Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents
Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    МОЕТО ПЪРВО ВИДЕНИЕ

    (Това видение бе дадено скоро след голямото адвентно разочарование през 1844 г. и бе публикувано за първи път в 1846 г. По онова време бяха видени само някои от бъдещите събития. По-късните видения са били много по-пълни. Виж също и Приложението.)XOBT 5.3

    Тъй като Бог ми показа пътуването на адвентния народ към светия град и богатата награда, която ще бъде дадена на очакващите завръщането на своя Господ от сватбата, мой дълг е да дам кратко описание на онова, което Бог ми разкри. Скъпите светии ще преминават през много изпитания. Но нашите леки нещастия, които са само за момент, ще ни издействат една по-превъзходна и вечна “тежина на слава” — докато не престанем да гледаме на нещата, които не се виждат. Защото “нещата, които се виждат, са временни, а нещата, които не се виждат, са вечни”. Опитах се да дам един добър доклад и да донеса няколко грозда от небесния Ханаан, за което някои искаха да ме убият с камъни, както на времето събранието поиска Халев и Исус Навиев да бъдат убити с камъни заради техния доклад (Числа 14:10). Но аз ви заявявам, мои братя и сестри в Господа, че това е една великолепна страна и ние наистина можем да влезем в нея и да я притежаваме.XOBT 5.4

    Докато се молех на семейния олтар, Светият Дух ме осени и ми се струваше, че се издигам все по-нагоре и по-нагоре, високо над тъмния свят. Обърнах се да видя къде е адвентният народ в този свят, но не можах да го намеря. Тогава чух глас да ми казва: “Погледни пак, но гледай малко по-високо”. Повдигнах очите си и видях една права и тясна пътека, простираща се високо над света. Адвентният народ пътуваше по тази пътека към светия град, който се намираше на другия край на пътеката. Зад пътуващите адвентисти, в началото на пътеката, имаше блестяща светлина, за която един ангел ми каза, че представлявала “среднощният вик”. Тази светлина огряваше цялата пътека и беше светилник за нозете им, за да не се спъват. Докато продължаваха да гледат към Исус, Който вървеше точно пред тях, водейки ги към града, те бяха сигурни. Но скоро някои се умориха, говореха, че градът бил много далече, противно на очакванията им отдавна вече да са влезли в него. Тогава Исус ги окуражаваше, като издигаше славната си дясна ръка, от която се изливаше светлина над тях и те извикваха: “Алилуя!” Други прибързано отричаха светлината зад себе си и казваха, че не Бог ги е довел толкова далече. Зад тях светлината изгасваше и оставаше нозете им в пълнен мрак; те се препъваха, изгубваха от погледа си целта и Исус и падаха от пътеката долу в тъмния и неправеден свят. Скоро (виж Приложението) ние чухме Божия глас, подобен на много води, който ни съобщи деня и часа на Исусовото идване. Живите светии, 144 000 на брой, познаваха и разбираха гласа, докато безбожните мислеха, че това е гръм и земетресение. Когато извести времето, Бог изля над нас Светия Дух и лицата ни започнаха да светят, да греят от Божията слава, както бе с Мойсей, когато слизаше от планината Синай.XOBT 5.5

    Всичките 144 000 бяха запечатани и съвършено съединени. На челата им бе написано: Бог, нов Ерусалим и имаше една славна звезда с новото име на Исус. При това щастливо, свято състояние безбожниците се разгневиха и се втурнаха да ни нападнат с ярост, да ни арестуват и хвърлят в затвора; когато ние протегнахме ръце в името на Господа, те паднаха безпомощно на земята. Тогава стана така, че “синагогата на Сатана” позна, че Бог ни е обичал — нас, които си измиваме нозете един на друг и се поздравяваме със свята целувка — и те се поклониха в нозете ни.XOBT 6.1

    Скоро погледите ни бяха привлечени към изток, откъдето се появи един малък черен облак, колкото половин човешка длан. Ние знаехме, че това е знамението на Човешкия Син. Всички наблюдавахме облака в дълбоко мълчание, докато той приближаваше и ставаше все по-светъл, все по-славен и по-славен, докато се превърна в голям и бял. В основата си изглеждаше като огън; над него имаше дъждовна дъга, а около нея десетки хиляди ангели пееха най-прекрасна песен; над облака седеше Човешкият Син. Косата Му бе бяла и къдрава и лежеше на раменете Му, над главата Му имаше много корони. Нозете му изглеждаха като огън; в дясната Си ръка държеше остър сърп, а в лявата — сребърна тръба. Очите Му бяха като огнен пламък, проникващ напълно и изпитващ чедата Му. Всички лица побледняха, а отхвърлилите Бога бяха обгърнати от тъмнина. Тогава всички ние извикахме: “Кой може да устои? Без петно ли е моята дреха?” Тогава ангелите престанаха да пеят и за известно време настъпи ужасна тишина, когато Исус извика: “Онези, които имат чисти ръце и чисти сърца, ще устоят; Моята благодат е достатъчна за вас.” При тези думи лицата ни просветнаха и сърцата ни се изпълниха с радост. А ангелите пак запяха още по-високо, докато облакът се приближаваше все повече към земята.XOBT 6.2

    Когато Исус, обгърнат от огнени пламъци, слезе с облака, сребърната Му тръба прозвуча. Той се вгледа в гробовете на заспалите светии, после повдигна очите и ръцете Си към небето и извика: “Събудете се! Събудете се! Събудете се! Вие, които спите в земята, и се вдигнете!” Тогава стана силно земетресение. Гробовете се отвориха и мъртвите излязоха, облечени в безсмъртие. Сто четиридесет и четирите хиляди извикаха: “Алилуя!”, когато познаха приятелите си, отнети им от смъртта. В същия миг ние бяхме преобразени и грабнати заедно с тях, за да посрещнем Господа във въздуха.XOBT 6.3

    Всички заедно влязохме в облака и се възнасяхме седем дни нагоре към стъкленото море, където Исус донесе короните и със собствената си ръка ги постави на главите ни. Даде ни златни арфи и палмови клонки в знак на победа. Тук на стъкленото море сто четиридесет и четирите хиляди застанаха във формата на правилен четириъгълник. Някои от тях имаха много светли корони, други — не толкова светли. Някои корони изглеждаха отрупани със звезди, а други имаха само по няколко. Всички бяха напълно доволни от короните си. И всички бяха облечени от раменете до нозете със славни бели дрехи. Ангели ни обкръжаваха, когато минахме по стъкленото море към вратата на града. Исус повдигна своята мощна, славна ръка, хвана бисерната врата, отвори я навътре на блестящите й панти и ни каза: “Вие изпрахте дрехите си в Моята кръв, стояхте твърдо за Моята истина, влезте!” Всички влязохме вътре и чувствахме, че имаме съвършено право на града.XOBT 7.1

    Тук видяхме Дървото на живота и Божия престол. От престола изтичаше бистра река, а Дървото на живота се простираше от всяка страна на реката — едното му стъбло от едната страна и другото му стъбло от другата страна. И двете стъбла бяха от чисто прозрачно злато. Отначало мислех, че виждам две дървета. Погледнах отново и видях, че се съединяват в едно дърво. Така Дървото на живота се простираше от двете страни на Реката на живота. Клоните му се свеждаха към мястото, където стояхме ние, а плодовете му бяха прекрасни; изглеждаха като злато, размесено със сребро.XOBT 7.2

    Всички отидохме и седнахме под дървото да съзерцаваме славата на мястото, когато братята Фич и Стокмън (виж Приложението), които бяха проповядвали евангелието за царството и Бог ги бе положил в гроба, за да ги спаси, дойдоха при нас и ни попитаха какво сме преживели, докато са спали. Опитахме се да им разкажем нашите най-големи изпитания, но те изглеждаха тъй малки в сравнение с далеч по-превъзхождащата ги и вечна по стойност слава, която ни обкръжаваше, че не можахме да говорим, а извикахме в глас: “Алилуя! Небето се постига много лесно!” И засвирихме на златните си арфи така, че небесните сводове проехтяха.XOBT 7.3

    Начело с Исус слязохме от града на земята върху една голяма и висока планина, която не можа да издържи Господа и като се разцепи, се превърна в мощна равнина. Погледнахме и видяхме великия град с дванадесет основи и дванадесет порти — по три от всяка страна, и на всяка порта по един ангел. Всички извикахме: “Градът, големият град идва, слиза от Бога от небето!” И той се установи на мястото, където ние стояхме. Тогава разгледахме отвън славните му неща. Аз видях великолепни къщи, сякаш сребърни, подпирани от четири обсипани с бисери стълбове, най-славни наглед. Щяха да ги обитават светиите. На всяка от тях имаше по един златен корниз. Видях някои от светиите да отиват в къщите, да снемат короните си и да ги поставят на корнизите. След това се отправяха към полето около къщите и започваха да обработват земята; не както ние работим тук на земята, не, не! Една славна светлина сияеше над главите им и те постоянно възклицаваха и хвалеха Бога.XOBT 7.4

    Видях едно друго поле с всякакви видове цветя. И като ги късах, извиквах: “Те никога няма да увяхнат!” По-нататък съзрях поле с висока трева, много славна на вид; тя бе свежо зелена с отражение на сребро и злато и се полюшваше гордо пред славата на царя Исус. След това навлязохме в поле, пълно с всякакъв вид животни: лъвът, агнето, леопардът, вълкът — всички заедно в пълно съгласие. Минахме помежду им и те ни последваха миролюбиво. Навлязохме в една гора, не като тукашните тъмни гори, не, не, но светла и пълна със слава. Клоните на дърветата се полюляваха и ние всички възкликвахме: “Ще живеем безопасно в пустинята и ще спим в горите!” Пре-минали през горите, защото бяха на пътя ни за планината Сион.XOBT 7.5

    По-нататък срещнахме група хора, които също разглеждаха славата на мястото. Забелязах червени ръбове по дрехите им; короните им блестяха; дрехите им бяха чисто бели. Поздравихме ги и попитах Исус кои са те. Той отговори, че са мъченици, заклани за Него. Между тях имаше неизброимо множество малки деца също с червени ръбове по дрехите си. Планината Сион бе точно пред нас. На нея се намираше славен храм, заобиколен от седем други планини, по които растяха рози и лилии. Аз виждах малките да се катерят нагоре, а когато пожелаеха, се възползваха от малките си крилца и летяха към планинските върхове, където беряха никога неувяхващи цветя. Мястото около храма бе украсено с всички видове дървета: чимшир, борове, ели, маслини, мирти и нарове, а смокиновите дървета се свеждаха под тежестта на узрелите смокини - това правеше мястото извънредно величествено. Когато поискахме да влезем в храма, Исус каза с прекрасния си глас: “Само 144-те хиляди могат да влязат в това място”, а ние извикахме: “Алилуя!”XOBT 8.1

    Храмът бе поддържан от седем стълба от прозрачно злато, украсени с най-славни бисери. Аз не мога да опиша чудесните неща, които видях там. О, да можех да говоря на ханаански език, тогава бих разказала поне малко за славата на по-добрия свят. Видях каменни плочи, на които имената на 144-те хиляди бяха написани с гравирани със златно букви. След като разгледахме славата на храма и излязохме от него, Исус ни остави и отиде в града. Скоро отново чухме прекрасния Му глас, който каза: “Елате, народе мой, вие сте дошли от голямата скръб и сте изпълнявали волята ми; елате на вечеря, защото ще се препаша и ще ви слугувам.” Ние извикахме: “Алилуя, слава!” и влязохме в града. И видях маса от чисто сребро; тя бе дълга много мили, но нашите очи можеха да я виждат цялата. На нея съзрях плода от Дървото на живота, манна, бадеми, смокини, нарове, грозде и много други различни видове плодове. Помолих Исус да ми позволи да ям от тях. Той каза: “Не още. Онези, които ядат от плодовете на тази страна, не се връщат повече на Земята. Но ако останеш вярна, скоро ще ядеш от Дървото на живота и ще пиеш от водата на извора.” И след това добави: “Трябва пак да се върнеш обратно на Земята и да разкажеш на другите това, което ти разкрих.” Тогава един ангел внимателно ме занесе долу, в тъмния свят. Понякога си мисля, че не ще мога да издържа повече; всички неща на тази земя изглеждат толкова печални. Тук се чувствам много самотна, защото видях една много по-добра страна. О, да имах крила като на гълъб, тогава бих отлетяла да си почина!XOBT 8.2

    След като излязох от видението, всичко ми изглеждаше променено; мрак се стелеше над онова, което гледаха очите ми. О, колко неприветлив ми изглеждаше този свят! Плаках, когато се намерих пак тук, и чувствах носталгия по онази страна. Бях видяла един по-добър свят и не можех да се радвам повече на земята. Разказах видението на нашата малка група в Портлънд и всички напълно повярваха, че то е от Бога. Това бе забележително време, което действаше мощно в нас. Тържествеността на вечността почиваше над нас. Около седмица след това Господ ми даде друго видение. Показа ми изпитанията, през които трябваше да премина, и необходимостта да разкажа на другите откритото от Бога. Вършейки това, щях да срещна голяма съпротива и да претърпя душевни мъки. “Но — каза ангелът — Божията благодат е достатъчна за теб; тя ще те поддържа.”XOBT 8.3

    От видението излязох извънредно смутена. Здравето ми беше много лошо, а бях едва седемнадесетгодишна. Знаех, че много хора бяха паднали поради превъзнасяне, и разбрах, че ако аз се превъзнеса по някакъв начин, Бог би ме изоставил и аз сигурно бих била загубена. Отидох при Господа с молитва и поисках да възложи на другиго това бреме. Струваше ми се, че не бих могла да го издържа. Дълго лежах по лице, но всичката светлина, що получих, бе: “Разкажи на другите онова, което ти открих.”XOBT 9.1

    В следващото ми видение сериозно помолих Господа да ме пази от превъзнасяне, щом трябва да разкажа откритото ми от Него. Тогава Той ми показа, че е отговорено на молитвата ми и ако бъда заплашена от превъзнасяне, ръката Му ще легне върху мене и ще ми бъде нанесена болест. Ангелът каза: “Ако ти вярно предаваш вестите и издържиш до края, ще ядеш от плода на Дървото на живота и ще пиеш от водата на Реката на живота.”XOBT 9.2

    Скоро се разчу, че виденията ми били резултат от месмеризъм (виж Приложението) и много адвентисти бяха готови да повярват и разпространят този слух. Един лекар, прочут хипнотизатор, ми каза, че виденията ми ставали чрез месмеризъм, че лесно съм могла да бъда хипнотизирана и той можел да направи това и да ми даде видения. Казах му, че Господ ми е показал във видение, че месмеризмът е от дявола, от бездънната пропаст и че той скоро ще отиде там заедно с всички, които продължават да го прилагат. После му позволих да ме хипнотизира, ако може. Половин час той се опитваше, прибягвайки до различни действия, докато се отказа. Чрез вяра в Бога аз бях в състояние да се противопоставя на неговото влияние, така че той не можа да ми въздейства ни най-малко.XOBT 9.3

    Когато получавах видение по време на събрание, някои казваха, че състоянието ми било само екзалтация и че някой ме е хипнотизирал. Тогава аз отивах сама в гората, където никой освен Бога не можеше да ме вижда и чува и Му се молех. Понякога Той ми даваше видение и там. Тогава се радвах и разказвах на другите какво Бог ми бе открил, без да съм повлияна от някое човешко същество. Но някои ми казваха, че сама съм се хипнотизирвала. О, мислех си аз, до там ли е стигнало, че тези, които искрено молят Бога за Неговите обещания и Неговото спасение, да бъдат обвинявани, че се намират под отвратителното и погубващо душата влияние на месмеризма? Дали молим нашия благ небесен Баща за “хляб” само за да получим “камък” или “змия”? Тези неща нараняваха духа ми и измъчваха душата ми, изпълвайки я със скръб, стигаща до отчаяние. Мнозина искаха да ме накарат да повярвам, че нямало Свят Дух и че всички духовни преживявания на свети Божии мъже били месмеризъм или сатанински измами.XOBT 9.4

    В това време в Мейн съществуваше фанатизъм. Някои напълно се въздържаха от работа и изключваха всички не споделящи техните възгледи по този въпрос и по някои други неща, които те считаха за религиозни задължения. Във видение Бог ми разкри тези заблуди и ме изпрати да заявя това на Неговите грешащи чеда; но много от тях отхвърлиха изцяло тази вест и ме обвиниха, че съм се съобразявала със света. От друга страна адвентистите по име ме обвиняваха във фанатизъм и съвсем неправдиво, а от някои и по недостоен начин, бях представяна като водителка на фанатизма докато всъщност аз се стараех да го порицавам. Много пъти на различни дати се определяше времето за идването на Господа и това бе налагано на братята; но Господ ми показа, че всички тези дати ще отминат, защото преди идването на Христос трябва да има време на скръб и че всяко определяне и отминаване на дата само отслабва вярата на Божия народ. Поради това аз бях обвинявана, че съм злия слуга, който казвал в сърцето си: “Господарят ми се забави.”XOBT 9.5

    Всички тези неща дълбоко потискаха духа ми и в това смущение бях понякога изкушавана да се съмнявам в собствената си опитност. Една сутрин, докато бяхме на семейната молитва, силата Божия започна да ме осенява. Тогава ми мина през ума, че това е месмеризъм, и аз й се съпротивих. Веднага онемях и няколко мига останах безчувствена към всичко около мен. Тогава видях греха си — бях се усъмнила в Божията сила и затова бях онемяла, а езикът ми щеше да се развърже преди да изтекат двадесет и четири часа. Представена ми бе една карта, на която със златни букви бяха написани главите и стиховете на петдесет библейски текста. [Тези текстове са дадени в края на тази статия.] Когато излязох от видението, помолих чрез знаци да ми дадат плоча, където написах, че съм няма, а също и какво бях видяла, и че искам голямата Библия. Взех я и лесно намерих всички текстове от картата. Целият ден не бях в състояние да говоря. Рано на следната сутрин душата ми се изпълни с радост и езикът ми се развърза, за да хвали високо Бога. След това вече никога не дръзнах да се съмнявам, нито пък за момент дори да се съпротивлявам на Божията сила, независимо от мнението на другите за мен.XOBT 10.1

    През 1846 г., докато бяхме в Феърхейвън, Масачузетс, сестра ми (която по онова време обикновено ме придружаваше), сестра А., брат Г. и аз тръгнахме с една платноходка да посетим едно семейство в Уест Айлънд. Беше се почти стъмнило. Бяхме изминали само малко разстояние, когато внезапно се разрази буря. Гърмеше и се святкаше и дъждът се изливаше като из ведро. Ясно беше, че ще загинем, ако Бог не ни избави.XOBT 10.2

    Коленичих и започнах да викам към Господа да ни спаси. И тук, над бушуващите вълни, докато водата заливаше лодката, аз бях пренесена във видение. Прозрях, че по-скоро би пресъхнала всяка капка вода в океана, отколкото ние да загинем, защото моето дело току-що започвало. След като излязох от видението, всичките ми страхове бяха изчезнали и ние започнахме да хвалим Бога, а нашата малка лодка бе за нас един плаващ Ветил. Издателят на “Advent Herald” бе казал, че моите видения били известни като “резултат от хипнотични действия. Но аз питам, каква възможност имаше в такова време за хипнотично действие? Брат Г. трябваше да се бори пряко сили, за да управлява лодката. Той се опитваше да пусне котва, но тя не се задържаше. Малката ни лодка бе подхвърляна насам-натам от вълните и тласкана от вятъра, при това беше тъй тъмно, че ние не можехме да виждаме от единия до другия край на лодката. Скоро след това котвата се закрепи и брат Г. извика за помощ. На острова имаше само две къщи се оказа, че сме близо до едната, точно тази, в която искахме да отидем. Цялото семейство си беше вече легнало, освен едно малко дете, чуло вика за помощ над водата. Баща му дойде веднага и с малка лодка ни изведе на брега. По-голямата част от нощта прекарахме в благодарение и хваление на Бога за неговата удивителна доброта.XOBT 10.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents