ПОКАЯНИЕ

Как може човек да се оправдае пред Бога? Как е възможно да бъде направен грешникът праведен? Единствено чрез Христос можем да бъдем доведени в хармония с Бога, със светостта. Но как трябва да дойдем при Христос? Мнозина задават същия въпрос, какъвто и множествата на Петдесетница, когато, осъзнали греховността си, извикаха: “Какво да направим?” Първите думи от отговора на ап. Петър бяха: “Покайте се” (Деян. 2:38). При друг един случай наскоро след това той каза: “Покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви...” (Деян. 3:19).ПКХ 8.6

Покаянието включва скръб за греха и отказване от него. Не можем да се избавим от греха, докато не видим гибелната му същност; докато не се отречем от него в сърцето си, не е възможно да настъпи никаква реална промяна в живота.ПКХ 8.7

Много хора не успяват да разберат истинското естество на покаянието. Те съжаляват, че са съгрешили и дори правят една външна реформа, понеже се страхуват, че вършенето на зло ще докара страдания на самите тях. Но това не е покаяние в библейския смисъл на думата. Те оплакват по-скоро страданието, отколкото греха. Такава бе и скръбта на Исав, когато видя, че първородството е завинаги изгубено за него. Валаам, ужасен от ангела, който стоеше на пътя му с изтеглен меч, призна вината си, уплашен за своя живот; но нямаше никакво истинско разкаяние за греха, никаква истинска промяна на намеренията, нито отвращение от злото. След като предаде своя Господ, Юда Искариотски възкликна: “Съгреших, че предадох невинна кръв” (Матей 27:4).ПКХ 8.8

Тази изповед бе предизвикана от чувството му за вина; от ужасното усещане за осъждение и от страшното очакване на присъдата. Последиците, които трябваше да дойдат като резултат от неговия грях, го изпълваха с ужас. Но това не беше дълбоката, съкрушаваща сърцето скръб, задето бе предал непорочния Божи Син и се беше отрекъл от Светия Израилев. Когато пострада от Божиите присъди, фараонът призна греха си, за да избегне по-нататъшното наказание, но се върна към своето открито непокорство и предизвикателство към Небето веднага щом язвите престанаха. Всички тези хора съжаляваха и оплакваха резултатите от греха, но не скърбяха за самия грях.ПКХ 9.1

Когато обаче сърцето се поддаде на влиянието на Божия Дух, съвестта ще бъде пробудена и грешникът ще схване нещо от дълбочината и светостта на Божия закон, който е основата на Божието управление на небето и земята. Тази “светлина, която осветява всеки човек, идващ на света” (Йоан 1:9), озарява тайните кътчета на душата и скритите в мрака неща излизат наяве. Убеждението завладява ума и сърцето. У грешника се появява чувство за праведността на Йехова и той се изпълва с ужас пред възможността да се появи със своята вина и развала пред Изпитателя на сърцата. Вижда Божията любов, красотата на светостта, радостта от чистотата; копнее да бъде очистен и връзката му с Небето да бъде възстановена.ПКХ 9.2

Молитвата на Давид след неговото падане в грях илюстрира истинската скръб за извършеното зло. Покаянието му беше искрено и дълбоко. Нямаше никакъв опит за смекчаване на вината; никакво желание за избягване на заплашващата присъда не вдъхновяваше неговата молива. Давид виждаше чудовищността на своето престъпление; виждаше осквернението на душата си; отвращаваше се от греха си. Той се молеше не само за прошка, но и за очистване на сърцето. Копнееше за радостта от светостта ­ да бъде възстановена хармонията и общението му с Бога. Ето какъв беше езикът на душата му:ПКХ 9.3

“Блажен оня, чието престъпление е простено,
чийто грях е покрит.
Блажен оня човек,
комуто Господ не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама.” (Пс. 32:1,2)

ПКХ 9.4

“Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;
според множеството на благите Си милости
изличи беззаконията ми...
Защото престъплението си аз признавам
и грехът ми е винаги пред мене...
Поръси ме с исоп и ще бъда чист;
измий ме и ще стана по-бял от сняг...
Сърце чисто сътвори в мене, о, Боже,
и дух постоянен обновявай вътре в мене!
Не ме отхвърляй от присъствието Си
и ме подкрепяй с Твоя освобождаващ Дух...
Избави ме от виновността за кръвта,
о, Боже, Ти, Боже на моето спасение!
И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.” (Пс. 51:114)ПКХ 9.5

Покаяние като това не можем да постигнем със собствени сили; то се получава единствено от Христос, Който “се възнесе нависоко и даде дарове на хората”.ПКХ 9.6

Точно тук е точката, където мнозина грешат и затова не успяват да приемат помощта, която Христос желае да им даде. Те смятат, че не могат да дойдат при Него, ако най-напред не са се покаяли и че покаянието подготвя пътя за прощаването на греховете. Вярно е, че покаянието трябва да предшества прощението на греховете; защото само съкрушеното, разкаяно сърце може да почувства нуждата от Спасител. Но трябва ли грешникът да чака да се разкае, преди да дойде при Исус? Трябва ли покаянието да бъде пречка за идването му при Спасителя?ПКХ 9.7

Библията не ни учи, че грешникът трябва да се покае, преди да може да обърне внимание на Христовата покана: “Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28). Към истинско покаяние води само спасяващата сила, която извира от Христос. В едно свое изказване ап. Петър изясни този въпрос на израилтяните така: “Него Бог издигна с десницата Си да бъде Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощение на греховете” (Деян. 5:31). Както не можем да се покаем, без Христовият Дух да пробуди съвестта, така не можем и да получим прощение без Христос.ПКХ 10.1

Той е Източникът на всяка праведна подбуда. Той е единственият, Който може да всади в сърцето вражда против греха. Всяко желание за истина и чистота, всяко убеждение в нашето собствено себелюбие, е доказателство, че Неговият Дух въздейства върху сърцата ни.ПКХ 10.2

Исус беше казал: “Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички човеци при Себе Си” (Йоан 12:32). Христос трябва да бъде разкрит пред грешника като Спасител, Който умира за греховете на света. Като гледаме Божието Агне, висящо на Голготския кръст, тайната на изкуплението започва да се разкрива пред нашите умове, а Божията доброта ни довежда до покаяние. С това, че умря за грешниците, Христос разкри една любов, която човешкият ум не може да схване; и когато грешникът вижда тази любов, тя смекчава сърцето му, оставя трайно въздействие върху ума му и пробужда разкаяние.ПКХ 10.3

Вярно е, че понякога хората се засрамват от своите погрешни пътища и се отказват от някои лоши навици, преди още да осъзнаят, че всъщност Христос ги привлича към Себе Си. Но винаги когато правят усилие в тази насока от искрено желание да вършат правото, всъщност Христовата сила е, която ги привлича. Едно влияние, което те не съзнават, работи в душата им, съвестта им се пробужда и техният живот се променя. И когато Христос обърне вниманието им върху кръста, за да видят Онзи, Когото техните грехове са проболи, тогава заповедта засяга съвестта им. Пред тях се разкрива нечестието на собствения им живот и дълбоко стаения в душата грях. Те започват да разбират по нещо от Христовата правда и възкликват: “Какво е грехът, та изисква такава жертва за освобождаването на всички, които са му се подчинили. Необходима ли беше тази любов, такава жертва, всички тези унижения, за да не загинем, но да имаме вечен живот?”ПКХ 10.4

Грешникът може да се съпротиви на Божията любов, може да откаже да бъде привлечен към Христос; но ако не се противопоставя, ще бъде привлечен при Него; познанието на спасителния план ще го доведе в подножието на кръста в покаяние за неговите грехове, причинили страданията на милия Божи Син.ПКХ 10.5

Същият Божествен Разум, Който действа в цялата природа, говори и на човешките сърца, създавайки неизразим копнеж за нещо, което те не са притежавали досега. Нещата на този свят не могат да задоволят техния копнеж. Божият Дух ги умолява да потърсят онова, което единствено може да даде мир и почивка ­ благодатта на Христос и радостта от светостта. Чрез видими и невидими влияния нашият Спасител е непрестанно на работа, за да отклонява умовете от удоволствията на греха, не можещи да задоволят човека, и да ги напътва към безконечните благословения, които в Него могат да станат техни. Към всички тези души, напразно стремящи се да пият от разпуканите щерни на този свят, е адресирана Божествената вест: “Който е жаден, нека дойде. И който иска, нека пие свободно от водата на живота” (Откр. 22:17).ПКХ 10.6

Хора, копнеещи в сърцето си за нещо по-добро от онова, което този свят може да ви даде, разпознайте в този свой стремеж Божия глас, говорещ на вашите души! Молете Го да ви даде покаяние, да ви разкрие Христос в Неговата безпределна любов, в Неговата съвършена чистота. В живота на Спасителя намираме съвършено изявени принципите на Божия закон ­ любовта към Бога и към човека. Милост, безкористна любов ­ това бе Неговият живот. Само като гледаме Спасителя, само когато светлината, излъчваща се от Него пада върху нас, можем да видим себелюбието на собственото си сърце.ПКХ 10.7

Може да сме се ласкали като Никодим, че водим безукорен живот, че имаме добър, морален характер и няма нужда да смиряваме сърцето си пред Бога като обикновените грешници; но когато светлината, излъчваща се от Христос, освети душата, ще видим колко сме били нечисти всъщност; ще можем да различим себелюбието в подбудите и враждата против Бога, опетнявали всяка потъпка от нашия живот. Тогава ще разберем, че собствената ни праведност е наистина като омърсена дрипава дреха и че единствено Христовата кръв може да ни очисти от осквернението на греха и да обнови сърцата ни по Негово подобие.ПКХ 11.1

Един-единствен лъч от Божията слава, един проблясък от Христовата чистота прави да изпъква болезнено всяко петно на осквернение и оголва безобразието и дефектите на човешкия характер; прави очевидни несвятите желания, неверността на сърцето, нечистотата на устните. Делата на невярност от страна на грешника, който не признава Божия закон, биват ясно изложени пред неговото духовно зрение и духът му бива поразен и сломен под влиянието на изпитващия Божи Дух. Той се отвращава от себе си, като вижда чистия и неопетнен характер на Христос.ПКХ 11.2

Когато видя славата, обкръжаваща изпратения му небесен вестител, пророк Даниил бе завладян от чувството за собствената си слабост и несъвършенство. Описвайки въздействието от тази удивителна сцена, той каза: “Не остана сила в мене; защото енергията ми се обърна в тление, та останах съвсем безсилен” (Даниил 10:8). Така докосната, душата ще намрази своето себелюбие, ще се отврати от своя егоизъм и ще се стреми чрез Христовата правда към онази чистота на сърцето, която хармонира с Божия закон и с Христовия характер.ПКХ 11.3

Ап. Павел писа, че “според правдата, която е от закона” ­ т.е. доколкото се касае за поведението ­ бил “непорочен” (Фил. 3:6); но когато прозрял духовния характер на закона, се видял грешник. Съдейки по буквата на закона, както хората обикновено го прилагат за външните прояви на живота, ап. Павел наистина се беше въздържал от грехове; но когато погледна в дълбините на святите предписания и се видя такъв, какъвто Бог го вижда, тогава смирено наведе глава и изповяда своята вина. Каза: “Някога бях жив без закона; но когато дойде заповедта, грехът оживя, а аз умрях” (Римл. 7:9). Когато видя духовното естество на закона, грехът се яви пред него в истинската си грозота и отвратителен вид и цялото високомерие на Павел изчезна.ПКХ 11.4

Бог не гледа на всички грехове еднакво; в Неговата оценка съществуват степени на вина, както е впрочем и при преценката на хората. Но колкото и маловажна да е тази или онази погрешна постъпка в очите на човека, за Бога няма малък грях. Човешката преценка е едностранчива и несъвършена; само Бог оценява нещата такива, каквито са в действителност. Пияницата например бива презиран от хората и се счита за изключен от небето; докато в същото време гордостта, себелюбието и алчността често се отминават неукорени. А точно тези грехове са особено оскърбителни за Бога, защото са в противоречие с милосърдието на Неговия характер, с онази безкористна любов, представляваща самата атмосфера, в която живее непадналата вселена. Човекът, поддал се на някой от по-тежките грехове, може да почувства своя срам и своята нищета, както и нуждата си от Христовата благодат; гордият обаче не чувства никаква нужда и затова затваря сърцето си за Христос и за безкрайните благословения, които Той дойде да даде.ПКХ 11.5

Окаяният бирник, който се помоли: “Боже, бъди милостив към мене, грешника” (Лука 18:13), считаше себе си за твърде лош човек, а и другите го виждаха в същата светлина; но той бе почувствал своята нужда и с товара си от вина и срам дойде при Бога, молейки за Неговата милост. Сърцето му бе отворено за Божия Дух, за да може Той да извърши Своето благодатно дело и да го освободи от властта на греха. Гордата, изпълнена със самохвалство молитва на фарисея показва, че сърцето му бе затворено за влиянието на Светия Дух. Поради това, че живееше далеч от Бога, той нямаше усещане за собствената си оскверненост в сравнение със съвършенството на Божията святост. Не чувстваше никаква нужда, затова и нищо не получи.ПКХ 11.6

Ако виждате собствената си греховност, не чакайте докато станете подобри. Колко много хора смятат, че не са достатъчно праведни, за да дойдат при Христос! Надяваш се да станеш по-добър чрез собствени сили? Но “може ли етиопянинът да промени кожата си или леопардът ­ петната си? Тогава ще можете да правите добро и вие, които сте научени на зло” (Еремия 13:23). Само в Бога има помощ за нас. Не трябва да чакаме, докато получим посилни убеждения, подобри възможности или по-свят нрав. Сами не можем да направим нищо. Трябва да дойдем при Христос такива, каквито сме.ПКХ 12.1

Но нека никой не мами себе си с мисълта, че Бог в голямата си милост и любов, ще спаси и тези, които отхвърлят Неговата благодат. Извънредната престъпност на греха може да бъде оценена само в светлината на кръста. Когато хората твърдят, че Бог е твърде добър, за да отхвърли грешника, нека погледнат към Голгота. Тя съществува, защото нямаше друг начин човекът да бъде спасен; защото без тази жертва бе невъзможно човечеството да се освободи от оскверняващата сила на греха и да бъде възстановено общуването му със святите същества ­ невъзможно бе за хората отново да станат участници в духовния живот ­ именно поради това Христос взе на Себе Си цялата вина на непокорните и пострада на мястото на грешника. Любовта, страданието и смъртта на Божия Син свидетелстват за ужасната чудовищност на греха и заявяват, че няма бягство от неговата власт, няма никаква надежда за по-висш живот, освен чрез предаване душата на Христос.ПКХ 12.2

Непокаяните понякога извиняват себе си, като казват за хората, външно изповядващи, че са християни: “И аз съм толкова добър, колкото и те. Не са по-себеотрицателни, по-трезви и по-благоразумни от мене. И те обичат удоволствията и са същите егоисти, какъвто съм и аз”. По такъв начин тези хора представят грешките на другите като извинение за собственото си пренебрегване на дълга. Но греховете и недостатъците на другите не са извинение за никого, защото Господ не ни е дал за пример един грешащ човешки образец, но неопетнения и съвършен Божи Син. И именно хората, които се оплакват от неправилното поведение на изповядващите се за християни, трябва да покажат по-добър живот и да дадат по-благороден пример. Ако имат такова възвишено схващане за онова, което трябва да представлява истинският християнин, тогава техният собствен грях не е ли още по-голям? Те знаят кое е правото, а в същото време отказват да го вършат!ПКХ 12.3

Пазете се от дълго бавене. Не отлагайте работата по изоставянето на вашите грехове и стремежа чрез Исус към сърдечна чистота. Ето тук са правили фатална грешка хиляди и хиляди, докато най-сетне са понасяли вечна загуба. Тук няма да разисквам върху краткостта и несигурността на живота. Но съществува една страшна опасност ­ опасност, която не се оценява достатъчно ­ да отлагаме да се подчиним на умоляващия глас на Божия Свят Дух и да избираме да живеем в грях; защото за мнозина отлагането всъщност означава точно това. Но на греха, колкото и малък да изглежда, можем да се отдаваме само с риска да претърпим безкрайна загуба. Това, което ние не победим, ще победи нас и ще издейства нашето погубване.ПКХ 12.4

Адам и Ева убеждаваха себе си, че е съвсем незначително нещо да се яде от забранения плод, че това няма да има за резултат такива ужасни последици, каквито Бог беше обявил. Но това “малко” нещо беше всъщност престъпване на Божия непроменим и свят закон. То отдели човека от Бога и отвори вратите за смъртта и за неизказаното нещастие, което сполетя света. Век след век от нашата земя се издига непрестанен вик на болка и скръб и цялото творение пъшка и агонизира болезнено като последица от непослушанието на човека. И самото небе трябваше да почувства резултатите от този бунт срещу Бога. Голгота е нагледният паметник на удивителната жертва, която се изискваше, за да бъде изкупено престъпването на Божия закон. Нека не смятаме греха за нещо дребно и незначително.ПКХ 12.5

Всеки акт на престъпване на Божия закон, всяко пренебрегване или отхвърляне на Христовата благодат действа обратно върху самите вас: то закоравява сърцето, покварява волята, притъпява духовното разбиране и ви прави не само по-малко склонни, но и по-малко СПОСОБНИ да се подчините на нежното умоляване на Божия Свят Дух.ПКХ 12.6

Мнозина успокояват смутената си съвест с мисълта, че могат да променят лошия си живот винаги когато изберат да сторят това; че могат да си играят с поканите на Божията милост, а в същото време внушенията на Божия Дух ще продължават да действат върху сърцата им. Смятат, че след като толкова време са презирали Духа на благодатта, след като са отхвърляли Неговото влияние и са оставали на страната на Сатана, в един момент на ужасна необходимост ще могат изведнъж да променят своето поведение. Но това не може да стане толкова лесно. Опитът, възпитанието на цял един живот така здраво са оформили характера, че малцина след това вече пожелават да приемат стандарта на Христос.ПКХ 13.1

Дори една-единствена лоша черта на характера, едно греховно желание, ако бъдат поддържани дълго време, в края на краищата ще обезсилят действието на евангелието. Всяко отдаване на греха засилва отдръпването на човека от Бога. Този, който проявява упорство в неверието или в бездушно безразличие към Божествената истина, прави да зрее една жетва, която сам е посял. В цялата Библия няма по-страшно предупреждение срещу несериозното отношение към злото от думите на мъдреца, че грешникът “ще бъде държан с въжетата на собствените си грехове” (Пр. 5:22).ПКХ 13.2

Христос е готов да ни освободи от греха, но Той не насилва волята; и ако чрез продължителното престъпване на закона самата воля се е превила напълно под властта на злото и ние НЕ ЖЕЛАЕМ да бъдем освободени, ако НЕ ИСКАМЕ да приемем Неговата благодат, какво повече може да стори Той? Ние сами сме погубили себе си чрез упорито отхвърляне на Неговата любов. Затова: “Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е ден за спасение”. “Днес ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.” (2Кор. 6:2; Евреи 3:7, 8).ПКХ 13.3

“Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1Царе 16:7) ­ на човешкото сърце с неговите противоречиви чувства на радост и скръб, на блуждаещото, капризно сърце, изпълнено с толкова много нечистота и измама. Той познава неговите подбуди, самите мисли и намерения. Иди при Него с цялата си душа ­ такава, каквато е ­ нечиста и опетнена. И като псалмиста открий и най-съкровените й кътчета пред Неговото всевиждащо око и възкликни: “Изпитай ме, о, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми; виж дали няма в мене някакъв нечист път и ме води по вечния път” (Пс. 139:23, 24).ПКХ 13.4

Мнозина възприемат една интелектуална религия, някаква външна форма на благочестие, докато всъщност сърцето им не е очистено. Нека твоята молитва бъде: “Сърце чисто сътвори в мен, о, Боже, и дух прав обновявай вътре в мене” (Пс. 51:10). Отнеси се честно към собствената си душа. Бъди така сериозен, така настоятелен, както би бил, ако се касаеше за живота ти. Това е въпрос, който трябва да се уреди между Бога и твоята душа ­ въпрос, който решава вечната ти участ. Само една предполагаема надежда и нищо повече ­ това ще доведе до твоята вечна гибел.ПКХ 13.5

Изучавай Божието слово с молитва. Това Слово представя пред тебе в лицето на Божия закон и чрез живота на Христос великите принципи на светостта, “без която никой човек няма да види Бога” (Евреи 12:14). Това Слово убеждава в грях и ясно разкрива пътя на спасението. Обърни му внимание като на истински глас Божи, който говори на твоята душа.ПКХ 13.6

Когато видиш страшната чудовищност на греха, когато се видиш такъв, какъвто си всъщност, не се поддавай на отчаянието. Христос дойде да спаси точно грешниците. Не ние сме помирили Бога с нас, но ­ о, удивителна любов! ­ Бог в Христос “примирява света със Себе Си” (2Кор. 5:19). С най-нежна любов копнее Той за сърцата на Своите грешащи чеда. Никой земен родител не може да бъде така търпелив към грешките и недостатъците на децата си, какъвто е Бог към онези, които търси да спаси. Никой не може да умолява тъй нежно престъпника; няма на света човешки устни, които биха могли да произнесат по-нежни увещания към заблудилия се, както Бог прави това. Всичките Му обещания, всичките Му предупреждения са само дихание на неизказана любов.ПКХ 13.7

Когато Сатана дойде при теб да ти каже, че си голям грешник, погледни към твоя Спасител и говори за Неговите заслуги. Това, което може да ти помогне, е ­ да погледнеш към Неговата светлина. Признай греха си, но кажи на неприятеля, че “Исус Христос дойде на света да спаси грешниците” (1Тимотей 1:15) и че ти можеш да бъдеш спасен чрез Неговата несравнима любов. Исус зададе на Симон въпрос за двама длъжници. Единият от тях дължал на своя господар малка сума, а другият ­ много голяма; но той простил и на двамата. Христос попита Симон кой длъжник ще обича своя господар повече. Симон отговори: “Оня, на когото е простил повече” (Лука 7:43). Всички ние сме били големи грешници, но Христос умря, за да бъдем опростени. Заслугите на Неговата жертва са достатъчни, за да бъдат представени пред Бог Отец в наша защита. Тези, на които е простил най-много, ще го обичат най-много и ще стоят наблизо до Неговия престол, за да Го славят за великата Му любов и за безкрайната Му жертва. Единствено когато напълно схванем Божията любов, ще можем да разберем колосалната престъпност на греха. Когато видим дължината на веригата, спусната ни тук долу заради нашето спасение; когато разберем нещичко от безпределната жертва, която Христос направи за нас, сърцето ни ще се стопи от нежност и разкаяние.ПКХ 14.1