16— ЕВАНГЕЛСКАТА ВЕСТ В АНТИОХИЯ

(Тази глава е основана на Деяния 11:19-26; 13:1-3)

След като преследването прогони учениците от Ерусалим, евангелската вест се разпространи бързо из районите отвъд границите на Палестина и във важните центрове се образуваха многобройни групички от вярващи. Някои от учениците “пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите”. Трудът им бе насочен обикновено към евреите и гръцките евреи, големи колонии от които живееха тогава в почти всички по-големи селища на света.Дa 59.4

Сред споменатите градове, където евангелието бе прието с радост, бе и Антиохия — по това време главен град на Сирия. Оживената търговия в този център с многобройно население бе събрала хора от различни националности. Но Антиохия бе известна и като средище на безделници и на хора, търсещи удоволствия, защото имаше здравословен климат, красиви околности, богатство, култура и финес. В дните на апостолите тя бе град на разкош и порок.Дa 59.5

В Антиохия евангелието бе проповядвано открито от някои ученици от Кипър и Киринея, които дойдоха, “благовестявайки Господа Исуса”. “Господнята ръка беше с тях” и техните сериозни усилия дадоха добър плод. “Голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа”.Дa 59.6

И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим и изпратиха там Варнава в Антиохия. Като дойде в своето ново поле на дейност, Варнава “видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце”.Дa 60.1

Работата на Варнава в Антиохия бе богато благословена и мнозина се прибавиха към вярващите. С разширяването на делото Варнава почувства нужда от подходяща помощ за напредъка при създадените от Бога възможности. Отиде в Тарс да потърси Павел, който преди известно време бе отпътувал от Ерусалим и се трудеше в “сирийските и киликийските страни”, проповядвайки “вярата, която някога разорявал” (Гал. 1:21,23). Варнава успя да го намери и го убеди да се върне с него, за да му сътрудничи в служенето.Дa 60.2

В многолюдния град Антиохия Павел намери прекрасно поле за работа, а неговата ученост, мъдрост и усърдие оказаха могъщо влияние върху обитателите и посетителите на този културен център. Наистина той бе най-подходящият помощник, от какъвто се нуждаеше Варнава. Една година двамата ученици работиха заедно във вярна служба и дадоха на мнозина спасителното познание за Исус от Назарет — Изкупителя на света.Дa 60.3

Именно в Антиохия учениците за първи път бяха наречени християни. Така бяха назовани, защото Христос бе главната тема на проповядването, на учението и на разговорите им. Те постоянно разкриваха събитията, които се бяха случили в дните на Неговата земна служба, когато учениците бяха благословени от личното Му присъствие. Неуморно пребъдваха в Неговите учения и в чудните Му лекувания. С треперещи устни и с насълзени очи разказваха за агонията Му в градината, за предаването, разпита и екзекуцията, за издръжливостта и смирението, които бе претърпял, за оскърбленията и мъченията, нанесени от неприятелите Му, за Богоподобната милост, която бе молил за преследващите Го. Възкресението, възнесението и делото Му в небето като Посредник за падналото човечество бяха теми, които те разкриваха с радост. С право езичниците ги нарекоха християни, тъй като проповядваха Христос и се молеха на Бога чрез него.Дa 60.4

Господ им даде името християни, царско име, давано на всеки, който се присъедини към Христос. За това име писа Яков по-късно: “Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?” (Яков 2:6,7), а Петър заяви: “Но ако страда някой като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с това име.” “Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име, защото Духът на славата и на Бога почива на вас” (откъм тях се хули, а откъм вас се прославя) (1 Петр. 4:16,14).Дa 60.5

Вярващите в Антиохия осъзнаваха, че Бог действа в техния живот, за да желаят това и да го изработват (по Фил. 2:13). Тъй като живееха сред народ, който видимо отдаваше малко значение на нещата с вечна стойност, те се опитваха да привлекат вниманието на честните по сърце и да дадат положително свидетелство за Този, Когото обичаха и Комуто служеха. Научиха се в скромната си служба да искат от Бога силата на Светия Дух, за да има успех Словото на живота. И така, в различните житейски поприща всекидневно свидетелстваха за своята вяра в Христос.Дa 60.6

Примерът на Христовите последователи в Антиохия трябва да бъде вдъхновение за всеки вярващ, живеещ в големите градове на днешния свят. Божието намерение е избрани, посветени и талантливи работници да се установят в главните населени центрове, за да вършат публична дейност. Негова цел е и църковните членове, които живеят в тези градове, да използват дадените им от Бога таланти в душеспасителна работа. Богати благословения очакват онези, които се предадат напълно на Божия зов. В старанието си да спечелят души за Исус, тези работници ще открият, че мнозина, за които никога не е било възможно да бъдат достигнати по какъвто и да е друг начин, са готови да откликнат на направените с мъдрост лични усилия.Дa 60.7

Днес Божието дело на земята се нуждае от живи представители на библейската истина. Ръкоположените служители не са в състояние сами да изпълнят задачата за предупреждението на големите градове. Бог призовава не само проповедниците, но също и лекари, медицински сестри, търговци на книги, библейски работници и други посветени миряни с различни таланти, познаващи Словото Божие и силата на Неговата благодат, да имат предвид нуждите на непредупредените градове. Времето тече бързо, а има още много да се върши. Всеки работник трябва да се активизира, за да се използват явилите се възможности.Дa 61.1

Работата в Антиохия и помощта на Варнава укрепиха убеждението на Павел, че Господ го е призовал за особено дело в езическия свят. По времето на Павловото обръщане във вярата Господ бе заявил, че той трябва да стане проповедник на езичниците, да им отвори очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Исус (по Деян. 26:18). Ангелът, който се яви на Анания, му бе казал: “...той Ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните” (Деян. 9:15). И самият Павел по-късно в своя християнски живот, като се молеше в храма в Ерусалим, бе посетен от небесен ангел, който му каза: “Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците” (Деян. 22:21).Дa 61.2

Така Господ му даде поръчение да навлезе в голямото мисионско поле на езическия свят. За да го приготви за тази напрегната и трудна работа, Бог го доведе до близко общуване със Себе Си и яви пред възхитения му поглед красотата и славата на небето. Даде му службата да открие “тайната, която е била замълчана от вечни времена” (Римл. 16:25) - “тайната на волята Си” (Ефес. 1:9), “...която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което — заявява Павел — станах служител... На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога според предвечното намерение, което той изработи в Христа Исуса нашият Господ” (Ефес. 3:5-11).Дa 61.3

Бог благослови щедро труда на Павел и Варнава през годината, когато те останаха с вярващите в Антиохия. Но дотогава никой от тях не бе ръкоположен за евангелската служба. Сега в своя християнски опит те бяха достигнали една точка, когато Бог бе готов да им повери по-нататъшно разпространяване на едно трудно мисионско начинание. За да го осъществят, те щяха да се нуждаят от предимствата, които можеха да получат чрез действието на църквата.Дa 61.4

“В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринееца Луций, Манаин... и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.” Преди да бъдат изпратени като мисионери в езическия свят, тези апостоли бяха тържествено посветени на Бога чрез пост, молитва и полагане на ръце. Така бяха упълномощени от църквата не само да поучават истината, но и да изпълняват ритуала на кръщението и да организират църкви с пълен църковен авторитет.Дa 61.5

Християнската църква в това време навлизаше във важен етап. Сега евангелската вест трябваше усилено да се проповядва сред езичниците, в резултат на което църквата щеше да укрепне от големия брой души. Апостолите, посочени да ръководят това дело, щяха да бъдат изложени на подозрения и предразсъдъци. Техните учения за разрушаването на “средната стена” (Ефес. 2:14), толкова дълго разделяла евреите от езическия свят, щяха естествено да оправдаят обвинението в ерес и много искрено вярващи евреи щяха да поставят под съмнение авторитета им като служители на евангелието. Бог предвидя трудностите, които щяха да срещнат Неговите слуги и за да издържат това предизвикателство, чрез откровение настави църквата да ги отдели публично за делото на проповядването. Ръкополагането представляваше открито признаване на Божественото поръчение да се занесе на езичниците благата вест.Дa 62.1

И Павел, и Варнава бяха получили вече своето поръчение от самия Бог и церемонията на полагане на ръце не добави нова благодат или нови способности. Тя бе форма да се признаят предназначението и авторитета на особената им служба. Така делото Божие получи печата на църквата.Дa 62.2

За евреите този ритуал бе изпълнен със значение. Когато еврейският баща благославяше децата си, той възлагаше с благоговение ръце върху главите им. Когато едно животно се определяше за жертва, ръката на притежаващия свещенически авторитет се поставяше върху главата на жертвата. Когато служителите в църквата на вярващите от Антиохия възложиха ръцете си върху Павел и Варнава, чрез това действие те помолиха Бога да благослови избраните апостоли в тяхната преданост към особеното дело, за което бяха определени.Дa 62.3

По-късно особено се злоупотребяваше с ритуала на ръкополагането. На този акт бе придадена необоснована тайнственост, сякаш ръкополаганите в миг получаваха сила, правеща ги способни за една или друга служба. Но в избирането на апостолите няма докладвано нищо, което да означава, че чрез обикновения акт на възлагане на ръце се вменяват някакви качества. Съществува само простият доклад за ръкополагането им и за значението, което имаше то за бъдещата им работа.Дa 62.4

Обстоятелствата, свързани с отделянето чрез Светия Дух на Павел и Варнава за определен вид служене, показват ясно, че в Своята организирана църква Господ работи с назначени работници. Години преди това, когато самият Спасител разкри Божественото намерение най-напред на Павел, той незабавно влезе в контакт с членовете на новоорганизираната църква в Дамаск. Нещо повече, църквата в този град не остана задълго в незнание за личното преживяване на обърнатия във вярата фарисей. И в този момент, когато Божественото поръчение, дадено за това време, трябваше да бъде предадено по-пълно, Светият Дух отново засвидетелства, че Павел бе избран съд за разнасяне на евангелието сред езичниците и възложи на църквата да бъдат ръкоположени той и неговият сътрудник. Тъй като водачите на църквата в Антиохия “служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която Съм ги призовал”.Дa 62.5

Бог е направил църквата Си на земята проводник на светлина и чрез нея предава Своите намерения и волята Си. Той не дава на някои от слугите си духовно преживяване, независимо и против духовната практика на църквата, нито дава знания за волята Си на един човек вместо на цялата църква, а тя — Христовото тяло, да остава в тъмнина. В Своя промисъл Той поставя слугите Си в тясна връзка със Своята църква, за да могат по-малко да се доверяват на себе си и повече на другите, които Той води за напредъка на делото Си.Дa 62.6

В църквата винаги е имало хора, които постоянно са клонели към лична независимост. Те като че ли не могат да осъзнаят, че независим от Духа, човек се доверява твърде много на себе си и на собствената си преценка, вместо да уважава съвета и да цени мнението на братята, особено на ония, които Бог е посочил да ръководят Неговия народ. Бог е дал на Своята църква особен авторитет и власт, които никой не може да нарушава и да презира, без да бъде виновен; защото, който прави това, презира Божия глас.Дa 63.1

Склонните да определят собствената си преценка за непогрешима, са в голяма опасност. Това е изпитано средство на Сатана да разделя такива хора от проводниците на светлина, чрез които Бог е действал, за да изгради и разпространи Своето дело по земята. Да се пренебрегнат и презрат назначените от Бога да носят отговорности за водачество, свързано с напредъка на истината, означава да се отхвърлят средствата, определени от Него за помощ, окуражаване и укрепване на народа Му. Защото който и да е работник в Божието дело сметне, че неговата светлина не трябва да минава през никакви проводници, а да идва направо от Бога, се поставя в позицията да бъде изкушаван от неприятеля и победен. Господ чрез Своята мъдрост е наредил средства на близка връзка, която трябва да се поддържа от всички вярващи. Християнин да бъде свързан с християнин и църква — с църква. Така човешките инструменти ще бъдат способни да сътрудничат на Божеството. Всеки работник трябва да се подчинява на Светия Дух и всички вярващи ще бъдат обединени в едно организирано и добре насочвано усилие да предадат на света благата вест за Божията благодат.Дa 63.2

Павел възприе случая за своето официално ръкополагане като начало на нов важен етап в живота си. Този момент той смяташе за начало на апостолството си в християнската църква.Дa 63.3

Докато светлината на евангелието грееше ясно в Антиохия, апостолите, останали в Ерусалим, продължиха една важна работа. Всяка година по времето на празниците много евреи от всички страни отиваха в града, за да се поклонят в храма. Някои от тези поклонници бяха искрени набожни и сериозни изследователи на пророчествата. Те очакваха с копнеж идването на обещания Месия — надеждата на Израил. Докато Ерусалим бе изпълнен с чужденци, апостолите проповядваха Христос с непоклатима смелост, макар да знаеха, че така непрекъснато поставят живота си в опасност. Божият Дух постави печата Си върху труда им. Мнозина повярваха и, връщайки се в домовете си в различните части на света, разнасяха семената на истината на всички народи и сред всички класи на обществото.Дa 63.4

Известни между апостолите, заети с това дело, бяха Петър, Яков и Йоан, уверени, че Бог им бе възложил да проповядват Христос сред сънародниците. Те работеха вярно и мъдро, като свидетелстваха за нещата, които бяха видели и чули, и призоваваха към по-сигурното пророческо слово (по 2 Петр. 1:19) в усилието да се склони “Израйлевият дом”, че Бог е направил същия Исус, Когото евреите разпнаха, Господ и Христос (по Деян. 2:36).Дa 63.5