ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА

Много са начините, по които Бог се стреми да ни накара да Го опознаем и да ни доведе до общение със Себе Си. Природата непрекъснато говори на нашите сетива. На възприемчивото сърце ще направят впечатление любовта и славата на Бога, разкриващи се чрез делата на Неговите ръце. Внимателното ухо може да чуе и разбере вестите, които Бог предава чрез природата. Зелените поля, величествените дървета, пъпките и цветята, плуващият облак, падащият дъжд, бълбукащият поток, великолепието на небето ­ всички те говорят на нашите сърца и ни канят да се запознаем с Онзи, Който ги е направил.ПКХ 31.1

Нашият Спасител свързваше Своите скъпи уроци с нещата от природата. Дърветата, птиците, полските цветя, хълмовете, езерата и красивото небе, както и случките и обстановката на ежедневния живот ­ всички те биваха свързвани с думите на истината, за да могат по този начин хората често да си припомнят Неговите уроци даже и сред заетостта и грижите на този живот на труд.ПКХ 31.2

Бог желае Неговите чеда да ценят високо творенията Му и да се радват на простата и непринудена красота, с която е украсил нашия земен дом. Той обича красивото, а повече от всичко притежаващо външна привлекателност обича красотата на характера; Бог желае да бъдат култивирани в нас чистотата и простотата, скромната и ненатрапчива хубост на цветята.ПКХ 31.3

Стига само да искаме да се вслушаме, Божиите творения ще ни предложат скъпи уроци на послушание и доверие. От звездите, които в своя незнаен ход през пространството следват от век на век определения им от Бога път, чак до най-малкия атом ­ всичко в природата се покорява на волята на Твореца. И Бог се грижи за всичко и поддържа всичко, което е създал. Този, Който крепи неизброимите светове в необятния простор, в същото време се грижи и за нуждите на малкото сиво врабче, безгрижно чуруликащо своята скромна песничка. Когато хората тръгват да вършат ежедневната си работа, когато са вглъбени в молива, когато лежат през нощта и стават на сутринта, когато богаташът пирува в своя палат или когато беднякът събира децата си около оскъдната трапеза ­ всеки от тях е нежно наблюдаван от небесния Баща. Нито една сълза не се пролива, без Бог да я забележи. Няма усмивка, на която Той да не обърне внимание.ПКХ 31.4

О, само да искахме да повярваме в това ­ всичките ни ненужни грижи и тревоги биха изчезнали. Животът ни нямаше да бъде така изпълнен с разочарование, както е сега; защото всички неща ­ независимо дали са важни или незначителни ­ щяха да бъдат оставени в ръцете на Бога, Който никога не може да бъде объркан от множеството грижи, нито пък съкрушен от тяхната тежест. Тогава бихме се радвали на такова душевно спокойствие, каквото за мнозина от дълго време е нещо непознато.ПКХ 31.5

Когато вашите сетива се наслаждават на привлекателната хубост на земята, помислете за бъдещия свят, който трябва да дойде, и който никога не ще бъде засегнат от пагубното влияние на греха и смъртта. В него природата не ще носи никога повече сянката на проклятието. Оставете вашето въображение да си представя картинно дома на спасените и помнете, че тази картина ще бъде много по-славна, отколкото може да я обрисува и най-яркото въображение. В различните Божии природни дарове виждаме само най-слабия отблясък на Неговата слава. Писано е: “Око не е видяло, ухо не е чуло, нито пък на ум е дохождало някому онова, което Бог е приготвил за хората, които Го обичат” (1Кор. 2:9). Поетът и естествоизпитателят имат да ни кажат много неща за природата, но християнинът е този, който може да се радва на земните хубости с най-възвишено чувство и разбиране, защото разпознава в тях делото на ръцете на своя Баща и съзира Неговата любов и в цветето, и в храста, и в дървото. Никой не може по-проникновено да оцени истинското значение на някой хълм или долина, река или море от онзи, който вижда в тях израз на Божията любов към човека.ПКХ 31.6

Бог ни говори чрез действията на Своето Провидение и чрез влиянието на Своя Дух върху сърцето. Можем да извлечем скъпоценни поуки от обстоятелствата и средата, в която живеем, от ежедневните промени около нас, стига само сърцата ни да са отворени, за да ги различат. Като проследява действието на Божието провидение, псалмистът казва: “Земята е изпълнена с добротата на Господа” (Пс. 33:5). “Които са мъдри, ще забележат тези неща, да, те ще разберат любещата доброта на Господа.” (Пс. 107:43)ПКХ 32.1

Бог ни говори чрез Своето слово. В него намираме отразено с най-ясни щрихи откровението за Неговия характер, отношението Му към хората и великото дело на изкуплението. Пред очите ни се разкрива историята на патриарсите, пророците и другите святи мъже от миналото. Те бяха хора “със страсти, подобни на нашите” (Яков 5:17). Виждаме как и те като нас се бореха с обезсърченията, как падаха пред изкушенията, както и ние, но отново се окуражаваха и извоюваха победата чрез Божията благодат. Като гледаме тях, ние се насърчаваме в собствената си борба за праведност. Когато четем за скъпия духовен опит, който им е бил дарен, за светлината, любовта и благословенията, на които са се радвали, и за делата, които са извършвали чрез дадената им от Бога благодат, духът, вдъхновявал тях, възпламенява и в нашите сърца факела на свята ревност и желание да бъдем същите по характер ­ като тях да ходим с Бога.ПКХ 32.2

Исус казваше за старозаветните Писания (а колко повече важи това за новозаветните): “Те са, които свидетелстват за Мене” (Йоан 5:39) ­ Изкупителя, в Когото се съсредоточават всичките надежди за вечен живот. Да, цялата Библия говори за Христос. От първоначалния доклад за сътворението ­ защото, “без Него не е станало нищо от това, което е станало” (Йоан 1:3) ­ до последното заключително обещание: “Ето, ида скоро” (Откр. 22:12) ние четем за Неговите дела и слушаме Неговия глас. Ако искате да се запознаете със Спасителя, изучавайте Свещените писания.ПКХ 32.3

Изпълнете цялото си сърце с Божиите слова. Те са живата вода, която може да утоли вашата палеща жажда. Те са живият хляб, който идва от небето. Ето изявлението на Исус: “Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си”. Той се доизясни: “Думите, които ви говоря, дух са и живот са” (Йоан 6:53, 63). Телата ни се изграждат от това, което ядем и пием; а както е в природните неща, така е и в духовните: онова, върху което размишляваме, дава тона и силата на нашето духовно естество.ПКХ 32.4

Изкуплението е тема, в която и ангелите желаят да надникнат; тя ще бъде науката и песента на изкупените през безкрайните хилядолетия на вечността. Не е ли достойна за задълбочено размишление и изучаване още сега? Безпределната милост и любов на Исус, жертвата, която Той принесе заради нас, изискват най-сериозен и тържествен размисъл. Трябва постоянно да съзерцаваме характера на нашия скъп Изкупител и Застъпник. Трябва да размишляваме върху мисията на Този, Който дойде да спаси Своя народ от греховете му. Като се занимаваме така с небесни теми, вярата ни ще укрепва и любовта ни ще става посилна, а молитвите ни ­ все по-приятни на Бога, защото ще бъдат придружавани с все повече и повече вяра и любов. Те ще бъдат разумни и пламенни. Все посилно и по-постоянно ще бъде доверието ни в Исус и все по-пълно ще преживяваме от опит всеки ден силата Му да спасява докрай всички, които идват при Бога чрез Него.ПКХ 32.5

Когато размишляваме върху съвършенството на Спасителя, ще ни завладява желанието да бъдем все по-напълно преобразени и подновени според образеца на Неговата чистота. Душата ни ще гладува и жадува да стане като Този, Когото обожава и Когото толкова силно обича. Колкото повече мислите ни се занимават с Христос, толкова повече ще говорим на другите за Него и ще Го представяме на света.ПКХ 32.6

Библията не е написана само за учените. Напротив ­ тя е за обикновените хора. Великите истини, необходими за спасението, са изложени ясно като на слънчева светлина по пладне; и никой не може да се обърка или да загуби пътя, освен онези, които следват собствените си мнения вместо ясно разкритата Божия воля.ПКХ 32.7

Не бива да приемаме свидетелството на който и да било човек по отношение на това, какво учат Писанията, но трябва да изучаваме Божиите думи за себе си. Ако позволим на други да мислят вместо нас, силата ни постепенно ще се парализира и способностите ни ще намалеят. Ако не се упражняват и не се занимават с теми, достойни за тяхното съсредоточаване, благородните умствени сили могат да спрат развитието си и да намалеят до такава степен, че да загубят способността да схващат дълбокото значение на Словото Божие. И обратно, умът ще се разшири и задълбочи, ако се употребява за проследяване на отношението и връзката между различните библейски предмети, като се сравнява писаното с писано и духовно с духовно.ПКХ 33.1

Нищо не е по-подходящо за развитието на интелекта от изучаването на Писанията. Никоя друга книга не притежава такава сила да възвисява мислите и да засилва способностите, както великите, облагородяващи истини на Библията. Ако бъде изучавана както трябва, хората биха притежавали такава широта на ума, такова благородство на характера и твърдост на волята, каквито рядко могат да се срещнат в наше време.ПКХ 33.2

Малка полза може да се извлече обаче от бързото четене на Писанието. Човек може да го прочете открай докрай и въпреки това да не успее да съзре хубостта му или да не схване неговото дълбоко и скрито значение. Изучаването на един пасаж дотогава, докато значението му стане ясно на ума и отношението му към спасителния план ­ очевидно, е от много по-голяма стойност, отколкото прочитането на много глави, без да се има предвид определена цел и без да се извлекат определени поуки и наставления. Носете винаги Библията със себе си. И щом ви се отдаде случай, четете я; запаметявайте текстовете. Даже докато ходите по улицата, можете да прочетете един пасаж и да размишлявате върху него, като по този начин го запаметите.ПКХ 33.3

Не можем да придобием мъдрост без сериозно изследване и без изучаване, придружено с молитва. Някои части на Писанието са наистина твърде ясни, за да бъдат криво разбрани; но има други, чието значение и смисъл не се намират на повърхността, та да бъдат забелязани и схванати от пръв поглед. Те трябва да бъдат изучавани внимателно и да се размишлява върху тях с молитва. Такова изучаване ще бъде богато възнаградено. Както миньорът открива жилките на скъпия метал дълбоко под повърхността на земята, така и човекът, който прилежно изследва Божието слово, за да търси скрити съкровища, ще намери в Него истини от най-висока стойност, убягващи от погледа на небрежния търсач. Боговдъхновените думи, премислени дълбоко в сърцето, ще бъдат като потоци, бликащи от извора на живота.ПКХ 33.4

Библията никога не трябва да се изучава без молитва. Преди да отворим страниците й, трябва да се молим за просветлението от Светия Дух и то ще ни бъде дадено. Когато Натанаил дойде при Исус, Спасителят възкликна: “Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина”. Натанаил запита: “Откъде ме познаваш?” Исус отговори: “Преди да те повика Филип, видях те, като беше под смоковницата” (Йоан 1:47, 48). Исус ще види и нас в нашето уединено място за молитва, ако Го молим за светлина, която да ни помогне да разберем какво е истина. Ангели от света на светлината ще бъдат с хората, търсещи със смирено сърце Божественото ръководство.ПКХ 33.5

Светият Дух възвеличава и прославя Спасителя. Неговата служба е да представя Христос, чистотата на Неговата правда и великото спасение, което имаме чрез Него. Исус казва: “От Моето ще вземе и ще извести на вас” (Йоан 16:14). Духът на истината е единственият действителен Учител, Който може да ни разкрие Божествената истина. Колко високо цени Бог човечеството, щом даде собствения Си Син да умре за него и определи Светия Дух да бъде Учител и постоянен Водач на човека!ПКХ 33.6