“Иди си, отсега не съгрешавай вече!”
Празникът Шатроразпъване беше към края си. В Ерусалим плановете срещу Исус бяха осуетени и когато вечерта настъпи, всички отидоха по домовете си. “А Исус отиде на Елеонския хълм” (Йоан 8:1). След възбудата и суматохата на града, след жадната за нещо ново тълпа и предателски настроените книжници Исус се отправи към тишината на маслиновите градини, където можеше да бъде насаме с Бога. Но рано сутринта отново се върна в храма и когато народът се натрупа край Него, седна и започна да го поучава.СВЛ 29.3
Скоро обаче бе прекъснат. Група книжници и фарисеи се приближиха, влачейки изплашена жена, която обвиняваха настървено и безсърдечно в престъпване на седмата заповед. Изтласкаха я пред Исус и казаха с лицемерен вид на уважение: “Учителю, тази жена бе уловена в самото дело на прелюбодейство, а Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. Ти, прочее, що казваш за нея?” (Йоан 8:4,5).СВЛ 29.4
Зад фалшивото им страхопочитание се криеше стремежът им да погубят Спасителя. Ако Той оправдаеше жената, щеше да бъде обвинен в незачитане на Мойсеевия закон. Ако пък я осъдеше на смърт, можеше да бъде обвинен пред римляните, че си присвоява власт, каквато само те имат.СВЛ 29.5
Исус насочи поглед към посрамената, трепереща жертва, после към коравосърдечните лица на сановниците, в които нямаше и помен от човешко състрадание. Душата Му в неопетнената Си чистота се ужаси от гледката. Не показа с нищо, че беше чул въпроса им; наведе се и започна да пише с пръст по земята.СВЛ 29.6
Обвинителите се подразниха от бавенето и привидното Му равнодушие и се приближиха, за да привлекат вниманието Му върху случая. Но когато погледите им, следващи Исусовия, се спуснаха към земята пред нозете Му, онемяха. Там, пред тях, бяха изписани престъпните тайни на собствения им живот. Исус се изправи и погледна обвиняващите старейшини с думите: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе надолу, и пишеше с пръст на земята” (Йоан 8:7,8).СВЛ 29.7
Така не престъпи Мойсеевия закон, нито засегна римската власт. Обвинителите бяха победени. Сега, когато булото на фалшивата им святост бе смъкнато, стояха виновни и осъдени в присъствието на Божествената чистота. Треперещи от страх, че тайните им грехове можеха да бъдат разкрити пред тълпата, тръгнаха с наведени глави и оставиха жертвата си сама с милостивия Спасител.СВЛ 29.8
“И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи! Исус й рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече” (Йоан 8:10,11).СВЛ 30.1
Жената стоеше пред Исус, премаляла от страх. Думите Му: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея” й бяха прозвучали като смъртна присъда. Тя не смееше да вдигне очи към лицето на Спасителя и мълчаливо очакваше участта си. После за нейно учудване обвинителите й си тръгнаха смълчани и посрамени и до ушите й достигнаха думите на надеждата: “Нито Аз те осъждам. Иди си, отсега не съгрешавай вече!” Сърцето й лудо биеше. Тя се хвърли в нозете Му, изпълнена с благодарност и любов, и изповяда с горчиви сълзи греховете си.СВЛ 30.2
За нея това беше началото на нов живот живот в мир и чистота, посветен на Бога. С въздигането на тази паднала душа Исус извърши едно много по-голямо чудо от изцелението на ужасните телесни болести. Излекува болестта на душата, която водеше към вечна смърт. Тази покаяна жена стана една от най-верните Му последователки. За Неговата опрощаваща благодат тя се отплати със самопожертвувателна любов и искрено посвещение. Светът й беше отредил само презрение и гняв. Но Безгрешният беше съпричастен към нейната слабост и й подаде ръка за помощ. Докато лицемерните фарисеи я осъждаха, Исус й каза: “Иди си, отсега не съгрешавай вече!”СВЛ 30.3
Исус знае обстоятелствата, в които е поставена всяка душа. Колкото по-голяма е вината на грешника, толкова по-голяма нужда има той от Спасителя. Неговото сърце, изпълнено с Божествена любов и състрадание, привлечено най-силно от най-безнадеждно вплетените в примките на врага, защото със собствената Си кръв е подписал освободителния акт на човешкия род.СВЛ 30.4
Исус не желае изкупените от Него на такава висока цена души да стават играчка на вражеските изкушения. Не иска да пропаднем и да погинем. Този, Който беше обуздал лъвовете в ямата и беше запазил с присъствието Си Своите верни свидетели в пламтящата пещ, и днес е готов да действа за нас и да победи със силата Си всяко зло в нашето естество. Христос не отпъжда никой плачещ и съкрушен. Желае да прости на всички, които отиват при Него за опрощение и спасение. Умолява всяка трепереща душа да се окуражи. Всеки, който желае, може да получи Божията сила, може да се примири с Него и да заживее в мир.СВЛ 30.5
Исус възвишава душите, които се обръщат към Него за закрила. Отървава ги от обвиняващите и хулещите ги езици. Нито човеци, нито зли ангели могат да ги обвинят. Христос ги свързва със Своето Божествено-човешко естество. Те застават пред Великия Носител на греха в светлината, която се излъчва от Божия трон.СВЛ 30.6
“Плячката на силния ще бъде отнета”
Христос показа, че има неограничена власт над бури и водни стихии, както и над обладаните от зли духове човеци. Същият, Който усмири бурята и успокои развълнуваното море, даваше мир и на тревожните и тормозените от Сатана души.СВЛ 30.7
В синагогата в Капернаум Исус говореше за Своята мисия на Освободител на робите на греха. Прекъсна го вик: “Остави ни! Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой Си, Светият Божи.” Исус смъмри злия дух: “Млъкни и излез от него! И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак” (Марк 1:24; Лука 4:35).СВЛ 30.8
Причината за мъките на този човек беше в самия него. Радостите на живота така го бяха пленили, че единствената му мисъл беше как да ги увеличи. Невъздържанието и лекомислието бяха покварили всичко добро в него. Сатана го беше завладял напълно. Угризението дойде твърде късно. С готовността си да пожертва цялото си богатство, за да си възвърне изгубения човешки образ, той оставаше безпомощен в ноктите на лукавия.СВЛ 30.9
В присъствието на Спасителя в него се породи желание да бъде освободен. Но злият дух се противопостави на Христовата мощ. Когато човекът се опита да възвиси към Исус глас за помощ, злият дух вложи в устата му свои думи и се получи неописуем вой. Бесуващият разбираше донякъде, че се намира в присъствието на Онзи, Който може да го избави; но когато се опита да се приближи до мощната Му ръка, друга воля го възпря и чрез него изрече своите думи.СВЛ 30.10
Борбата между властта на Сатана и собственото му желание за свобода беше страхотна. Погледнато отстрани, измъчваният човек сякаш загубваше живота си в неравната борба с врага, отнел човешката му сила. Но Спасителят заговори властно и освободи пленения. Обладаният от демони застана пред смаяния народ, свободен и господар на себе си.СВЛ 31.1
С радостен глас той възхвали Бога за избавлението си. Обезумелите очи, които допреди миг блуждаеха, сега гледаха разумно и светеха от сълзи на благодарност. Народът беше онемял от почуда. Веднага щом възвърнаха дар-словото си, хората се провикнаха: “Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!” (Марк 1:27).СВЛ 31.2
И днес мнозина се намират във властта на зли духове както беснуемия от Капернаум. Всички, които умишлено се отклоняват от Божиите заповеди, се оставят във властта на Сатана. А някои дори доброволно се сближават с лукавия и смятат, че могат да се отлъчат от него, когато те пожелаят. Но постепенно се обвързват все повече и повече, докато разберат, че са напълно във властта на воля, по-силна от тяхната. Не могат да избягат от нейната тайнствена мощ. Един таен грях или силно пристрастяване може да направи човека точно толкова безпомощен пленник, колкото и обладания от Капернаум.СВЛ 31.3
И все пак положението не е безнадеждно. Бог не контролира чувствата ни без наше съгласие; всеки човек има свободата да избира коя сила да владее над него. Никой не е паднал дотолкова низко, никой не е толкова лош, че да не може да намери избавление в Христос. Вместо молитва обладаният можа да избълва само думите на Сатана. Но неизречената молитва на сърцето му бе чута. Никой вик на намираща се в нужда душа, макар и неизказан с думи, не остава нечут. Онези, които искат да направят завет с Бога, не ще бъдат изоставени на силата на Сатана или на слабостта на своето естество.СВЛ 31.4
“Нима може да се отнеме користта от силния? Или да се отърват пленените от юнак?” Но Господ казва така: “Пленниците на силния ще се отнемат и користта ще се отърве от страшния; защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, и ще спася чедата ти” (Исая 49:24, 25).СВЛ 31.5
Чудесно ще бъде преобразяването на онези, които разтварят с вяра сърцето си за Спасителя.СВЛ 31.6