СЪНИЩАТА НА ЕЛЪН УАЙТ

Сънувах храм, към който се стичаха много хора. Само защитените в него щяха да бъдат спасени, когато приключи времето. Останалите навън щяха да бъдат погубени завинаги. Множествата отвън, които вървяха по своите различни пътища, подиграваха и осмиваха влизащите в храма и им говореха, че този спасителен план бил само хитра измама и че всъщност нямало никаква опасност, която да бъде избягвана. Те даже задържаха някои, за да им попречат да влязат отвътре стените.XOBT 38.6

Понеже се страхувах от присмех и подигравки, реших за най-добре да почакам, докато множеството се разпръсне или успея да вляза в храма незабелязано. Но вместо да намалява, броят на тълпящите се нарастваше и понеже се опасявах да не закъснея, бързо напуснах дома си и минах през многолюдието.XOBT 39.1

В безпокойствието си да стигна до храма не обръщах внимание, нито пък ме бе грижа за тълпата наоколо. Когато влязох в сградата, видях, че просторният храм се поддържаше от един огромен стълб и за него бе привързано Агне, цялото наранено и кървящо. Ние, присъстващите там, изглежда знаехме, че това Агне е било наранено и заклано заради нас. Всички влизащи в храма, трябваше да дойдат пред Него и да изповядат греховете си.XOBT 39.2

Точно пред Агнето бяха издигнати седалища, заети от една група хора, които изглеждаха много щастливи. Небесна светлина сякаш осияваше лицата им, те славеха Бога и пееха песни на радостна благодарност, звучащи като ангелска музика. Тези хора бяха дошли пред Агнето, бяха изповядали греховете си, бяха опростени и сега със задоволство очакваха някакво радостно събитие.XOBT 39.3

Щом влязох в сградата, ме обзе страх и чувство на срам, че трябва да се унижа пред тези хора. Но като че ли бях подтиквана да мина напред. Бавно си пробивах път около стълба, за да се изправя пред Агнето, когато прозвуча тръба, храмът се разтърси, победоносни викове се издигнаха от събраните светии, една страхотна светлина освети сградата, след което всичко потъна в непрогледна тъмнина. Щастливите хора и светлината бяха изчезнали и аз останах сама сред глухия ужас на нощта.XOBT 39.4

Събудих се с душевна мъка и едва можах да се убедя, че това е било само сън. Струваше ми се, че участта ми е определена, че Духа на Господа ме е изоставил, за да не се върне никога вече. Отчаянието ми се засили още повече, ако изобщо би могло да се засили.XOBT 39.5

Скоро след това имах друг сън. Сякаш бях крайно отчаяна, скрила лицето си в ръце и мислейки си: Ако Исус беше на земята, щях да отида при Него, да се хвърля в нозете Му и да Му разкажа всичките си скърби. Той не би ме изоставил, би се смилил към мен и аз бих Го обичала и бих Му служила винаги. Точно тогава вратата се отвори и влезе една личност с красиви форми и прекрасно лице. Погледна ме състрадателно и каза: “Искаш ли да видиш Исус? Той е тук и можеш да го видиш, ако желаеш. Вземи всичко твое и ме последвай.”XOBT 39.6

Изслушах думите с неизказано щастие и с радост събрах малкото, което притежавах, всяка скъпа дреболийка, и последвах моя водач. Тръгнахме по една стръмна и на вид много неустойчива стълба. Когато започнах да се изкачвам по стъпалата, той ме предупреди да гледам нагоре, да не би да ми се завие свят и да падна. Много други, които се изкачваха по стъпалата, падаха преди да наближат върха.XOBT 39.7

Най-сетне стигнахме до последното стъпало и застанахме пред вратата. Тук моят водач ми нареди да оставя всичко, което бях взела със себе си, и аз с готовност сторих това. Тогава той отвори вратата и ме покани да вляза. В следващия момент застанах пред Исус. Не можеше да се сбърка това прекрасно лице. Такъв лъчезарен израз на благоволение и величие не би могъл да има никой друг. Когато Той ме погледна, веднага разбрах, че е запознат с всяко обстоятелство от моя живот и с всичките ми вътрешни мисли и чувства.XOBT 39.8

Опитах са да се прикрия от погледа Му, защото не можех да издържам изпитващите Му очи, но Той се приближи с усмивка и като постави ръка на главата ми, каза: “Не бой се.” Звукът от Неговия сладък глас развълнува сърцето ми и го изпълни с такова задоволство, което не бях изпитвала никога дотогава. Бях така щастлива, че не можех да продумам, но победена от неизразимото щастие, паднах в нозете Му. Докато лежах така безпомощно, пред мене минаха една след друга сцени на красота и слава и ми се струваше, че съм постигнала спасението и небесния мир. Най-после силата ми се възвърна отново и аз станах. Обичащите очи на Исус все още ме гледаха и Неговата усмивка радваше душата ми. Присъствието Му ме изпълваше със свято почитание и неизразима любов.XOBT 39.9

Сега моят водач отвори вратата и ние излязохме. Поръча ми да си взема отново всичките неща, които бях оставила вън. След това ми даде едно зелено въженце, намотано на кълбо. Каза ми да го сложа до сърцето си и когато пожелая да видя Исус, да го изваждам от пазвата си и да го развивам докрай. Предупреди ме да не го държа дълго време навито, за да не се завърже на възли и да стане трудно за опъване. Аз сложих кълбцето близо до сърцето си и радостна слязох по тясната стълба, като славех Господа и разказвах на всички срещнати къде могат да намерят Исус. Този сън ми даде надежда. Според мен зеленото кълбце представяше вярата и в моята помрачена душа започна да просветлява красотата и простотата от упованието в Бога.XOBT 40.1