ГЛАВА ДЕВЕТА — ЗАБРАНЕНИ БРАКОВЕ

БРАК НА ХРИСТИЯНИ С НЕВЯРВАЩИ — В християнския свят съществува едно удивително тревожно равнодушие към ученията на Божието слово по отношение на брака между християни и невярващи. Много хора, изповядващи че обичат Бога и се боят от Него, избират да следват по-скоро наклонностите на собствения си ум, отколкото да приемат съвети от безграничната Мъдрост. По въпроса, който жизнено засяга щастието и благополучието и на двете страни за този и за бъдещия свят, разумът, преценката и страхът от Бога се слагат настрана, а се допуска да вземат връх слепите импулси и упоритата решителност.ХД 23.5

Мъже и жени, които иначе са разумни и съвестни, затварят ушите си за съвети; те са глухи за апелите и настоятелните молби на приятели, роднини и на Божиите служители. Всеки опит за предпазване от грешка или предупреждение са счита за неуместно натрапничество, а приятелят, който е достатъчно верен и силен за произнесе упрек — бива третиран като враг. Всичко е точно както Сатана би желал да бъде. Той изплита своята мрежа около душата и тя бива омагьосана и опиянена. Разумът остава на заден план, юздите на себеконтрола са отпуснати и се дава простор на похотливостта; неосветена страст взема надмощие, докато жертвата се събуди твърде късно за един живот, изпълнен с беди, терзания и робство. Това не е картина, нарисувана от въображението, а реални факти. Божието одобрение не се дава на брачни съюзи, които Той изрично е забранил.ХД 23.6

БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ СА ЯСНИ — Божиите заповеди са ясни. На древния Израил Бог заповяда да не се свързва чрез Брак с идолопоклонските народи около него: “Нито да направиш сватовство с тях, да се дадеш дъщеря си на сина му, нито да вземаш дъщеря му за сина си...” Причината е дадена. Безграничната Мъдрост, предвиждайки резултата от такива съюзи, обявява: “Защото ще отвърнат синовете ти от след Мене, за да служат на други богове; и ще се разпали гневът Господен за вас и скоро ще те изтреби”. “понеже вие сте люде святи Господу, Богу нашему; избра вас Господ Бог ваш да бъдете собствен Нему народ от всичките народи, които са по лицето на земята...” (Второзаконие 7: 3, 4, 6).ХД 23.7

В Новия завет има подобни забрани относно брак на християни с невярващи. Апостол Павел в своето Първо послание към Коринтяните обявява: “Жената е вързана от закона до колкото време е жив мъжът й; но ако умре мъжът й, свободна е да се омъжи за когото ще САМО В ГОСПОДА” (1 Коринтяни 7:39). Отново във Второто си послание той пише: “Не се съвпрягайте неподобаващо с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има между виделината и тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какъв дял има вярващият с невярващият? И какво спогаждане има храмът Божи с идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат люде. Затова излезте изсред тях и отделете се от тях — казва Господ — и не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери” казва всемогъщият Господ” (2 Коринтяни 6:14-18).ХД 24.1

Божието проклятие лежи над много ненавременни, неподходящи брачни съюзи, които се създават в света. Ако Библията не би била ясна и изрична по този въпрос, то тогава много младежи биха могли да извинят донякъде своите постъпки за свързването си един с друг. Но библейските увещания са ясни и категорични; те изискват съвършена чистота на мислите, на думите и на делата. Ние сме благодарни на Бога, задето “Словото му е виделина на пътеката”, за да не сгреши никой пътя на дълга си. Младите трябва да се съветват с Писанието, защото печални са грешките, които са правят, когато не се зачитат неговите заповеди.ХД 24.2

БОГ ЗАБРАНЯВА ВЯРВАЩИ ДА СЕ ЖЕНЯТ ЗА НЕВЯРВАЩИ — Божиите чада никога не трябва да стъпват на забранена почва. Бракът между вярващи и невярващи е забранен от Бога. Но много често необърнатото сърце следва своите желания и така се сключват бракове, които Бог не одобрява. Поради тази причина много мъже и жени остават без надежда и без Бога в света. Техните благородни стремежи са мъртви; оковани от обстоятелствата, те биват държани в сатанинската мрежа. Тези, които са ръководени от страст и чувства, ще жънат в този живот горчива жътва и техния път може да има за резултат и загуба на душите им.ХД 24.3

Изповядващите истината потъпкват Божията воля, като се женят за невярващи. Те загубват Божието одобрение и ще преживеят неща, за които по-късно горчиво ще се разкайват. Невярващият може да притежава отличен морален характер, но фактът, че той или тя не е отговорил на Божиите изисквания и е пренебрегнал такова велико спасение, е достатъчен, за да не се осъществява подобен съюз. Характерът на невярващия може да е подобен на този на младежа, към когото Исус отправя думите: “Едно не ти достига...”; това едно обаче беше единственото,което беше нужно...ХД 24.4

ПРИМЕРЪТ НА СОЛОМОН — Има бедни и неизвестни мъже, чийто живот Бог би приел и би изпълнил с плодотворни дела на земята и за слава на небето, но Сатана работи упорито, за да осуети Божието намерение. Той ги влачи към гибел чрез брак с тези, чийто характер е такъв, че застават точно напряко на пътя на живота. Малцина излизат победоносно от такова оплитане.ХД 24.5

Сатана добре знаеше какви резултати ще последват от послушанието; и през ранните години на Соломоновото царуване — години славни, поради мъдростта, благотворителността и справедливостта на царя — той се опита да използва коварни внушения, които щяха да намалят Соломоновата верност към принципите и да го отделят от Бога. А че врагът в старанието си успя, знаем от доклада: “Соломон направи сватовство с Фараона, египетския цар и взе дъщерята на Фараона; и доведе я в Давидовия град” (3 Царе 3:1).ХД 25.1

Като влезе в съюз с една езическа нация и подпечата договора за брак с една идолопоклоническа принцеса, Соломон необмислено се отклони от мъдрото предвиждане, което Бог бе направил за запазване чистотата на своя народ. Надеждата, че тази езическа жена може да се покае, беше слабо извинение за греха. В нарушение на изричната заповед да остане отделен от другите народи, царят съедини своята сила с плътската помощ.ХД 25.2

За известно време Бог в своята състрадателна милост коригираше тази ужасна грешка. Соломоновата жена се обърна; и царят чрез мъдър ход би могъл да стори много, за да спре злите сили, които неговото неблагоразумие бе поставило в действие. Но Соломон започна да губи от погледа си Източника на своята мощ и слава. Наклонността спечели надмощие над разума. Неговото себеупование порасна и той се опита да осъществи Божието намерение по свой собствен начин...ХД 25.3

Много от изповядващите се за християни мислят като Соломон, че могат да се свързват с безбожните, понеже вярват, че влиянието им над тези, които са в кривия път ще бъде благотворно; но много често те самите, уловени в капана и победени, предават своята вяра, жертват принципа и се отделят от Бога. Една погрешна стъпка води до друга, докато най-после те поставят себе си там, където не могат да се надяват да счупят оковите, които ги обвързват.ХД 25.4

ОПРАВДАНИЕТО — “ТОЙ Е БЛАГОСКЛОНЕН КЪМ РЕЛИГИЯТА” — Понякога се представя оправданието, че невярващият е благосклонен към религията и че всичко друго, което може да се пожелае за един другар, е на лице, с изключение на едно — той не е християнин. Макар че по-разумната преценка на вярващия му подсказва, че не е подходящо да се съюзява за цял живот е невярващ човек. Все пак, в девет от десет случая наклонността побеждава. Духовният упадък започва от момента, когато обещанието е вече дадено пред олтара. Религиозната пламенност е заглушена, една след друга крепостите се разрушават, докато най-после и двамата, един до друг застанат под черното знаме на Сатана. Дори в тържествата на сватбата светския дух надделява над съвест, вяра и истина. В новия дом часът на молитва не се зачита. Булката и младоженецът са се избрали един друг, но са напуснали Исус.ХД 25.5

ПРОМЯНАТА СЕ ИЗВЪРШВА ВЪВ ВЯРВАЩИЯ — В началото невярващият може да не оказва съпротива на новата религия, но когато предметът на библейската истина се представи за внимание и разглеждане, веднага се надига чувството: “Ти се ожени за мен като знаеше, че аз бях това, което съм; не желая да бъда обезпокояван. От сега нататък нека се знае, че разговорът по твоите особени възгледи ще е забранен.” Ако вярващият прояви някаква специална ревност по отношение на своята вяра, това би могло да се счита за нелюбезност и неуважение към онзи, който няма никакъв интерес към християнската опитност.ХД 25.6

Вярващият разсъждава, че в новото си положение той трябва някак си да отстъпи на другаря на своя избор. Социални, светски забавление се покровителстват. В началото това се върши с голяма неохота, но интересът към истината става все по-слаб и по-слаб и вярата се заменя със съмнение и неверие. Никой не би могъл да подозира, че някогашният непоколебим, съвестен вярващ и предан Христов последовател би могъл да стане съмняващ се християнин, колебаеща се личност, каквато вече е сега. Промяна, извършена посредством немъдър брак!ХД 25.7

Опасно нещо е да се сключват светски бракове. Сатана много добре знае, че в часа на женитбата на много млади мъже и жени приключва историята на тяхната религиозна опитност и полезност. Те са загубени за Христос. За известно време те могат да полагат старание да живеят християнски живот, но всички тези старания се правят срещу едно постоянно влияние в обратна посока. Някога за тях е било привилегия да говорят за своята вяра и надежда, а сега този предмет не се споменава вече, тъй като знаят че онзи, с когото се свързали съдбата си, никак не се интересува от това. В резултат вярата в скъпата истина замира в сърцето и Сатана коварно оплита около тях мрежата на скептицизма.ХД 26.1

РИСКУВАТ СЕ РАДОСТИТЕ НА НЕБЕТО — “Могат ли да ходят двама заедно, освен ако са съгласни!” (Амос 3:3). “Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 18: 19). Но колко странна е гледката! Докато единият от тези така тясно свързани двама души е посветен на религията, другият е индиферентен и нехаен; докато единият търси пътя към вечния живот, другият стои на широкия път към смъртта.ХД 26.2

Стотици са пожертвали Христос и небето в резултат на свързването си с непокаяни лица. Възможно ли е за тях любовта и общението с Христос да има толкова малка стойност, че да предпочитат компанията на бедни смъртни същества? Толкова малко ли ценят небето, та да са готови да рискуват неговите радости заради едного, който няма никаква любов към скъпия Спасител?ХД 26.3

Да се свържеш с невярващ, значи да поставиш себе си на сатанинска почва. Ти наскърбяваш Божия Дух и се лишаваш от Неговата закрила. Можеш ли да позволиш такива ужасни влияние да действат срещу тебе при водене на борбата за вечния живот?ХД 26.4

Попитай се: “Няма ли невярващият ми съпруг да отклонява мислите ми от Исус? Той е повече любител на удоволствията, отколкото на Бога. Дали и мен не ще накара да заобичам нещата, които той обича? Пътят към вечния живот е стръмен и труден. Не си притуряй допълнителен товар, който да забавя напредването ти.ХД 26.5

ДОМ, ОТ КОЙТО СЕНКИТЕ НИКОГА НЕ СЕ ВДИГАТ — Сърцето копнее за човешка любов, но тази любов не е достатъчно силна или чиста, не е достатъчно скъпа, за да замени любовта на Исус. Само в своя Спасител съпругата може да намери мъдрост, сила и благодат, за да посреща грижите, отговорностите и скърбите на живота. Той ще й бъде подкрепа и водач. Нека жената се предаде първо на Христос преди да предаде себе си на някой земен приятел и да встъпи във връзка, която ще противоречи на това. Тези, които истинското щастие, трябва да поставят благословението на Небето над всичко, което притежават и което вършат. Непослушанието към Бога е причината, която изпълва тъй много сърца и домове с безнадеждност и отчаяние. Сестро моя, недей се свързва с човек, който е враг на Бога, освен ако искаш никога да не се вдигат сенките от твоя дом.ХД 26.6

РАЗСЪЖДЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИНА — Какво трябва да стори всеки християнин, когато е попаднал в положение, изпитващо здравината на религиозния принцип? С непоколебимост, достойна за подражание, той трябва да каже откровено: “Аз съм добросъвестен християнин. Вярвам, че седмият ден на седмицата е библейската събота. Нашата вяра и принципи са такива, че водят в противоположна посока. Не можем да бъдем щастливи заедно, защото, ако аз продължавам да придобивам по-съвършено познание за Божията воля, ще ставам повече и повече несходен със света и ще се уподобявам на Христовото подобие. Ако ти продължаваш да не виждаш никаква красота и привлекателност в Христос, никаква привлекателност в истината, ти ще обичаш света, който аз не мога да обичам, докато пък аз ще обичам Божиите неща, които ти не можеш да обичаш. Духовните неща духовно се разбират. Без духовна проницателност ти не ще можеш да видиш Божиите изисквания към мене, нито да осъзнаеш моите задължения спрямо Господа, на Когото аз служа; затова ти ще имаш чувството, че аз те пренебрегвам, заради религиозните си задължения. Ти не ще си щастлива, ще си ревнива, поради чувствата, които отдавам на Бога и аз ще съм сам в своята религиозна вяра. Когато твоите възгледи се променят, когато сърцето ти отговори на Божиите изисквания и ти се научиш да обичаш моя Спасител, тогава нашите отношения могат да се подновят.”ХД 27.1

Така вярващият прави жертва за Христос, която неговата съвест одобрява и която показва, че той цени вечния живот твърде високо, за да рискува да го загуби. Той чувства, че е по-добре да остане неженен, отколкото да свърже интересите си за цял живот с човек, който избира по-скоро света, отколкото Исус, и който ще го води настрана от кръста на Христос.ХД 27.2

БЕЗОПАСЕН БРАЧЕН СЪЮЗ — Единствено в Христос може да се изгради безопасно брачната връзка. ЧОвешката любов трябва да бъде здраво свързана с Божествената любов. Само там, където царува Христос, може да съществува дълбока, истинска и себеотрицателна обич.ХД 27.3

КОГАТО ЕДИНИЯТ ПАРТНЬОР СТАНЕ ВЯРВАЩ СЛЕД БРАКА — Този, който преди обръщането си е встъпил в брак, се задължава след обръщането си да бъде верен на другаря си, колкото и големи да са различията по отношение на религиозната вяра. Но Божиите права трябва да се поставят над всяка земна връзка, макар и от това да произлязат изпитания и гонения. С дух на любов и смирение тази вярност може да повлияе на невярващия и той да бъде спечелен.ХД 27.4