МОЛИТВА И ВЯРА

Често съм виждала, че чедата на Господа твърде много, твърде често са небрежни към молитвата, особено към тайната молитва; че мнозина не упражняват онази вяра, която е тяхна привилегия и дълг, а често чакат онова чувство, което само вярата може да им даде. Чувството не е вяра; двете са различни. Вярата е наше задължение, което трябва да практикуваме, но радостното чувство и благословението, това са неща, които Бог дава. Божията благодат идва в душата чрез канала на живата вяра, а тя е във властта ни да бъде прилагана.XOBT 35.2

Истинската вяра се държи здраво за обещаното благословение и го изисква, преди то да бъде осъществено и почувствано. Трябва с вяра да изпращаме нашите молби зад втората завеса, нека нашата вяра се хване за обещаното благословение и да го приеме за свое. И тогава трябва да вярваме, че сме го получили, защото нашата вяра го е приела и според словото то е наше. “Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне” (Марко 11:24). Ето това е вяра, гола вяра — да вярваме, че приемаме благословението дори преди да е осъществено. И когато обещаното благословение се осъществи, вярата е изпълнена. Но много хора си мислят, че имат много вяра само когато притежават голяма част от Светия Дух и нямат вяра, ако не чувстват силата на Духа. Тези хора смесват вярата с благословението, което идва чрез вяра. Най-подходящото време за упражняване на вяра е тъкмо когато се чувстваме лишени от Духа. Когато като че ли гъсти, мрачни облаци са надвиснали над умовете ни, точно тогава е времето да оставим живата вяра да разкъса мрака и да разпръсне облаците. Истинската вяра почива на обещанията, които се съдържат в Божието слово и само послушните на това Слово могат да претендират за тях. “Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде” (Йоан 15:7). “...и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, що е угодно пред Него” (1 Йоан 3:22).XOBT 35.3

Трябва да отделяме много време за тайна молитва. Христос е Лозата, ние сме клонките. Ако искаме да растем, трябва постоянно да черпим сок и храна от живата Лоза; защото отделени от Нея нямаме никаква сила.XOBT 36.1

Попитах ангела защо няма повече вяра и сила в Израел. Той каза: “Много скоро пускате ръката на Господа. Продължавайте да изпращате молитвите си пред престола и издържайте чрез силна вяра. Обещанията са сигурни. Вярвайте, че ще получите нещата, за които се молите, и ще ги получите.” Тогава ми бе посочен Илия. Той бе подчинен като нас на същите страсти и се молеше сериозно. Неговата вяра издържа изпитанието. Седем пъти се моли той пред Господа и накрая облакът се появи. Видях, че сме се съмнявали в сигурните обещания и сме наскърбявали Спасителя с липсата на вяра. Ангелът каза: “Облечете се с всеоръжието, а над всичко вземете за щит вярата; защото Той ще запази сърцето, самия живот от огнените стрели на Лукавия.” Ако на врага се даде възможност да отклони погледа на отчаяните от Исус и да го насочим към тях самите, за да се занимават със собствените си недостойнства вместо с достойнството на Исус, с Неговата любов, с Неговите заслуги и Неговата милост, той ще отнеме техния щит на вярата и ще постигне целта си; те ще бъдат изложени на неговите огнени изкушения. Затова слабите трябва да гледат на Исус и да вярват в Него; тогава те упражняват вяра.XOBT 36.2