НИЕ ТРЯБВА ДА ПРИЗНАВАМЕ БОЖИЯТА СОБСТВЕНОСТ — Това, което лежи в основата на честността в бизнеса и на истинския успех, е признаването на Божията собственост. Творецът на всички неща е Първоначалният собственик. Ние сме негови домакини. Всичко, което имаме ни е дадено от Него, за да бъде употребено според Неговото наставление.ХД 156.1

Това е задължение, на което са подчинени всички човешки същества. То включва цялата сфера на човешката дейност. Дали признаваме или не, ние сме домакини, надарени от Бога с таланти и способности и поставени в този свят, за да извършим определено от Него дело.ХД 156.2

Парите не са наши. Къщи и имот, картини и мебелировка, облекло и скъпоценности не ни принадлежат.Ние сме пътници, ние сме странници. Ние имаме само съгласие да ползваме тези неща, които са необходими за здравето и живота... Временните благословения са ни дадени, за да бъдем изпитани, да бъдем проверени, дали могат да ни бъдат поверени вечните богатства. Ако издържим Божия изпит, тогава ще приемем това откупено притежание, което ще бъде наша собственост — слава, почест и безсмъртие.ХД 156.3

НИЕ ТРЯБВА ДА ДАВАМЕ СМЕТКА — Ако нашите собствени вярващи биха давали за Божието дело онази част от поверените им пари, която харчат за задоволяване на себелюбието си и за служене на разни идоли, тогава биха натрупали съкровище в небето и биха извършили точно всичко, което Бог желае да вършат. Но като богатия човек в притчата, те живеят разточително. Парите, които Бог им е поверил, за да бъдат употребени за слава на Неговото име, те харчат лекомислено за маловажни неща. Увлечени от своите желания, те не се спират, за да размислят за отговорността си към Бога; не се замислят, че ще дойде ден на равносметка, който е близо и когато ще им бъде поискан отчет за тяхната работа като домоуправители.ХД 156.4

Трябва винаги да помним, че в съда ще се наложи да се срещнем с доклада за начина, по който сме употребили Божиите пари и да отговаряме за това. Много пари се харчат за себезадоволяване и удоволствия. Това не допринася за ничие благо, а само вреди. Ако разбираме и признаваме, че Бог е дарителят на всички добри неща, че парите са Негови, тогава ще проявяваме мъдрост при тяхното изразходване, съобразявайки се с Неговата свята воля. Светът с неговите обичаи и моди няма да бъде наш образец. Не ще имаме желание да се съобразяваме с неговите обичаи. Няма да позволяваме да ни управляват собствените ни наклонности.ХД 156.5

Можем да направим парите средство за духовен напредък, като ги считаме за свято доверие и не ги употребяваме за изявяване на гордост, суета, за задоволяване на апетита или страстите си.ХД 157.1

Показано ми бе, че докладващият ангел води точна сметка за всяко дарение, посветено на Бога и поставено в Неговата съкровищница, а също и за крайния резултат от така дадените средства. Божието око отбелязва всяка стотинка, посветена на Неговото дело, а също и желанието или нежеланието на дарителя. Подбудите на даването също се отбелязват.ХД 157.2

СИСТЕМНО ДАВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО — “Нека всеки от вас да отдели по нещо, според както му успява работата и да го има при себе си” (1 Коринт. 16:2). Всеки член на семейството, от най-възрастния до най-младия, може да вземе участие в това дело на благотворителност... Планът за системна благотворителност ще се окаже защитно средство за всяко семейство срещу изкушението да харчим средства за непотребни неща, ще се окаже особено благословение за богатите, като ги запазва от разточителност.ХД 157.3

Всяка седмица изискванията на Бога към всяко семейство трябва да бъдат вземани предвид от всеки член на семейството, който трябва да се съобразява напълно с този план. И ако всички се отрекат от някои излишни неща, за да влагат средствата си в Божията съкровищница, уроците за стойността на себеотрицанието за Божия слава ще бъдат отпечатани в сърцето. Веднъж седмично всеки член на семейството трябва да прецени целите от миналата седмица и тяхното изпълнение — това е приходът, който е можел да има, ако би бил пестелив, и средствата, които е загубил поради себелюбиво задоволяване. Неговата съвест или е чиста пред Бога, или пък го обвинява. Той научава, че ако иска да има мир на душата и Божието благоволение, трябва да яде, да пие и да се облича за Божия слава.ХД 157.4

ПОСТАВЕТЕ БОЖИИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ПЪРВО МЯСТО — Божиите изисквания трябва да бъдат поставени на първо място. Ние не вършим Божията воля, ако Му посвещаваме това, което ни е останало, след като сме задоволили своите въображаеми нужди. Преди да сме изхарчили някаква част от препечелените средства, трябва да отделяме и да Му посвещаваме онази част, която Той изисква от нас. В Стария завет бе принасяна благодарствена жертва, която непрекъснато гореше на олтара, и така се посочваше непрестанното задължение на човека към Бога. Ако ние имаме успех в светските работи, това е, защото Бог ни е благословил. Една част от този приход трябва да бъде определена за бедните, а друга, щедра част да се посвети на Божието дело. Когато това, което Бог изисква, бъде отдадено Нему, тогава останалото ще бъде благословено за наша собствена употреба. Но когато човек краде Бога, като задържа това, което Той изисква, Неговото проклятие ще почива върху цялото.ХД 157.5

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ НУЖДАЕЩИТЕ СЕ — Ако ние представяме характера на Христос, всякакво себелюбие трябва да бъде изгонено от душата. За напредъка на делото, което Той е поверил в наши ръце, ще бъде необходимо да даваме всяка стотинка и лев, които можем да спестим. Много семейства живеят в бедност и страдание. Нуждаещите се и страдащите трябва да бъдат подпомагани. Ние знаем твърде малко за тях, а те са навсякъде около нас. Винаги когато имаме подходящ случай, трябва да бъдем готови да подпомогнем онези, които се намират в тежка нужда.ХД 157.6

Прахосването на парите за разкош лишава бедните от средства, необходими за задоволяване на нуждите им от храна и облекло. Това, което се харчи за задоволяване на суетни желания, за модерно облекло, луксозна мебелировка и украшения, би могло да облекчи страданията на много нещастни и страдащи семейства. Божиите деца трябва да служат на нуждаещите се.ХД 158.1

БОЖИЕТО ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ СЕБЕЛЮБИЕ И АЛЧНОСТ — Даването, когато е проява на себеотрицание, е чудна помощ за дарителя. То е възпитателно средство, което ни прави способни по-пълно да разберем делото на Исус Христос, Който бе изпратен да върши добро, да облекчава страдащите и да задоволява нуждите на бедните.ХД 158.2

Готовността да даваме щедро и постоянно е Божие средство срещу подобните на язва грехове на себелюбието и алчността. Бог е наредил да се дава системно, за да се поддържа Неговото дело и да се задоволяват нуждите на страдащите и нуждаещите се. Той е определил даването да стане навик, който да противодейства на опасния грях на алчността. Системното даване е определено от Бога, за да се отделя част от съкровищата на сребролюбивия веднага след като са спечелени и да се посвещава на Бога, от Когото е всичко...ХД 158.3

Постоянното практикуване на Божия план за системно даване отслабва алчността и засилва благотворителността. Ако богатството расте, хората, дори тези, които изповядват, че са вярващи, прилепват сърцето си към него. И колкото повече имат, толкова по-малко дават в съкровищницата на Бога. Така богатството прави човеците самолюбиви, трупането на пари подхранва сребролюбието и това зло се засилва все повече. Бог познава опасностите и ни е оградил със средства, които могат да предотвратят собствената ни гибел. Той изисква постоянна благотворителност, за да може силата на навика за добри дела да противодейства на сребролюбието и алчността.ХД 158.4

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА — ВЪЗРАСТНИТЕ РОДИТЕЛИ

ГЛАВА ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВА — ПРИНЦИПИ НА СЕМЕЙНОТО ФИНАНСИРАНЕ