ЧАСТ XVIII — ГОЛЯМА ЩЕ БЪДЕ НАГРАДАТА ТИ

ГЛАВА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТА — НАГРАДАТА ТУК И ВЪВ ВЕЧНОСТТА

БОГАТА НАГРАДА ОЧАКВА ВЕРНИТЕ РОДИТЕЛИ — Ако родителите дават правилно възпитание на децата си, ще бъдат радостни да видят плодовете на своето грижливо обучение в христоподобния им характер. Те са извършили най-висшата служба пред Бога, като са представили на света добре уравновесени, добре дисциплинирани семейства, които не само се боят от Бога, но Го прославят чрез влиянието си върху други домове; и те ще получат наградата си.ХД 231.4

Вярващи родители, вие трябва да направлявате стъпките на децата си, особено в тяхната религиозна опитност. Когато те истински обикнат Бога, ще ви благославят и почитат за грижите, които сте проявили към тях, и за вашата вярност в работата за ограничаване на техните желания и за подчиняване на тяхната воля.ХД 231.5

Има награда, когато семето на истината е рано посято в сърцето и грижливо отгледано.ХД 231.6

Родителите трябва да работят с поглед към бъдещата жътва. Когато сеят сълзи и преживяват много обезсърчения, те трябва усърдно да се молят. Те може да виждат обещание само за късна и оскъдна жетва, но при все това не трябва да прекъсват сеенето. Трябва да сеят “край всички води”, използвайки всеки случай, за да се усъвършенстват и да бъдат полезни на децата си. Този труд няма да отиде напразно и посятото семе ще даде плод. Във времето на жътвата много верни родители ще се върнат и с радост ще носят снопите.ХД 231.7

Дайте на вашите деца духовна култура и морално възпитание. Укрепвайте младите им умове и изграждайте у тях твърди и чисти принципи. Докато имате възможност, полагайте основата на благородна зрялост в развитието им. Вашите усилия ще бъдат възнаградени хилядократно.ХД 232.1

РОДИТЕЛИ ЩЕ БЪДАТ ПОЧЕТЕНИ ОТ ДЕЦА, ПОДГОТВЕНИ ЗА НЕБЕТО — В Божието слово има красиво описание на щастливия дом и на жената, която го ръководи. “Децата й стават и я благославят. Съпругът й също я хвали.” Каква по-добра препоръка може да бъде дадена на господарката на един дом от тази, която е изразена тук?ХД 232.2

Ако тя [истинската, верната жена и майка] гледа към Бога за сила и утеха и в мъдрост и страх от Него се стреми да изпълнява своя ежедневен дълг, ще привърже своя съпруг към сърцето си и ще види децата си да израстват почтени мъже и жени, които имат моралната сила да следват примера на своята майка.ХД 232.3

Великият стимул за трудещата се, претоварена майка трябва да бъде фактът, че всяко дете, обучено правилно и притежаващо вътрешното украшение — украшението на един смирен и кротък дух, ще бъде годно да отиде на небето и ще свети в небесните дворове.ХД 232.4

НЕБЕСНАТА РАДОСТ ДА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА — Небето и земята не са отдалечени и днес повече, отколкото в нощта, когато овчарите чуха ангелските песни. Човечеството все още е толкова обект на небесна загриженост, колкото и когато обикновени хора, заети с делнични занимания срещаха ангели по пладне и разговаряха с небесните вестители в лозята и полетата. За нас небето може да бъде съвсем близо и в най-обикновените неща на живота. Ангели от небесните дворове ще придружават стъпките на онези, които ходят по Божиите заповеди.ХД 232.5

Животът на тази земя е само началото на живота в небето; възпитанието, получено тук на земята, започва да ни подготвя как да живеем според небесните принципи; нашият живот тук е обучение за бъдещия живот. Това, което сме сега тук, по характер и свята служба, е сигурен предвестник на онова, което ще бъдем там.ХД 232.6

Службата, извършена с посветено сърце, носи голяма награда. “Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Чрез живота, който живеем посредством благодатта на Христос, се оформя нашият характер. В душата започва да се възстановява първоначалната красота. В нея се отпечатват качествата на Христовия характер и образът на Божеството започва да излъчва вътрешна светлина. Лицата на мъжете и жените, които ходят и работят с Бога, изразяват небесния мир. Те са обкръжени от небесна атмосфера. За такива души Божието царство е вече настъпило. Те притежават Христовата радост — радостта да бъдеш за благословение на човечеството. Те имат честта да бъдат приети за служители на небесното Величество; поверено им е Неговото дело, за да го извършват в Негово име.ХД 232.7

ВСИЧКИ ДА СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА НЕБЕСНОТО ОБЩЕСТВО — Бог желае да осъществи небесния план и небесният ред и хармония да се установят навсякъде — във всяко семейство, във всяка църква, във всяка институция. Ако тази любов раздвижи сърцата, в обществото ще се прояви действието на благородните принципи на християнската нравственост, ще се изявява християнската сърдечност и учтивост, както и християнското милосърдие към изкупените с Христовата кръв. Духовното преобразяване ще се види във всичките ни семейства, във всичките ни институции, в нашите църкви. Когато това преобразяване настъпи, тези небесни средства ще станат инструменти, чрез които Бог ще дари на света небесната светлина и чрез Божествена дисциплина и обучение, мъжете и жените ще се подготвят за небесното общество.ХД 232.8

НАГРАДАТА В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН — В работата си с децата дръжте се за мощната Божия сила. Поверявайте ги на Господа в молитва. Работете за тях сериозно и неуморно. Бог ще чуе молитвите ви и ще ги привлече при Себе Си. А след това, в последния велик ден, ще можете да ги заведете при Бога, казвайки: “Ето, тук съм аз и децата, които Ти ми даде”.ХД 233.1

Когато Самуил получи короната на славата, той ще я размаха в знак на почит пред престола и радостно ще признае, че уроците на вярност, получени от неговата майка, чрез заслугите на Христос, са го увенчали с безсмъртна слава.ХД 233.2

Делото на мъдрите родители никога не ще бъде оценено от света, но когато започне съдът и книгите се отворят, тяхното дело ще се разкрие, както Бог го вижда, и ще бъде възнаградено пред човеци и ангели. Ще се види, че детето, водено във верния път, е било светлина на света. Изграждането на характера на това дете е коствало сълзи, грижи и безсънни нощи, но делото е било извършено мъдро и родителите ще чуят от Господа: “Добре е извършено”.ХД 233.3

ПРАВОТО НА ДОСТЪП В ЦАРСКИЯ ПАЛАТ — Нека младежите и малките деца да изберат за себе си онази царска дреха, изтъкана в Небето от “висон, чист и светъл” (Откр. 19:8), която ще носят всички земни светии. Тази дреха — Христовият непорочен характер — се дава безплатно на всяко човешко същество. Но всички, които я получат, ще я имат и ще я носят още тук.ХД 233.4

Учете децата, че когато умът им е зает с чисти мисли, насочени към ближните и когато вършат полезни дела от любов, те се обличат с красивата дреха на Исусовия характер. Тази дреха ще ги направи красиви и възлюбени тук на земята, а в бъдеще тя ще бъде средството, което ще им даде право на достъп в палата на Царя. Неговото обещание гласи: “Ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни” (Откр. 3:4).ХД 233.5

БОЖЕСТВЕН ПОЗДРАВ КЪМ ИЗКУПЕНИТЕ — Видях много ангели, които донасяха от града чудесни корони — за всеки светия по една и надписана с Неговото име. Когато Исус поиска короните, ангелите Му ги подадоха и милият Исус ги положи със собствената Си десница на главите на светиите. По същия начин ангелите донесоха и арфи и Исус също ги подаде на светиите. Най-напред командващият ангел даде тон и тогава всички гласове се извисиха в благодарствена възхвала и радостно славословие; и всяка ръка започна изкусно да се движи по струните на арфите, изливайки прекрасна музика от богати и съвършени мелодии.ХД 233.6

Тогава видях как Исус поведе изкупеното множество към портите на града. Той хвана портата, разтвори блестящите й крила и покани народите, които са пазили истината, да влязат. Вътре в града имаше всичко, на което очите можеха да се радват и което възвишаваше духа. Навсякъде те виждаха богата слава. Тогава Исус погледна към Своите изкупени светии. Техните лица блестяха от слава. Като отправи към тях поглед, изпълнен с любов, Той каза с красивия Си мелодичен глас: “Аз виждам труда на душата Си и съм доволен. Тази богата слава принадлежи на вас за цялата вечност. Вашите страдания свършиха. Вече не ще има нито смърт, нито скръб, нито вик, не ще има повече болка.” Видях изкупеното множество да се покланя и да полага блестящите си корони в Исусовите нозе; а когато любещата Му ръка ги повдигна да станат, те засвириха със златните си арфи и изпълниха небето с чудесна музика и песни за Агнето.ХД 233.7

Езикът е твърде слаб, за да опише небето. Когато тази сцена се разкри пред мене, онемях от възхищение. Поразена от ненадминатата красота и извънредна слава, оставям перото и извиквам: “О, каква любов! Каква удивителна любов!” Най-богатият език не може да опише славата на Небето, нито неизмеримата дълбочина на любовта на Спасителя.ХД 234.1