ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА ТРЕТАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ

Показано ми бе времето, когато третата ангелска вест приключваше. Божията сила бе осенявала Неговия народ; Божиите чеда бяха извършили делото си и бяха подготвени за часа на изпитанието, който бе точно пред тях. Те бяха получили късния дъжд или освежението от присъствието на Господа и живото свидетелство се разпали. Последното голямо предупреждение бе прогласено навсякъде и бе възбудило и разгневило жителите на земята, които не искаха да приемат вестта.XOBT 127.3

Видях ангели да бързат към и от небето. Един ангел с мастилница отстрани се върна от земята и съобщи на Исус, че делото му било завършено и светиите — преброени и запечатани. Тогава видях Исус, Който служеше пред ковчега с десетте заповеди, да хвърля кадилницата. Той вдигна ръцете Си и каза с висок глас: “СВЪРШИ СЕ!” И всички от ангелското множество снеха короните си, когато Исус заяви тържествено: “Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда и светият нека бъде и занапред свет.”XOBT 127.4

Всяко дело бе оценено — за живот или за смърт. Докато Исус служеше в светилището, се извършваше съдът над праведните мъртви, а след това и над праведните живи. Христос бе получил царството Си, след като бе направил изкупление за народа Си и заличил греховете му. Поданиците на царството Му бяха попълнени. Сватбата на Агнето бе извършена. И царството и величието на царствата под цялото небе бяха дадени на Исус и на наследниците на спасението. Исус трябваше да царува като Цар на царете и Господ на господарите.XOBT 128.1

Когато Той излизаше от Светая Светих, чух звънтенето на звънчетата по дрехата Му; и когато излезе, тъмен облак покри жителите на земята. Тогава нямаше вече посредник между грешния човек и един оскърбен Бог. Докато Исус стоеше между Бога и виновния човек, едно задържащо влияние действаше над хората, но когато Той напусна това място задържащото влияние отпадна и Сатана имаше пълен контрол над останалите непокаяни. Невъзможно бе язвите да паднат, докато Исус служеше в светилището. Но когато Неговото дело там и посредническата Му служба приключат, няма вече нищо, което да задържа Божия гняв, и той избухва с всичката си ярост над незакриляната глава на виновния грешник, пренебрегнал спасението и е мразил предупреждението. В онова страшно време, след като Исус прекрати ходатайството Си, светиите живееха без застъпник пред очите на святия Бог. Делото на всеки бе отсъдено, благородните камъни бяха преброени. Исус остана още един момент в по-външното отделение на небесното светилище. Греховете, изповядани, докато Той беше в Светая Светих, бяха възложени върху Сатана, у когото грехът се зароди, и трябваше да понесе наказанието за тях.XOBT 128.2

Тогава видях как Исус съблече свещеническата Си одежда и се облече със Своето царско облекло. На главата Му имаше няколко корони — корона в корона. Заобиколен от ангелското множество, Той напусна небето. Язвите падаха върху жителите на земята. Някои осъждаха Бога и Го проклинаха. Други прибягваха при Божия народ и молеха да бъдат научени, как да избегнат Неговите присъди. Но светиите не можеха да им помогнат. Последната сълза за грешника беше проляна, последната агонизираща молитва — предложена, последното бреме — понесено, последното предупреждение — дадено. Сладкият глас на милост не ги канеше вече да дойдат. Когато светиите и цялото небе се интересуваха за тяхното спасение, те не се интересуваха за себе си. Пред тях бяха предложени животът и смъртта. Мнозина пожелаха живота, но не направиха никакви усилия да го постигнат. Те не избраха живота, а сега нямаше вече изкупваща кръв, която да очисти вината нито състрадателен Спасител, Който да се моли за тях и да вика: “Пощади, пощади грешника още малко!” Цялото небе се присъедини към Исус, когато чу страшните думи: “СВЪРШИ СЕ!” Спасителният план бе осъществен, но малцина бяха избрани да го приемат. И когато сладкият глас на благодатта замлъкна, страх и ужас обзеха неправедните. Те чуха изговорените със страшна яснота думи: “Много късно, много късно!”XOBT 128.3

Онези, които не бяха ценили Словото Божие, бягаха насам-натам, странствайки от море до море и от север до изток да търсят Словото на Господа. Ангелът каза: “Те не ще го намерят. Настанал е глад в страната; не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане словата на Господа. Какво не биха дали те за една дума на одобрение от Бога! Но не, те трябва да гладуват и жадуват. Ден след ден те са пренебрегвали спасението, ценили са земните богатства и светските удоволствия повече от всяко небесно съкровище или подбуда. Отхвърлили са Исус и са презирали Неговите светии. Нечистият трябва да си остане завинаги нечист.”XOBT 128.4

Много от безбожните бяха силно разгневени, когато понасяха последиците от язвите. Това бе сцена на страшна агония. Родители отправяха горчиви упреци към децата си и деца към родителите си, братя към сестрите си и сестри към братята си. Силни, жалки викове се чуваха във всяка посока: “Ти ме спираше да не приема истината, която щеше да ме спаси от този ужасен час.” Хората се обръщаха с жестока омраза към своите проповедници и ги нападаха, казвайки: “Вие не ни предупредихте. Вие ни казвахте, че целият свят щял да се покае и викахте: “Мир! Мир!”, за да успокоите всеки появяващ се страх! Вие не сте ни казали за този час; а за тези, които ни предупреждаваха за него, вие заявявахте, че са фанатици и зли хора, които искали да ни погубят.” Но аз видях, че проповедниците не избягнаха Божия гняв. Тяхното страдание бе десетократно по-голямо от това на народа им.XOBT 129.1