УЧТИВОСТТА ЩЕ ПРЕМАХНЕ ПОЛОВИНАТА ОТ ЗЛИНИТЕ В ЖИВОТА — Принципът от наставлението “Бъдете любезни един към друг” (Римл. 12:10) стои в основата на щастието в дома. Във всяко семейство трябва да съществува християнска учтивост. Тя не струва нищо, но има силата да смекчава човешкото естество. Без нея човекът би бил груб и суров. Култивирането на истинска учтивост — желание да правим на другите това, което бихме желали те да правят на нас — би премахнало половината от злините в живота.ХД 180.5

УЧТИВОСТТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА — Ако желаем нашите деца да проявяват любезност и учтивост в дома, ние самите трябва да им даваме пример.ХД 180.6

Родителите трябва да бъдат вежливи един към друг дори и в малките неща. Непринудената учтивост трябва да стане закон в дома. Не трябва да се допуска груб език, не трябва да се изговаря никаква огорчаваща дума.ХД 181.1

Всички трябва да бъдат внимателни и приветливи, да говорят със спокоен и кротък глас, да имат приятни обноски; това са елементи на сила. Любезното, ведро и естествено поведение привлича децата. Показвайте им доброта и отзивчивост и те ще проявяват същия дух към вас и един към друг.ХД 181.2

Вашето цялостно поведение ще има по-голямо влияние върху характера на децата, отколкото думите.ХД 181.3

ВЗАИМНАТА УЧТИВОСТ ПРАВИ ОТ ДОМА РАЙ — Като говорят учтиво и любезно с децата си, като проявяват особено внимание към тях, когато вършат добро, родителите ще насърчат старанията им в това отношение. Така ще ги направят щастливи и ще изпълнят домашната атмосфера с радост, която ще премахне всяка мрачна сянка и ще внесе слънчева светлина в дома. Истинската любезност и въздържание ще направят от дома рай и ще привличат святите ангели в домашния кръг. Ангелите обаче напускат дом, в който се говорят нелюбезни думи, в който има раздори и кавги. Грубите думи, постоянните оплаквания и гневът прогонват Исус от дома.ХД 181.4

Приятен глас, любезни обноски и искрена привързаност, проявяващи се във всички действия, заедно с трудолюбие, чистота и пестеливост, правят дори от бордей най-щастливия дом. На такъв дом Създателят гледа с одобрение.ХД 181.5

Има мнозина, които би трябвало да живеят по-малко за света и повече за своето семейство. Трябва да има по-малко стремеж към външна показност и учтивост към гости и чужди хора, а повече преданост, която извира от истинската любов и съчувствие към нашите близки в семейното огнище.ХД 181.6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИСТИНСКАТА УЧТИВОСТ — ^*... Съществува голяма нужда от култивиране на истинска учтивост в дома. Тя би била мощно свидетелство в полза на истината. Вулгарният език и поведение, в какъвто и вид да се проявяват, са белег за покварено сърце. Истината, която е от небесен произход, никога не принизява този, който я приема, никога не го прави безчувствен или груб. Истината внася свято влияние, смекчава и пречиства характера. Когато се приеме в сърцето, тя прави младия човек почтителен и учтив. Истинската, сърдечната християнската учтивост се придобива само чрез действието на Святия Дух. Тя не се състои в преструвки или изкуствен показ, в правене на реверанси и в превзети усмивки. Такава учтивост се проявява от хората в света, но това е нещо твърде различно от истинската християнска вежливост.ХД 181.7

Истинската учтивост и изисканост в поведението се постигат само чрез практическо познание на Христовото евангелие. Уважението и почитта са израз на доброта, проявявана към всички хора — висши или нисши, богати или бедни, възрастни или млади.ХД 181.8

Същността на истинската учтивост е съобразяване с другите. Стабилното, трайно възпитание е онова, което увеличава симпатиите и насърчава при всички обстоятелства всестранната любезност. Ако това, което обикновено наричаме култура на поведението, не кара младия човек да се отнася учтиво с родителите си, да цени техните качества, да понася техните недостатъци и да им помага в техните нужди; ако то не го прави съобразителен и нежен, великодушен и полезен към млади, стари и нещастни, както и да бъде учтив към всички, това не е нищо друго, освен погрешно възпитание и фалшиво поведение.ХД 181.9

Християнската учтивост е златна халка, която свързва членовете на семейството с връзките на любовта, която става все по-тясна и по-силна с всеки изминат ден.ХД 182.1

НАПРАВЕТЕ ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО ЗАКОН ЗА СЕМЕЙСТВОТО — Най-ценните правила за обществени и семейни отношения се намират в Библията. Там има не само най-добри и чисти образци на морал, но и най-ценни правила на учтивост. Планинската проповед на Спасителя съдържа безценни наставления за възрастни и млади. Тя трябва често да се чете в семейния кръг и нейните скъпоценни поучения да се прилагат в ежедневния живот. Златното правило: “Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях”, както и наставлението на апостол Павел: “Изпреварвайте се да си отдавате един на друг почит”, трябва да станат закон за семейството. Тези, които подхранват Христовия Дух, ще проявяват учтивост в дома и дух на благосклонност и добронамереност дори и в малките неща. Те постоянно ще се стремят да правят щастливи всички около тях, забравяйки себе си и проявявайки любезно внимание към другите. Това е плодът, който расте върху християнското дърво.ХД 182.2

Златното правило съдържа принципа на истинската учтивост и неговата реална изява се вижда в живота на Исус и в Неговия характер. О, какви лъчи на кротост и красота се излъчват от ежедневния живот на нашия Спасител! Каква сладост изтичаше от Неговото присъствие! Същият дух ще се открива и у Неговите деца. Тези, у които живее Христос, ще бъдат заобиколени от небесна атмосфера. Техните чисти, бели дрехи ще бъдат напоени с аромата на Господнята градина. Техните лица ще отразяват Неговата светлина, която ще осветява пътя на слабите и препъващи се нозе.ХД 182.3

НАЙ-ДОБРОТО СЪЧИНЕНИЕ ВЪРХУ ЕТИКЕЦИЯТА — Най-ценното съчинение, което е било написано върху поведението е скъпото наставление, дадено от Спасителя, което апостол Павел изговаря чрез Духа. Това са думи, които трябва да бъдат записани в паметта на всяко човешко същество, независимо от неговата възраст:ХД 182.4

“Както ви възлюбих и вие да имате любов един към друг”(Йоан 13:34).ХД 182.5

“Любовта дълго търпи и е милостива;
любовта не завижда,
любовта не се превъзнася,
не се гордее,
не безчинства,
не дири своето си,
не се сърди,
не държи сметка за зло...
Не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината.
Всичко премълчава,
на всичко хваща вяра,
всичко търпи.
Любовта никога не отпада” ... (1Кор. 13:4-8).ХД 182.6

Библията ни дава много примери на несебелюбив дух, смирена доброта и овладян темперамент. Това са основни характерни черти на истинската учтивост. Те са отражение на Христовия характер. Всяка истинска, дълбока нежност, всяка проява на вежливост в света, даже и между онези, които не признават Неговото име, произлиза от Бога. Той желае тези характерни особености да се отразяват от Неговите чада. Целта Му е хората да виждат в нас Неговата красота.ХД 182.7

Християнството прави от човека истински благородник. Христос бе внимателен дори и към онези, които Го преследваха. И Неговите истински последователи трябва да притежават същия дух. Погледнете ап. Павел, изправен пред земните владетели. Неговото слово пред Агрипа е образец на истинска коректност и убедително красноречие. Евангелието не насърчава формалната учтивост, с която си служи света, а онази, която произхожда от истински сърдечни подбуди.ХД 183.1

Ние не трябва да поощряваме светската учтивост, а онази, която всеки ще вземе със себе си в жилищата на блажените.ХД 183.2

ИСТИНСКАТА УЧТИВОСТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДБУДЕНА ОТ ЛЮБОВ — И най-старателно култивираното външно благоприличие и добри обноски не са в състояние да премахнат раздразнителността, коравосърдечието и други неприятни черти на характера. Докато личното “аз” стои в центъра се смята за най-важното, не може да се проявява истинско благородство. Любовта трябва да живее в сърцето. Подбудите на истинския християнин се коренят в любовта му към Неговия Учител. От дълбочината на неговата любов към Христос извира несебелюбивият интерес към неговите братя.ХД 183.3

От всички човешки ценности, които се търсят, обичат и развиват, няма нищо така ценно в очите на Бога, както чистото сърце — разположение на духа, изпълнено с благодарност и мир.ХД 183.4

Ако Божествената хармония на истината и любовта съществува в сърцето, тя ще се излъчва в думите и делата... Духът на истинската благосклонност трябва да живее в сърцето. Любовта придава на този, който я притежава благост, благоприличие и привлекателност в поведението. Любовта просветлява израза на лицето и смекчава гласа; пречиства и извисява целия човек. Тя го води към хармония с Бога, защото любовта има небесен произход.ХД 183.5

Истинската учтивост не се възпитава чрез изпълнение на правилата на етикецията. Трябва да имаме благоприлично поведение по всяко време. Навсякъде, където принципът не се накърнява, зачитането на другите и уважението към тях ще води до съобразяване с възприетите обичаи; но истинската учтивост не жертва принципа заради обичая. Тя отхвърля съсловното разпределение. Тя учи на самоуважение, на уважение към човешкото достойнство и на внимание към всеки член от голямото човешко семейство.ХД 183.6

ЛЮБОВТА СЕ ИЗРАЗЯВА С ПОГЛЕД, ДУМИ И ДЕЛА — Повече от всичко родителите трябва да обкръжават децата си с атмосфера на уважение, любов и радост. Дом, в който живее любовта и където тя намира израз в поглед, думи и дела, е място, където ангелите желаят да пребъдват. Родители, позволете на любовта, радостта и щастието да влязат във вашите сърца и тогава нейното влияние ще се разпростре и в дома. Развивайте и проявявайте благороден, търпелив характер и буден дух. Насърчавайте същото у вашите деца. Подхранвайте добродетелите, които ще внесат светлина във вашия дом. Така създадената атмосфера ще бъде като слънцето и въздуха за растенията и ще съдейства за здравето на ума и тялото.ХД 183.7

Учтиви маниери, весели разговори и дела, подбудени от любов ще свържат сърцата на децата и техните родители със сребърните връзки на любовта и ще извършат повече за привлекателността на дома, отколкото всички украшения на злото.ХД 183.8

РАЗЛИЧНИТЕ ТЕМПЕРАМЕНТИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИДОБИЯТ ЕДИН КЪМ ДРУГ — Божият план е хора с различен темперамент да бъдат свързани и да живеят заедно. Когато случаят е такъв, всеки член на семейството свято трябва да зачита и уважава чувствата и правата на другите. По този начин ще бъде подхранвано разбирателството и въздържаността, предразсъдъците ще бъдат смекчени, а грубите черти на характера — изгладени. Ще бъде осигурена хармония и обединяването на различните темпераменти ще бъде от полза за всички.ХД 184.1

НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ОПРАВДАЕ ЛИПСАТА НА УЧТИВОСТ — Тези, които изповядват, че са последователи на Христос, а в същото време са груби, нелюбезни и неучтиви в думи и държание, не са научили нищо от Исус. Надменният човек, който намира само грешки у другите, не е християнин, защото да бъдеш истински християнин, означава да бъдеш подобен на Христос. В поведението на някои хора, изповядващи, че са християни, липсва любезност и вежливост и това става причина тяхната вяра да се тълкува лошо от другите. Тяхната искреност може да е несъмнена; тяхната правдивост може да не бъде оспорвана, но искреността и правотата не са извинение за липсата на учтивост и любезност. Християнинът трябва да бъде толкова правдив, истинен и съчувствителен, колкото и учтив, справедлив и честен.ХД 184.2

Всяка небрежност към проявите на учтивост и внимание между братята в църквата, липсата на любезни, насърчителни думи в семейството от страна на родители към деца и на деца към родители, затвърдява навиците, които правят характера нехристоподобен. Но ако тези дребни на пръв поглед неща се проявяват постоянно, взаимното уважение и любовта между християните нараства и се увеличава непрекъснато. Това оказва силно влияние и излъчва благоухание, издигащо се пред Бога като свят тамян.ХД 184.3

МНОЗИНА КОПНЕЯТ ЗА ВНИМАНИЕ — Мнозина копнеят и жадуват за приятелско съчувствие... често ние трябва да оставяме своите собствени проблеми на заден план и да използваме всички случаи, за да проявяваме благодарност и за най-малките услуги, които сме получили от другите. От своя страна ние трябва да търсим случай да радваме хората около нас, да ги утешаваме и да облекчаваме товарите им чрез дела на внимание и любезност, чрез дела на любов. Сърдечността и вниманието, възпитани още в родния дом, ще се проявят по-късно извън семейния кръг и ще направят живота на много хора по-щастлив. Небрежността към тези малки наглед, но твърде важни неща, прави живота тежък и причинява много огорчения.ХД 184.4

ЧРЕЗ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ВЛИЗАМЕ В КОНТАКТ С ХОРАТА ОТ СВЕТА — Чрез обществените отношения християнството общува със света. От всеки мъж и жена, които са вкусили от любовта на Христос и са получили Божествено просветление в сърцето си, Бог изисква да пръскат светлина по тъмните пътеки на онези, които още не са запознати с по-добрия път.ХД 184.5

Ние можем да проявяваме в твърде много случаи внимание и съпричастност към другите чрез приятни думи и съчувствителни погледи, което ще рефлектира обратно върху нас. Невнимателните християни, които пренебрегват другите, показват, че не са във връзка с Христос. Невъзможно е да общуваме с Исус и в същото време да бъдем нелюбезни към другите, забравяйки техните права.ХД 184.6

ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ СВИДЕТЕЛИ ЗА ИСУС — Обществените връзки, осветени чрез благодатта на Христос, трябва да бъдат използвани за печелене на души за Спасителя. Нека светът види, че ние не сме себелюбиво погълнати от собствените си интереси, а желаем и другите да споделят нашите благословения и привилегии. Нека хората видят, че нашата религия не ни прави безучастни и претенциозни. Нека всички, които изповядват, че са намерили Христос, служат на другите, както Той служеше. Светът никога не трябва да остава с впечатлението, че християните са мрачни и нещастни хора.ХД 185.1

Ако сме учтиви и внимателни в дома, ще внесем аромата на приятно разположение на духа и когато сме вън от него. Ако проявяваме въздържание, кротост, кураж и търпение в дома, ще бъдем способни да станем светлина и за света.ХД 185.2

ГЛАВА ШЕСТДЕСЕТ И ОСМА — ЧЕТИВОТО И НЕГОВОТО ВЛИЯНИЕ

ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА — ДОБРО НАСТРОЕНИЕ