23— БЕРИЯ И АТИНА

(Тази глава е основана на Деяния 17:11-34)

В Берия Павел намери евреи, които искаха да изследват проповядваните от него истини. За тях докладът на Лука казва: “И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно. Затова много от тях повярваха, също много уважавани жени гъркини и някои мъже”.Дa 89.4

Умовете на беряните не бяха стеснени от предразсъдък. С желание изследваха истинността на учението, проповядвано от апостолите. Изследваха Библията не от любопитство, а за да научат какво бе написано за обещания Месия. Всеки ден изучаваха вдъхновените доклади и когато сравняваха писание с писание, небесните ангели бяха до тях, за да осветляват умовете им и да отпечатват влиянието си в сърцата им.Дa 89.5

Където и да се проповядват истините на евангелието, честно желаещите да вършат правото биват водени към внимателно изследване на писанията. Ако при последните сцени от историята на тази земя хората, на които се проповядват изпитващите истини, биха следвали примера на беряните — да изучават всеки ден писанията и да сравняват Божието слово с дадените им вести, там, където днес има сравнително малко привърженици на писанията на Божия закон, би имало много повече. Но когато се представят непопулярни библейски истини, мнозина отказват да се задълбочават в изследване. Макар и неспособни да се противопоставят на ясното учение на писанията, те проявяват крайно нежелание да изучават предложените им доказателства. Някои правят заключението, че дори наистина да са верни тези доктрини, за тях няма значение дали ще приемат или не новата светлина. Те се хващат за приятни басни, които врагът използва, за да отклонява душите. Така умовете биват заслепени от заблуда и отделени от небето.Дa 89.6

Всички ще бъдат съдени според светлината, която им е била дадена. Господ изпраща своите посланици с вест на спасение и ще държи отговорни всички, които чуят за начина, по който са се отнесли към думите на служителите Му. Искрено търсещите истината ще изследват внимателно ученията, които им се представят в светлината на Божието слово.Дa 89.7

Изпълнени с ревност и омраза към апостолите, невярващите евреи от Солун не се задоволиха с това, че ги изгониха от собствения им град, но ги последваха и в Берия и надигнаха срещу тях възбудените страсти на най-низшата класа. Боейки се, че ще предприемат насилие спрямо Павел, ако останеше там, братята го изпратиха в Атина, придружен от някои беряни, наскоро приели истината.Дa 90.1

Преследването спрямо проповедниците на истината продължаваше от град в град. Враговете на Христос не можеха да спрат напредъка на евангелието, но успяваха да направят делото на апостолите извънредно трудно. Въпреки противопоставянето и конфликтите Павел твърдо вървеше напред, решен да изпълни Божията цел така, както му беше разкрита във видението в Ерусалим: “Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците” (Деян. 22:21).Дa 90.2

Бързото отпътуване от Берия го лиши от възможността, която бе очаквал да има — да посети братята в Солун.Дa 90.3

В Атина апостолът изпрати братята беряни обратно с вест до Сила и Тимотей да се присъединят веднага към него. Тимотей бе дошъл в Берия, преди Павел да отпътува. Бяха останали със Сила да продължат така добре започналото тук дело и да наставляват новоповярвалите в принципите на вярата.Дa 90.4

Атина беше главен град на езичеството. Тук Павел не срещна невежо, доверчиво население, както в Листра, а народ, известен със своята ученост и култура. Навсякъде погледът срещаше статуи на техните богове и на обожаваните герои от историята и поезията. Забележителна архитектура и изобразително изкуство представяха националната слава и народното поклонение пред езически божества. Сетивата на народа се опияняваха от красотата и превъзходството на изкуството. Отвсякъде се издигаха масивни светилища и храмове с неизказан разкош. Военни победи и дела на известни хора бяха увековечени чрез скулптури, олтари и каменни плочи. Всичко това правеше Атина една огромна галерия на изкуствата.Дa 90.5

Като гледаше красотата и величието на града, отдаден напълно на идолопоклонство, духът на Павел се развълнува от ревност за Бога, така обезславян навсякъде. И в съчувствието сърцето му се насочи към народа на Атина, който въпреки интелектуалната си култура не познаваше истинския Бог.Дa 90.6

Апостолът не се подмами от видяното в този център на учеността. Духовното му естество бе така чувствително към привлекателността на небесните неща, че радостта и славата на богатствата, които никога не ще погинат, направиха незначителни в очите му обграждащите го помпозност и величие. Чрез великолепието на Атина Павел осъзна примамващата сила за любителите на изкуството и науката и осъзна дълбоко важността на делото, което му предстоеше.Дa 90.7

В този велик град, където не се отдаваше почит на Бога, Павел бе потиснат от самотата и закопня за съчувствието и помощта на своите сътрудници. Останал сам и без човешко приятелство, той изрази чувствата си в послание до солуняните. Пречките пред него бяха на вид непреодолими и опитът да се достигне до сърцата на народа изглеждаше безнадежден.Дa 90.8

Докато чакаше Сила и Тимотей, Павел не бездействаше. Той “разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща”. Но главната му работа в Атина бе да разнесе вестите за спасение на онези, които нямаха разумна представа за Бога и за Неговите намерения за падналия човешки род. Апостолът щеше скоро да се срещне с езичеството в неговата най-фина и примамлива форма.Дa 90.9

Скоро великите мъже на Атина научиха за присъствието в техния град на един изключителен проповедник, който представяше пред народа ново и странно учение. Някои потърсиха Павел и влязоха в разговор с него. Скоро около тях се насъбра цяла тълпа слушатели. Някои се бяха приготвили да осмеят апостола като човек, който стои далеч по-ниско от тях - и социално, и интелектуално. Те си казаха с насмешка: “Какво иска да каже тоя празнословец?” А други: “защото проповядваше Исуса и възкресението”, казаха: “Види се, че е проповедник на чужди богове.”Дa 91.1

Сред онези, които се срещаха с Павел на пазара, бяха “някои от епикурейските и стоическите философи”, но и те, и всички други, влезли в контакт, скоро разбраха, че знанието му не беше по-малко от тяхното. Интелектуалната му сила внушаваше респект у учените, а сериозното му, логично оспорване и силата на ораторското му изкуство привличаха вниманието на всички придошли. Слушателите му признаха, че не бе новак, а бе способен да излезе с убедителни доказателства пред хора от която да е класа, за да подкрепи проповядваното учение. Така апостолът стоеше непоклатим, срещайки своите противници на тяхна територия, прибавяйки към логиката — логика, към философията — философия, и към красноречието — красноречие.Дa 91.2

Езическите противници на Павел привлякоха вниманието му към съдбата на Сократ, осъден на смърт поради това, че се опитал да въведе нови богове. Посъветваха го да не излага живота си на опасност по същия начин. Но той продължаваше беседите, привличащи вниманието на народа, а безупречната му мъдрост внушаваше уважение и възхищение. Той не бе смълчан нито от науката, нито от иронията на философите. Доволни, че бе решил да изпълни своята задача сред тях и каквито и да бяха опасностите да разкаже историята си, те решиха да го изслушат.Дa 91.3

Затова го заведоха на Ареопага. Това бе едно от най-свещените места в Атина, свързано с такива спомени от миналото, които дават повод да се гледа на него със суеверно почитание, стигащо в умовете на някои до ужас. Тук често бяха обсъждани въпроси, свързани с религията, от хора, действащи като върховни съдии по всички важни морални и граждански проблеми.Дa 91.4

Далеч от шума и суетата на оживените пътища и от врявата на разнообразни дискусии, апостолът можеше да бъде изслушан без прекъсване. Около него се събраха поети, художници и философи — атинските учени и мъдреци, с въпроса: “Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? Защото внасяш нещо странно в ушите ни. Бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то”.Дa 91.5

В този час на велика отговорност апостолът остана спокоен и сдържан. Сърцето му носеше товара на важната вест и думите, които излязоха от устните му, убеждаваха слушателите, че не е празнословец. “Атиняни — каза той, — по всичко виждам, че сте много набожни, защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано “На непознатия Бог”. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.” С цялата си ученост и всестранно знание те бяха невежи за Бога, който бе сътворил света. Но там имаше и някои, които копнееха за по-голяма светлина. Те се стремяха към Безкрайния.Дa 91.6

С ръка, протегната към изпълнения с идоли храм, Павел разтовари бремето на своята душа и изложи заблудите в религията на атиняните. Най-мъдрите от неговите слушатели бяха удивени от доказателствата му. Той показа колко добре бе запознат с произведенията на изкуството, литературата и религията им. Посочвайки техните статуи и идоли, Павел заяви, че Бог не би могъл да се оприличи на форми, създадени от човек. Тези издялани образи не биха могли ни най-малко да представят славата на Йехова. Напомни им, че те нямат живот, че се движат само от човешки ръце и затова всички, които им се покланят, са във всеки случай по-превъзходни от предмета на поклонението си.Дa 91.7

Павел насочи мислите на своите слушатели идолопоклонници към истинска представа за Божеството, нарекли го “Незнайния Бог”, отвъд границите на тяхната фалшива религия. Това Същество, което той сега им разкриваше, бе независимо от човека и човешки ръце не можеха да прибавят нищо към Неговата сила и слава.Дa 92.1

Възхитен, народът се увлече от сериозното и логично изложение на апостола за качествата на истинския Бог — за творческата Му сила и за съществуването на Неговия промисъл, управляващ всичко. С искрено и пламенно красноречие им заяви: “Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко”. Небесата бяха тесни за Бога. Колко по-малки са храмовете, изградени от човешки ръце!Дa 92.2

В онзи век на класово деление, когато правата на човека често биваха погазвани, Павел издигна великата истина за човешкото братство, заявявайки, че Бог е “направил от една кръв всички народи да живеят по цялото лице на земята”. В Божиите очи всички са равни и всяко човешко същество дължи върховна преданост на Създателя. Тогава апостолът показа как Неговото намерение за благодат и милост преминава като златна нишка в отношението на Бога към човека. Той “е определил предназначени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас”.Дa 92.3

Посочвайки великолепните статуи наоколо и цитирайки текст от един техен поет, апостолът обрисува безкрайния Бог като баща, чиито деца бяха те. “Защото в Него живеем, движим се и съществуваме — заяви той, — както и някои от вашите поети са рекли: “Защото дори Негов род сме”. И тъй, като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измишление.”Дa 92.4

“Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят...” В мрачните векове, които предхождаха идването на Христос, Божественият Управител бе гледал по-леко на идолопоклонството на езичниците, но сега чрез Своя Син изпрати на хората светлината на истината и очакваше всички да се покаят и да се спасят. Не само бедните и скромните, но също и гордият философ, и земните князе “...тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил, за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.” Когато Павел говори за възкресението от мъртвите, някои се подиграха, а други казаха: “За тоя предмет пак ще те слушаме.”Дa 92.5

Така приключи трудът на апостола в Атина — центъра на езическата ученост, защото атиняните, клонящи непрекъснато към своето идолопоклонство, отхвърлиха светлината на истинската религия. Когато един народ е напълно доволен от собствените си постижения, от него малко може да се очаква. Макар да се хвалеха със своята ученост и префиненост, атиняните все повече пропадаха в развала и все повече се задоволяваха с неясните мистерии на идолопоклонството.Дa 92.6

Сред слушателите на Павел, имаше и някои, които се убедиха от представените истини. Но не се осмелиха да признаят Бога и да приемат плана на спасението. Нито красноречието на думите, нито силата на аргументите може да обърне грешника. Само Божията сила може да вложи истината в сърцето. Онзи, който непрекъснато отблъсква тази сила, не може да бъде достигнат. Гърците тичаха след мъдростта, но вестта за кръста бе за тях глупост, защото оценяваха собствената си мъдрост по-високо от идващата отгоре.Дa 93.1

Интелектуалната гордост бе причината за сравнително малкия успех на евангелието сред тях. Хората на светската мъдрост, идващи при Христос като бедни, загубени грешници, ще станат мъдри за спасение. Но идващите като издигнати хора, възвишаващи собствената си мъдрост, ще пропуснат да получат светлината и знанията, които само Той може да даде.Дa 93.2

Така Павел се срещна с езичеството на своето съвремие. Неговият труд в Атина не бе съвсем напразен. Дионисий — един от най-известните граждани, заедно с още няколко души приеха евангелската вест и се присъединиха изцяло към вярващите.Дa 93.3

Боговдъхновеното слово ни е дало този поглед към живота на атиняните, при всичкото си знание, изтънченост и изкуство, потънали в порок, за да видим как Бог чрез Своя служител осъди идолопоклонството и греховете на един горд, самодоволен народ. Думите на апостола и описанието на отношението и обкръжението му, както е проследено от вдъхновеното перо, са предназначени да дадат на всички бъдещи поколения живо свидетелство за неговото непоклатимо доверие, за куража му в самота и при противопоставяне и за победата, която спечели той за християнството в самото сърце на езичеството.Дa 93.4

Думите на Павел съдържат съкровища от знания за църквата. Той се намираше в ситуация, където можеше лесно да каже нещо, което би подразнило гордите му слушатели и би му навлякло неприятности. Ако речта му бе пряка атака към техните богове и към високопоставените хора в града, щеше да се постави в опасност, като последва съдбата на Сократ. Но с такт, породен от Божествена любов, той внимателно насочи умовете им от езическите божества, към истинския Бог, непознат за тях.Дa 93.5

Днес истините на писанията трябва да бъдат занесени на великите мъже в света, за да могат да изберат между послушание към Божия закон и преданост към Княза на злото. Бог представя пред тях вечната истина — истината, която ще ги направи мъдри за спасение, но не ги насилва да я приемат. Ако се отдръпнат от нея, Той ги оставя сами на себе си, да бъдат изпълнени с плодовете на собствените си постъпки.Дa 93.6

“Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват, а за нас, които се спасяваме, е Божия сила. Понеже е писано: “Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля”...Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! И ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има...” (1 Кор. 1:18,19,27,28). Много от най-великите учени и държавници, от най-изтъкнатите мъже в последните дни ще се отдръпнат от светлината, защото чрез мъдрост светът не познава Бога, но Божиите слуги трябва да използват всяка възможност да споделят истината с тези хора. Някои ще признаят своето невежество в Божиите неща и ще станат скромни ученици в нозете на Исус — великия Учител.Дa 93.7

При всяко усилие да се достигне до по-висшите класи Божият работник се нуждае от силна вяра. Възможностите може да изглеждат неблагоприятни, но в най-тъмния час има светлина отгоре. Силата на ония, които обичат Бога и Му служат, ще се обновява от ден на ден. Подкрепата на Безкрайния е на тяхна страна, за да не се заблудят при провеждането на Неговите намерения. Нека тези работници останат твърдо уверени от началото до края и да помнят, че светлината на Божията истина трябва да изгрее сред тъмнината, обгърнала нашия свят. Надеждата в Божията служба не бива да отпада. Вярата на посветения работник трябва да издържи всеки изпит. Бог може и желае да даде на слугите Си всичката сила, от която се нуждаят, и мъдрост според различните им нужди. На всички, които положат своето доверие в Него, Той ще даде и повече от най-големите очаквания.Дa 94.1