ПРЕСЯВАНЕТО

Видях хора, които умоляваха Бога със силна вяра и с агонизиращи викове. Лицата им бяха бледи и изразяваха дълбока тревога, говореща за вътрешната им борба. На тях се четеше твърдост и голяма сериозност; едри капки пот падаха от челата им. От време на време лицата им биваха огрявани от белезите на Божието одобрение, след което същият сериозен, тържествен и безпокоен израз се връщаше отново.XOBT 122.3

Зли ангели се тълпяха около тях, стараейки се да ги покрият с мрак. Тяхната цел бе да отклонят погледите им от Исус и да ги насочат към обгръщащия ги мрак, та да бъдат предизвикани да проявят недоверие и недоволство спрямо Бога. Единствената им сигурност бе постоянно да гледат нагоре. Небесни ангели бдяха над Божиите чеда и когато отровната атмосфера на злите ангели притискаше тези разтревожени души, те не спираха да размахват с крилата си, докато не разпръснат непрогледната тъмнина около тях.XOBT 123.1

Докато молещите се продължаваха да викат сериозно, от време на време лъчи светлина от Исус ги обгръщаше, за да окуражи сърцата и да просветли лицата им. Видях, че някои не бяха в предсмъртна борба и не умоляваха. Те изглеждаха равнодушни и безгрижни. Не се съпротивяваха на тъмнината и тя ги обгърна като гъст облак. Божиите ангели ги напускаха и отиваха да помогнат на сериозно молещите се. Видях ги да бързат да правят това за вярващи, които с всички сили се бореха против злите ангели и търсеха помощ, като непрестанно призоваваха Бога. Но Неговите ангели се оттегляха от онези, които не правеха усилия сами да си помогнат, и аз ги загубих от погледа си.XOBT 123.2

Запитах за значението на това пресяване. Показано ми бе, че то е предизвикано от непосредствените вести на истинския свидетел до църквата в Лаодикия. Това ще повлияе сърцето на оня, който го приеме, той ще постави високо целта си и ще възвестява откритата истина. Някои няма да могат да понесат директното свидетелство и ще се надигнат против него. Това ще предизвика пресяване на Божия народ.XOBT 123.3

Видях, че на свидетелството на Верния Свидетел не е обърнато и наполовина внимание. Тържественото свидетелство, от което зависи участта на църквата, се е оценявало леко, ако не е било и съвсем пренебрегвано. То трябва да издейства дълбоко разкаяние; всички, които го приемат истински, ще го послушат и ще бъдат очистени.XOBT 123.4

Ангелът каза: “Слушай!” Скоро чух глас, подобен на много музикални инструменти, всички звучащи в съвършена мелодия, сладка и хармонична. Тази мелодия надминаваше всяка музика, каквато някога съм чувала, и сякаш бе пълна с милост, състрадание и възвишена, свята радост. Тя проникна в цялото ми същество. Ангелът каза: “Виж!” Тогава вниманието ми бе насочено към групата, която бях видяла и която беше мощно пресята. Бяха ми показани онези, дето по-рано бях видяла да плачат и да се молят в душевна борба. Броят на пазещите ги ангели се беше удвоил и те бяха въоръжени от главата до нозете. Движеха се в пълен ред като група войници. На лицата им бе отпечатан преживеният тежък конфликт, предсмъртната борба, през която бяха преминали. Но въпреки жестоката вътрешна агония, сега лицата им излъчваха светлината и славата на небето. Те бяха извоювали победата и това ги предизвикваше към най-дълбока благодарност и свята свещена радост.XOBT 123.5

Броят на хората в тази група бе намалял. Някои бяха отсети и изоставени по пътя. Безгрижните и равнодушните, които не се бяха присъединили към достатъчно ценящите победата и спасението, за да се молят настойчиво и да преживяват душевна борба за него, не го спечелиха и бяха оставени назад в тъмнина. А местата им бяха незабавно заети от други, които приемаха истината. Злите ангели продължаваха да ги заобикалят и притискат, но не можеха да имат никаква власт над тях.XOBT 123.6

Чух облечените с всеоръжието да възвестяват истината с голяма сила. И имаше резултат. Много бяха обвързаните — жени от съпрузите си и деца от родителите си. Искрените, на които бе попречено да чуят истината, сега възприемаха жадно. Всеки страх от роднините им бе изчезнал и те изричаха истината над всичко. Бяха гладували и жадували за нея; тя им бе по-мила и по-ценна от живота. Запитах на какво се дължи тази голяма промяна. Ангелът отговори: “Това е късният дъжд, освежението от присъствието на Господа, високият вик на третия ангел.”XOBT 123.7

Голяма сила придружаваше тези избрани. Ангелът каза: “Погледни!” Вниманието ми бе насочено към безчестните или невярващите. Те бяха възбудени. Ревността и силата на Божия народ ги би раздразнила и разгневила. Бъркотия, бъркотия навсякъде. Видях да се вземат мерки срещу групата, притежаваща светлината и Божията сила. Мракът се сгъстяваше около тях, но те стояха твърди, одобрени от Бога и уповаващи се на Него. Видях, че бяха объркани. Следващото, което чух, бе да призовават Бога. Не преставаха да правят това ден и нощ. “Да бъде волята ти, о, Господи! Ако така ще се прослави името Ти, открий пътя за избавление на народа Си! Освободи ни от обкръжаващите ни езичници. Те преследват живота ни, но Твоята ръка може да ни спаси.” Това е, което мога да си спомня от техните думи. Изглеждаше, че всички дълбоко съзнаваха недостойнството си и проявяваха пълно покорство на Божията воля. Но като Яков всеки от тях без изключение сериозно молеше и се бореше за освобождение.XOBT 124.1

Скоро след този сериозен призив ангелите, обзети от състрадание, пожелаха да ги освободят. Но един висок, ръководещ ангел не им позволи това. Той каза: “Божията воля не е още изпълнена. Те трябва да пият от чашата. Трябва да бъдат кръстени с кръщението.”XOBT 124.2

Скоро чух Божия глас, който разтърси небето и земята. Стана мощно земетресение. Здания бяха разрушени и парчетата им — пръснати на всяка страна. Тогава чух триумфален вик на победа, звучен и красив. Погледнах към групата вярващи, намиращи се малко преди това в такава нужда и робство. Тяхното пленничество бе преминало. Славна светлина ги огря. Колко прекрасни изглеждаха! Всички следи от грижа и умора бяха изчезнали и всяко лице излъчваше здраве и красота. Техните неприятели, езичниците около тях, паднаха като мъртви; те не можеха да издържат светлината, която грееше над изкупените светии. Тези светлина и слава останаха върху тях, докато съзряха Исус в небесните облаци. В един миг, в едно мигване на око, те бяха преобразени от слава в слава. Гробовете се отвориха и светиите излязоха от тях, облечени в безсмъртие, и извикаха: “Победа над смъртта и гроба.” И заедно с живите светии бяха грабнати да посрещнат Господа във въздуха. От всеки безсмъртен език прозвучаха звучни, мелодични възклицания на слава и победа.XOBT 124.3