Изповядване на греха

На желаещите молитва за възстановяване от болест трябва да се обясни, че престъпването на Божиите закони ­ било то природни, или духовни, е грях и че който иска да по-лучи Неговите благословения, трябва да се изповяда и да изостави греховете си.СВЛ 99.5

Писанието ни заръчва: “Изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете” (Яков 5:16). На човек, който желае да се молят за него, трябва да се каже следното: “Ние не можем да виждаме какво е в сърцето ти, нито да знаем тайните на твоя живот. Те са познати само на тебе и на Бога. Ако се разкайваш за греховете си, твой дълг е да ги изповядаш.” Грехове от личен характер трябва да се изповядат на Христос, единствения Посредник между Бога и човека, защото “...ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа Праведния” (1Йоаново 2:1). Всеки грях е оскърбление на Бога и трябва да Му бъде изповядан чрез Христос. А всеки публичен грях трябва да бъде публично изповядан. Неправда, извършена към някого, трябва да бъде уредена с ощетения. Ако някой, който желае да оздравее, е затънал в клеветничество, ако е всявал раздори в семейството, сред съседите си или в църквата, ако е предизвиквал сръдни и разединение и чрез лошите си навици е подвеждал и други да грешат, трябва да се изповяда пред Бога и пред онези, които са били засегнати от това. “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9).СВЛ 99.6

Когато неправдата бъде отстранена, тогава можем уверено да представим пред Господа нуждите на болния, за да ни напъти Неговият Дух. Той познава всекиго по име и се грижи за всеки така, като че на земята няма друг, за когото да е отдал любимия Си Син. Понеже Божията любов е толкова велика и непроменима, болните трябва да се насърчават да се уповават на Него и да се утешават в Него. Ако те се вторачват единствено в слабостта си, това носи слабост и болест. Но когато се издигнат над малодушието и отчаянието, изгледите им за оздравяване ще бъдат много по-големи, защото “Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост...” (Псалм 33:18).СВЛ 99.7

Подчинение под Божията воля
Когато се молим за болни, трябва да помним, че “не знаем да се молим както трябва” (Римл. 8:26). Не знаем дали исканото благословение ще бъде най-доброто за болния, или не. Затова нашите молитви трябва да бъдат в този смисъл: “Господи, Ти познаваш всяка тайна на душата. Ти познаваш тези хора. Исус, техният Ходатай, е отдал живота Си за тях; Неговата любов към тях е по-голяма, отколкото може да бъде нашата. Затова, ако ще бъде за Твоя прослава и за доброто на болните, ние те молим в Исусовото име те да оздравеят. Ако Твоята воля не е те да бъдат възстановени, ние те молим Твоята благодат да ги утешава и Твоето присъствие да ги подкрепя в страданията им!”СВЛ 100.1

Бог знае края от самото начало. Познава сърцето на всеки човек. Може да прочете всяка тайна на душата. Знае дали онези, за които се отправят молитви, ще бъдат в състояние да понесат идещите изпитания, ако останат живи. Знае дали техният живот би бил благословение или проклятие за тях самите и за околните. По тази причина, когато отправяме сериозно молитвите си, трябва да казваме: “Но не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Исус прибавя тези думи на подчинение на мъдростта и волята на Бога, когато се моли в Гетсиманската градина: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша! Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш!” (Матей 26:39). И ако те са били подходящи за Него, Божия Син, колко повече подхождат на смъртните и грешни човеци!СВЛ 100.2

Редно е да подчиняваме желанията си на волята на нашия всемъдър Небесен Баща и да Му се доверяваме напълно. Знаем, че Бог ни чува, когато се молим според Неговата воля. А да упорстваме своенравно с молбите си не е редно. Молитвите ни трябва да бъдат не заповеди, а молби.СВЛ 100.3

Има случаи, когато Бог действа мощно чрез Своята Божествена сила за възстановяване на здравето. Но не всички болни биват изцелявани. Много от тях заспиват в Исус. На ап. Йоан на остров Патмос бе заповядано да напише: “Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа! Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях” (Откр. 14:13). От тези думи виждаме, че ако някои болни не оздравяват, не трябва поради това да се смята, че им е липсвала вяра.СВЛ 100.4

Всички искаме да получаваме незабавно отговор на молитвите си и сме склонни да се обезсърчаваме, ако той се забави или дойде не такъв, какъвто сме го очаквали. Но Бог е твърде мъдър и твърде добър, за да отговаря на молитвите ни винаги във времето и точно по начина, който ние искаме. Той ще направи за нас много повече и много по-добри неща, отколкото ние самите желаем. И понеже можем да се уповаваме на Неговата мъдрост и любов, не трябва да Го молим да действа според нашето желание, а да се опитваме да проникнем в Неговата воля и да я изпълним. Желанията и интересите ни трябва да се слеят с Неговите. Опитностите, които изпитват нашата вяра, служат за нашето най-добро. Чрез тях се открива дали вярата ни е истинска и искрена, дали почива единствено на Словото Божие, или зависи от външни обстоятелства и затова е несигурна и променлива. Вярата укрепва чрез упражняване. Трябва да проявяваме пълно търпение, помнейки, че Писанието съдържа ценни обещания за онези, които чакат Господа.СВЛ 100.5

Не всички разбират тези принципи. Мнозина, търсещи целебната Божия благодат, мислят, че ако не получат пряк и незабавен отговор на молитвите си, вярата им е недостатъчна. Затова на отпадналите от болестта трябва да се обясни мъдро да бъдат внимателни. Те не бива да пренебрегват дълга си към своите близки, които може да ги надживеят, или да пропускат да си използват природни средства за възстановяване на здравето.СВЛ 100.6

Тук често има опасност от грешки. Като вярват, че ще бъдат излекувани чрез молитва, някои болни се страхуват да предприемат каквото и да е, за да не се изтълкува като липса на вяра. Не бива обаче да престанат да действат така, както биха постъпвали, ако очакваха да бъдат грабнати от смъртта. Не трябва да се боят и да изричат насърчения или съвети, каквито биха отправили към близките си в час на раздяла.СВЛ 101.1

Лечебни средства и библейски примери
Търсещите изцеление чрез молитва не трябва да пренебрегват употребата на лечебни средства, които са в рамките на възможностите им. Използването на средствата, които Бог е предвидял за облекчаване на болките и като естествена помощ за възстановяване на здравето, не означава отричане от вярата. Човек в никакъв случай не се отрича от вярата си, когато съдейства на Бога и се поставя в най-благоприятно за оздравяването му положение.СВЛ 101.2

Бог ни е дал възможност да получаваме познания за законите на живота. Дава ни ги, за да можем да се възползваме от тях. Трябва само да действаме в съгласие с природните закони. Когато сме се помолили за оздравяването на болния, можем да започнем да действаме с още по-голяма енергия и да благодарим на Бога, че имаме привилегията да работим заедно с Него. Можем да Го молим да благослови средствата, които Той сам ни е дал.СВЛ 101.3

Словото Божие одобрява употребата на целебни средства.
Израилевият цар Езекия бил болен и Божи пророк му е донесъл вестта, че ще трябва да умре. Той извикал към Господа и Господ чул Своя раб. Изпратил му вест, че ще му бъдат придадени към живота му петнадесет години. Една дума от Бога би могла веднага да излекува Езекия, но му е било дадено специално наставление: “Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее” (4 Царе 20:7).СВЛ 101.4

В един от случаите Исус помазал с кал очите на сляп човек и му заповядал: “Иди, умий се в къпалнята Силоам. И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледнал” (Йоан 9:7). Изцелението би могло да последва и само чрез силата на Великия Лекар, но Христос си послужил с просто природно средство. Макар да не предписва лекарства, Той одобрява и препоръчва достъпни природни целебни средства.СВЛ 101.5

След като сме се помолили за оздравяването на болния, нека не губим вяра в Бога, както и да се развива случаят. Ако сме призвани да понесем загуба, нека да приемем горчивата чаша и да помним, че тя ни се поднася от любящ Баща. Ако пък здравето на болния се възвръща, не бива да се забравя, че онзи, който е получил целебната благодат, е поел ново задължение спрямо своя Създател. Когато десетте прокажени били излекувани, само един от тях се върнал обратно при Исус, за да му отдаде прослава. Нека никой да не прилича на деветимата забравили, чиито сърца останали безучастни към Божията милост. “Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17).СВЛ 101.6