, той видя собственото си несъвършенство и това познание за Бога го смири. Силата и търпението, могъществото и нежността, величието и смирението, които наблюдаваше в ежедневния живот на Божия Син, изпълниха душата му с възхищение и любов. Ден след ден сърцето му се приближаваше към Христос, докато най-сетне загуби от погледа си своето “аз” и то се стопи в любовта на неговия Господ. Гневливият му амбициозен нрав се поддаде на оформящата сила на Христос. Тази сила на Христовата любов изработи преобразяването на неговия характер. Това е сигурният резултат от общението с Исус. Когато Той пребъдва в човека, цялото естество бива преобразено. Христовият Дух, Христовата любов смекчават сърцето, покоряват душата и издигат мислите и желанията към Бога и към небето.ПКХ 27.2

След като Христос се възнесе в небесата, у последователите Му продължи да съществува усещането за Неговото присъствие. Това беше лично присъствие, изпълнено с любов и светлина. Исус, Спасителят, Който беше ходил до тях, беше говорил и се беше молил заедно с тях, Който бе вдъхвал надежда и утеха в сърцата им, бе взет от тях на небето, докато вестта на мир бе все още на устните Му. Когато облакът ангели Го приемаше, звукът на Неговия глас долетя до тях: “Ето, Аз Съм с вас до края на света” (Матей 28:20). Той се бе възнесъл на небето в човешки образ. Знаеха, че Този, Който продължаваше да бъде техен Приятел и Спасител, сега се намира пред Божия престол; че Неговите чувства към тях не са се променили; че Той все още се отъждествява със страдащото човечество. Той представя пред Бога заслугите на Своята собствена скъпоценна кръв, показвайки наранените Си ръце и нозе като възпоменание за цената, която е платил за Своите изкупени. Знаеха, че се е възнесъл на небето, за да им приготви място; и че ще дойде пак, за да ги вземе при Себе Си.ПКХ 27.3

Когато се събираха заедно след възнесението, учениците горяха от желание да представят молбите си пред Отец в името на Исус. С тържествено благоговение те се покланяха в молива, като повтаряха обещанието: “Каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви бъде дадено. Досега нищо не сте поискали в Мое име: искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” (Йоан 23:24). Те протягаха ръката на вярата все по-високо и по-високо, представяйки мощния аргумент: “Христос е, Който умря, да, Който възкръсна отново, Който е от дясната страна на Бога, Който се застъпва за нас” (Римл. 8:34). И Петдесетницата им донесе присъствието на Утешителя, за Когото Христос им беше казал: “Той ще пребъде във вас”. Бе им казал още: “За вас е по-добре да отида Аз; защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя” (Йоан 14:17; 16:7). Отсега нататък чрез Духа Христос щеше да пребъдва постоянно в сърцата на Своите чеда. Тяхната връзка с Него беше по-близка, отколкото когато лично беше с тях. Светлината, любовта и силата на обитаващия в тях Христос така се излъчваше от лицата им, че като ги гледаха, хората “се удивляваха; и познаваха, че са били с Исус” (Деян. 4:13).ПКХ 27.4

Всичко онова, което беше за първите ученици, Христос желае и за Своите чеда днес; защото в онази последна молива с малката група ученици, събрани около Него, Той каза: “Не се моля само за тези; но и за всички, които ще повярват в Мене чрез тяхното слово” (Йоан 17:20).ПКХ 28.1

Исус се моли и за нас и иска да бъдем едно с Него, както Той е с Отца. О, какво единство е това! Спасителят каза: “Човешкият Син не може да върши нищо от само Себе Си”, “Отец, който обитава в Мене, Той върши делата” (Йоан 5:19; 14:10). Щом живее в сърцата ни, Христос ще действа в нас “и да желаем, и да вършим Неговата Божествена воля” (Фил. 2:13). Ние ще правим това, което Той е правил; ще проявяваме същия дух. И така, като Го обичаме и пребъдваме в Него, ще “растем във всяко отношение в Него, Който е главата, Христос” (Еф. 4:15).ПКХ 28.2