Изследване на Божиите тайни

“Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чедата ни довека” (Втор. 29:29). Даденото в Словото откровение на Бога за самия Него е разкрито, за да го изучаваме. Можем да се стараем да разбираме; но извън него не бива да се опитваме да проникнем. И най-острият ум може да се изчерпи в предположения относно естеството на Бога, но усилията му ще бъдат безплодни. На нас не е дадено да разрешим този проблем. Никой човешки ум не може да обхване Бога. Никой не бива да се впуска в предположения относно Неговото естество. Тук мълчанието е най-доброто красноречие. Същината на Всевишния лежи вън от обсега на човешките схващания.СВЛ 191.2

Дори на ангелите не е било позволено да участват в съвещанията между Отец и Сина, когато е бил съставян изкупителният план. И човешки същества не бива да искат да проникнат в тайните на Всевишния. Знаем толкова малко за Бога, колкото малките деца; но можем като тях да Го обичаме и да сме Му послушни. Вместо да спекулираме с различни теории по отношение на Неговото естество и атрибути, нека да обърнем внимание на словата, които е изрекъл:СВЛ 191.3

“Можеш ли да избродиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето” (Йов 11:7-9). “Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума? Човек не познава цената й и тя не се намира в земята на живите. Бездната казва: “Не е в мене!” И морето казва: “Не е у мене.” Не може да се придобие със злато; и сребро не може да се претегли в замяна на нея, не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир. Златото и кристалът не могат се сравни с нея, нито може да се размени с вещи от най-чисто злато. Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценни камъни. Топаз етиопски не ще се сравни с нея; не ще се оцени с чисто злато. Отгде, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?... Бездната и смъртта казват: “С ушите си чухме слух за нея.” Бог разбира пътя й, и знае мястото й. Понеже Той гледа до земните краища и вижда под цялото небе... Когато направи закон за дъжда и път за светкавицата на гърма, тогава Той я видя и изяви; утвърди я, да, и я изследва; и каза на човека: “Ето, страх от Господа, това е мъдрост, и отдалечаване от злото, това е разум!” (Йов 28:12-28)СВЛ 191.4

Мъдростта не се намира нито в изследването на земните дълбини, нито в безполезните старания да се проникне в тайните на Божественото естество. Ще я намерим по-скоро, ако смирено приемем откровението, което Бог е благоволил да ни даде, и когато оформим живота си според Неговата воля.СВЛ 191.5

Тайните на природата
Хора с най-големи умствени способности не могат да разберат Божиите тайни в природата. Божественото вдъхновение поставя много въпроси, на които и най-големите учени не могат да отговорят. Но тези въпроси не са зададени, за да им отговорим, а само да обърнат вниманието ни върху дълбоките Божии тайни и да ни покажат колко ограничена е човешката мъдрост. В нашия всекидневен живот има много неща, които не се поддават на умствените възможности на смъртни същества.СВЛ 192.1

Скептиците отказват да вярват в Бога, защото не могат да разберат необхватната сила, в която Той се разкрива. Но Бог иска да бъде признат както въз основа на неоткритото от Него за Себе Си, така и въз основа на понятното за нашите ограничени умствени възможности. Както в Божественото откровение, така и в природата Бог е дал тайни, изискващи от нас вяра. Това трябва да бъде така. Можем постоянно да търсим, все по-задълбочено да изследваме, все повече да учим и все пак ще остане безкрайно много за постигане.СВЛ 192.2

“Кой е премерил водите с шепата си, измерил небето с педя, побрал в мярка пръстта на земята и претеглил планините с теглилка и хълмовете с везни? Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е научил?... Ето, народите са като капка от ведро и се считат като ситен прашец на везните; ето, островите са като ситен прах, що се дига. Ливан не е достатъчен за гориво, нито стигат животните му за всеизгаряне. Всичките народи са като нищо пред Него, считат се пред Него за по-малко от нищо, да, за празнота! И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?... Не знаете ли? Не сте ли чули? Не ви ли е известено отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене... На кого ще Ме уподобите, та да му бъда равен? ­ казва Светият. Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Кой ги вика всичките по име? Чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва. Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: “Пътят ми скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог. Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йеова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим!” (Исая 40:12-28).СВЛ 192.3

Величието на нашия Бог
Нека да се запознаем с величието на нашия Бог и с изявленията, които Светият Дух е дал на пророците.СВЛ 192.4

Пророк Исая пише: “В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол, и полите му изпълниха храма. Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила ­ с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: Свят, свят, свят Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя! И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим. Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите. Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който бе взел с щипци от олтара. И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви” (Исая 6:1-7).СВЛ 192.5

“Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си и велико е името Ти в сила. Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всичките мъдри на народите и във всичко, що мъдростта им владее, няма подобен на Тебе!” (Еремия 10:6, 7).СВЛ 192.6

“Господи, опитал си ме и познал си ме. Ти познаваш сядането ми и ставането ми, разбираш помислите ми отдалеч, издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата не е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цяла. Ти си пред мен и зад мен и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене; високо е, не мога да го стигна” (Пс. 139:16). “Велик е нашият Господ и голяма е силата Му! Разумът Му е безпределен” (Пс. 147:5). “Пътищата на човека са пред очите на Господа; Той внимателно измерва всичките му пътеки” (Пр. 5:21). “Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него” (Даниил 2:22). “... Който прави да е известно това от века” (Деян. 15:18). “Кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? Или кой от по-напред Му е дал нещо, та да Му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове” (Римл. 11:34-36).СВЛ 192.7

“Величието Му не ще ли ви уплаши и ужасът Му не ще ли ви нападне?” (Йов 13:11). “Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите ­ колко са нависоко!” (Йов 22:12) “Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина? (Йов 25:3).СВЛ 193.1

“Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме; защото казва на снега: Вали на земята! Също и на проливния дъжд, и на поройните си дъждове. Запечатва ръката на всеки човек, така щото великите човеци, които е направил, да разбират силата Му... Простира нашироко светкавичните Си облаци, които според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, що им заповядва, по лицето на земното кълбо. Било за наказание, или за земята Си, или за милост ги докарва. Слушай това... Застани, та размисли върху чудесните Божии дела! Разбираш ли как им налага Бог волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му? Разбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание? ­ Ти, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие поради южния вятър, може ли като Него да разпростреш небето, което като леяно огледало е здраво? Научи ни що да Му кажем, защото поради невежество ние не можем... И сега човеците не могат да погледнат на светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, та е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава? Всемогъщ е, не можем да Го проумеем; превъзходен е в сила; а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати. Затова Му се боят човеците” (Йов 37:5-24).СВЛ 193.2

“Кой е като Йеова, нашия Бог, Който, макар седалището Му да е нависоко, пак се снизхожда да преглежда небето и земята?” (Пс. 113:5, 6). “Пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаците са праха на нозете Му” (Наум 1:3).СВЛ 193.3

“Велик е Господ и твърде достохвален, и величието Му е неизследимо! Едно поколение ще хвали делата Ти на друго и ще разкажат Твоето могъщество. Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, и за твоите чудесни дела; и когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, то и аз ще разказвам Твоето величие. Ще разгласявам спомена на Твоята голяма благост и ще възпявам Твоята правда... Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят; ще говорят за славата на царството Ти и ще разказват за Твоето могъщество, за да изявят на човешките чеда мощните Ти дела и славното величие на царството Ти. Твоето царство е вечно и владичеството Ти трае през всички родове! Устатата ми ще изговарят хваление на Господа и всяка твар нека благославя святото Му име от века до века! (Пс.145:3-21).СВЛ 193.4

Предупреждения относно дързостта
Колкото повече осмисляме какво е Бог и какво сме ние в Неговите очи, толкова по-голямо страхопочитание ще изпитваме към Него. Нека участта на онези, които в по-ранни времена са се одързостявали да постъпват нехайно и своеволно с неща, считани от Бога за святи, да бъде предупреждение за хората днес.СВЛ 193.5

Когато при завръщането си от страната на филистимците израилтяните дръзнали да отворят ковчега на завета, тяхната недостойна постъпка била наказана видимо.СВЛ 193.6

Нека да обърнем внимание и на съдбата, която постигнала Оз. Когато при царуването на Давид ковчегът на завета бил превозван в Ерусалим, Оз прострял ръка, за да го подпре. Заради дързостта му да докосне символа на Божието присъствие той бил поразен от внезапна смърт.СВЛ 194.1

Светостта на Божието присъствие
Когато при горящия храст Мойсей пристъпва да разгледа странното явление, неподозиращ Божието присъствие там, му бива заповядано: “Да се не приближиш тука! Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя “...И Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога” (Изх. 3:5, 6).СВЛ 194.2

“Яков прочее излезе от Вирсавее и отиде към Харан. И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък, та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. И сънува, и ето, стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божии ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея и каза: “Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти... Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докле не извърша всичко това, за което ти говорих.” А като се събуди Яков от съня си, рече: “Наистина, Господ е на това място, а аз не съм знаел!” И убоя се, и рече: “Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божи дом; това е врата небесна!” (Бит. 28:10-17).СВЛ 194.3

В скинията в пустинята и в храма ­ земният символ на Божието обиталище, едното отделение е било осветено от Неговото присъствие. Завесата на входа, в която били втъкани изображения на херувими, можела да бъде отдръпната само от една-единствена ръка. Да се дръпне тази завеса и без позволение да се проникне в светата тайна на Светая светих, означавало смърт. Защото над престола на благодатта обитавала славата на Пресветия ­ слава, която човек не можеше да види и да остане жив. На определения за служба в Светая светих ден първосвещеникът веднъж годишно със страх и трепет влизал в Божието присъствие, докато облаци от тамян скриват от погледа му славата. Във всички храмови дворове стихвал всякакъв шум. Никакви свещеници не служели на олтарите. Множеството поклонници, преклонени в богобоязливо мълчание, се молели за Божията милост.СВЛ 194.4

“А всичко това им се случи за пример и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (1Кор. 10:11).СВЛ 194.5

“Господ е в светия Си храм, млъкни пред него, цяла земьо!” (Авакум 2:20). “Господ царува, нека треперят племената! Той обитава между херувимите, нека се потресе замята! Господ е велик в Сион и високо е издигнат над всички племена. Нека славословят Твоето велико и страшно име! Бог е свят!” (Пс. 99:1-3). “Господ е в светия Си храм, Господ, чийто престол е на небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чеда” (Пс. 11:4). “Той надникна от Своята свята висина, от небето Господ погледна на земята” (Пс. 102:19). “От местообиталището Си гледа на всички земни жители Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи” (Пс. 33:14, 15). “Нека се бои от Господа цялата земя! Нека благоговеят с боязън пред него всичките жители на вселената!” (Пс. 33:8).СВЛ 194.6

Човек не може да разгадае Бога чрез изследване. Никой не бива да се опитва с дръзка ръка да повдигне завесата, която закрива Неговата слава. “Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!” (Римл. 11:33) Това, че е прикрил Своята мощ, е доказателство за Неговата милост; защото вдигането на завесата, която закрива Божественото присъствие, означава смърт. Никой смъртен ум не може да проникне в тайната, в която Всевишният живее и действа. Можем да разбираме само онова, което Той е намерил за добре да ни разкрие. Нашият разум трябва да признае един по-високостоящ от него Авторитет. Сърцето и умът трябва да се преклонят пред великия АЗ СЪМ.СВЛ 194.7