Пейте хвалебствени песни!

Нека от устата ни се леят песни на хвала и благодарност! Когато бъдем изкушавани, вместо да даваме израз на чувствата си, нека с вяра да отправяме благодарствена песен към Бога.СВЛ 110.3

“О, Боже, Тебе слава!СВЛ 110.4

О, Боже, безценен е небесний Твой Дар,
Нам дал си Исуса ­ Спасител и Цар!

Алилуя, Тебе слава! Алилуя! Амин!
Алилуя, Тебе слава по целия мир!

Исусе, ний славим и Твойта любов!
Пролял Си за нас скъпоценна Си кръв!

И Тебе ний хвалим, о, Душе Свети!
На святост и истина извор Си Ти!”СВЛ 110.5

Песента е оръжие, с което винаги можем да си служим срещу обезсърчението. Като разтваряме така сърцето си за светлината на Христовото присъствие, ще се радваме на здраве и на Неговите благословения.СВЛ 110.6

“Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае довека! Така нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника” (Пс. 107:1, 2).СВЛ 110.7

“Пейте Му, славословете Го; говорете за всичките Му чудесни дела. Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа” (Пс. 105:2, 3).СВЛ 110.8

“Защото насища жадна душа и гладна душа изпълня с блага. Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с желязо, защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. Затова смири сърцето им с труд; те паднаха и нямаше кой да им помогне. Тогава извикаха към Господа в бедствието им и Той ги избави от утесненията им; изведе ги из тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им. Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чеда” (Пс. 107:9-15).СВЛ 110.9

“Защо си отпаднала, душе моя, и защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му” (Пс. 43:5).СВЛ 111.1

“... и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос” (Еф. 5:20). Тази заповед е едно уверение, че дори и нещата, които сякаш са против нас, са за наше добро. Бог не би ни заповядал да благодарим за нещо, което би било лошо за нас.СВЛ 111.2

“Господ е светлина моя и Избавител мой ­ от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми ­ от кого ще се уплаша? Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си... И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, ще пея, да! Ще славословя Господа” (Пс. 27:1, 5, 6).СВЛ 111.3

“Изведе ме из гибелната яма, из тинята на калта и постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми. Тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог. Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа. Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, и не е склонил към горделивите, нито към ония, които коварно отстъпват” (Пс. 40:2-4).СВЛ 111.4

“Господ е сила моя и щит мой, на Него е уповало сърцето ми и Той ми помогна. Затова се развесели сърцето ми и с песните си ще Го възхваля” (Пс. 28:7).СВЛ 111.5

Да вършим добро
Една от най-съществените пречки за оздравяването на болните е вглъбяването им в самите себе си. Много от тях смятат, че всеки трябва да им съчувства и помага, докато всъщност онова, което им е нужно, е да отклоняват мислите си от себе си, като мислят и се грижат за други.СВЛ 111.6

Често се отправят молитви за хората, сполетени от беда, за опечалените и обезсърчените ­ и това е редно. Трябва да се молим Бог да изпрати светлина в помрачените души и да утеши опечалените сърца. Но Той има особено благоволение към молитвите на онези, които сами вървят по пътя на Неговите благословения и Му позволяват да ги благослови. Докато отправяме молитви за страдащите, трябва същевременно да ги насърчаваме и те да помагат на хора, които са в по-голяма нужда от тях. Мракът ще изчезне от сърцата им, когато се опитат те да бъдат полезни някому. Когато се стремим да утешаваме другите с “утехата, с която ние самите сме утешени”, благословението се връща обратно върху нас.СВЛ 111.7

Петдесет и осма глава от книгата на пророк Исая ни предлага лекарство за болестите на тялото и на душата. Ако искаме да бъдем здрави и жизнерадостни, трябва да изпълняваме дадените в този текст от Писанието правила. За служенето, което приема, и за благословенията от него Господ казва:СВЛ 111.8

“Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти; правдата ти ще върви пред тебе и славата Господна ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря; ще извикаш и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш изсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи; ако даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват” (Исая 58:7-11).СВЛ 111.9

Добрите дела са двойно благословение ­ облагодетелстват с добро както извършителя, така и получателя. Съзнанието за доброто, което вършим, е едно от най-ефикасните лекарства за телесни и душевни заболявания. Когато сме удовлетворени от своя изпълнен дълг, когато сме направили някого щастлив, душата ни се чувства свободна и ведра, радостно чувство изпълва с нов живот цялото ни същество.СВЛ 112.1

Нека болните, вместо постоянно да очакват състраданието на другите, да се стремят сами според възможностите си да помагат на нуждаещи се. Отдайте бремето на вашата собствена слабост, мъка и болки на състрадателния Спасител. Разтворете сърцето си за Неговата любов и я раздавайте щедро и на други. Помнете, че всички имат свои тежки изпитания и изкушения, на които им е трудно да се противостоят, и че можете да направите нещо, за да облекчите бремето им. Изказвайте благодарността си за благословенията, които имате. Покажете, че цените оказваното ви внимание. Нека сърцето ви бъде изпълнено с ценните Божии обещания и от тази съкровищница да излизат думи на утеха и подкрепа за ближните ви. Това ще ви обкръжи с атмосфера стопляща, въздигаща другите. Поставете си за цел да бъдете благословение за хората, които ви заобикалят, и ще откриете начин да бъдете в помощ както на собственото си семейство, така и на други.СВЛ 112.2

Ако боледуващите се опитат да забравят себе си, като се грижат за други; ако изпълняват заповедта на Господа да служат на онези, които са в по-голяма нужда от тях, ще почувстват истинността на пророческото обещание: “Тогава светлината ти ще изгрее като зорница и здравето ти скоро ще процъфти.”СВЛ 112.3