СВЕТИЛИЩЕТО

Показано ми бе горчивото разочарование на Божия народ, когато не видя Исус в очакваното време. Вярващите не знаеха защо Спасителят им не дойде, защото не виждаха никакво доказателство за приключването на про-роческото време. Един ангел каза: “Сгрешавало ли е Божието слово? Пропускал ли е Бог да изпълни обещанията Си? Не; Той е изпълнявал всичките Си обещания. Исус е станал, затворил е вратата на Светая в небесното светилище и е отворил врата в Светая Светих, и е влязъл вътре, за да очисти светилището. Всички, които чакат търпеливо, трябва да разберат тази тайна. Човекът се е заблудил; но Бог не е допуснал никаква грешка. Всичко, каквото Той е обещал, се изпълни, но човекът погрешно е вярвал, че земята е светилището, което трябва да бъде очистено в края на пророческите периоди. Очакванията на хората, а не Божиите обещания останаха несбъднати.”XOBT 113.2

Исус изпрати ангелите Си да насочат умовете на разочарованите към Светая Светих, където Той бе отишъл да очисти светилището и да направи специално изкупление за Израил. Исус каза на ангелите, че всички, които Го намерят, ще разберат делото, което Той трябва да извърши. Видях, че се ожени за новия Ерусалим, докато бе в Светая Светих; а след като завърши делото Му там, ще слезе на земята с царствена мощ и ще вземе при Себе Си скъпите души, търпеливо очаквали завръщането Му.XOBT 113.3

Показано ми бе, какво се случи на небето в края на пророческите периоди в 1844 г. Когато Исус приключи службата Си в Светая и затвори вратата на това отделение, непрогледна тъмнина обгърна онези, които бяха чули и отхвърлили вестта за Неговото идване, и те Го изгубиха от очи. Тогава Исус се облече в скъпоценни дрехи. По края на дрехата Му бяха разположени звънче и нар, звънче и нар. Изящно изработен нагръдник висеше от раменете Му. Когато се движеше, той блестеше като скъпоценни камъни, подчертавайки величествените букви, изглеждащи като написани или гравирани имена по нагръдника. На главата Му имаше нещо като корона. Когато се облече напълно, бе заобиколен от ангели и с огнена колесница премина зад втората завеса.XOBT 113.4

Тогава бях подканена да разгледам двете отделения на небесното светилище. Завесата, или вратата, беше отворена и ми бе позволено да вляза. В първото отделение видях светилника със седемте лампи, масата с хлябовете на предложението, кадилния олтар и кадилницата. Всички предмети в това отделение изглеждаха като направени от най-чисто злато и отразяваха образа на оня, който влизаше в тях. Завесата, разделяща двете отделения, бе изработена от различни материи и различни цветове, с красив ръб с втъкани фигури, направени от злато и изобразяващи ангели. Завесата бе вдигната и аз погледнах във второто отделение. Видях ковчег, който изглеждаше сътворен от най-фино злато. Ръбът около капака на ковчега бе великолепно изработен и изобразяваше корони. В ковчега се намираха каменните плочи с десетте заповеди.XOBT 114.1

Над него с прострени криле стояха двама прекрасни херувими по един от всеки край на ковчега. Те се докосваха над главата на Исус, когато Той заставаше пред умилостивилището. Лицата им бяха обърнати едно срещу друго и гледаха надолу към ковчега. Представляваха цялото ангелско множество, което гледа с интерес Божия закон. Между херувимите имаше една златна кадилница и когато поднесените с вяра молитви на светиите се издигаха до Исус и Той ги представяше на Своя Отец, от кадилницата се издигаше облак от благоухание, изглеждащ като дим, с най-красиви цветове. Над мястото, където стоеше Исус, пред ковчега имаше необикновено блестяща слава, която аз не можех да гледам. Тя изглеждаше като трона на Бога. Когато тамянът се възнасяше до Отец, извънредната слава идваше от трона при Исус и от Него осеняваше онези, чиито молитви се бяха възнесли като сладко благоухание. Светлина се издигаше над Исус в богато изобилие и обхващаше умилостивилището и очертанията на славата изпълваха храма. Аз не можех дълго да гледам необикновения блясък. Никакъв език не може да го опише. Бях омаломощена и се обърнах встрани от величието и славата на тази сцена.XOBT 114.2

Показано ми бе едно светилище на земята с две отделения. То приличаше на небесното и ми се каза, че е негов образ. Обзавеждането на първото отделение от земното светилище бе като онова от първото отделение на небесното светилище. Завесата беше вдигната и аз погледнах в Светая Светих. Видях, че наредбата бе същата, както в Светая Светих на небесното светилище. Свещеникът служеше и в двете отделения на земното светилище. Той влизаше всеки ден в първото отделение, а в Светая Светих влизаше един път годишно да го очисти от греховете, които са били прехвърлени там. Видях, че Исус служеше в двете отделения на небесното светилище. Свещениците влизаха в земното светилище с кръвта от едно животно като жертва за грях. Христос влезе в небесното светилище чрез жертвата на собствената Си кръв. Земните свещеници не можеха да продължат службата си дълго поради смъртта; но Исус е вечният свещеник. Чрез жертвите и приношенията, правени в земното светилище, израйлевите чеда трябваше да се хванат за заслугите на един бъдещ Спасител. И в мъдростта Си Бог ни е дал и подробностите на това дело, за да можем ние, като гледаме на тези неща, да разбираме делото на Исус в небесното светилище.XOBT 114.3

Когато Исус умираше на Голгота, извика: “Свърши се!”, завесата на храма се раздра на две, от горе до долу. Това показа, че службите в земното светилище бяха завинаги приключени и че Бог нямаше вече да се среща със свещениците в земния храм, за да приема жертвите им. Пролятата тогава кръв на Исус, трябваше да бъде принесена от Него самия в небесното светилище. Както свещеникът влизаше в Светая Светих веднъж годишно, за да очисти земното светилище, така и Исус влезе в Светая Светих на небесното светилище в края на 2300-та денонощия от Даниил 8 гл., в 1844 г., за да извърши едно последно изкупление за всички, които желаят да се възползват от Неговото посредничество, и по този начин да очисти светилището.XOBT 115.1