27— ЕФЕС

(Тази глава е основана на Деяния 19:1-20)

Докато Аполос проповядваше в Коринт, Павел изпълни обещанието да се върне в Ефес. Бе направил кратко посещение в Ерусалим и известно време бе прекарал в Антиохия — мястото на своя по-раншен труд. После пропътува през Мала Азия “и обикаляше наред галатийската и фригийската страна” (Деян. 18:23), за да окуражи вярващите, посещавайки църквите, които сам бе установил.Дa 109.1

Във времето на апостолите западната част на Мала Азия бе известна като римската провинция Азия. Столицата Ефес беше голям търговски център. Пристанището й бе изпълнено с много кораби, а улиците й — с народ от всички страни. Подобно на Коринт Ефес представляваше обещаващо поле за мисионска работа.Дa 109.2

Евреите, които тогава бяха разпръснати навсякъде по цивилизованите страни, очакваха идването на Месия. Когато Йоан Кръстител проповядваше, мнозина, дошли в Ерусалим за годишните празници, отиваха край брега на Йордан да го слушат. Тук бяха чули да се известява за Исус като за Обещания и бяха отнесли тази новина до всички части на света. Така Провидението бе приготвило път за работата на апостолите.Дa 109.3

В Ефес, Павел намери дванадесет братя — ученици на Йоан Кръстител, които подобно на Аполос бяха придобили известно знание за мисията на Христос. Те нямаха способността на Аполос, но със същата искреност и вяра се стараеха да разнесат на други знанието, което бяха получили.Дa 109.4

Тези братя не знаеха нищо за мисията на Светия Дух. Когато Павел ги попита дали са получили Светия Дух, отговориха: “Даже не сме чули дали има Свети Дух... А в що се кръстихте?” — попита Павел, а те рекоха: “В Йоановото кръщение”.Дa 109.5

Тогава апостолът им изложи великите истини, които са основата на християнската надежда. Разказа им за живота на Христос на тази земя и за Неговата жестока смърт и опозоряване. Разкри им как Господарят на живота бе разкъсал веригите на гроба и възкръснал победно над смъртта. Той повтори поръчението на Спасителя към Неговите ученици: “...Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух” (Матей 28:18,19). Разказа им и за Христовото обещание да изпрати Утешителя, чрез чиято сила щяха да бъдат извършени могъщи знамения и чудеса, като им разкри колко славно бе изпълнено това обещание в деня на Петдесетницата.Дa 109.6

С дълбок интерес, с благодарност и радостно учудване братята слушаха Павловите думи. Чрез вяра се хванаха за чудната истина за изкупителната жертва на Христос и Го приеха като свой Изкупител. Тогава бяха кръстени в името на Исус “и като положи Павел ръце на тях”, приеха и кръщението от Светия Дух, чрез което станаха способни да говорят езиците на други народи и да пророкуват. Така бяха подготвени да работят като мисионери в Ефес и неговата околност и да продължат проповядването на евангелието в Мала Азия.Дa 109.7

Смирението и желанието да приемат поучение дадоха възможност на тези мъже да придобият такива знания, че да станат мисионери. Техният пример има голяма стойност за християните. Мнозина постигат само малък напредък в духовния живот, защото са прекалено самоуверени, за да бъдат ученици. Те се задоволяват с повърхностно познание на Божието слово, не желаят да променят вярата или живота си и затова не правят усилия да получат по-голяма светлина.Дa 109.8

Ако Христовите последователи бъдат сериозни изследователи на мъдростта, те биха били водени към богатите полета на истината, които са им били напълно непознати. Отдаващият се изцяло на Бога ще бъде воден от Божията десница. Той може да е смирен и видимо ненадарен, но ако с обич и с доверчиво сърце се подчини на всяко нашепване на Божията воля, силите му ще бъдат очистени, облагородени и укрепени и способностите му — умножени. Който оценява уроците на Божествената мъдрост, ще получи и свята поръчка. Ще стане способен да прослави Бога с живота си и да бъде благословение за света. “Изясняването на Твоето Слово просвещава, вразумява простите” (Пс. 119:130).Дa 110.1

Днес има мнозина, които подобно на вярващите в Ефес не познават делото на Светия Дух в сърцето. Но няма по-ясна истина от тази, на която учи Словото Божие. Пророците и апостолите многократно развиват тази тема. Самият Христос призовава вниманието ни към развитието на растението, илюстриращо действието на Светия Дух за поддържане на духовния живот. Сокът на лозата идва от корена и се разнася по клоните, като поддържа растежа и произвежда цвят и плод. Така животворната сила на Светия Дух, произлизаща от Спасителя, прониква в душата, обновява намеренията и чувствата и прави мислите послушни на Божията воля, а получателят — способен да принася скъпоценен плод от свети дела.Дa 110.2

Авторът на този духовен живот е невидим и точният начин, по който този живот се приема и поддържа, е невъзможно да се обясни с човешка философия. Но действията на Духа са винаги в хармония с писаното Слово. Както е в естествения свят, така е и в духовния. Естественият живот се опазва от момент на момент чрез Божествената сила, но това не се дължи на пряко чудо, а на оставените на наше разположение благословения. Така и духовният живот се поддържа, като се употребяват средствата, предоставени от Провидението. Ако последователят на Христос иска да порасне “в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефес. 4:13), той трябва да яде от хляба на живота и да пие от водата на спасението. Трябва да бди, да се моли и да работи, като винаги се вслушва в наставленията на Бога, открити в Словото.Дa 110.3

Още една поука има за нас в преживяването на тези новоповярвали евреи. Когато получиха кръщение от Йоановата ръка, те не осъзнаваха напълно мисията на Исус като Един, Който взема греха. Поддържаха сериозни заблуди. Но при по-силната светлина с радост приеха Христос като свой Изкупител и с тази стъпка се промениха и техните задължения. С приемането на една по-чиста вяра, настъпи съответно промяна и в живота им. Като знак на тази промяна и като признание за вярата им в Христос те бяха кръстени отново в името на Исус.Дa 110.4

По обичая си Павел бе започнал работа в Ефес с проповед в еврейската синагога. Продължи делото там три месеца, “разискваше с людете и ги увещаваше за неща, отнасящи се до Божието царство”. Най-напред бе приет благоприятно, но както и в други полета, скоро му се противопоставиха с насилие. “...някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа...” И тъй като упорито отхвърляха евангелието, апостолът престана да проповядва в синагогата.Дa 110.5

Божият Дух работеше с Павел и чрез него — със сънародниците му. Достатъчни бяха представените доказателства, за да убедят всички, искрено желаещи да узнаят истината. Но мнозина си позволиха да бъдат завладени от предразсъдък и неверие и отказаха да приемат най-ясните доказателства. Боейки се, че вярата на повярвалите ще бъде поставена в опасност от постоянното им общуване с противопоставилите се на истината, Павел ги отдели. Събра учениците в отделна група и продължи публичните си наставления в училището на Тиран — един известен учител.Дa 110.6

Павел разбра, че пред него “се отвориха големи врата”, макар че имаше “много противници” (1 Кор. 16:9). Ефес беше не само най-великолепният, но и най-поквареният град в Азия. Суеверия и чувствени удоволствия бяха увлекли многобройното му население. Под сянката на храмовете намираха убежище престъпници от всякакъв род и се ширеха низки пороци.Дa 111.1

Ефес беше известен център на култа към Диана. Славата на великолепния храм на Диана Ефеска се разнасяше по цяла Азия и по света. Неговата красота бе гордост не само за града, но и за целия народ. Според преданието се смяташе, че идолът в храма паднал от небето. На него бяха изписани символични знаци, за които се вярваше, че притежават голяма сила. Ефесяните бяха написали книги, в които се обясняваше значението и употребата на тези символи.Дa 111.2

Сред хората, които изучаваха задълбочено скъпоструващите книги, имаше много магьосници, влияещи силно върху умовете на изпълнените със суеверия поклонници на храмовия идол.Дa 111.3

Докато работеше в Ефес, апостол Павел получи особен знак на Божествено благоволение. Божията сила придружаваше усилията му и мнозина бяха излекувани от болести.”... Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла, дотолкоз, щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.” Тези изяви на свръхестествена сила бяха много по-действени от каквото и да е, засвидетелствано някога в Ефес. Те имаха такъв характер, че не можеше да бъдат имитирани от умението на фалшификатор или от магиите на заклинател. Тъй като чудесата бяха извършени в името на Исус от Назарет, хората имаха възможност да видят, че небесният Бог е по-силен от магьосниците — поклонници на богиня Диана. Така пред самите идолопоклонници Господ издигна Своя слуга неизмеримо над най-силните и почитани магьосници.Дa 111.4

Но Този, на Когото всички духове на злото се подчиняват и Който бе дал на Своя слуга власт над тях, се готвеше да засрами още повече и да победи онези, които презираха името Му и Му се подиграваха. Магьосничеството беше забранено от Мойсеевия закон. За него се предвиждаше смъртно наказание, но от време на време отпаднали от вярата евреи го практикуваха тайно. По време на Павловото посещение в Ефес в града имаше “някои юдейски скитници заклинатели”, които, виждайки чудесата, извършени от него, “предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове.” Такъв опит бе направен от “седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник”. Към един човек, обзет от демон, те се обърнаха с думите: “Заклеваме те в Исуса, Когото Павел проповядва”, но “злият дух в отговор им рече: Исуса признавам и Павла зная, но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух скочи, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща”.Дa 111.5

По този начин бе дадено непогрешимо доказателство за светостта на Христовото име и за опасността, която застрашава онези, които биха Го призовали без вяра в Божествената мисия на Спасителя. “И страх обзе всички тях и името на Господа Исуса се възвеличаваше”.Дa 111.6

Факти, скривани по-рано, сега излязоха наяве. Приемайки християнството, някои от вярващите не можаха напълно да се отрекат от своите суеверия. В известна степен те още продължиха да практикуват магията. Сега, убедени в своята заблуда, “мнозина от повярвалите дохождаха, та се изповядваха и изказваха делата си”. Доброто дело обхвана дори някои от самите магьосници и “мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките. И като пресметнаха цената им, намериха, че е петнадесет хиляди сребърници. Така силно растеше и преодоляваше Божието учение”.Дa 111.7

Изгаряйки своите заклинателни книги, новоповярвалите ефесяни показаха, че сега ненавиждат нещата, в които по-рано са намирали радост. Чрез магията те особено бяха оскърбили Бога и бяха поставили в опасност душите си и сега изявяваха своето неодобрение към нея. Така дадоха доказателство за истинска промяна на живота.Дa 112.1

Заклинателните книги съдържаха правила и формули за общуване с духовете. Те бяха учебници за поклонение на Сатана, наставления за търсене на помощ и придобиване на информация от него. Задържеха ли тези книги, учениците щяха да се изложат на изкушение. Ако ги продадяха, щяха да поставят изкушение в пътя на други. Бяха се отрекли от царството на тъмнината и не се поколебаха пред никаква жертва, за да унищожат неговата сила. Така истината възтържествува над човешките предразсъдъци и над любовта към парите.Дa 112.2

Чрез тази проява на Христовата сила бе спечелена могъща победа за християнството в самата крепост на суеверието. Влиянието й бе по-голямо, отколкото Павел някога си бе представял. От Ефес новините се разнесоха надалеч и на Христовото дело бе даден силен тласък. Дълго след като апостолът си бе заминал, тези сцени живееха в паметта на хората и бяха средство за печелене на души за евангелието.Дa 112.3

Мнозина са дълбоко убедени, че езическите суеверия са заличени от цивилизацията на ХХ век. Но Словото Божие и сериозното свидетелство на фактите заявяват, че магьосничеството се практикува в нашата епоха както в дните на старовременните магьосници. Древната система на магията е всъщност явлението, познато като съвременен спиритизъм. Сатана намира достъп до хиляди умове, като се представя с лика на починали близки. Писанията заявяват, че “мъртвите не знаят нищо” (Екл. 9:5). Техните мисли, любовта им, омразата им са изчезнали. Мъртвите не общуват с живите, но верен на своето старо изкуство, Сатана използва тази измама, за да постигне контрол над умовете.Дa 112.4

Чрез спиритизма много болни, нещастни и любопитни общуват със зли духове. Всички, които се осмеляват да правят това, стъпват на опасна почва. Словото на истината заявява какво е отношението на Бога към тях. В древните времена Той произнесе строга присъда над един цар, който потърси съвет от езически оракул: “Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваалзевува? Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш” (4 Царе 1:3,4).Дa 112.5

Магьосниците от езическите времена действаха като спиритистите медиуми, като ясновидците и предсказателите от нашето време. Тайнствените гласове, които говореха в Ендор и в Ефес, още заблуждават с лъжливите си думи човешките чада. Ако можеше да се вдигне воалът пред нашите очи, щяхме да видим злите ангели, използващи цялото си изкуство да мамят и унищожават. Където се влияе върху хората с цел да забравят Бога, там Сатана прилага своята омайна сила. Когато хората се отдават на влиянието му, те оставят ума им да бъде смутен и душата — осквернена. Увещанието на апостола към ефеската църква трябва да бъде чуто с внимание и от Божия народ днес. “...И не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте” (Ефес. 5:11).Дa 112.6