Христови поучения
Христос е изложил принципите на истината в Евангелието. Неговото учение можем да открием в чистите потоци, изтичащи от Божия трон. Христос би могъл да даде на човеците познания, надминаващи всички дотогавашни открития и поставящи в сянка всяко по-нататъшно постижение и откритие. Би могъл да разкрие тайна след тайна и около тези научни откровения биха могли да се концентрират изследванията на бъдещите поколения до края на света. Но Спасителят на човечеството не е искал да употреби нито миг, за да учи хората на нещо друго, освен на науката за спасението. Той е ценял и изразходвал Своето време, способности и живот само като средство за спасение на човешките души. Дошъл е да търси и да спаси погиналото и не е допуснал да бъде отклонен от тази си задача. Не е допуснал нищо да Го отдалечи от нея.СВЛ 199.6
Христос дава само знания, които могат да бъдат полезни. С поученията Си към народа Той е целял да задоволи нуждите на реалния живот. Не задоволява любопитството на всички задаващи Му въпроса, а обикновено се възползва от случая, за да отправи важни, сериозни действени апели. На жадуващите да откъснат плода от дървото на познанието предлага плода от дървото на живота. Така пред тях се открива един-единствен път пътя към Бога. Всички останали източници освен този на вечния живот са затворени.СВЛ 199.7
Нашият Спасител не е насърчавал никого да посещава равинските училища по онова време, и то тъкмо поради това, че там развитието на ума би пострадало поради постоянното повтаряне на “казват” или “казано е”. Защо трябва да се приемат непостоянните човешки мисли за велика истина, когато имаме на разположение най-великата и най-сигурната мъдрост?СВЛ 199.8
Онова, което видях за вечните неща, и онова, което съм видяла за човешката слабост, ме впечатли дълбоко и се отрази на цялата ми по-нататъшна дейност и живот. Не виждам нищо, за което човек трябва да се хвали и величае. Не виждам никаква причина мненията на световно известни учени и тъй наречени велики мъже да се ползват с такова доверие и слава. Как могат човеци, лишени от Божествено просветление, да знаят Божиите планове и пътища? Те или изобщо отричат Бога и не се съобразяват с Неговото съществуване, или представят силата Му според своето човешко въображение.СВЛ 199.9
Нека предпочетем училището на Великия Учител, Който е създал небето и земята, и да се поучаваме от Този, Който е поставил съзвездията на небосвода и Който е показал на слънцето и на луната тяхната работа.СВЛ 199.10
Познанието, което може да бъде оползотворено
Правилно е младежите да се стремят да постигнат най-високо развитие на своите умствени сили. Не искаме да ограничим образованието, на което сам Бог не е поставил граници. Но всичко постигнато не ще ни бъде от полза, ако не го употребим за прослава на Бога и за доброто на човечеството.СВЛ 199.11
Няма защо да претоварваме ума със знания, трупани с неимоверни усилия, но неизползваеми на практика. Такова образование означава само загуба на време и средства за оня, който го е получил. Защото тези познания ще потиснат желанието и влечението към истинските знания, които ще го направят годен за ползотворен живот и ще му помогнат да се справи с отговорностите си. В никакъв случай не е достатъчно само да се притежават знания; те би трябвало и да се използват правилно.СВЛ 200.1
Времето, средствата и трудът, които толкова много млади хора влагат за едно сравнително безполезно образование, би трябвало да се пренасочат за постигането на другото образование, което би ги направило практични мъже и жени, годни да носят отговорностите на живота. Подобно възпитание би имало висша стойност.СВЛ 200.2
Възпитаване на сърцето
Онова, от което се нуждаем, е познанието, укрепващо ума и душата, правещо ни по-добри. Възпитанието на сърцето е много по-важно от едни чисто книжни знания. Добре е и дори необходимо е да имаме познание за света, в който живеем. Но ако изоставяме настрана вечността, ще извършим непоправима грешка!СВЛ 200.3
Един студент може да вложи всичките си сили в натрупване на знания; но ако няма познание за Бога, ако не се вслушва в законите, които управляват собственото му същество, ще погуби себе си сам. Чрез лоши навици той ще изгуби самоуважението си, ще изгуби и способността да се владее. Не би могъл да стигне до същността на нещата, които го засягат най-дълбоко. Ще се отнася лекомислено и неразумно с душата и тялото си. Занемарявайки основни принципи, ще погуби и този, и бъдещия си живот.СВЛ 200.4
Ако младите хора разбираха собствената си слабост, биха намерили своята сила у Бога. Ако се стремят да бъдат поучавани от Него, ще станат мъдри чрез Неговата мъдрост и животът им ще бъде богато благословение за света. Но ако занимават ума си само със светски и спекулативни учения и по такъв начин се отчуждават от Бога, ще изгубят всичко, което обогатява истински живота.СВЛ 200.5