След като напуснаха Филипи, Павел и Сила се отправиха към Солун. Беше им дадено изключително право да се обърнат към голяма група вярващи в еврейската синагога. Появата им бе свидетелство за срамното третиране, на което бяха подложени наскоро, и трябваше да обяснят защо бе станало така. Но не издигнаха себе си, а прославиха Онзи, Който беше подействал за освобождението им.Дa 85.5

В проповедта си към солунците Павел се обърна към старозаветните пророчества за Месия. Христос в Своята служба бе отворил умовете на учениците за тези пророчества. “И като почна от Мойсея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания” (Лука 24:27). Петър, проповядвайки Христос, вземаше доказателствата си от Стария завет. Стефан постъпваше по същия начин. И Павел в своята служба привлече вниманието към писанията, предсказващи рождението, страданията, смъртта, възкресението и възнесението на Христос. Чрез вдъхновеното свидетелство на Мойсей и на пророците той доказа ясно единството на Исус от Назарет с Месия и посочи, че от дните на Адам Христовият глас е говорил чрез патриарсите и пророците.Дa 85.6

За явяването на Обещания бяха дадени ясни и точни пророчества. На Адам бе дадено уверението за идването на Изкупителя. Присъдата, произнесена над Сатана: “Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15), беше за нашите първи родители обещание за изкупление чрез Христос.Дa 85.7

На Авраам бе дадено обещание, че от неговото потомство ще дойде Спасителят на света: “А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: “и на потомците” като на мнозина, но като за един: “и на твоя потомък”, Който е Христос” (Гал. 3:16).Дa 86.1

Мойсей в края на своята дейност като водач и учител на Израил ясно пророкува за идването на Месия: “Господ, твоят Бог — заяви той на събраните израйлеви множества — ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти пророк, както е въздигнал мен; него слушайте”. И Мойсей увери израилтяните, че самият Бог му бе открил това, докато е бил на планината Хорив, казвайки: “Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му. И той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам” (Втор. 18:15,18).Дa 86.2

Месия трябваше да бъде от царски род, защото в пророчеството, дадено на Яков, Господ каза: “Не ще липсва скиптърът от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете му, докле дойде Сило; Нему ще се покоряват племената” (Бит. 49:10).Дa 86.3

Исая пророкува: “И ще израсне пръчка из Йесеевия пън и отрасъл из корените му ще носи плод”. “Приклонете ухото си и дойдете при Мене, послушайте и душата ви ще живее. И аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давид. Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената. Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; и народ, който не те познаваше, ще тича при тебе заради Господа, твоя Бог и заради светия израйлев, защото те е прославил” (Исая 11:1; 55:3-5).Дa 86.4

Еремия също свидетелства за идващия Изкупител като княз от Давидовия дом. “Ето, идат дни — казва Господ, — когато ще въздигна на Давид праведен отрасъл, който като цар ще царува, ще благоденства и ще върши правосъдие и правда по земята. В неговите дни Юда ще бъде спасен и Израил ще обитава в безопасност. И ето името, с което ще се нарича — Господ е наша Правда.” “Защото така казва Господ: Никога няма да липсва от Давида човек, който да стои на престола на Израилевия дом, нито от левитските свещеници ще липсва пред Мене човек, който да принася всеизгаряния и да гори хлебни приноси и да жертва непрестанно” (Еремия 23:5,6; 33:17,18).Дa 86.5

Дори родното място на Месия бе предсказано: “А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене един, Който ще бъде владетел на Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността” (Михей 5:2).Дa 86.6

Делото, което Спасителят трябваше да извърши на земята, беше ясно очертано. “И духът на Господа ще почива на Него, дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа. И той ще се наслаждава в страха от Господа...” “Защото Господ Ме е помазал да благовествам на кротките..., да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните, да проглася годината на благоволението Господне и деня на въздаянието от нашия Бог, да утеша всичките наскърбени, да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух, за да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той” (Исая 11:2,3; 61:1-3).Дa 86.7

“Ето Моят служител, когото подкрепявам. Моят избраник, в Когото благоволи душата Ми. Турих Духа Си на Него. Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси. Ще постави правосъдие според истината. Няма да отслабне, нито да се съкруши, догдето установи правосъдие на земята. И островите ще очакват Неговата поука” (Исая 42:1-4).Дa 86.8

С убедителна сила Павел доказа от старозаветните писания, че “Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите”. Не беше ли пророкувал Исая: “С тояга ще поразят съдията на Израиля в челюстта”? (Михей 5:1). И не беше ли пророкувал Обещаният за себе си чрез Исая: “Гърба си дадох на биене и бузите си на скубачите на косми. Не скрих лицето си от безчестие и от заплювания”? (Исая 50:6). Чрез псалмиста Христос бе предсказал отношението, което щяха да проявят хората към Него. “А Аз съм... укоряван от човеците и презиран от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме, отварят устните си, кимват с глава и казват: Той упова на Господа, нека го избави, нека го избави, понеже има благоволение в него.” “Мога да преброя всичките си кости. Хората се взират в мене и ме гледат. Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребие.” “Чужд станах на братята си и странен на чадата на майка ми, защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.” “Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал. И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой. И утешители, но не намерих” (Пс. 22:6-8,17,18; 69:8,9,20).Дa 87.1

Колко непогрешимо ясни бяха Исаевите пророчества за страданията и смъртта на Христос! “Кой е повярвал известието ни? — пита пророкът. — И на кого се е открила мишцата Господня? Защото израсна пред Него като отрасъл и като корен от суха земя. Нямаше благообразие, нито приличие, та да Го гледаме, нито красота, та да Го желаем. Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал. И както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път. И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си. Както агне, водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд биде грабнат. А кой от Неговия род разсъждаваше, че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?” (Исая 53:1-8).Дa 87.2

Дори начинът на Неговата смърт беше предсказан в символ. Както медната змия беше издигната в пустинята, така и идещият Изкупител трябваше да бъде издигнат, “за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).Дa 87.3

“И ако Го попита някой: какви са тези рани между мишците ти?, ще отговори: Това са раните, които ми нанесоха в дома на приятелите ми” (Захария 13:6).Дa 87.4

“И определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия, защото не бе извършил неправда, нито имаше измама в устата Му. Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде го на печал” (Исая 53:9,10).Дa 87.5

Но Този, Който трябваше да бъде умъртвен от безбожни ръце, трябваше да възкръсне отново като победител над греха и гроба. Под вдъхновението на Всемогъщия сладкогласният израйлев певец бе свидетелствал за славата на утрото на възкресението. “А още и плътта ми — с радост прогласи Той — ще пребивава в увереност. Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; нито ще допуснеш угодника Си да види изтление” (Пс. 16:9,10).Дa 87.6

Павел показва колко близко е свързал Бог жертвената система с пророчествата за Този, Който трябваше да бъде “както агне, водено за клане”. Месия трябваше да отдаде своя живот като “принос за грях”. Като гледаше назад във вековете сцените на изкуплението, извършено от Спасителя, пророк Исая бе свидетелствал, че Агнецът Божи “изложи душата си на смърт и към престъпниците биде причислен; и защото взе на Себе Си греховете на мнозина, и ходатайства за престъпниците” (Исая 53:7,10,12).Дa 88.1

Спасителят от пророчеството трябваше да дойде не като временен цар да освободи еврейския народ от земните потисници, но като човек сред хората, да живее живот на бедност и смирение и най-накрая да бъде презрян, отхвърлен и убит. Спасителят, предсказан в старозаветните писания, трябваше да отдаде Себе Си като жертва и така да изпълни всяко изискване на нарушения закон. Жертвените символи трябваше да срещнат в Него своя първообраз и смъртта Му на кръста трябваше да придаде значение на цялото еврейско богослужение.Дa 88.2

Павел разказа на солунските евреи за своята по-раншна преданост към церемониалния закон и за чудното си преживяване при вратите на Дамаск. Преди обръщането си във вярата той се бе облягал на наследствено благочестие — една фалшива надежда. Вярата му не бе закотвена в Христос. Вместо това се бе доверявал на форми и церемонии. Верността му към закона не произлизаше от вяра в Христос и нямаше никаква стойност. Докато се хвалеше, че изпълнява безупречно делата по закона, той бе отхвърлял Този, Който даде стойност на закона.Дa 88.3

Но при духовния обрат всичко се промени. Исус от Назарет, Когото преследваше в лицето на светиите, се яви пред погледа му като обещания Месия. Преследвачът видя в Него Божия Син, дошъл на земята в изпълнение на пророчествата и изпълнил в живота си всяка подробност от Свещените писания.Дa 88.4

Когато Павел със свята дързост провъзгласяваше евангелието в Солунската синагога, поток от светлина се изливаше върху истинското значение на ритуалите и церемониите, свързани със службата в скинията. Той поведе мислите на слушателите отвъд земната служба, отвъд службата на Христос в небесното светилище към онова време, когато, напълно завършил Своето посредническо дело, Христос щеше отново да дойде в сила и велика слава да установи царството Си на земята. Павел вярваше във второто идване на Христос. Той така ясно и силно представи истината за този факт, че у мнозината слушатели останаха никога незаличими впечатления.Дa 88.5

Три последователни съботи апостолът проповядва на солуняните, обсъждайки с тях писанията за живота, смъртта, възкресението, публичната работа и бъдещата слава на Христос, “закланото Агне”, от създанието на света (Откр. 13:8). Той издигна Христос, правилното разбиране на чиято служба е ключ за старозаветните писания и дава достъп до богатите им съкровища.Дa 88.6

Тъй като в Солун истините на евангелието бяха проповядвани с могъща сила, те привлякоха вниманието на големи групи вярващи. “И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.”Дa 88.7

Както и в посетените по-рано места, апостолите срещнаха силна опозиция. “Но юдеите” бяха “подбудени от завист”. Тези евреи нямаха благосклонността на римските власти, защото преди известно време бяха вдигнали въстание в Рим. На тях се гледаше с подозрение и свободата им бе ограничена до голяма степен. Сега видяха възможност да се възползват от обстоятелствата, за да възстановят благоразположението към себе си, като в същото време наклеветят апостолите и обърнатите към християнството.Дa 88.8

Така те започнаха да събират “неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара”, с които “размиряваха града”. С надеждата да намерят апостолите те “нападнаха Ясоновата къща, та търсеха Павла и Сила”. “Но като не ги намериха”, тълпите в лудото си разочарование “завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света... Ясон ги е приел и те всички действат против кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.”Дa 89.1

След като Павел и Сила не бяха намерени, магистратите вързаха обвинените вярващи, за да се въведе спокойствие. Боейки се от по-нататъшно насилие, “братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия”.Дa 89.2

Онези, които днес проповядват непопулярни истини, не бива да се обезкуражават, ако понякога не срещат подобен добър прием дори от хора, твърдящи, че са християни, както беше с Павел и неговите сътрудници. Вестителите на кръста трябва да се укрепят с бдение и молитва и да напредват с вяра и кураж, работейки винаги в името на Исус. Те трябва да издигат Христос като посредник на човека в небесното светилище, като такъв, в който са съсредоточени всички жертви на старозаветното богослужение и чрез чиято изкупителна жертва престъпниците на Божия закон могат да намерят мир и прощение.Дa 89.3

21— В ДАЛЕЧНИ СТРАНИ

23— БЕРИЯ И АТИНА