Силата на характера

Не трябва да се чака, докато други проправят пътя и отстранят всяка пречка от него. Слабите усилия трябва да се насърчават, сърцата ­ да се изпълват с християнска любов, а ръцете ­ да бъдат в състояние да вършат делото на своя Учител.СВЛ 225.2

Някои от назначените на мисионска служба са слаби, немощни, лесно се обезсърчават. Липсва им енергия за работа. Не притежават необходимите качества, а също и онзи дух и енергия, които възпламеняват сърцата. Който иска да има успех, трябва да бъде храбър и изпълнен с надежда. Трябва да се развиват не само пасивните, но и активните добродетели. Докато, от една страна, трябва да отговарят с кротост, за да усмирят гнева, от друга, служителите в Божието дело трябва да притежават и куража на героя, за да противостоят на злото. Покрай християнската любов, която изтърпява всичко, те се нуждаят и от силата на характера, която дава особена мощ на влиянието им.СВЛ 225.3

Някои не са достатъчно твърди. Техните планове и намерения нямат никаква определена форма и цел. Затова от тях светът не може да има особена практическа полза. Нерешителността и безсилието трябва да бъдат победени. В християнския характер има една непреклонност, която никакви външни влияния не могат да пречупят или сломят. Трябва да притежаваме морален “гръбнак”, чистота, която не може да се накърни нито от ласкателства и подкупи, нито от заплахи.СВЛ 225.4

Ум и култура
Бог иска да използваме всеки случай, за да се подготвяме за Неговото дело. Очаква да посветим всичките си сили и да поддържаме в сърцата си живо съзнанието за Неговата святост и за голямата ни отговорност.СВЛ 225.5

Мнозина, способни да извършат големи неща, вършат съвсем малко, защото опитват малко. Хиляди хора минават през живота без никаква съществена цел, за която си струва да се живее; не се стремят към някакво ниво на развитие. Една от причините за това е ниската самооценка. Христос заплати огромна цена за нас и желае да се оценяваме съобразно нея.СВЛ 225.6

Не се задоволявайте с малкото. Ние не сме това, което бихме могли да бъдем или което би трябвало да бъдем според Божията воля. Бог ни е дарил с умствени способности, които не бива да останат без приложение, както и не бива да се използват само за земни цели, но да се развиват до висша степен, да се облагородяват, освещават, усъвършенстват и използват за интересите и преуспяването на Божието царство.СВЛ 225.7

Никой не бива да допуска да е само машина, действаща по внушенията на другите. Бог ни е дал способността да мислим. Ако сте внимателни, ако се вглеждате в Него за мъдрост, ще сте способни да понасяте големи натоварвания. Запазвайте дадената ви от Бога индивидуалност. Не бъдете сянка на други. Чакайте Господ да действа чрез и във вас.СВЛ 225.8

Никога не мислете, че сте научили достатъчно и можете да намалите темпото си. Човекът се оценява според културата и ума си. Вашето образование трябва да продължава през целия ви живот; трябва да научавате по нещо всеки ден и да прилагате на практика получените познания.СВЛ 225.9

Помнете, че на каквато и служба да сте, вие се изявявате и разкривате характера си. Каквото и да работите, вършете го стриктно, с усърдие; побеждавайте склонността си да търсите по-лесното.СВЛ 226.1

Духът и принципите, които се влагат във всекидневната работа, белязват целия живот. Търсещите лесното, а същевременно стремящи се към високо заплащане, разчитащите на показност, без да положат труд, без стремеж да се самоусъвършенстват и развиват, не са сред призованите от Бога в Неговото дело. Онези, които мислят само как да изразходват по-малко физически, духовни и морални сили, не са работниците, над които Той може да излее благословенията Си. При тях личният интерес е главната подбуда. Този тип хора работят само когато всичките им задължения са точно определени. Те не могат да се нарекат добри и верни. Нужни са съработници с изявена енергия, чистота и трудолюбие; хора, готови да вършат всичко необходимо.СВЛ 226.2

Мнозина остават бездейни поради страха да не сгрешат. Така свикват да избягват всякаква отговорност, без да си дават сметка, че се лишават от възможността да натрупват опит, който четенето и ученето не могат да им дадат.СВЛ 226.3

Човек може да променя обстоятелствата, но никога не бива до допуска те да променят него. Трябва да ги приемаме като средства за по-успешна работа, да ги овладяваме, като не допускаме те да ни владеят.СВЛ 226.4

Най-силни са тези, които са се сблъсквали със съпротива, които са бивали осмивани и на които са се противопоставяли. Изпречващите се препятствия се оказват благословение, тъй като чрез тях се увеличава енергията им и се научават да се справят с всякакви ситуации. Борбите и трудностите водят до упование в Бога и създават съпротивителна сила.СВЛ 226.5

Подбудата за служене
Христос никога не е извършвал нещо половинчато. Не е измервал работата Си с часове. Неговото време, душа, сърце и сили са били посветени на човешкото добруване. Денем е работил до сетни сили, а през дългите нощи се е скланял в молитва за благодат и издръжливост, за да може да извърши още по-големи дела. С вопъл е отправял молбите Си към Бога, за да бъде подкрепено Неговото човешко естество и да е в състояние да посрещне лукавия враг във всичките му измамни лица, та да изпълни мисията Си, да помогне на човечеството да се извиси. Той казва на Своите служители: “Защото ви дадох пример, да правите и вие, както Аз направих за вас” (Йоан 13:15).СВЛ 226.6

Апостол Павел казва: “Христовата любов ни принуждава” (2Кор. 5:14). Това е бил действащият принцип на неговия живот; такава е била подбудата за неговата дейност. Дори някога стремежът му по пътя на дълга за миг да е бил застрашаван, достатъчен е бил един поглед към кръста, за да впрегне духа си и да продължи по пътя на себеотрицанието. В служенето за братята си той се уповава на изявата на Безкрайната Любов в Христовата жертва с нейната подчиняваща и завладяваща сила.СВЛ 226.7

Как сериозно и убедително звучи апелът му: “Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2Кор. 8:9). Знаете висотата, от която Христос се снишава, познавате дълбочината на смирението, до която слиза. Той тръгва по пътя на саможертвата и не се отклонява от него, докато не отдава и живота Си. Няма почивка в пътя Му от небесния трон до кръста. От любов към човеците е бил готов да понесе всеки укор и да претърпи всяко оскърбление.СВЛ 226.8

Ап. Павел ни увещава: “Не гледайте всеки само за своето, но и за чуждото”. Умолява ни: “Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството Си с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:5-8).СВЛ 227.1

Ап. Павел е положил максимални усилия унижението на Христос да бъде видяно и разбрано. Бил е убеден, че ако хората осъзнаят удивителната жертва, която Величието на небесата е принесло, всякакво себелюбие би изчезнало от сърцата им. Апостолът спира вниманието ни точка по точка върху всичко това, за да можем поне донякъде да схванем страхотното унижение на Спасителя заради грешниците. Спира мислите ни най-напред на положението, което Христос е заемал в небето при Отца Си. Посочва ни как Той оставя настрана славата Си, доброволно се излага на униженията на човешкия живот, поема отговорностите на един роб и става послушен до смърт ­ и то до най-позорната и противната, до най-мъчителната ­ смърт на кръст. Можем ли да мислим за това чудно изявление на Божията любов без благодарност и обич? Без да осмислим, че не принадлежим на себе си? На такъв Спасител не бива да се служи от амбиция или от себелюбиви подбуди.СВЛ 227.2

“Като знаете ­ казва ап. Петър, ­ че не с тленни неща ­ сребро или злато ­ сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви” (1Петрово 1:18). О, ако сребро и злато би било достатъчно, за да се изкупят човеците, как лесно би могъл да го стори Този, Който казва: “Среброто е Мое и златото е Мое!” (Агей 2:8). Но грешникът можеше да бъде изкупен само чрез скъпоценната кръв на Божия Син. А онези, които стоят настрана от Христовата служба, защото не ценят тази невероятна жертва, ще погинат в собственото си себелюбие.СВЛ 227.3