БОЖИЯТ ДАР ЗА ЧОВЕКА
Показани ми бяха голямата любов и снизхождение на Бога, отдавайки Сина Си на смърт, за да може човекът да получи прощение и живот. Показани ми бяха Адам и Ева, които имаха привилегията да гледат красотата и прелестта на Едемската градина и на които бе позволено да ядат от всички дървета в градината, с изключение на едно. Но змията изкуши Ева, тя изкуши своя мъж и двамата ядоха от забраненото дърво. Те нарушиха Божията заповед и станаха грешници. Вестта се разпространи в небето и всяка арфа замлъкна. Ангелите скърбяха и се страхуваха да не би Адам и Ева пак да протегнат ръка да ядат от Дървото на живота и тогава биха станали безсмъртни грешници. Но Бог каза, че ще изпъди престъпниците от градината и ще постави херувим да пази с пламенен меч пътя към Дървото на живота, за да не може човекът да се доближи до него и да яде от плода, поддържащ безсмъртността.XOBT 61.4
Тъга изпълни небето, когато се узна, че човекът бе изгубен, че светът, който Бог бе сътворил, трябваше да бъде изпълнен със същества, осъдени на окаяност, болести и смърт и че нямаше начин нарушителят да избяга. Цялото Адамово семейство трябваше да умре. Тогава аз съзрях милия Исус, наблюдавах израза на съчувствие и мъка върху лицето Му. Скоро Той се доближи до силната лъчиста светлина, която обкръжаваше Отца. Придружаващият ме ангел каза: “Той има таен разговор със Своя Отец.” Докато Исус говореше с Отец, безпокойството на ангелите изглеждаше много голямо. Три пъти Го обгърна славната светлина, намираща се около Отца, и когато третия път Той излезе от присъствието на Отца, ние видяхме Неговата личност. Изразът Му бе кротък, свободен от всяко безпокойство и смут и блестеше от прелест, която не може да се опише с думи. Тогава Исус съобщи на ангелския хор, че е намерил път за спасението на изгубения човек; че е умолявал Отца Си и е получил позволение да отдаде собствения си живот като откуп за човечеството, да понесе неговите грехове и сам да изтърпи смъртната присъда. По този начин е проправен път, за да могат хората чрез заслугите на Неговата кръв да намерят прощение на миналите си престъпления и чрез послушание да могат отново да се върнат в градината, откъдето бяха прогонени. Тогава те биха могли отново да имат достъп до главния плод на безсмъртието от Дървото на живота, над което сега бяха изгубили всяко право.XOBT 62.1
Тогава радост, неизразима радост изпълни небето и небесният хор запя песен на хвала и поклонение. Небесните същества докоснаха арфите си и запяха в по-висок от досегашния тон, поради голямата милост и снизхождение на Бога — да отдаде Своя скъп възлюбен Син на смърт заради един разбунтуван род. И избухнаха в отдаване на слава и поклонение за себеотрицанието и жертвата на Исус, Който бе готов да напусне лоното на Своя Отец, да избере един живот на страдания и мъка и една позорна смърт, за да даде живот на други.XOBT 62.2
Ангелът каза: “Вярваш ли ти, че Отец отдаде Своя възлюбен Син без борба? Не, не!” Да, за самия Бог в небето бе борба дали да остави грешния човек да загине, или да отдаде скъпия Си Син да умре за него. Ангелите бяха така заинтересувани от спасението на човека, че между тях можеше да се намерят такива, които биха отдали славата и живота си заради изгубения човек. “Но — каза придружаващият ме ангел — това не би било достатъчно.” Престъплението бе тъй голямо, че животът на един ангел не можеше да плати дълга. Само смъртта и ходатайството на Божия Син можеха да изплатят дълга и да спасят изгубения човек от безнадеждна мъка и окаяност.XOBT 62.3
А повереното на ангелите дело бе да слизат и да се изкачват с укрепителен балсам от славата, за да утешават Божия Син в страданията Му. Те трябваше да служат на Исус. Тяхната задача бе и да пазят намиращите се под благодатта от злите ангели и от тъмнината, която Сатана постоянно разпръсваше около тях. Видях, че за Бога бе невъзможно да промени закона Си, за да спаси изгубения, гибелно пропаднал човек; затова Той пожела Неговия възлюбен Син да умре заради престъпленията на човеците.XOBT 62.4