Наградата

Когато призовава учениците Си да Го следват, Исус не им представя никакви примамливи картини за този живот. Не им дава никакви обещания за печалби или светска слава, нито пък те сключват договор с Него за това, което трябва да получат. На Матей Спасителят казва: “Върви след Мене!” И той остави всичко, стана и тръгна след Него” (Лука 5:27, 28). Матей не изчаква да заеме службата, чрез която си осигурява добра заплата. Просто последва Исус, без да задава въпроси и без да се колебае. За него е достатъчно да бъде със Спасителя, да слуша думите Му и да работи заедно с Него.СВЛ 216.4

Така е и с призованите по-рано ученици. Когато Исус поканва Петър и неговите другари да Го последват, те незабавно оставят лодките и мрежите си. Някои от тези ученици имат близки, които издържат; но не се колебаят и не се питат: “Как ще живея сега и как ще издържам семейството си?” Откликват на призива. И когато по-късно Спасителят ги пита: “Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?”, те могат да отговорят: “От нищо!” (Лука 22:35).СВЛ 216.5

Днес Спасителят призовава нас, както някога е призовал апостолите Матей, Йоан и Петър. Ако сърцата ни са докоснати от Неговата любов, няма първата ни мисъл да е възнаграждението. Трябва да се радваме, че ще можем да бъдем съработници на Христос и да не се страхуваме да се доверим на Неговата грижа. Когато направим Бога своя сила, ще имаме ясна представа за дълга и за неегоистичните стремежи; животът ни ще се ръководи от благородна цел, която ще ни издига над низките подбуди.СВЛ 216.6