Библейски принципи на лекуване

За такива, които искат да възвърнат здравето си, има една поука в следните думи от Свещеното писание: “Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа” (Еф. 5:18). Не чрез възбуда или забрава, постигнати по неестествен път или с помощта на вредни упоителни средства, нито чрез задоволяване на извратения апетит или на страстите се стига до истинско изцеление или укрепване на тялото и душата. Между болните има много хора, които живеят без Бог и без надежда. Те страдат от незадоволени желания, от долни страсти и от угризенията на съвестта си, изгубили опората в живота си и надеждата за вечния живот. Нека грижещите се за такива болни не се надяват, че ще им бъдат полезни, като им угаждат. Напротив, така им вредят. Гладуващата и жадуваща душа ще продължава да гладува и да жадува, докато очаква задоволяване с материални неща. Пиещите от извора на себелюбивите удоволствия ще останат измамени. Те погрешно смятат веселието за сила, но мине ли възбудата, секва и вдъхновението им и ги обхващат озлобление и отчаяние.СВЛ 107.2

Трайният мир и истинското спокойствие на душата имат само един Източник. За него Христос е казал: “Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя!” (Матей 11:28). “Мир ви давам, Моя мир ви давам! Аз не ви давам, както светът дава” (Йоан 14:17). Този мир не е нещо извън Него. Той е в Христос и ние можем да го получим само когато приемем Него.СВЛ 107.3

Христос е Изворът на живота. Мнозина се нуждаят от по-ясно познание за Него. Те трябва да бъдат поучавани търпеливо, внимателно, но и сериозно. Как човек може да се докосне до небесните целебни сили? Когато ясната светлина на Божията любов осветли замъглените кътчета на душата, безпокойството и умората й ще изчезнат, а доволството и радостта ще дадат сила на душата и здраве и енергия на тялото.СВЛ 107.4

Помощ при всяко изпитание
Живеем в свят, изпълнен със страдания. Трудности, изпитания и скръб ни очакват по целия път към небесния дом. Но много хора ги удвояват, като постоянно предвиждат мъчнотии. Когато срещат някаква пречка или разочарование, смятат, че всичко е свършено, че тяхната съдба е най-жестоката. По такъв начин сами си навличат бедата и са в състояние да помрачат всичко около себе си. Животът става за тях бреме. А не би трябвало да бъде така! Ще са необходими големи усилия, за да променят мислите си, но промяната е възможна. Те трябва да насочват мисълта си към приятни неща. Накарайте ги да изгонят от ума си мрачните картини, които съществуват главно във въображението им, и да ги отправят към благословенията, с които Бог е обсипал пътя им към невидимото и вечното.СВЛ 107.5

За всяко изпитание Бог е предвидил помощ. Когато Израил стига в пустинята до горчивата вода при Мара, Мойсей извиква към Господа. Господ не създава някакво ново спасително средство. Само им посочва онова, което си е съществувало. Един храст, създаден от Него, трябва да бъде потопен в извора, за да стане водата му бистра и сладка. Когато това е направено, народът пие от водата и възвръща силите си. Христос иска да ни помага при всяко изпитание. Ако Го търсим, очите ни ще бъдат отворени, за да виждаме обещанията за изцеление, дадени в Неговото Слово. Светият Дух ще ни учи как да приемаме всяко благословение, което е лек срещу страданието. За всяко поднесено ни горчиво питие ще можем да намираме “целебното клонче”.СВЛ 108.1

Не бива да допускаме неясното бъдеще с всичките му трудности да потиска сърцата ни, да подкосява краката ни и да обезсилва ръцете ни. Всемогъщият ни съветва: “Нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да, нека се примири с Мене” (Исая 27:5). Вярващите, които поставят живота си под Негово ръководство и Му служат, никога не ще изпаднат в положение, за което Той да не е взел предварителни мерки. В каквато и ситуация да сме, изпълняваме ли словото Му, ще имаме водач, който ще направлява пътя ни. Каквато и да е тревогата ни, имаме сигурен Съветник. Каквато и да е скръбта ни, колкото и самотни или безутешни да сме, ще имаме един съчувстващ ни Приятел.СВЛ 108.2

В невежеството си правим погрешни стъпки, но Спасителят не ни укорява за това. Никога не трябва да се чувстваме самотни. Ангелите са наши другари. Утешителят, Когото Христос обеща да изпрати в Свое име, пребъдва с нас. По пътя, водещ към Божия град, няма трудности, които доверяващите се на Бога да не могат да победят. Няма опасности, които да не могат да избегнат. Няма скръб, нито страдание, нито човешка слабост, за които Той да не е предвидил целебно средство.СВЛ 108.3

Никой не бива да се оставя да бъде обезсърчен или отчаян. Сатана може да дойде при тебе с жестокото нашепване: “Твоят случай е безнадежден, ти не можеш вече да бъдеш спасен!” Но за тебе има надежда в Христос. Бог не ни кара да побеждаваме със собствена сила. Умолява ни да се приближим към Него. При каквито и угнетяващи тялото и душата трудности да живеем, Той чака, за да ни избави.СВЛ 108.4

Този, Който прие човешко естество, може да съчувства на човешките страдания. Христос не само познава всяка душа с нейните особени нужди и изпитания, но и всички обстоятелства, които дразнят и смущават духа. Ръката Му е протегната със състрадателна нежност към всяко Негово страдащо дете. Които най-много страдат, са обгърнати с най-много съчувствие и състрадание. Той знае нашите несъвършенства и желае да поставим пред нозете Му затрудненията си и да ги оставим там.СВЛ 108.5

Неразумно е да се взираме в себе си и да обръщаме внимание само на собствените си преживявания и емоции. Ако правим това, врагът ще ни представя трудности и изкушения, които ще разклащат вярата и ще сломяват куража ни. Да се занимаваме постоянно със своите сантиментални настроения и да се ръководим от чувствата си, означава да се заплитаме в съмнения и да увеличаваме трудностите. Трябва да отклоним вниманието си от собственото “аз” и да гледаме към Исус.СВЛ 108.6

Когато ви нападнат изкушения, когато грижи, бъркотии и тъмнина затлачват душата ви, погледнете натам, където за последен път сте видели светлината. Починете си в Христовата любов и под Неговата закрила. Ако грехът се готви да завладее сърцето ви, ако съзнанието за вина потиска душата и обременява съвестта ви, ако неверие помрачава душата ви, спомнете си, че Христовата благодат е достатъчна, за да победи греха и да разпръсне тъмнината. Когато влезем в общение със Спасителя, навлизаме в царството на мира.СВЛ 109.1