КАКВО ДА ПРАВИМ СЪС СЪМНЕНИЕТО

Мнозина, особено още новите в християнския живот, от време на време биват смущавани от мисли на съмнение и скептицизъм. В Библията има много неща, които не са обяснени или които даже не могат да бъдат разбрани. Сатана използва това, за да разколебае вярата на такива хора в Писанието като откровение от Бога. Те питат: “Как да узная правилния път? Ако Библията е наистина Божие слово, как да се освободя от тези съмнения и смущения?”ПКХ 38.6

Бог никога не изисква от нас да вярваме, без да даде достатъчно основания, върху които да изградим своята вяра. Неговото съществуване, Неговият характер, истинността на Неговото слово са установени чрез свидетелства, които апелират към разума; а такива свидетелства има в изобилие. И все пак Бог никога не е премахвал възможността за възникване на съмнение. Нашата вяра трябва да има своите основания, тя не се гради върху външни прояви на религиозност. Но тези, които желаят да се съмняват, ще намерят случай за това; докато други, наистина желаещи да познаят истината, ще намерят обилни основания, върху които да изградят своята вяра.ПКХ 39.1

Невъзможно е за ограничения човешки ум напълно да схване характера или делото на Безпределния. И за най-проницателния ум, и за най-богатия интелект това свято Същество завинаги ще остане обгърнато в тайнственост. “Можеш ли чрез изследване да откриеш Бога? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? Това е тайна, висока като небесата; що можеш да сториш? По-дълбока от пъкъла; що можеш да узнаеш?” (Йов 11:7, 8).ПКХ 39.2

Апостол Павел възкликва: “О, колко са дълбоки богатствата на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!” (Римл. 1:33). Но макар “облак и мрак” да “са около Него”, “правда и съд са основа на престола Му” (Пс. 97:2). Можем дотолкова да схванем Неговите постъпки спрямо нас и подбудите, които са Го движили, че да различим безкрайна любов и милост, съединени с безмерно всемогъщество. Можем да разберем дотолкова от Неговите намерения, доколкото е добре за нас да знаем; а отвъд това ­ трябва спокойно да се доверим на онази Ръка, Която е всемогъща и на онова Сърце, Което е изпълнено с любов.ПКХ 39.3

Божието слово, както и характерът на Неговия Божествен Автор, ни представят тайни, които никога не могат да бъдат напълно разбрани от ограничени човешки същества. Навлизането на греха в света, въплъщението на Христос, новорождението, възкресението, както и много други теми, представени в Библията, са тайни, твърде дълбоки, за да може човешкият ум да ги обясни или дори да ги схване напълно. Но нямаме основание да се съмняваме в Божието слово поради това, че не можем да разберем тайните на Неговото Провидение. И в природата сме постоянно обкръжени от тайни, които не можем да схванем. Дори и найпростите форми на живот представляват загадка, която и мъдрият е безсилен да обясни. Навсякъде има чудеса, оставащи отвъд обсега на нашето познание. Трябва ли тогава да се изненадваме, че и в духовния свят има тайни, които не можем да схванем? Трудността лежи единствено в слабостта и ограничеността на човешкия ум. Бог ни е дал в Писанието достатъчно доказателства за Своя Божествен характер и ние не трябва да се съмняваме в Словото Му поради това, че не можем да разберем всички тайни на Неговото провидение.ПКХ 39.4

Апостол Петър казва, че в Писанието има “неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават... за свое собствено погубление” (2Петр. 3:16). Неясните места от Библията са били посочвани от скептиците като аргумент против нея. Но тъкмо те представляват силно доказателство за нейната Боговдъхновеност. Ако тя не ни съобщаваше за Бога нищо повече от това, което лесно бихме могли да разберем; ако Неговото величие и грандиозност биха могли да бъдат схванати от ограничени умове като нашите, тогава Библията не би носила в себе си необорими доказателства за своя Божествен авторитет. Самото величие и тайнственост на представените в страниците й теми трябва да вдъхновяват вярата в Божието слово.ПКХ 39.5

С простота и съвършена приспособеност към нуждите и копнежите на човешкото сърце Библията разкрива истини, които са удивлявали и възхищавали и най-образованите умове, като в същото време и най-скромният и неукият може да види и да намери чрез нея пътя към спасението. И все пак тези представени по прост начин истини третират въпроси толкова възвишени, така всеобхватни, така далеко простиращи се, така безкрайно надминаващи силата на човешкото разбиране, че можем да ги приемем само защото Бог ги е обявил. Например изкупителният план ни е представен толкова ясно, че всяка душа може да види стъпките, които трябва да предприеме в покаяние и вяра в Господ Исус Христос, за да може да бъде спасена по определения от Бога начин. И все пак под тези истини, така леки за разбиране, лежат тайни, криещи Неговата слава ­ тайни, които надминават, поразяват и съкрушават ума при изследването им и които в същото време изпълват искрения търсач на истината с благоговение и вяра. Колкото повече той изследва Писанията, толкова по-дълбоко става убеждението му, че то е Словото на живия Бог и човешкият разум се прекланя пред величието на Божественото откровение.ПКХ 39.6

Да признаем, че не можем напълно да схванем великите истини на Библията ­ това означава само да признаем, че ограниченият ум е неспособен да схване Безпределния; че Човекът с неговото ограничено човешко познание не може да разбере намеренията и целите на Всемогъщия.ПКХ 40.1

Понеже не могат да схванат всички негови тайни, скептиците и невярващите отхвърлят Божието слово; а и не всички, които изповядват, че вярват в Библията, са вън от опасност в това отношение. Апостолът казва: “Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, та да отстъпи от живия Бог” (Евреи 3:12). Правилно е библейските учения да се изучават задълбочено и човек да се стреми да проникне в “дълбините Божии” (1Кор. 2:10), доколкото са разкрити в Писанието. Докато “скритото принадлежи на Господа, нашия Бог”, “онези неща, които са разкрити, принадлежат на нас” (Втор. 29:29). Но Сатана покварява и насочва в погрешна посока изследователските сили на ума. Разглеждането на библейската истина се смесва и с известна гордост, така че хората изпитват нетърпение и се чувстват победени, ако не могат да обяснят всяко място от Писанието по удовлетворителен за тях начин. Много им е унизително да признаят, че не могат да разберат боговдъхновените думи. Нямат желание да изчакат търпеливо, докато Бог реши, че са готови да им бъде разкрита истината. Смятат, че тяхната неподпомогната от Бога човешка мъдрост е достатъчна да ги направи способни да разберат Писанието; и като не успеят в това, започват да отричат Неговия авторитет. Истина е, че много теории и популярни учения, за които се предполага, че произхождат от Библията, всъщност не се основават на нейното учение, а даже противоречат на общия смисъл и съдържание на боговдъхновеното Слово. Тези неща са били причина за възникване на съмнения и смущения в умовете на мнозина. Те обаче не трябва да бъдат приписвани на Божието слово, но на изопачаването му от страна на хората.ПКХ 40.2

Ако би било възможно сътворени същества да придобият пълно разбиране Бога и Неговите дела, тогава, след като са достигнали тази точка, те не биха откривали повече никаква истина и за тях не би имало никакъв растеж в познанието, никакво понататъшно развитие на ума и сърцето. Бог не би бил вече за тях най-висшето; а човекът, достигайки границата на познанието и постижението, би спрял да се развива и да напредва. Нека бъдем благодарни на Бога, че това не е така. Бог е безкраен; в Него са “всички съкровища на премъдростта и знанието” (Колос. 2:3). През цялата вечност хората ще могат непрекъснато да изследват, постоянно да изучават и все пак никога не ще изчерпят съкровищата на Неговата мъдрост, на Неговата доброта и сила.ПКХ 40.3

Бог възнамерява даже още в този живот истините на Словото Му да бъдат постоянно разкривани пред Неговия народ. Има единединствен начин, по който това познание може да се придобие. Можем да постигнем разбиране на Божието слово само чрез обяснението на същия Дух, чрез Който е дадено. “Никой не знае Божиите неща, освен Божият Дух”; “защото Духът изследва всички неща; да, даже и Божиите дълбини” (1Кор. 2:11, 10). А обещанието на Спасителя към Неговите последователи беше: “Когато дойде Той, Духът на истината, ще ви доведе до познание на всяка истина... Защото ще приеме от Мене и ще извести на вас” (Йоан 16:13, 14).ПКХ 40.4

Бог желае човекът да упражнява своите способности за разсъждаване, а точно изучаването на Библията ще засили и възвиси ума така, както нищо друго. И все пак трябва да се пазим да не боготворим разума, който е подвластен на човешките слабости и недостатъци. Ако не искаме Писанията да останат скрити за нашето разбиране, така че да не можем да схванем и най-ясните истини, трябва да имаме простотата и вярата на малко дете, да сме готови да се учим и да молим за помощта на Светия Дух. Чувството за Божията сила и мъдрост, за нашата неспособност да разберем Неговото величие трябва да ни изпълва със смирение. Трябва да отваряме Словото Му със същото свято страхопочитание, с което бихме влезли в Неговото присъствие. Когато се доближаваме до Библията, разумът трябва да признае съществуването на един авторитет по-висш от самия него, а сърцето и умът ­ да се преклонят пред великия АЗ СЪМ.ПКХ 40.5

Има много неща, повидимому трудни или неясни, които Бог ще обясни и ще направи понятни за хора, стремящи се да ги разберат. Но без ръководството на Светия Дух ще бъдем постоянно изложени на опасността да изкривяваме Писанията или да ги тълкуваме погрешно. Съществува такова четене на Библията, което е без полза, а в много случаи дори нанася истинска вреда. Когато Божието слово се отваря без благоговение и без молитва, когато мислите и чувствата не се съсредоточени върху Бога или не са в хармония с Неговата воля, умът бива помрачен от скептицизъм и тогава самото изучаване на Библията засилва съмнението. Врагът поема контрола върху мислите и внушава неправилни тълкувания. Винаги когато хората не се стремят да бъдат в думи и на дело в съгласие с Бога, колкото и да са знаещи, винаги са склонни да се заблудят в своето разбиране за Писанието и не е безопасно да се доверяваме на техните обяснения. Тези, които четат Писанията, за да търсят противоречия, нямат духовна проницателност. С този изопачен поглед те ще виждат много причини за съмнение и неверие в неща, които всъщност са ясни и прости.ПКХ 41.1

Колкото и маскирана и прикрита да е истинската причина за съмнението и скептицизма, в повечето случаи това е любовта към греха. Ученията и ограниченията на Божието слово не се приемат радушно от гордото, обичащо греха сърце и хората, които нямат желание да бъдат послушни на неговите изисквания, са готови да се съмняват в авторитета му. За да стигнем до истината, трябва да имаме искрено желание да я опознаем, както и сърдечна готовност да й се покорим. Всички, които изучават Библията с такъв дух, ще намерят изобилни доказателства за това, че тя е Божие слово и ще могат да постигнат такова разбиране на нейните истини, което да ги направи мъдри за спасение.ПКХ 41.2

Христос е казал: “Ако иска някой да върши волята Ми, ще разбере учението Ми” (Йоан 7:17 (рев. пр.)). Вместо да задавате въпроси и да представяте несериозни възражения по отношение на онова, което не разбирате, обърнете внимание на светлината, която вече е изгряла над вас, и ще получите още по-голяма светлина. Изпълнявайте чрез Христовата благодат всеки дълг, който ви е бил ясно представен и който сте разбрали, и ще бъдете в състояние да разберете и изпълнявате и онова, в което сега се съмнявате.ПКХ 41.3

Има едно доказателство, открито за всички ­ и за най-образования, и за най-невежия ­ доказателството на личното преживяване. Бог ни кани да опитаме сами за себе си реалността на Неговото слово, истинността на Неговите обещания. Той ни кани: “Вкусете и вижте, че Господ е благ” (Пс. 34:8). Вместо да зависим от думите на някой друг, трябва сами да вкусим. Той заявява: “Искайте и ще получите” (Йоан 16:24). Неговите обещания ще бъдат изпълнени! Те никога не са пропадали, никога не могат да не се сбъднат, никога няма да разочароват. Когато се приближаваме до Исус и се радваме в пълнотата на любовта Му, нашето съмнение и мрак изчезват в светлината на Неговото присъствие.ПКХ 41.4

Апостол Павел казва, че Бог “ни е избавил от властта на тъмнината и ни е преселил в царството на Своя възлюбен Син” (Кол. 1:13). И всеки, който е преминал от смърт в живот, е в състояние да “потвърди с печата си, че Бог е истинен” (Йоан 3:33). Такъв човек може да свидетелства: “Аз се нуждаех от помощ и я намерих в Исус. Всяка моя нужда беше задоволена, гладът на душата ми се насити; сега Библията е за мен откровение от Исус Христос. Питаш защо вярвам в Исус? Защото за мен Той е Божествен Спасител. Защо вярвам в Библията? Защото съм чул чрез нея гласа на Бога, Който говори на душата ми.” Можем да имаме в себе си убеждението, че Библията е истинна и че Христос е Божи Син. Знаем, че не следваме хитро измислени басни.ПКХ 41.5

Ап. Петър увещава братята си да растат “в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (2Петрово 3:18). Когато растат в благодат, Божиите деца постоянно ще придобиват все по-ясно и по-ясно разбиране на Неговото слово. Ще съзират нова светлина и нова красота в святите истини. За тези истини свидетелства историята на църквата през всички векове и така ще продължава до края. “Пътят на праведните е като светлината на зората, която свети все по-силно и по-силно, докато стане съвършен ден.” (Пр. 4:18).ПКХ 41.6

Чрез вяра можем да погледнем в бъдещето и да се уловим здраво за обещанието, което Бог е дал за нашето духовно израстване: човешките ни дарби и способности се съединяват с Божествените и всяка сила на душата бива доведена в пряка връзка с Източника на светлината. Можем да ликуваме, че Бог в Своето мъдро провидение е разяснил всичко, което ни е смущавало. Онези неща, които са изглеждали трудни за разбиране, тогава ще намерят своето обяснение и там, където нашите ограничени умове са откривали само объркване и разбити намерения, ще съзрат най-съвършената и прекрасна хармония. “Сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще виждаме лице в лице; сега познавам отчасти, но тогава ще позная така, както съм познат.” (1Кор. 13:12).ПКХ 42.1