Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Деянията на апостолите - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    41— “ПОЧТИ МЕ УБЕДИ”

    (Тази глава е основана на Деяния 25:13-27 и 26 гл.)

    Павел се бе отнесъл към цезаря и Фест не можеше да направи друго освен да го изпрати в Рим, но мина известно време, преди да се намери подходящ кораб. Тъй като и други затворници трябваше да бъдат изпратени заедно с него, разглеждането на техните случаи също причини забавяне. Това даде възможност на апостола да представи причините за своята вяра пред ръководните мъже в Кесария, а също и пред цар Агрипа II — последния от Иродовата династия.Дa 168.3

    “А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста. И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек, оставен от Феликса в окови. За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го осъдя.” Той подчерта обстоятелствата, които бяха предизвикали затворникът да се отнесе до кесаря, разказа за скорошния му разпит и добави, че евреите не бяха представили срещу него обвинения, каквито е очаквал, че ще представят, “но имаха против него разисквания за техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив”.Дa 168.4

    Когато Фест изложи тази история, Агрипа се заинтересува и каза: “Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш. На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда, та доведоха Павла”.Дa 169.1

    В чест на своите гости Фест се бе опитал да използва случая, за да покаже поразяващ разкош. Скъпите одежди на прокуратора и на гостите му, ножовете на войниците и блестящото оръжие на командирите им придаваха блясък на събитието.Дa 169.2

    И ето Павел, все още в окови, застана пред събралите се. Какъв контраст! Агрипа и Верникия притежаваха власт и пост и поради това имаха благосклонността на света. Но бяха бедни на онези черти на характера, които Бог цени. Бяха престъпници на закона Му, порочни в сърце и в живот. Поведението им бе отвратително за небето.Дa 169.3

    Възрастният затворник, прикован за своя пазач войник, нямаше във външния си вид нищо, което би накарало света да му отдаде почит. Но за този човек, явно без богати и влиятелни приятели, затворник поради вярата си в Божия Син, се интересуваше небето. Ангели бяха негови помощници. Ако славата на един от тези блестящи вестители проблеснеше, цялата помпозност и кралска гордост щяха да избледнеят. Цар и придворни щяха да паднат на земята като римските стражи край гроба на Христос.Дa 169.4

    Самият Фест представи Павел на събраните с думите: “Царю Агрипо и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее. Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя. А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипо, та като стане разпитването му, да имам какво да пиша. Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човека вързан, да не изложа и обвиненията против него”. Сега цар Агрипа даде на Павел възможност да говори за себе си. Апостолът не отдели внимание на блестящия показ или на високия ранг на своите слушатели, защото знаеше колко малка стойност имат светските богатства и постове. Земната помпозност и власт нито за момент не можеха да намалят неговия кураж или да му отнемат самообладанието.Дa 169.5

    “Честит се считам, царю Агрипо, загдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите — заяви той, — а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.”Дa 169.6

    Павел разказа историята на своето обръщане от упорито неверие към вяра в Исус от Назарет като Изкупител на света. Той описа небесното видение, изпълнило го най-напред с неописуем ужас, но след това оказало се източник на най-голяма утеха — откровение на Божествената сила, сред която е седял на трона Този, Когото той е презирал и мразил и чиито последователи тогава се е стараел да унищожи. От този час Павел се бе превърнал в нов човек — искрен и пламенен вярващ в Исус, станал такъв чрез преобразяващата Му милост.Дa 169.7

    С яснота и сила Павел очерта пред Агрипа основните събития, свързани с живота на Христос на земята. Той засвидетелства, че Месия от пророчеството вече се бе явил в лицето на Исус от Назарет. Посочи как старозаветните писания бяха изявили, че Месия трябваше да се появи като човек сред хората и как в живота на Исус се бяха изпълнили всички подробности, очертани от Мойсей и пророците. За да изкупи един загубен свят, Божият Син бе издържал кръст, презрял бе срама и бе възлязъл на небето като победител над смъртта и гроба.Дa 169.8

    Защо да е невероятно, питаше Павел, Христос да възкръсне от мъртвите? И на Него по-рано му бе изглеждало така, но сега можеше ли да не вярва на онова, което сам бе видял и чул? При портите на Дамаск той наистина бе видял разпънатия и възкресен Христос — същия, Който бе ходил по улиците на Ерусалим, умрял на Голгота, разкъсал връзките на смъртта и възлязъл на небето. Така, сигурно както Кифа, Яков, Йоан или някои други от учениците, и той бе видял Исус и разговарял с Него. Гласът му бе казал да проповядва евангелието за един възкресен Спасител и можеше ли да не се подчини? В Дамаск, в Ерусалим, по цяла Юдея и в околностите й бе свидетелствал за разпънатия Исус, приканвайки всички класи “да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, съответствени на покаянието си.Дa 170.1

    По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият — заяви апостолът. — Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден, та свидетелствам и пред скромен, и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще бъде, сиреч, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците”.Дa 170.2

    Всички присъстващи слушаха мълчаливо, без да проронят дума, разказа на Павел за чудното му преживяване. Апостолът отново говореше на любимата си тема. Никой от слушателите не можеше да се усъмни в искреността му, но в разгара на убедителното си красноречие той бе прекъснат от Фест, който извика: “Полудял си, Павле, голямата ти ученост те докарва до лудост!”Дa 170.3

    Апостолът отговори: “Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи. Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл”. Тогава, обръщайки се лично към Агрипа, рече: “Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш”.Дa 170.4

    Дълбоко развълнуван, за момент Агрипа забрави за заобикалящите го и за достойнството на своя пост. Съзнаващ само истините, които бе чул, виждащ само скромния затворник да стои пред него като Божи вестител, той отговори неволно: “Без малко ме убеждаваш да стана християнин!”Дa 170.5

    Апостолът каза сериозно: “Молил се бих Богу, щото било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз — и прибави, като издигна окованите си ръце — освен тия окови”.Дa 170.6

    Фест, Агрипа и Верникия можеха с право да носят оковите, които носеше апостолът. Всички те бяха виновни за тежки престъпления. Тези престъпници чуха в този ден предложението за спасение чрез Христовото име. Най-малкото един от тях беше почти убеден да приеме благодатта и предложеното опрощение, но Агрипа отблъсна предложената милост, отказвайки да приеме кръста на един разпънат Изкупител.Дa 170.7

    Любопитството на цяра беше задоволено и, ставайки от мястото си, той даде знак, че разпитът е свършил. Разотивайки си, присъстващите разговаряха помежду си: “Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.”Дa 170.8

    Макар че Агрипа беше евреин, той не споделяше фанатичната религиозност и слепия предразсъдък на фарисеите. “Тоя човек — каза той на Фест — можеше да се пусне, ако не бе се отнесъл до кесаря.” Но делото бе отнесено към този по-висок съд и сега беше извън юрисдикцията и на Фест, и на Агрипа.Дa 170.9

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents