РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ХРИСТОС

Когато напускаха небето, ангелите дълбоко натъжени снемаха блестящите си корони. Не можеха да ги носят, докато техният Повелител бе в страдание и с трънен венец. В съдилището Сатана и ангелите му бяха твърде заети, да унищожат всяко човешко чувство и състрадание. Атмосферата беше тежка и осквернена от тяхното влияние. Първосвещениците и старейшините бяха повлияни от тях да оскърбяват и третират Исус по един нечовешки, жесток начин: извънредно непоносим от което и да било човешко същество. Сатана се надяваше, че такъв позор и насилие ще предизвикат някакво роптание у Божия Син; или пък, че Той ще прояви Божествената Си сила и ще се изтръгне от ръцете на тълпата. Това би осуетило спасителния план.XOBT 74.2

Петър последва своя Господ след предаването Му. Искаше да види, какво ще сторят с Исус. Но когато го обвиниха, че той е от Исусовите ученици, уплашен за собствената си сигурност, заяви, че не познава този човек. Учениците бяха известни с чистотата на говора си и Петър, за да увери злословците, че не е от Христовите ученици, с клетви и ругатни отрече обвинението за трети път.XOBT 74.3

Исус, Който стоеше на известно разстояние от него, се обърна и го погледна с тъжен, укорителен поглед. Тогава ученикът си спомни за думите, които Той изговори преди няколко часа в горницата, както и за собственото си ревностно твърдение: “Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня”. Отрече се от своя Господ дори с клетви и ругатни. Но онзи поглед стопи Петровото сърце и го спаси. Той плака горчиво и се разкая за своя голям грях, преживя духовно обръщане, след което бе готов да укрепи и братята си.XOBT 74.4

Тълпата хора крещяха и искаха Исусовата кръв. Биеха Го жестоко, наметнаха Му стара царска пурпурна мантия и сложиха трънен венец на святата Му глава. Поставиха пръчка в ръката Му, кланяха Му се и Го поздравяваха подигравателно: “Здравей, Царю юдейски!” После вземаха пръчката от ръката Му и Го удряха с нея по главата, при което тръните се забиваха в слепоочието Му и капки кръв се стичаха по лицето Му.XOBT 74.5

За ангелите бе много тежко да понасят тази гледка. Те биха освободили Исус, но командващите ангели им забраниха, казвайки, че за човека трябваше да се плати голяма цена; и тя щеше да бъде заплатена напълно, и щеше да причини смъртта на онзи, който имаше властта над смъртта. Исус знаеше, че небесни множества бяха свидетели на Неговото унижение. Ако и най-слабият ангел бе повикан да Му помогне, той би сломил силата на тази подиграваща се тълпа и би Го освободил от властта й. Знаеше, че ако помолеше Отца Си за това, ангели веднага щяха да Го освободят. Но за да се изпълни спасителният план бе необходимо да понесе яростта на злите човеци.XOBT 74.6

Исус стоеше смирено и спокойно пред разярената тълпа, докато тя се отнасяше най-позорно с Него. Заплюваха Го в лицето, онова лице, от което един ден ще пожелаят да се скрият, което ще бъде светлина на Божия град и ще свети по-силно от слънцето. Христос не отправи нито един гневен поглед към оскърбителите Си. Те покриха главата Му с една стара дреха и Го удряха в лицето, като викаха: “Познай кой Те удари.” Настана движение между ангелите. Те веднага биха Го освободили, но командващите ангели ги въздържаха.XOBT 75.1

Някои от учениците събраха кураж да влязат там, дето беше Исус, и да наблюдават процеса. Очакваха, че Той ще прояви Божествената Си сила, ще Се освободи от ръцете на враговете Си и ще ги накаже за жестокостта им. Надеждите им се засилваха и отслабваха според смяната на различните сцени. Понякога се съмняваха и се страхуваха, че са били измамени. Но гласът, който бяха чули на Планината на преображението, и славата, която бяха видели там, подкрепяха вярата им, че Той е Божият Син. Припомниха си сцените, на които бяха присъствали, чудесата, които бяха видели Исус да върши, като лекуваше болни, правеше слепи да проглеждат, глухи да чуват, като укоряваше и изпъждаше дяволи, възкресяваше мъртви и дори успокояваше вятъра и морето. Не можеха да повярват, че ще умре. Все още се надяваха, че ще прояви силата Си и с повелителния Си глас ще разпръсне кръвожадната тълпа, както тогава, когато влезе в храма и изгони онези, които бяха обърнали дома на Отца Му в търговски дом и се разбягаха пред Него, като че бяха подгонени от група въоръжени войници. Учениците се надяваха, че Исус ще прояви силата Си и ще убеди всички, че Той е Царят на Израил.XOBT 75.2

Юда бе изпълнен с горчиви угризения и срам за безчестното си дело — предаването на Исус. И когато видя позора, който Спасителят трябваше да понесе, бе съкрушен. Той обичаше Исус, но повече обичаше парите. Не вярваше, че Учителят щеше да се остави да бъде заловен от тълпата, която водеше. Очакваше, че Той ще извърши чудо и ще се освободи от ръцете й. Но когато видя разярената тълпа в съдебната зала, жадна за кръвта Му, дълбоко осъзна своята вина; и докато мнозина буйно обвиняваха Исус, Юда се хвърли през тълпата, изповядвайки, че е съгрешил, като им е предал невинна кръв. Върна на свещениците платените му пари и ги молеше да освободят Исус, заявявайки, че Той е съвсем невинен.XOBT 75.3

За кратко време свещениците онемяха от ужас и смущение. Те не искаха народът да узнае, че бяха наели един от изповядващите се за Исусови последователи, да им предаде Учителя. Искаха да скрият, че Го преследваха като крадец и Го бяха хванали тайно. Но признанието на Юда и неговият смутен, виновен изглед изобличиха свещениците пред множеството, показвайки, че само омразата ги бе накарала да хванат Исус. Когато Юда с висок глас обяви Учителя си за невинен, свещениците отговориха: “Що ни е грижа? Ти му мисли.” Исус бе във властта им и те бяха решили да Го държат здраво. Сразен от мъка Юда хвърли парите, които сега презираше, в нозете на тези, които го бяха наели и в агония и ужас отиде и се обеси.XOBT 75.4

Всред множеството, обкръжаващо Исус, имаше доста хора, дето Му съчувстваха, и мълчанието, с което посрещаше всички отправени Му въпроси ги учудваше. При всички подигравки и насилие от страна на тълпата, Неговото лице не изразяваше никакъв страх или зла мисъл. Той понасяше всичко с достойнство и спокойствие. Зрителите Го наблюдаваха с учудване. Те сравняваха Неговия съвършен образ, Неговите твърди, достойни обноски с вида на седещите в съда и си казваха, че Той повече прилича на цар, отколкото който и да е от управниците. У него нямаше никакви белези на престъпник. Очите Му гледаха благо, ясно и без страх; челото Му бе широко и високо. Всяка черта силно се открояваше с доброта и благородство. Търпението и издръжливостта Му бяха тъй нечовешки, че мнозина потръпваха от това. Даже Ирод и Пилат бяха твърде смутени при вида на Неговото благородно, богоподобно държане.XOBT 75.5

Още от самото начало Пилат бе убеден, че Исус не е обикновен човек. Той виждаше в Него един превъзходен характер и Го оценяваше за съвършено невинен спрямо нанесените Му обвинения. Присъстващите на тази сцена ангели забелязаха вътрешното убеждение на римския управител. За да го предпазят от ужасната постъпка да предаде Исус на разпятие, при съпругата му бе изпратен ангел, който в сън й съобщи, че Този, Когото нейният съпруг разследва е Син Божи и е невинен. Тя веднага изпрати тази вест на Пилат със забележката, че на сън е пострадала заради Исус, и го предупреждаваше да не стори нищо лошо на този свят човек. Пратеникът се промъкна между тълпата и предаде писмото в ръцете на Пилат. Щом го прочете, той се разтрепери и побледня и веднага реши да не взема никакво участие в разпятието на Исус. Ако юдеите искаха Исусовата кръв, той нямаше да се съгласи, но щеше да действа за освобождаването Му.XOBT 76.1

Когато Пилат чу, че Ирод бил в Ерусалим, почувства голямо облекчение, защото се надяваше да се освободи от отговорността при разследването и осъждането на Исус. Веднага Го изпрати с обвинителите Му при Ирод. Този властник беше закоравял в греха. Убийството на Йоан Кръстител бе оставило неизлечимо петно в съвестта му. Когато чу за Исус и Неговите мощни дела, той се уплаши и разтрепери, защото помисли, че Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите. Когато Исус бе предаден в ръцете му, той схвана постъпката като признание на неговата власт, авторитет и преценка. От тази случка последва приятелство между двамата управители, които преди това бяха врагове. Ирод се зарадва, щом видя Исус, очаквайки големи чудеса от Него, с които да задоволи любопитството му. Но делото на Спасителя не бе да удовлетворява любопитство и да търси собствена сигурност. Той трябваше да упражнява Своята Божествена и чудотворна сила за спасяване душите на другите.XOBT 76.2

Исус не отговаряше на Иродовите въпроси, нито се противопоставяше на яростните обвинения на неприятелите Си. Ирод се разгневи, когато видя, че Исус не се страхува от властта му, и заедно с войниците си се присмиваше, подиграваше и малтретираше Божия Син. Но въпреки това бе учуден от Неговото благородно, богоподобно държание, въпреки че бе тъй срамно третиран. Понеже се страхуваше да Го осъди, върна Го на Пилат.XOBT 76.3

Сатана и ангелите му изкушаваха Пилат и се стремяха да го тласнат в гибел. Убеждаваха го, че ако не вземе участие в Исусовото осъждане, други щяха да сторят това; множеството искаше Неговата кръв и ако той не Го осъдеше на смърт, щеше да изгуби властта и светската си слава и щеше да бъде определен като последовател на измамника. От страх да не изгуби положението и властта си Пилат даде съгласието си за смъртта на Исус. И въпреки че обяви обвинителите за виновници за Исусовата кръв, те приеха това и завикаха: “Кръвта Му да бъде на нас и на чедата ни!” Но Пилат не бе чист; той бе виновен за Исусовата кръв. От себелюбиви мотиви и любов към почестите на големите от този свят той предаде един невинен човек на смърт. Ако бе постъпил според собственото си убеждение, не би имал нищо общо с осъждането на Исус.XOBT 76.4

Видът и думите на Исус през време на разследването Му направиха дълбоко впечатление на мнозина от свидетелите. Последствията от това влияние се появиха след Неговото възкресение. Сред присъединилите се тогава към църквата имаше много хора, чието убеждение датираше от времето на Исусовия разпит.XOBT 77.1

Сатана се разяри много, когато видя, че всичката жестокост, която бе накарал юдеите да проявят към Исус, не предизвика ни най-малко роптание от Неговите уста. Макар че беше приел човешко естество, Той бе поддържан от една богоподобна сила и не се отклони ни най-малко от волята на Отца Си.XOBT 77.2