Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
По Стъпките На Великия Лекар - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Едно по-висше преживяване

    ” Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас!”

    Ние постоянно се нуждаем от нови откровения на Христос, от нови духовни преживявания, които да са в съгласие с Неговите учения. В нашите възможности е да се извисим и да постигнем святост. Божият план за нас е постоянно да напредваме в познанието и в добродетелта. Неговият закон е ехото на гласа Му, отправящ до всички поканата: “Изкачвайте се все по-високо! Бъдете свети и все по-свети!” Можем всеки ден да напредваме в усъвършенстването на християнския характер.СВЛ 228.1

    Всички, които се посветят на Учителя, се нуждаят от много по-висша и по-дълбока опитност, отколкото мнозина мислят, че притежават. Много хора ­ вече членове на голямото Божие семейство ­ започват да осъзнават какво означава да гледаш Неговата слава и да се преобразяващ от слава в слава. Мнозина имат слаба представа за величието и съвършенството на Христос. Те копнеят за по-пълно и по-дълбоко разбиране на любовта на Спасителя и трябва да подхранват този копнеж на душата си за Бога. Светият Дух действа в желаещите да Го допуснат вътре в себе си; Той оформя и преобразява искащите да бъдат преобразени. Подхранвайки духовни мисли и свято общение с Бога, започваме да виждаме първите лъчи от зазоряването на Божията слава. Когато продължаваме да опознаваме Господа в тази насока, ще видим, че “пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, докато стане съвършен ден” (Пр.4:18).СВЛ 228.2

    Радостта в Господа
    “Това ви говорих ­ казва Исус, ­ за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.”
    СВЛ 228.3

    Христос винаги е виждал пред Себе Си успеха на Своята мисия. В земния Му живот, изпълнен с работа и жертви, Го е крепяла мисълта, че трудът Му няма да бъде напразен. Отдавал е живота Си за живота на хората с надеждата, че така ще възстанови отново Божия образ в човека, ще ни вдигне от калта, ще ни преобрази по подобие на Себе Си и ще ни прослави съобразно Своята слава.СВЛ 228.4

    Христос е виждал извършеното и е бил доволен. Поглеждал е към безкрайната вечност и е виждал щастието на онези, които чрез Неговото смирение ще получат опрощение на греховете си и вечен живот. Нараняван е бил заради техните престъпления и е бил бит заради техните беззакония; наказван е бил в името на техния мир и чрез Неговите рани те са били изцелявани. Чувал е ликуванията на изкупените; чувал ги е да пеят песента на Мойсей и на Агнеца. Макар в началото да е трябвало да понесе кървавото кръщение, макар греховете на света да са били стоварени на Неговата невинна душа и сянката на неизказана скръб да Го е угнетявала, Той все пак е избрал кръста заради радостта, която Му е предстояла. И не се е побоял от позора.СВЛ 228.5

    Тази радост трябва да споделят всички Негови последователи. Колкото велико и славно да е бъдещето, все пак нашата награда не трябва да се ограничава само за времето на избавлението в края. Чрез вяра още тук можем да се влеем в радостта на Спасителя. Трябва да устояваме като Мойсей, гледайки към Невидимия.СВЛ 228.6

    Църквата сега се бори. Изправени сме срещу свят, потънал в тъмнина и почти изцяло отдаден на идолопоклонство. Но иде денят, когато тази борба ще свърши и победата ще бъде спечелена. Божията воля ще се изпълни на земята, както е на небето. Множеството на спасените няма да познава друг закон освен закона на Небето. Всички те, изпълнени с хвала и благодарност, облечени в одеждата на Христовата правда, ще образуват щастливо, единно семейство. Цялата природа в своята прекрасна слава ще принесе на Бога химн на възхвала и славословие. Светът ще бъде потопен в небесни зари. Светлината на луната ще бъде като слънчевата, а светлината на слънцето ­ седем пъти по-силна от сега. Годините ще текат в блаженство. Над такива прекрасни сцени утринните звезди ще пеят заедно и Божиите чеда ще ликуват от радост, докато Бог и Христос ще оповестят: “Отсега нататък не ще има нито грях, нито смърт!”СВЛ 228.7

    Тази картина на бъдещата слава, нарисувана от Божията ръка, трябва да е много скъпа за Неговите чеда.СВЛ 229.1

    Застани на прага на вечността и чуй милостивите думи на посрещане, отправени към онези, които в този живот са били Христови съработници, които са смятали за своя привилегия и за чест да страдат заради Него. Заедно с ангелите те полагат короните си пред нозете на Изкупителя и извикват: “Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение!... На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове!” (Откр. 5:12, 13).СВЛ 229.2

    Там изкупените ще поздравят доведените от тях при възкръсналия Спасител. И те се сливат в славословие на Онзи, Който умря, за да могат смъртни човеци да имат вечен живот, измерван с Божия живот. Борбата е приключена. Всички скърби и вражди са в миналото. Победни песни изпълват небесата, когато изкупените застават около Божия трон. Всички подхващат радостната песен: “Достойно е Агнето, Което е било заклано и ни изкупи за Бога!”СВЛ 229.3

    “След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: “Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!” (Откр. 7:9, 10).СВЛ 229.4

    “Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм. И Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито ще ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек. Защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” (Откр. 7:14-17). “И смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина” (Откр. 21:4).СВЛ 229.5

    Винаги пред погледа ни трябва да е това видение на невидимите неща. Така ще бъдем в състояние да преценяваме правилно вечното и временното според тяхната истинска стойност. То ще ни дава сила да печелим други за по-висшия живот.СВЛ 229.6

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents