МИЛИ БРАТЯ И СЕСТРИ, вярваме ли с цялото си сърце, че Христос скоро ще дойде и че ние притежаваме последната вест на милост към един провинен свят? Нашият пример такъв ли е, какъвто би трябвало да бъде? Показваме ли чрез нашия живот и свят говор на хората около нас, че ние очакваме славното явление на нашия Господ и Спасител Исус Христос, Който ще преобрази нищожното ни тяло и ще го направи подобно на Неговото славно тяло? Боя се, че не вярваме и не разбираме тези неща както трябва. Убедените във важните истини, които изповядваме, трябва да постъпват според убеждението си. Стремежът към забавления и неща, привличащи вниманието към този свят е извънредно голям; умът се занимава твърде много с облеклото, а езикът прекалено често служи на лекомислени и безполезни разговори, които правят нашето изповедание лъжливо, защото разговорите ни не са за небето, откъдето очакваме Спасителя.XOBT 54.3

Ангели бдят над нас и ни пазят; често ги наскърбяваме, като се отдаваме на безполезни разговори, шеги и закачки, а също и с безгрижието и равнодушието си. Може от време на време да полагаме усилия да постигнем победа и наистина я постигаме, но не я ли задържим, а потънем в същото небрежие и пасивност, неспособни да устоим на изкушенията и да се противопоставим на неприятеля, ние не ще можем да издържим изпита на нашата вяра, което е по-ценно от злато. Не страдаме заради Христос и не можем да Го прославим в изпитанието.XOBT 54.4

Има голяма липса на християнска твърдост и служене на Бога според принципа. Не трябва да се стремим да си угаждаме, но да почитаме и прославяме Бога във всичко, каквото вършим и говорим, като имаме предвид единствено Неговата почест. Ако вземехме присърце следните важни думи и винаги ги помнехме, не бихме падали тъй лесно в изкушения и думите ни биха били малко и добре подбрани: “Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме”. “Човеците ще трябва да дават ответ в деня на съда за всяка празна реч, която изговарят.” “Боже, ти ме виждаш.”XOBT 54.5

Не бихме могли ние, бедните грешници, да мислим за тези важни думи и да си припомняме Исусовите мъчения за нас, за да получим прощение и да бъдем изкупени за Бога чрез Неговата скъпоценна кръв, без да почувстваме едно свято възпиране и сериозното желание да страдаме за Него, Който пос-трада и понесе толкова много заради нас. Ако тези мисли ни занимават, любимото “аз” с неговото достойнство ще бъде смирено и заместено от една детинска простота, която ще може да понася упреците на другите, без да се възбужда; тогава себелюбието не ще ни владее.XOBT 55.1

Радостите и утехата на истинския християнин са, трябва да бъдат и ще бъдат в небето. Копнеещите души на хората, които са вкусили от силите на бъдещия свят и са се наслаждавали на небесните радости, не ще се задоволяват с нещата на тази земя. Те ще знаят какво да правят през свободното си време. Душите им жадуват за Бога. Там, където е съкровището им, там ще бъде и сърцето им и те с наслада общуват с Бога, Когото обичат и на Когото се покланят. Удоволствието им ще бъде разглеждането на тяхното съкровище — светия град, подновената земя, тяхната вечна родина. И като се занимават с такива възвишени, чисти и свети неща, небето ще се приближи до тях и те ще почувстват силата на Светия Дух. Това постепенно ще ги отклонява все повече и повече от света и небесните неща ще станат тяхна утеха и най-голяма радост, техен приятен дом. Тогава притегателната сила на Бога и на небето ще бъде тъй голяма, че нищо не ще може да отклони мислите им от великия обект на спасението на душата и от почитането и прославянето на Бога.XOBT 55.2

Когато размисля колко много е направено за нас, за да бъдем изведени на правия път, аз трябва да извикам: “О, каква любов, каква чудна любов е имал Божият Син за нас, бедните грешници!” Редно ли е да бъдем замаяни и безгрижни, докато за нашето спасение е извършено всичко възможно? Цялото небе се интересува за нас. Необходимо е да бъдем деятелни и будни да отдаваме на Всевишния почест, слава и поклонение. Сърцата ни трябва да преливат от обич и благодарност към Онзи, Който е бил така изпълнен с любов и състрадание към нас. Нужно е да Го почитаме чрез нашия живот и да показваме чрез чисто и свято поведение, че сме родени от горе, че този свят не е наша родина, че тук сме само гости и чужденци, пътуващи за една по-добра страна.XOBT 55.3

Мнозина, които изповядват Христовото име и твърдят, че очакват Неговото скорошно идване, не знаят какво значи да се страда заради Христос. Техните сърца не са станали покорни чрез благодатта и собственото “аз” не е умряло, както това често се открива по различни начини. А в същото време казват, че имали изпитания. Но главната причина за техните изпитания е непокорното им сърце, което прави уязвимо личното “аз”, така, че то често се чувства оскърбено и обидено. Ако тези хора биха могли да осъзнаят какво значи да бъдеш смирен Христов последовател, истински християнин, те биха започнали да работят сериозно и да вършат правото. Първо те биха умрели за личното “аз”, след това биха постоянствали в молитва и биха обуздали всичките си сърдечни страсти. Братя и сестри, освободете се от доверието в себе си, от самодоволството си и следвайте смирения Образец. Винаги мислете за Христос, Той е вашият пример и вие трябва да крачите в Неговите стъпки. Гледайте на Исус, начинателя и завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата радост претърпя кръст и презря срама. Той понесе противоречието на грешниците против Себе Си. Заради нашите грехове бе някога кроткото заклано агне, наранено, бито, мъчено и убито.XOBT 55.4

Тогава нека и ние с готовност да страдаме за Исус, ежедневно да разпъваме собственото “аз” и да бъдем съучастници на Христовите страдания тук, за да можем да бъдем съучастници с Него и в славата Му и да бъдем увенчани със слава, почест, безсмъртие и вечен живот.XOBT 56.1

НАДЕЖДАТА НА ЦЪРКВАТА

ВЯРНОСТ В СЪБРАНИЯТА НА ВЯРВАЩИТЕ