Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    СЛЕДВАЩИ ВИДЕНИЯ

    Следващото видение Господ ми даде през 1847 г., докато братята бяха събрани в събота в Топсхам, щата Мейн.XOBT 15.8

    Чувствахме необикновен молитвен дух и както се молехме, Светият Дух падна над нас. Скоро престанах да усещам земните неща и бях обзета от видение за Божията слава. Съзрях един ангел да лети бързо към мене и за кратко време ме отнесе от земята в светия град. Там видях храм, в който влязох. Минах през една врата, преди да стигна до първата завеса. Тя бе вдигната и аз влязох в Светая. Видях кадилния олтар, светилникът със седемте лампи и масата с хлябовете на предложението. След като разгледах славата на Светая, Исус вдигна втората завеса и влязох в Светая Светих.XOBT 15.9

    В Светая Светих видях един ковчег, отгоре и отстрани покрит с чисто злато. На всеки край на ковчега по един прекрасен херувим разпростираше крилата си. Лицата на херувимите бяха обърнати един към друг и гледаха надолу. Между ангелите се намираше златна кадилница. Мястото над ковчега, където стояха ангелите, бе изпълнено с извънредно блестяща слава, която изглеждаше като престола на Бога. Исус стоеше до ковчега и когато молитвите на светиите се издигаха към Него, тамянът в кадилницата започваше да пуши и Той предлагаше молитвите заедно с дима от тамяна пред Своя Отец. В ковчега се намираше златната стомна с манна, Аароновият жезъл, който процъфтя, и каменните плочи, сгънати като книга. Исус ги разтвори и аз видях десетте заповеди, написани с Божия пръст. На едната от плочите се намираха четири, а на другата шест от заповедите. Четирите заповеди на първата плоча бяха по-светли от останалите шест. Но четвъртата — съботната заповед, блестеше повече от всички. Защото съботата бе отделена да бъде спазвана в чест на Божието свято име. Славна изглеждаше святата събота — около нея имаше ореол от слава. Видях, че съботната заповед не е прикована на кръста. Ако това бе така, то и другите девет заповеди са приковани и ние сме свободни да нарушаваме всичките, както нарушаваме четвъртата. Видях, че Бог не е променил съботата, защото Той е непроменим. Но папата я бе променил — от седмия на първия ден от седмицата. Защото трябваше да промени времена и закони.XOBT 16.1

    Видях също, че ако Бог бе променил съботата от седмия на първия ден, Той трябваше да промени и съдържанието на съботната заповед, написана на каменните плочи, намиращи се сега в ковчега на Светая Светих на небесния храм, и тя би трябвало да гласи така: Първият ден е съботата на Господа, твоя Бог. Но аз видях, че тя гласи точно както бе записана с Божия пръст на каменните плочи връчени на Мойсей на планината Синай. “Но седмият ден е съботата на Господа, твоя Бог.” Видях, че святата събота е и ще бъде разделителната стена между истинския Божи Израил и невярващите; че тя е големият въпрос, който ще съедини сърцата на Божиите мили, очакващи Го светии.XOBT 16.2

    Видях, че Бог има деца, които не познават и не пазят съботата. Те не са отхвърлили светлината за нея. В началото на времето на скръбта, ние бяхме изпълнени със Светия Дух. Излязохме да проповядваме още по-пълно истината за съботата (виж Допълнението, с.39). Това разяри църквите и адвентистите по име (виж Приложението), тъй като те не можеха да опровергаят истината за съботата. По това време всички от избрания Божи народ видяха ясно, че ние имаме истината и излязоха, и претърпяха преследването заедно с нас. Видях в страната меч, глад, епидемии и голямо смущение. Безбожните смятаха, че ние сме им причинили тези наказания и се повдигнаха, съветвайки се да избавят земята от нас с надеждата, че тогава злото ще престане.XOBT 16.3

    Във времето на скръбта всички ние избягахме от градовете и селата, но бяхме преследвани от неправедните, които влизаха в къщите ни, издигаха меч да ни убият, но той се счупваше и падаше безсилен като сламка. Ден и нощ викахме за избавление и викът ни стигна до Бога. Слънцето изгря и луната се спря. Реките престанаха да текат. Появиха се тъмни, гъсти облаци, блъскащи се един с друг. Но имаше едно светло място, където обитаваше слава. От там дойде Божият глас, подобен на много води, и разтърси небето и земята. Небето се отваряше и затваряше, и се движеше. Планините се люлееха, както тръстиката се люлее от вятъра, и мятаха наоколо назъбени скали. Морето кипеше като гърне и изхвърляше на сушата камъни. Тогава Бог изговори деня и часа на Исусовото идване и предаде на Своя народ вечния завет. Казваше едно изречение и след това спираше, докато думите обиколят земята. Божият Израил стоеше с очи впити нагоре, слушайки как думите излизат от устата на Йехова и обикалят земята както гърма от най-мощни гръмотевици. Беше страшно тържествено. В края на всяко изречение светиите извикваха: “Слава! Алилуя!” Лицата им бяха осветени от Божията слава и блестяха така, както лицето на Мойсей, когато слезе от планината Синай. Поради това безбожните не можеха да ги гледат. И когато бе произнесено безпределно благословение над онези, които бяха почитали Бога чрез свято пазене на Неговата събота, се чу мощен вик на победа над звяра и неговия образ.XOBT 16.4

    Тогава започна юбилейната година, когато земята трябваше да почива. Видях набожния роб да се издига победно и тържествено и да се отърсва от веригите, оковавали го досега, а неговият безбожен господар да стои объркан и да не знае какво да прави. Защото грешните не можеха да разберат думите на Божия глас. Скоро се появи големият бял облак. Той изглеждаше много по-красив, от каквото и да било, което би могло да се види някога преди това. На него стоеше Човешкият Син. Отначало ние не виждахме Исус на облака, но когато той наближи земята, можахме да видим Неговата славна личност. Появяването на този облак на небето бе знамението на човешкия Син. Гласът на Божия Син извика спящите светии и ни облече в славно безсмъртие. Живите светии бяха променени в един миг и бяха грабнати заедно с тях в небесна колесница. Толкова славно изглеждаше всичко, когато тя се понесе нагоре. От всяка страна на колесницата имаше крила, а под нея — колела. И колелата казваха: “Свят!”, а крилата, като се движеха, викаха: “Свят!” и процесията от свети ангели около облака викаше: “Свят, свят, свят Господ, Бог Всемогъщ!” И светиите в облака възкликваха: “Слава! Алилуя!” И колесницата пътуваше нагоре към светия град. Исус отвори портите на златния град и ни въведе вътре. Тук ние бяхме приветствани с добре дошли, защото бяхме пазили “Божиите заповеди” и имахме “право на Дървото на живота”.XOBT 17.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents