РЕФОРМАЦИЯТА

Въпреки преследванията на светиите навсякъде се издигаха живи свидетели за Божията истина. Господни ангели вършеха повереното им дело. Те претърсиха най-тъмните места и избраха хора с искрени сърца. Те бяха потънали в заблуда, но Господ ги призова, както направи и със Савел, да бъдат избрани съдове, които да носят истината Му и да издигнат гласовете си против греховете на изповядващите се за Негов народ. Божии ангели подвижиха сърцата на Мартин Лутер, Меланхтон и други на различни места и ги накараха да зажаднеят за живото свидетелство на Божието слово. Неприятелят бе нахлул като наводнение и срещу него трябваше да се издигне знаме. Лутер бе избраният да се изправи с лице срещу бурята, да се изправи срещу гнева на една паднала църква и да подкрепи малцината верни на святото си изповедание. Той постоянно се страхуваше да наскърби Бога. Опитваше се чрез дела да постигне неговото благоволение, но не бе удовлетворен, докато един лъч небесна светлина не проникна в тъмнината на ума му и не го доведе до там, да уповава не на делата, а на заслугите на Христовата кръв. Тогава той можеше лично да дойде при Бога, не чрез папи и изповедници, но само чрез Исус Христос.XOBT 99.4

О, колко скъпоценна бе за Лутер тази нова и славна светлина, просветлила помрачения му разум и разпръснала суеверието му! Той я ценеше по-високо от най-скъпите земни съкровища. Словото Божие бе ново. Всичко беше променено. Книгата, от която се страхуваше, защото не можеше да види никаква красота в нея, сега бе за него живот, вечен живот. Тя бе негова радост, негова утеха, негов благословен учител. Нищо не можеше да го накара да престане да я изучава. Страхуваше се от смъртта, но когато прочете Словото Божие, всичките му страхове се разпръснаха, удивляваше се на Божия характер и го обикна. Изследваше Библията за себе си и се възхищаваше от богатите съкровища, които тя съдържаше. Тогава започна да я изучава за църквата. Бе отвратен от греховете на онези, на които се бе доверявал за спасението си и като виждаше много други обхванати от същия мрак, покривал и него, ревностно търсеше случай да им посочи Божия Агнец, Който единствен няма греховете на света.XOBT 100.1

Издигайки гласа си срещу заблудите и греховете на папската църква, сериозно се стараеше да строши веригите на мрака, ограничаващ хиляди и каращ ги да се доверяват на дела за спасение. Копнееше да стане способен да отвори умовете им за истинските богатства на Божията благодат и за превъзходството на спасението, получено чрез Исус Христос. В силата на Светия Дух той извика против съществуващите грехове на водачите и църквата. И когато срещна бурята на съпротивата от страна на свещениците, куражът му не отпадна, защото твърдо разчиташе на силната Божия десница и с доверие се уповаваше на Него за победа. Като продължаваше по-нататък борбата, яростта на свещениците срещу него се разпалваше все по-горещо и парещо. Те не желаеха да бъдат реформирани. Предпочитаха да бъдат оставени в спокойствието си, в лекомислените удоволствия, в нечестието; желаеха и църквата да държат в тъмнина.XOBT 100.2

Видях, че Лутер беше пламенен и ревностен, безстрашен и дръзновен в изобличаването на греховете и защитаването на истината. Той не се страхуваше от безбожни човеци или от дяволи; знаеше, че с него е Един по-могъщ от всички тях. Лутер бе изпълнен с преданост, кураж и смелост и понякога изпадаше в опасност да прекали. Но Бог издигна Меланхтон, притежаващ точно противоположен характер, да помага на Лутер в провеждане на делото на реформацията. Меланхтон беше свенлив, боязлив, предпазлив и много търпелив. Той бе силно обичан от Бога. Познанията му върху Писанията бяха задълбочени, а умът и мъдростта му — отлични. Любовта му към Божието дело бе равна на Лутеровата. Господ свърза сърцата на тези мъже; те бяха неразделни приятели.XOBT 100.3

Лутер бе голяма помощ за Меланхтон, когато той бе в опасност да се изплаши и забави и Меланхтон бе голяма помощ за Лутер, когато той бе в опасност да действа твърде прибързано. Меланхтоновата широкопростираща се предвидливост често предотвратяваше трудностите, които биха сполетели делото, ако то бе оставено единствено на Лутер; а и често делото не би напредвало, ако бе оставяно само на Меланхтон. Показана ми бе Божията мъдрост в избора на тези двама мъже, които да проведат делото на реформацията.XOBT 100.4

След това вниманието ми бе върнато назад към дните на апостолите. Видях, че Бог бе избрал за другари пламенния, ревностен Петър и нежния, търпелив Йоан. Понякога Петър биваше буен и тогава любимият ученик често трябваше да го възпира. Това обаче не го промени. Но след като се отрече от своя Господ, след като се разкая и преживя духовно обръщане, нужно бе само меко напомняне от Йоан и неговата пламенност се възпираше. Делото на Христос често би страдало, ако останеше само на Йоан. Петровият жар бе необходим. Неговата дръзновеност и енергия често спасяваше апостолите от трудности и смълчаваше враговете им. Йоан спечелваше сърцата. Той убеждаваше мнозина за делото на Христос чрез търпеливото си понасяне и дълбоката си преданост.XOBT 101.1

Бог издигна мъже да извикат срещу съществуващите в папската църква грехове и да извършат Реформацията. Сатана се опитваше да премахне тези живи свидетели, но Господ издигаше ограда около тях. На някои, за прослава на името Му, бе позволено да запечатат с кръвта си своето свидетелство, но се явяваха други мощни мъже като Лутер и Меланхтон, които можеха най-добре да прославят Бога, и изобличавайки греховете на свещеници, папи и царе. Те трепереха пред гласа на Лутер и неговите съработници. Чрез такива избрани мъже лъчи светлина започнаха да разпръсват мрака и много, много хора приеха с благодарност светлината и живееха според нея. А когато един свидетел биваше убит, появяваха се двама или повече, за да заемат неговото място.XOBT 101.2

Но Сатана не бе доволен. Той имаше власт само над тялото. Не можеше да накара вярващите да отстъпят от своята вяра и надежда. И дори умирайки, тържествуваха с една светла надежда за безсмъртие при възкресението на праведните. Те притежаваха нещо повече от човешки кураж. Не смееха да заспят нито за миг, но продължаваха да бъдат препасани с християнското всеоръжие, готови за борба не само с духовни врагове, но и със Сатана в образи на хора, чийто постоянен вик бе: “Откажи се от вярата си, или умри!” Тези малко на брой християни бяха силни в Бога и по-скъпоценни в очите Му от половината свят, чиито християни носеха Христовото име. Но бяха страхливци в делото Му. Докато църквата беше преследвана, нейните членове бяха единни и се обичаха; те бяха силни в Бога. Грешници не смееха да се присъединят към църквата. Само готовите да оставят всичко заради Христос можеха да бъдат Негови ученици. Те искаха от сърце да бъдат бедни, смирени и подобни Нему.XOBT 101.3