47— ПОСЛЕДНОТО АРЕСТУВАНЕ
Работата на Павел сред църквите след оправдаването му в Рим не можеше да не бъде забелязана от неговите врагове. Още от началото на преследването по времето на Нерон християните навсякъде бяха обявени за секта извън закона. След време невярващите евреи възприеха идеята да припишат на Павел престъплението за подстрекаване на пожара в Рим. Нито един от тях не допусна дори за момент, че той бе виновен, но знаеха, че такова обвинение, макар и с нищожен изглед за успех, би подпечатало неговото осъждане. В резултат на усилията им апостолът беше арестуван отново и отведен за своето последно затворничество.Дa 190.7
При второто си пътуване до Рим той бе придружен от някои свои по-раншни сътрудници. Други силно желаеха да споделят съдбата му, но не им разреши да поставят живота си в опасност. Перспективите пред него сега бяха много по-малко благоприятни, отколкото при по-раншното му затворничество. Преследването по времето на Нерон беше намалило значително броя на християните в Рим. Хиляди претърпяха мъченическа смърт заради вярата си, мнозина напуснаха града, а онези, които останаха, бяха много потиснати и наплашени.Дa 191.1
В Рим Павел бе оставен в един мрачен затвор, докато приключи делото му. Обвинен за подстрекаване на едно от най-долните и най-ужасни престъпления срещу града и народа, той стана обект на всеобща омраза.Дa 191.2
Малкото приятели, които споделяха бремето на апостола, сега започнаха да отстъпват. Едни го напуснаха, други заминаха с поръчения до различни църкви. Фигел и Ермоген бяха първите, които тръгнаха. Тогава Димас, уплашен от сгъстяващите се облаци на трудности и опасности, изостави преследвания апостол. Павел изпрати Крискент до църквите в Галатия, Тит — в Далмация, Тихик — в Ефес. Пишейки на Тимотей за преживяването си, Павел сподели: “Само Лука е при мене” (2 Тим. 4:11). Никога апостолът не бе имал такава нужда от своите братя, както сега — отслабнал от възрастта, от тежките изпитания и несгодите и затворен във влажната, тъмна килия на римския затвор. Помощта на Лука, обичания ученик и верен приятел, беше голяма утеха за Павел. Чрез него общуваше с братята и с външния свят.Дa 191.3
По време на този изпит Павловото сърце бе освежавано от честите посещения на Онисифор. Този добросърдечен ефесянин направи всичко, което бе по силите му, за да облекчи бремето от затворничеството на апостола. Любимият му учител беше във вериги заради истината, а самият той — на свобода. И Онисифор не пожали никакви усилия, за да направи участта на Павел по-поносима.Дa 191.4
В последното си писмо апостолът писа следното за своя верен ученик: “Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото той много пъти ме освежаваше и не се засрами от оковите ми, но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери. Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден” (2 Тим. 1:16-18).Дa 191.5
Желанието за обич и сърдечност е вложено в сърцето от самия Бог. Христос в часа на агонията си в Гетсимания копнееше за съчувствието на Своите ученици. И Павел, макар видимо безразличен към трудностите и страданията, копнееше за състрадание и приятелство. Посещението на Онисифор му засвидетелства вярност във време на самота и изоставеност, донесе му радост и укрепи апостола, прекарал целия си живот в служба за другите.Дa 191.6