Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Деянията на апостолите - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    56— ПАТМОС

    Повече от половин век бе изминал, откакто бе организирана Христовата църква. През това време евангелската вест непрекъснато бе срещала съпротива. Враговете й никога не бяха отслабвали своите усилия и най-накрая успяха да насочат силата на римския император против християните.Дa 222.1

    В ужасното преследване, което последва, апостол Йоан направи много, за да утвърди и укрепи упованието на новоповярвалите. Той даде свидетелство, което неговите противници не можеха да оборят и което помагаше на братята му да срещат неустрашимо и с вярност тежките изпитания. Когато изглеждаше, че вярата на християните се разклаща пред жестокото противопоставяне, старият изпитан служител на Исус им повтаряше със сила и с красноречие историята на разпънатия и възкръснал Спасител. Той държеше твърдо за вярата си и от устните му винаги излизаше една и съща блага вест: “Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота..., него възвестяваме и на вас...” (1 Йоан 1:1-3).Дa 222.2

    Йоан доживя до дълбока старост. Той стана свидетел на разрушаването на Ерусалим и унищожаването на величествения храм. Тъй като беше последният жив ученик, общувал отблизо със Спасителя, неговата вест имаше голямо влияние, когато се прогласяваше фактът, че Исус е Месия, Изкупителят на света. Никой не се съмняваше в искреността на апостола и чрез неговото учение мнозина бяха поведени да се обърнат от неверието.Дa 222.3

    Еврейските управители бяха обзети от горчива злоба срещу Йоан поради непоклатимата му вярност към Христовото дело. Те заявиха, че усилията им против християнството ще бъдат напразни, докато Йоановото свидетелство отеква в ушите на народа. За да бъдат забравени чудесата и ученията на Исус, гласът на смелия свидетел трябваше да бъде смълчан.Дa 222.4

    Ето защо Йоан бе извикан в Рим да отговаря за вярата си. Тук пред властите ученията на апостола бяха изопачени. Лъжливи свидетели го бяха обвинили, че проповядва размирни ереси. Чрез тези обвинения враговете му се надяваха да постигнат унищожението му.Дa 222.5

    Йоан отговаряше прямо и убедително, с такава простота и откровеност, че думите му имаха могъщо влияние. Слушателите му бяха удивени от неговата мъдрост и красноречие, но колкото по-убедително беше свидетелството му, толкова по-дълбока ставаше злобата на противниците му. Император Домициан бе изпълнен с гняв. Той не можеше нито да спори с верния защитник на Христос, нито да се сравнява със силата, придружаваща изговаряната от него истина. Въпреки това реши да смълчи гласа му.Дa 222.6

    Йоан бе хвърлен в казан с вряло масло, но Бог запази живота на верния Си слуга, както запази и тримата евреи в огнената пещ. На думите: “Така погиват всички, които вярват в този измамник Исус Христос от Назарет”, Йоан отговори: “Моят Господ търпеливо понесе всичко, което Сатана и неговите ангели можаха да изобретят, за да Го подложат на унижения и мъчения. Той даде живота Си, за да спаси света. Аз съм почетен, че ми бе позволено да страдам заради Него. Слаб, грешен човек съм аз. Христос беше свят, безукорен, неосквернен. Той не стори грях, нито се намери лъст в устата му”.Дa 222.7

    Тези думи имаха своето влияние и мъчителите извадиха Йоан от казана.Дa 222.8

    Отново ръката на преследването се стовари върху апостола. С императорски декрет Йоан бе заточен на остров Патмос, осъден “за Божието слово и свидетелството за Исуса Христа” (Откр. 1:9). Неговите врагове мислеха, че тук влиянието му няма да се чувства вече и най-накрая ще умре от трудности и мъка.Дa 223.1

    Патмос — гол, скалист остров в Егейско море — бе избран от римските управници като място за заточение на криминални престъпници, но за Божия слуга това мрачно жилище стана врата към небето. Тук, откъснат от многолюдието на живота и от активния труд на предишните години, той имаше близостта на Бога, на Христос и на небесните ангели и прие от тях наставления за църквата за всички бъдещи времена. Събитията, които щяха да се случат в последните дни на земната история, му бяха показани и тук той записа получените от Бога видения. Когато гласът му не можеше вече да свидетелства за Този, Когото обичаше и Комуто служеше, вестите, дадени му на голия остров, трябваше да се издигнат като горящ светилник, заявявайки сигурното намерение на Господа за всеки народ на земята.Дa 223.2

    Сред скалите и канарите на Патмос Йоан общуваше със своя Създател. Той преглеждаше изминалия си живот и при мисълта за благословенията, които бе получил, сърцето му се изпълваше с мир. Живял бе християнски живот и можеше да каже чрез вяра: “...знаем, че сме преминали от смърт в живот” (1 Йоан 3:14). Не беше така с императора, който го бе заточил. Той можеше да види в миналото си само бойни полета и кръвопролития, плачещи вдовици и сираци — плод на амбициозното му желание за превъзходство.Дa 223.3

    В пустинния си дом Йоан можа да изучи по-отблизо повече от всякога изявите на Божествената сила, както са докладвани в книгата на природата и в страниците на вдъхновението. За него бе наслада да разсъждава върху делото на сътворението и да обожава Божествения архитект. В по-раншните години очите му бяха гледали с възхищение покритите с гори хълмове, зелените долини и плодородни равнини и в красотата на природата той винаги с възторг откриваше мъдростта и умението на Създателя. Сега бе обкръжен от гледки, които на мнозина биха изглеждали мрачни и безинтересни, но за Йоан те не бяха такива. Докато обкръжаващата го природа можеше да бъде пустинна и гола, сините небеса, които се свеждаха над него, бяха така ярки и красиви, както небето над любимия му Ерусалим. В дивите, груби скали, в тайните на бездната, в славата на небесния простор той прочете важни уроци. Всичко това носеше вестта за Божията сила и слава.Дa 223.4

    Навсякъде около себе си апостолът виждаше свидетелства за потопа, който бе покрил земята поради това, че обитателите й се осмелиха да престъпят Божия закон. Скалите, изхвърлени от голямата бездна и от земята при бликването на водите, раждаха жива представа в ума му за ужаса на това страхотно изливане на Божия гняв. В гласа на многото води — бездна призоваваше бездна — пророкът чу гласа на Създателя. Морето, разярено, блъскано от безмилостни ветрове, бе за него символ на гнева на един пренебрегнат Бог. Могъщите вълни в ужасните си спазми, задържани в определените от невидима ръка граници, му говореха за властта на една безкрайна Сила. И в контраст той осъзна слабостта и суетата на смъртните, които макар да са само земни червеи, прославят своята мъдрост и сила и застават със сърцата си срещу Управителя на всемира, сякаш Бог е като един от тях. Скалите му напомняха за Христос, Канарата на неговата сила, под която той можеше да се скрие без страх. Заточеният на скалистия остров Патмос апостол изрази най-страстният копнеж на душата по Бога, от него се издигнаха най-ревностните молитви.Дa 223.5

    Йоановата история е удивителна илюстрация за начина, по който Бог може да използва възрастните работници. Когато апостолът беше заточен на остров Патмос, мнозина сметнаха, че неговата служба е свършила, че е станал пречупена тръстика, готова да падне само след миг. Но Господ сметна за добре да го използва още. Макар и откъснат от местата на по-раншната си работа, той не престана да свидетелства за истината. Дори на Патмос спечели приятели и новоповярвали. Неговата вест бе вест на радост, прогласяваща един възкръснал Спасител, който от небето се застъпва за Своя народ, докато се върне, за да го вземе отново при Себе Си. Сега остарелият в служба на своя Господ Йоан, получи повече вести от небето, отколкото през по-раншните години на живота си.Дa 224.1

    Най-внимателно трябва да бъде отношението към всички, свързали интереса на своя живот с Божието дело. Тези възрастни работници са устояли верни в бури и тежки изпитания. Те може да са в трудности, но още притежават талантите, които ги правят способни да стоят на своето място за Божието дело. Макар уморени и неспособни да носят по-тежки бремена (тях по-младите мъже могат и трябва да носят), съветът, който могат да дадат, има най-висока стойност.Дa 224.2

    Те може да са направили много грешки, но от тях са се научили да избягват заблудите и опасностите и затова не са ли способни да дават мъдър съвет? Свидетелствали са и са понесли тежки изпитания и макар че са изгубили част от своята енергия, Господ не ги отстранява, а им дава особена благодат и мъдрост.Дa 224.3

    Онези, които са служили на своя Господ в трудни за делото моменти, издържали и останали верни, когато малцина са стояли за истината, трябва да бъдат почитани и уважавани. Господ желае по-младите работници да спечелват мъдрост, сила и зрелост в общуването с тези верни мъже. Нека по-младите осъзнаят, че да има такива работници между тях е голяма привилегия. Нека да им отдадат почетно място в своите съвещания.Дa 224.4

    Далите живота си в служба на Христос, в края на своя земен труд ще бъдат подтикнати от Светия Дух да споделят духовния си опит в Божието дело. Докладът за Неговото чудно отношение към народа Му, за великата Му доброта, с която ги е избавял от тежки изпитания, трябва да се повтаря на новите във вярата. Бог желае възрастните и изпитани работници да стоят на мястото си, като извършват своя дял за спасение на мъже и жени, понесени надолу от могъщото течение на злото. Той желае да държат своето оръжие готово, докато им заповяда да го положат.Дa 224.5

    В опитността на апостол Йоан при преследването има един урок с чудна сила и утеха за християнина. Бог не предотвратява заговорите на злите хора, но ги обръща на добро за онези, които в тежко изпитание и борба отстояват вярата и верността си. Често евангелският работник се труди сред бурите на преследване, жестока съпротива и незаслужено обвинение. В такова време нека той да си спомни, че опитът, спечелен в огнената пещ на изпитанията, си струва своята цена. Така Бог притегля към Себе Си Своите чада, за да им посочи тяхната слабост и Своята сила. Учи ги да се облягат на Него. Така ги приготвя да срещат опасности, да заемат доверени постове и да изпълнят великата цел, за която са им дадени силите.Дa 224.6

    През всички векове Божите избрани свидетели са се излагали на хули и преследване заради истината. Йосиф беше мразен и преследван, защото опази своето благочестие и почтеност. Давид — избраният Божи вестител, беше гонен като див звяр от враговете си. Даниил беше хвърлен в яма с лъвове, защото остана верен на небето. Йов бе лишен от светски притежания и в такова телесно страдание, че дори роднините и приятелите му се отвращаваха от него. Но той запази своята вярност. Еремия не бе принуден да премълчи думите, които Бог му бе дал да говори, и неговото свидетелство така разгневи царя и князете, че беше хвърлен в яма с тиня. Стефан беше убит с камъни, защото проповядва Христос и Неговото разпятие. Павел беше затворен, бит с камъни и накрая предаден на смърт, защото бе верен вестител за Бога пред езичниците. А Йоан беше заточен на остров Патмос “за Божието слово и свидетелството за Исуса Христа”.Дa 224.7

    Тези примери на човешка твърдост свидетелстват за верността на Божието обещание, за Неговото пребъдващо присъствие и подкрепяща благодат. Те свидетелстват, че вярата е силна да устои на светските влияния. Това е нейното дело — доверие в Бога в най-тъмния час, чувството, че колкото и да сме горчиво изпитани и блъскани от бурята, нашият Баща е прибежището ни. Само окото на вярата може да гледа отвъд временните неща и да оцени правилно стойността на вечните богатства.Дa 225.1

    Исус не представи на Своите последователи надеждата да придобият земна слава или богатства или да живеят живот без изпитания. Вместо това Той ги призова да Го следват в пътеката на себеотрицанието и обвинението. Този, Който дойде да освободи света, претърпя противопоставяне от обединените сили на злото. В жесток съюз зли хора и зли ангели се обявиха против Княза на мира. Всяка Негова дума и действие разкриваха Божествено съчувствие, а несходството Му със света предизвика непримирима враждебност.Дa 225.2

    Така ще бъде с всички, които ще живеят набожно в Христа Исуса. Преследване и неодобрение очакват всички, надарени с Христовия Дух. Характерът на преследването се изменя с времето, но принципът — духът, който го подбужда — е същият, погубвал Христовите избраници още от дните на Авел.Дa 225.3

    През всички векове Сатана е преследвал Божия народ. Божиите чада са бивали измъчвани и предавани на смърт, но умиращи, те са ставали победители. Свидетелствали са за силата на Този, Който е по-могъщ от Сатана. Злите човеци могат да измъчат и убият тялото, но не могат да докоснат живота, скрит чрез Христос в Бога. Те могат да затворят мъже и жени зад тъмнични стени, но не могат да вържат Духа.Дa 225.4

    Чрез изпитание и преследване славата и характерът на Бога се разкриват в Неговите избраници. Вярващите в Христос, мразени и преследвани от света, са научени и дисциплинирани в Христовото училище. На земята те вървят в тесни пътеки, очистени са в пещта на изпитанието. Следват Христос през яростни конфликти, проявяват себеотрицание и преживяват тежки разочарования, но така могат да научат за вината и горчивината на греха и да се отвращават от него. Като участници в Христовите страдания те могат да гледат отвъд мрака към славата, казвайки: “Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас” (Римл. 8:18).Дa 225.5

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents