БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ НЕГОВИЯ НАРОД

Видях нежната любов, която Бог изпитва към Своя народ — тя е много голяма. Видях ангели с разпрострени крила над светиите. Всеки светия имаше по един придружаващ го ангел. Когато светиите плачеха от обезсърчение или се намираха в опасност, винаги придружаващите ги ангели отлитаха бързо нагоре, за да съобщят това и в същия момент ангелите в града преставаха да пеят. Тогава Исус поръчваше на друг ангел да слезе, да ги окуражи, да бди над тях и да се опита да ги опази да не се отклонят от тесния път. Но ако те не обърнеха внимание на тази бдяща грижа и не пожелаеха да приемат утешението, но продължеха да се отклоняват, ангелите се натъжаваха и плачеха. Те съобщаваха тази новина горе и всички ангели в града плачеха, а след това с висок глас казваха: “Амин.” Но ако светиите продължаваха да гледат на скъпата жертва пред тях и прославяха Бога с хвалението си, ангелите занасяха радостните новини в града, ангелите в града докосваха златните си арфи и запяваха със силен глас: “Алилуя!” И небесните сводове проехтяваха от прекрасните им песни.XOBT 19.1

В светия град съществува съвършена хармония и ред. Всички ангели, имащи поръчението да посещават земята, притежават златна карта, която представят на ангелите при портите на града при влизане и излизане. Небето е едно добро място. Копнея да бъда там и да гледам моя мил Исус, Който отдаде живота си за мен, копнея да бъда преобразена по Неговия славен образ. О, да имах език, с който да изразя славата на бъдещия свят! Жадувам за животворните потоци, които веселят града на нашия Бог.XOBT 19.2

Господ ми позволи да погледна и към други светове. Бяха ми дадени крила и един ангел ме придружи до едно много блестящо и славно място. Тревата там бе свежо зелена и птиците чуруликаха и пееха сладки песни. Жителите имаха най-различен ръст, бяха благородни, величествени и мили. Приличаха на Исус и лицата им горяха от свята радост, изразяваща свободата и щастието на това място. Запитах един от тях защо са много по-красиви от жителите на земята. Отговори ми: “Ние сме живели в пълно послушание на Божиите заповеди и не сме изпадали в непослушание както жителите на земята.” След това видях две дървета, едното приличаше на Дървото на живота в града. Плодовете им бяха прекрасни, но на едно от тях бяха забранени за ядене. Жителите имаха възможност да ядат и от двете дървета, но едното им бе забранено. Тогава придружаващият ме ангел ми каза: “Никой оттук не е вкусвал от забраненото дърво. Но ако ядат от него, ще паднат.” След това бях отнесена в друг свят, който имаше седем луни. Там видях преселения на небето добър стар Енох. В дясната си ръка държеше една славна палма, на чийто всеки лист бе написано: “Победа”. На главата си носеше ослепително бял венец с листа, а в средата на всяко листо бе написано: “Чистота”. Венецът бе опасан с разноцветни камъни, които блестяха по-силно от звездите, отразяваха се върху написаните на листата букви и ги правеха още по-прекрасни. Отзад на главата му имаше панделка, свързваща венеца, на която бе написано “Святост”. Над венеца имаше прекрасна корона, грееща по-силно от слънцето. Запитах го дали тук живее, откакто е взет от земята. Той отговори: “Не. Моят дом е градът, а съм дошъл на посещение.” Той се движеше из мястото, като че ли си е у дома. Помолих придружаващият ме ангел да ми позволи да остана тук. Не можех да си помисля, че ще се върна обратно в тъмния свят. Ангелът каза: “Трябва да се върнеш и ако си вярна, ще имаш привилегията със сто четиридесет и четирите хиляди да посещаваш всички светове и да разглеждаш Божието дело.”XOBT 19.3