58— ТРИУМФИРАЩА ЦЪРКВА

Изминали са повече от осемнадесет века, откакто апостолите си почиват от своя труд. Но историята на техните усилия и жертви за Христовото дело е все още едно от най-ценните притежания на църквата. Тази история, написана под ръководството на Светия Дух, просъществува, за да могат последователите на Христос от всяка епоха да действат с по-голяма прилежност и искреност за делото на Спасителя. Дa 231.7

Поръчката, която Христос даде на учениците, бе изпълнена. Тези вестители на кръста тръгнаха да разнесат евангелието и Божията слава се откри така, както никога не беше видяно от смъртен човек. Чрез сътрудничество с Божествения Дух делото на апостолите разклати света. Евангелието бе занесено на всеки народ само за едно поколение.Дa 231.8

Славни бяха резултатите, постигнати от службата на избраните Христови апостоли. В началото на своето проповядване някои от тях бяха неуки мъже, но посвещението им към делото на Учителя беше безрезервно и под Негово наставление те се приготвиха за предстоящата им велика работа. Благодат и истина царуваха в сърцата им, вдъхновяваха подтиците и контролираха действията им. Животът им бе скрит с Христа в Бога, а “аз”-ът се губеше, потопен в дълбочините на безкрайната Любов.Дa 232.1

Учениците бяха хора, които знаеха как да говорят и да се молят искрено. Хора, които можеха да се хванат за мощта на Силния Израилев. Колко близко стояха те до Бога и свързваха собственото си име с Неговия трон! Йехова беше техен Бог. Неговата чест беше тяхна чест. Неговата истина беше тяхна истина. Всяка атака срещу евангелието проникваше дълбоко в душите им и с всичките сили на съществото си те воюваха за Христовото дело. Можеха да разнесат Словото на живота, защото бяха получили небесно помазване. Очакваха много и затова рискуваха много. Христос им се бе разкрил и от Него очакваха ръководство. Разбирането им на истината и силата им да издържат на противопоставяне бяха съразмерни със съобразяването с Божията воля. Исус Христос, мъдростта и силата на Бога беше темата на всяка беседа. Името Му — единственото име, дадено под небето, чрез което човеците могат да бъдат спасени — въздигнаха високо. Разгласяваха Христовата пълнота, възкръсналия Спасител. Думите им вълнуваха сърцата. Мъже и жени биваха спечелвани за евангелието. Множества, които бяха оскърбявали Христовото име и презирали Неговата сила, сега се обявяваха за ученици на Разпнатия.Дa 232.2

Не със собствените си сили апостолите извършиха мисията си, а със силата на живия Бог. Делото им не беше лесно. Пионерското дело на християнската църква бе придружавано от трудности и горчиви скърби. В своята дейност учениците се срещаха постоянно с лишения, оклеветяване и преследване, но не смятаха живота си за толкова скъп и се радваха, че бяха призвани да страдат за Христос. Нерешителност, колебливост, слабост в намеренията не намираха място в сърцата им. Те желаеха да дават и да се отдават. Съзнанието за възложената им отговорност очистваше и обогатяваше тяхната опитност и небесната благодат се разкриваше в победите, спечелвани за Христос. С мощта на всесилния Бог, действаща чрез тях, правеха евангелието да триумфира.Дa 232.3

Върху основата, положена от самия Христос, апостолите изградиха Божията църква. В писанията изграждането на храма често се използваше като илюстрация за изграждане на църквата. Захария говори за Христос като Отрасъла, Който ще съгради Божия храм. Той говори за помагащите в делото езичници: “И далечните люде ще дойдат и ще градят в Господния храм”, а Исая заявява: “Чужденците ще съградят стените ти...” (Захария 6:15; Исая 60:10). Дa 232.4

Пишейки за изграждането на този храм, Петър казва: “При Когото, идвайки като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа” (1 Петр. 2:4,5).Дa 232.5

Апостолите работеха в каменоломната на еврейския и езическия свят, подготвяйки камъни за полагане на основа. В своето писмо към вярващите в Ефес Павел казва: “Затова вие не сте вече странни и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа, в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище” (Ефес. 2:19-22).Дa 232.6

А на коринтяните той писа: “Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато и сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е, защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е” (1 Кор. 3:10-13).Дa 233.1

Апостолите изградиха сигурна основа върху вечната скала. Върху тази основа те донесоха камъни, взети от света. Не без спънки работиха строителите. Делото им беше извънредно трудно поради съпротивата на Христовите врагове. Трябваше да се възпротивят на високомерието, предразсъдъка и омразата на ония, които градят на измамна основа. Мнозина, действащи като строители на църквата, можеше да бъдат оприличени на строителите на стената в Неемиевите дни, за които е писано: “Всеки един от ония, които градяха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието” (Неемия 4:17).Дa 233.2

Царе и губернатори, свещеници и управници се опитваха да унищожат Божия храм, но пред лицето на затвор, мъчения и смърт верни люде тласкаха делото напред и постройката растеше красива и хармонична. Понякога работниците биваха почти ослепени от мъглата на суеверието, която се разстилаше около тях. Понякога биваха почти смазвани от яростта на противниците си, но с неугасима вяра и непоклатим кураж се стремяха напред в делото.Дa 233.3

Един след друг първите строители падаха от ръката на неприятеля. Стефан бе убит с камъни, Яков — посечен със сабя, Павел — обезглавен, Петър — разпънат, Йоан — заточен. Но църквата растеше. Нови работници заемаха мястото на падналите и постройката растеше камък след камък. Така бавно се извисяваше храмът на Божията църква.Дa 233.4

Столетия на ожесточено гонение последваха установяването на християнската църква, но никога не липсваха хора, за които делото на изграждане на Божия храм бе по-скъпо от самия живот. За тях е писано: “Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени. Умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, пещерите и рововете на земята” (Евр. 11:36-38).Дa 233.5

Врагът на правдата употреби всички средства, за да възпре делото, поверено на Господните строители. Но Бог “не е преставал да свидетелства за Себе Си” (Деян. 14:17). Бяха въздигани работници, които имаха способности да защитават вярата, придобита от светиите. Историята докладва за устойчивостта и героизма на тези мъже. Като апостолите много от тях паднаха на поста си, но изграждането на храма напредваше уверено. Работниците биваха убивани, но делото напредваше. Валдензите, Джон Уиклиф, Хус и Йероним, Мартин Лутер и Цвингли, Крамер, Латимер и Нокс, хугенотите, Джон и Чарлс Уесли и много други поставиха в основите материал, който ще издържи през вечността. В по-късните години онези, които имат толкова благородния стремеж да способстват за разпространяването на Божието слово, и онези, които чрез службата си в езическите страни приготвиха пътя за проповядване на последната велика вест — те също са помогнали за издигане на сградата.Дa 233.6

През вековете, изминали от дните на апостолите, изграждането на Божия храм не спря никога. Можем да погледнем назад във вековете и да видим живите камъни, от които тя е съставена, да блестят като искри в тъмнината на заблудата и суеверието. През вечността тези скъпоценни камъни ще греят със засилващ се блясък, свидетелстващи за могъществото на Божията истина. Излъчваната от полираните камъни светлина разкрива силния контраст между светлината и тъмнината, между златото на истината и пепелта на заблудата.Дa 234.1

Павел и другите апостоли, както и всички праведни, живели от тяхно време насам, са участвали в изграждането на храма. Но постройката не е завършена. Ние, живите в този век, имаме да изпълним една роля — да поставим в основата материал, който ще издържи изпита на огъня - злато, сребро и скъпоценни камъни, “издялани за украшение на дворци” (Пс. 144:12). За онези, които така стоят за Бога, Павел изговори следните окуражаващи и предупреждаващи думи: “Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба, а сам той ще се избави, но тъй, като през огън” (1 Кор. 3:14,15). Християнинът, вярно представящ Словото на живота и водещ мъже и жени в пътя на светостта и мира, прибавя към основата материал, който ще издържи и в Божието царство. Той ще бъде почетен като мъдър строител.Дa 234.2

За апостолите е писано: “...те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ и потвърдяваше Словото със знаменията, които го придружаваха” (Марко 16:20). Както тогава изпрати Своите ученици, така и днес Христос изпраща членовете на църквата Си. Влиянието им е същото като на апостолите. Ако направят Господа своя сила, Той ще работи с тях и те няма да се трудят напразно. Нека съзнават, че Господ е поставил Своя печат върху делото, с което са се захванали. Бог каза на Еремия: “Не думай — дете съм, защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш. Да се не боиш от тях, защото Аз Съм с тебе, за да те избавям. Тогава Господ простря ръката Си, та я допря до устата ми и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти” (Еремия 1:7-9). И той ни казва да отидем да говорим дадените ни думи, усещайки до устните си Неговото свято докосване.Дa 234.3

Христос е дал на църквата свещено поръчение. Всеки член трябва да бъде проводник за света на съкровищата на Божията благодат, неизследимите Христови богатства. За Спасителя няма нещо по-желано от работници, които да представят на света Неговия дух и характер. Няма нищо по-нужно за света от проявяването на Спасителя чрез човешкото естество на любовта. Цялото небе очаква мъже и жени, чрез които Бог може да разкрие силата на християнството.Дa 234.4

Божията църква работи за разпространение на истината, надарена от Него да върши особено дело. И ако Му е вярна, послушна на всичките Му заповеди, в нея ще пребъдва съвършенството на Божествената благодат. Ако бъде вярна на връзката си с Него, ако почита Господ Бог докрай, никоя сила не може да й устои.Дa 234.5

Ревност за Бога и за Неговото дело подтикват учениците да свидетелстват за евангелието с могъщество. Няма ли подобна жар да запали и нашите сърца да разкажем с решителност историята на изкупителната любов на Христос, и то разпнат. Това е привилегията на всеки християнин — не само да очаква, но и да ускори идването на Спасителя.Дa 234.6

Ако църквата облече дрехата на Христовата правда, като се отдръпне от съюза си със света, пред нея ще разсъмне светъл и славен ден. Божието обещание за църквата ще остане твърдо завинаги. Той ще я направи вечно съвършенство, радост за много поколения. Истината, минаваща покрай онези, които я презират и отхвърлят, ще триумфира. Макар понякога явно да се бави, нейният напредък никога не е бил възпиран. Когато Божията вест срещне съпротива, Той й дава допълнителна сила, за да се придобие по-голямо влияние. Надарена с Божествена енергия, ще си пробива път през най-здравите бариери и ще победи всяка трудност.Дa 234.7

Какво крепеше Божия Син по време на живота Му с тежките изпитания и жертвата? Той видя резултатите от труда на душата Си и се зарадва. Гледайки във вечността, видя щастието на всички, които чрез Неговото смирение бяха получили прощение и вечен живот. Ухото Му долови вика на изкупените. Чу ги да пеят песента на Мойсей и на Агнето.Дa 235.1

Ние може да си представяме бъдещето, блаженството на небето. В Библията са разкрити картини на предстоящата слава, обрисувани от Божията ръка. И те са скъпи на църквата. Чрез вяра можем да стоим на прага на вечния град и да чуем блаженото “Добре дошли”, изречено към сътрудниците на Христос в този живот, сметнали за чест да страдат заради Него. Когато бъдат изговорени думите: “Дойдете вие, благословени от Отца Ми...”, те полагат короните си в нозете на Изкупителя, възкликвайки: “Достойно е Агнето, Което е било заклано да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение... да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове” (Матей 25:34; Откр. 5:12,13).Дa 235.2

Тук изкупените поздравяват довелите ги при Спасителя. И всички заедно възхваляват Този, Който умря, за да могат човешките същества да имат живот, съизмерим с живота на Бога. Борбата е завършена. Преследването и битките са приключили. Песен и победа изпълват цялото небе, когато изкупените издигат радостния си вик: “Достойно, достойно е Агнето, Което бе заклано и живее отново като триумфиращ победител!Дa 235.3

“След това видях и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си. И викаха с висок глас, казвайки: “Спасение на нашия Бог, Който стои на престола, и на Агнето!” (Откр. 7:9,10).Дa 235.4

“Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек. Защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде Пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” (Откр. 7:14-17). “Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече, нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка. Първото премина” (Откр. 21:4).Дa 235.5

*****