25— ПИСМАТА ДО СОЛУНЦИТЕ

(Тази глава е основана на Посланията към солунците)

По време на престоя на Павел в Коринт Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, което бе голяма подкрепа за апостола. Те му донесоха “добри вести” за “вярата и милосърдието” на всички, приели истината по време на първото посещение на евангелските вестители в Солун. Сърцето му се изпълни с нежно съчувствие към вярващите, останали сред изпитания и съпротива верни на Бога. Пожела да ги посети лично, но тъй като това не беше възможно, им писа.Дa 98.6

В това писмо до църквата в Солун апостолът изказва благодарността си към Бога за радостните вести — техния напредък във вярата. “...братя — писа той, — при всичката наша нужда и скръб утешихме се за вас поради вярата ви. Понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа. Защото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог? Нощем и денем се молим усърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.”Дa 98.7

“Всякога благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си, като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.”Дa 99.1

Мнозина от вярващите в Солун бяха обърнати от идоли, за да служат на живия и истинен Бог. Бяха “подражатели на апостолите и на Господа всред много скърби” и сърцата им бяха изпълнени с “радост, която е от Светия Дух”. Апостолът заяви, че със своята вярност в следването на Господа те бяха “пример за всичките вярващи в Македония и Ахаия”. Тези думи на похвала не бяха незаслужени, “защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога”.Дa 99.2

Солунските вярващи бяха истински мисионери. Сърцата им горяха от жар за техния Спасител, Който ги бе освободил от страха на “идещия гняв”. Животът им се преобрази чудно чрез Христовата благодат и Словото Господне, което проповядваха, бе придружавано със сила. Представените истини печелеха сърца и броят на вярващите се увеличи.Дa 99.3

В това Първо послание Павел спомена за начина, по който се бе трудил сред солунците — не ги е спечелвал чрез измама или коварство. “Но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така и говорим. Не като да угаждаме на човеците, а на Бога, който изпитва сърцата ни. Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел); нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), но сме били нежни посред вас както доилка, когато се грижи за чадата си. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.”Дa 99.4

“Вие сте свидетели и Бог — продължи апостолът, — как свято, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща чадата си, и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава.Дa 99.5

И затуй и ние непрестанно благодарим на Бога, загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите... Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Исус Христос при Неговото пришествие? Защото вие сте нашата слава и радост.”Дa 99.6

В Първото си послание към солунските вярващи Павел се постара да ги поучи за истинското състояние на мъртвите. За умрелите той говори като за заспали в състояние на безсъзнание: “А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите, както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него... Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.”Дa 99.7

Солунците се бяха хванали с желание за идеята, че Христос ще дойде да преобрази живите вярващи и да ги вземе при Себе Си. Внимателно пазеха живота на своите приятели — да не умрат и да не загубят благословението, което ги очакваше да получат при идването на техния Господ. Но един след друг любимите им близки бяха отнемани. Те с мъка гледаха за последен път лицата на мъртвите си, едва осмелявайки се да вярват, че ще ги срещнат в бъдещия живот.Дa 99.8

Когато писмото на Павел бе отворено и прочетено, думите, разкриващи истинското състояние на мъртвите, дадоха голяма радост и утеха на църквата. Апостолът посочваше, че при идването на Христос живите няма да се срещнат със своя Господ преди заспалите в Исус. Гласът на архангел и тръбата Божия ще достигнат до спящите и мъртвите в Христос ще възкръснат първи, преди живите да бъдат дарени с безсмъртие. “После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.”Дa 100.1

Ние трудно можем да оценим надеждата и радостта, които това уверение донесе на младата солунска църква. Християните повярваха и запазиха в сърцата си писмото, изпратено им от техния баща в евангелието, сърцата им се изпълниха с любов към него. Той им бе казал всичко това и преди, но тогава умовете им бяха гладни за учението, което изглеждаше ново и странно, и не бе чудно, че в някои точки истината не бе достигнала до умовете им. Гладуваха за истината и писмото на Павел им даде нова надежда и сила, затвърди вярата и задълбочи чувствата им към Този, Който чрез смъртта Си бе хвърлил светлина върху живота и безсмъртието.Дa 100.2

Сега се радваха на знанието, че вярващите им приятели щяха да бъдат възкресени от гроба, за да живеят завинаги в Божието царство. Тъмнината, покриваща мястото за покой на мъртвите, бе разпръсната. Нов блясък осия християнската вяра и те видяха нова слава в живота, смъртта и възкресението на Христос.Дa 100.3

“...така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно със Себе Си” — писа Павел. Мнозина тълкуват този пасаж в смисъл, че спящите ще дойдат с Христос от небето. Но апостолът искаше да каже, че както Христос беше възкресен от мъртвите, така Бог ще повика спящите светии от гробовете им и ще ги вземе със Себе Си в небето — скъпа утеха, славна надежда не само за църквата в Солун, но и за всички християни навсякъде. Дa 100.4

Докато работеше в Солун, Павел така ясно бе разкрил пред християните знаменията на времето, събитията, които щяха да станат преди появата на Човешкия Син в небесните облаци, че сега не сметна за нужно да пише подробно по този въпрос. Но им напомни онова, което ги бе учил по-рано: “А за годините и времената, братя — каза той, — няма нужда да ви се пише, защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапно погубление...”Дa 100.5

Днес мнозина хора в света затварят очите си пред доказателствата, дадени от Христос като предупреждение относно Неговото идване. Опитват се да прогонят всички опасения, но знаменията за края се изпълняват бързо и светът върви към времето, когато Човешкият Син ще се появи в небесните облаци. Павел учи, че е грях да не обръщаме внимание на знаменията, предхождащи второто идване на Христос. Провиняващите се така той нарича синове на тъмнината. Окуражава бдителните и будните с думите: “Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на деня; не сте от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим както другите, но да бъдем будни и трезвени”.Дa 100.6

Особено важни за църквата в нашето време са ученията на апостола по този въпрос. За живеещите близо до великия завършек думите на Павел трябва да говорят красноречиво: “А ние, които сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение. Защото Бог ни е определил не за гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос, Който умря за нас, тъй щото било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него”.Дa 100.7

Бдителният християнин е действен. Той пламенно се старае да стори всичко по силите си за напредъка на евангелието. С усилването на любовта му към неговия Спасител укрепва и любовта му към ближните. Изпитанията му са сурови, като на Учителя, но не позволява изкушенията да увредят нрава или да унищожат мира му. Знае, че, понесено с вяра, тежкото изпитание ще го усъвършенства и очисти и ще го доведе по-близо до Христос. Участниците в Христовите страдания ще бъдат участници и в Неговата утеха и накрая ще споделят славата му.Дa 101.1

“И молим ви, братя — продължи Павел в своето писмо към солунците, — да признавате тия, които се трудят между вас като ваши настойници в Господа и ваши увещатели, и да ги почитате твърде много с любов заради делото им. Живейте мирно помежду си!”Дa 101.2

Солунските вярващи бяха много разтревожени от хората, дошли сред тях с фанатични идеи и учения. Някои бяха “постъпвали безчинно..., като не работели нищо, а се месели в чужди работи.” Църквата беше организирана по подходящ начин и бяха избрани служители, които да действат като проповедници и дякони. Но имаше някои самоволни и необуздани, които отказваха да се подчиняват на заелите авторитетни църковни постове. Те твърдяха, че не само имат право на лично разсъждение, но публично и да налагат на църквата своите възгледи. Затова Павел призова вниманието на солуняните към уважението и почитта, дължими към избраните на авторитетни църковни постове.Дa 101.3

В загрижеността си да пребъдват в страх от Бога апостолът призова вярващите от Солун да проявят практическа набожност във всекидневния живот. “...братя, молим — писа той — и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога (както и се обхождате), така да преуспявате повече и повече. Защото знаете какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса. Понеже това е Божията воля — вашето освещение: да се въздържате от блудство... Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на святост.”Дa 101.4

Апостолът се чувстваше в голяма степен отговорен за духовното благоденствие на повярвалите чрез неговия труд. Желанието му бе те да растат в познание за единия истинен Бог и Исус Христос, Когото бе пратил. Често в службата си той щеше да се среща с малки групи мъже и жени, които обичаха Исус, да се покланят заедно, молейки Бога да ги научи как да поддържат жива връзката си с Него. Съветваше се с тях какви са най-добрите методи, за да се предаде на други светлината на евангелската истина. И когато се разделяха, умоляваше Бога да ги пази от злото и да им помага да бъдат сериозни, дейни мисионери.Дa 101.5

Едно от най-съществените доказателства за истинското приемане на вярата е любовта към Бога и човека. Повярвалите, че Исус е техен Изкупител имат дълбока, искрена любов към другите със същата скъпоценна вяра. Така беше с вярващите в Солун. “А за братолюбието — писа апостолът — няма нужда да ви пиша, защото сами вие сте научили от Бога да се любите един друг; понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се, братя, да преуспявате в това повече и повече и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме, за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.”Дa 101.6

“И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас, за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус Христос с всичките Негови светии.”Дa 102.1

“Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички! Внимавайте никой да не връща никому зло за зло, но всякога търсете доброто един на друг и на всичките. Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.”Дa 102.2

Апостолът предупреди солуняни да не презират дара на пророчеството с думите: “Духа не угасвайте. Пророчествата не презирайте. Всичко изпитвайте. Дръжте доброто”. Той призова за внимателно различаване на фалшивото от истинското. Увеща ги да се въздържат от всякакво зло и завърши писмото си с молитва Бог да ги освети изцяло в дух, душа и тяло да бъдат запазени без порок до пришествието на Господ Исус Христос. “Верен е Оня, Който ви призовава — добави той, — и ще извърши това”. Дa 102.3

Наставлението за второто идване на Христос, което Павел изпрати на солуняни в първото си писмо, бе в съвършено съгласие с предишните му проповеди. Но думите му бяха разбрани погрешно от някои солунски братя. Те разбираха, че изразява надежда самият той жив да види Христовото идване. Това убеждение засилваше техния ентусиазъм и вълнение. Пренебрегвалите преди своите отговорности и задължения, сега още по-настойчиво налагаха погрешните си възгледи.Дa 102.4

Във второто си писмо Павел се опитва да поправи неправилното разбиране на неговото поучение и да представи пред тях истинското състояние на нещата. Той отново изрази доверието си в тяхното благочестие и благодарността си, че вярата им е силна, а любовта им един към друг и към делото на техния Учител — изобилна. Каза им, че ги е представил на други църкви като пример на търпение и устойчива вяра, която смело устоява на преследване. Насочи мислите им напред към времето на второто идване на Христос, когато Божият народ ще почине от всичките си грижи и смущения.Дa 102.5

“...самите ние — писа той — се хвалим с вас между Божиите църкви с вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте..., а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила... Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенства мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата, за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.”Дa 102.6

Но преди идването на Христос в религиозния свят трябваше да се изпълни едно важно събитие, предсказано в пророчеството. Апостолът заявява: “... да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин, защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог”.Дa 102.7

Думите на Павел не трябваше да бъдат разбрани погрешно. Не трябваше да се получава така, сякаш чрез специално откровение е предупредил солуняни за непосредственото идване на Христос. Подобно изявление би смутило вярата — разочарованието често води до неверие. Затова апостолът предупреди братята да не приемат такова съобщение като идващо от него и продължи да подчертава, че папската сила, така ясно описана от пророк Даниил, трябваше да се издигне и да предприеме война срещу Божия народ. Докато тази сила не извърши своето погубващо и богохулно дело, напразно църквата ще очаква идването на своя Господ. “Не помните ли — запита Павел, — че когато бях още при вас, аз ви казах това?”Дa 103.1

Ужасни изпитания трябваше да понесе истинската църква. Дори във времето, когато апостолът пишеше това писмо, “оная тайна, сиреч беззаконието”, вече бе започнала да действа. Събитията в бъдещето трябваше да се развият “според действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата между ония, които погиват”.Дa 103.2

Особено тържествено е изявлението на апостола за онези, които щяха да откажат да “обичат истината”. “И затова — заяви той за онези, които щяха своеволно да отхвърлят вестите на истината — Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.” Хората не могат безнаказано да отхвърлят предупрежденията, които Бог в милостта Си им изпраща. Той отдръпва Своя Дух от упорито пренебрегващите тези предупреждения и ги оставя на любимите им измами.Дa 103.3

Така Павел подчерта вредното дело на тази сила на злото, която щеше да продължи през дългите векове на тъмнина и преследване дори до второто идване на Христос. Вярващите в Солун се надяваха на скорошно освобождаване. Сега трябваше да бъдат уверени да поемат смело и със страх от Бога работата, която им предстоеше. Апостолът ги посъветва да не пренебрегват задълженията си и да не се отдават на празна надежда. След бляскавите очаквания за скорошно освобождаване всекидневният живот и съпротивата, които трябваше да срещат, щяха да им се сторят двойно по-тежки. Затова ги окуражи да бъдат твърди във вярата: “...стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез наше слово или чрез наше послание. А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово... верен е Господ, който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия. И уверени сме в Господа за вас, че и вършите това, и ще вършите това, което ви заповядваме. Господ да оправи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.”Дa 103.4

Делото на вярващите им е дадено от Бога. Чрез вярното си придържане към истината те трябваше да предадат на други получената светлина. Апостолът ги помоли да не се уморяват да вършат добро и им посочи себе си за пример на прилежност във временните неща, докато работеше с неуморна ревност за Христовото дело. Той укори онези, които се бяха отдали на празни и безцелни вълнения, и посочи, че те трябва “да работят тихо и да ядат своя си хляб”. Настоя също църквата да не общува с упорито пренебрегващите наставлението, дадено от Божиите служители. “Обаче — добави той — недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.”Дa 103.5

Посланието си Павел завършва с молитва Божият мир и благодатта на Господа Исус Христос да бъдат тяхна утеха и подкрепа в тежките изпитания и изкушения на живота.Дa 104.1