Раздел 2 — Диета и духовност

Невъздържаността е грях

47. Никой, който твърди, че е благочестив, да не се отнася с безразличие към физическото си здраве и да не се успокоява с мисълта, че невъздържанието не е грях и няма да повлияе на духовния му живот. Съществува тясна връзка между физическото и духовното естество.
[РХ, 25 януари 1881 г.]; ЗС, с. 67ДХ 20.4

48. Невъздържаността на нашите първи родители доведе до загубата на рая. Умереността във всичко има много по-сериозно отношение към възстановяването на рая, отколкото хората осъзнават.
СВЛ, с. 129, 1905 г.ДХ 20.5

49. Нарушаването на физическите закони означава нарушаване на Божия закон. Нашият Творец е Исус Христос. Той ни е създал живи същества. Сътворил е човешкото тяло. Автор е не само на физическите, но и на моралните закони. Небрежният и безразсъдният по отношение на навиците и обичаите, свързани с физическия му живот и със здравето, съгрешава против Бога. Мнозина, които твърдят, че обичат Исус Христос, не показват почит и уважение, достойни за Този, Който даде живота Си, за да ни спаси от вечна смърт. Не го зачитат, не се прекланят пред Него, не Го уважават, не Го признават. Това личи от уврежданията на собствените им тела в резултат на нарушаване на здравните закони.
Ръкопис 49, 1897 г.ДХ 20.6

50. Продължителното престъпване на природните закони е равносилно на продължително престъпване на Божия закон. Наблюдаваните навсякъде страдания и мъка, окаяност, немощ, болести и слабоумие, завладяващи сега света, го правят като лазарет в сравнение с това, което би могъл да бъде и което Бог е определил за него. Днешното поколение е с отслабени умствени, морални и физически сили. Цялото това нещастие се е натрупвало от поколение на поколение, защото падналият човек нарушава Божия закон. Вършат се най-ужасни грехове, защото се угажда на извратен апетит.
4 С, с. 30, 1876 г.ДХ 20.7

51. Прекомерното ядене, пиене, спане или гледане е грях. Хармоничното действие на всички сили на тялото и ума водят до щастие. Колкото по възвишени и святи са тези сили, толкова по-чисто и искрено е щастието. [Бог записва греха на угаждането — т. 246]
4 С, с. 417, 1880 г.ДХ 20.8

Кога освещението е невъзможно

52. В повечето случаи немощите у хората са резултат от погрешни навици, невежество или от пренебрегване на дадената от Бога светлина за законите на тялото. Не е възможно да прославим Бога, докато нарушаваме законите на живота. Сърцето не може да Му се посвети, докато човекът се предава на похотливи страсти. Освещаването на тялото и духа е невъзможно, ако тялото е болно, а умът разстроен от вредни страсти. Апостолът разбираше колко важно за усъвършенстването на християнския характер е човек да има добро здравословно състояние. Той заявява: “... уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен”. Споменава и плодовете на Духа, сред които е и въздържанието. “А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.” [Невъзможност да постигнем християнско съвършенство, докато се отдаваме на апетита]
ЗР, март 1878 г.ДХ 21.1

Доброволното невежество прави греха по-голям

53. Длъжни сме да знаем как да запазваме тялото във възможно най-добро здравословно състояние. Свято задължение е да живеем според светлината, дадена ни милости от Бога. Ако си затворим очите за нея от страх да не видим грешките си, които не желаем да изоставим, те няма да станат по-малки, а напротив — ще се увеличат. Ако я пренебрегнем веднъж, ще я пренебрегнем и втори път. Да се нарушават законите на тялото е толкова голям грях, колкото и да не се спазва една от десетте заповеди; и в двата случая Божият закон е нарушен. Не е възможно да обичаме Господа с цялото си сърце, ум, душа и сила, а в същото време да обичаме много повече страстите и вкусовете си. Всекидневно намаляваме силата си да прославяме Бога, а Той иска всичките ни сили, целия ни ум. Чрез лошите навици загубваме контрол върху живота си, но продължаваме да твърдим, че сме Христови последователи, приготвящи се за безсмъртие.ДХ 21.2

Мои братко и сестро, трябва да извършите дело, което никой не може да извърши вместо вас. Събудете се от летаргичния си сън и Христос ще ви даде живот. Променете начина си на живеене, на хранене, пиене и труд. Ако продължавате да действате, както имате навик от много години, няма да видите ясно святите и вечните неща. Сетивата ви са притъпени, а разумът — замъглен. Не сте израснали в благодатта и в познанието на истината, въпреки че сте имали това предимство. Не сте засилвали духовността си, а все повече и повече сте потъвали в мрак.
2 С, с. 70, 71, 1868 г.ДХ 21.3

54. Човекът бе венецът на Божието творение, създаден по образ Божи и определен да бъде отпечатък на Бога... Човекът е изключително скъп на Бога, защото е бил сътворен по Негов образ. Този факт би трябвало да ни покаже колко е важно да проповядваме с думи и с пример, че угаждането на апетита или на друг греховен навик осквернява тялото, определено да представя Бога пред света. [Природният закон е провъзгласен съвсем ясно — т. 97]
РХ, 18 юни 1895 г.ДХ 21.4

Интелектът се влияе от нарушаването на физическите закони

55. Бог изисква от народа Си непрестанно усъвършенстване. Трябва да разберем, че задоволяването на апетита е най-голямата пречка за умствения напредък и духовното освещение. Въпреки всичките ни твърдения, че спазваме здравната реформа, мнозина от нас се хранят неправилно.
9 С, с. 156, 1909 г.ДХ 21.5

56. Не трябва в събота да предлагаме по-голямо количество или повече по вид храни, отколкото в останалите дни. Напротив, храната трябва да бъде проста, да се яде по-малко, за да може умът да бъде свеж и прилежен във възприемане на духовните неща. Тежък стомах означава тежък ум. Най-ценни слова могат да бъдат чути и неразбрани, защото разумът е помрачен от неправилно хранене. Преяждайки в събота, мнозина стават много по-негодни, отколкото предполагат, да приемат благословението от добрите възможности, които ни дава този ден.
СВЛ, с. 307, 1905 г.ДХ 21.6

57. Показано ми бе, че някои от нашите лагерни събрания са далеч от определения от Господа образец. Хората идват на тях неподготвени за присъствието на Светия Божи Дух. Обикновено преди събранието сестрите отделят значително време за подготвяне на дрехи за външна украса, а изцяло забравят вътрешната украса с огромна стойност в Божиите очи. Пилее се също така много време в ненужно готвене, в приготвяне на тежки торти, кейкове и други ястия, вредни за хората, които ги ядат. Ако нашите сестри приготвят добър хляб и други здравословни храни, не само те, но и семействата им ще могат по-добре да оценяват словата на живот и да възприемат много по-дълбоко влиянието на Светия Дух.ДХ 22.1

Често стомахът натежава от храна, която не винаги е проста като тази у дома, където физическите усилия са двойно и тройно по-големи. Това води ума до такава летаргия, че трудно оценява нещата с вечна стойност. Събранието завършва и хората си отиват разочаровани, че не са получили повече от Светия Дух... Нека приготвянето на храна и облекло бъде на втори план и дълбокото изпитване на сърцето да започва още у дома. [Отдаването на апетита е пречка за разбиране на истината за сегашното време — т. 72; парализира сетивата — т. 227; причинява оглупяване — т. 209, 226; прави човека негоден да съставя планове и да дава добри съвети — т. 71; отслабва духовните, умствените и физическите сили на децата — т. 346; приспива духа при наличието на изпепеляващите истини на Божието слово; при умерена диета се увеличават умствените и моралните сили — т. 85; ефектът от месната храна върху умствените способности — т. 678, 680, 682, 686; повече за храната в лагерните събрания — т. 124]
5 С, с. 162-164, 1882 г.ДХ 22.2

Резултатът от оценяване на истината

58. Нуждаете се от бистри, енергични умове, за да получите високо убеждение за възвишената истина, да цените изкуплението и да имате правилно отношение към нещата с вечна стойност. Ако действията ви са погрешни и се пристрастявате към лоши навици в яденето, като по този начин отслабвате силите на интелекта, няма да цените особено много спасението и вечния живот, които могат да ви вдъхновят да живеете в хармония с Христовия живот; няма да правите искрени, себеотрицателни усилия за цялостно придържане към Божията воля — усилия, изисквани от Словото и необходими, да ви подготвят морално за безсмъртието.
2 С, с. 66, 1868 г.ДХ 22.3

59. Дори да сте стриктни в качеството на храната, прославяте ли Бога в телата и в душите си, които са Негови, ако ядете много? Тези, които допускат да влезе толкова много храна в стомасите и по такъв начин натоварват телата си, не могат да оценят истината, когато слушат разискване по нея. Не могат да събудят притъпените способности на ума, да осъзнаят цената на изкуплението и великата жертва, дадена за падналия човек. За такива хора е невъзможно да оценят славната, скъпоценна и голяма награда, запазена за верните победители. Никога не трябва да оставяме животинската страна на нашето естество да ръководи морала и интелекта.
2 С, с. 364, 1870 г.ДХ 22.4

60. Някои се отдават на плътски страсти, които воюват против душата и са постоянна пречка за духовния им напредък. Винаги са с обременена съвест и ако започнат да се говорят ясни истини, се обиждат. Постоянно се самоосъждат и мислят, че темата е избрана специално за техния случай. Чувстват се наскърбени и наранени и странят от събранията на светиите. Престават да се събират с другите и смятат, че така съвестта им остава необезпокоена. Скоро загубват интереса си към богослуженията и любовта си към истината. Ако не се преобразят изцяло, ще се върнат назад и ще се присъединят към бунтуващите се, като застанат под черното знаме на Сатана. Когато разпънат плътските страсти, воюващи против душата, ще напуснат пътя, по който са вървели, и стрелите на истината няма да ги нараняват. Но докато се впускат в страстите на плътта, запазвайки своите идоли, ще продължават да бъдат мишена за тях; ще бъдат “ ранени” от всяка изговорена истина...ДХ 22.5

Употребата на неестествени възбуждащи средства води до разрушаване на здравето и влияе притъпяващо на ума. В резултат на това става невъзможно да се оценяват нещата с вечна стойност. Онези, които поддържат подобни идоли, не могат да оценят спасението, издействано от Христос за тях чрез себеотрицание, продължителни страдания, понасяне на укори и накрая отдаване на собствения безгрешен живот, за да бъде загиващото човечество спасено от смърт.
1 С, с. 548, 549, 1867 г. ДХ 23.1

61. Маслото и месото възбуждат. Те вредят на стомаха и извращават вкуса. Чувствителните нерви на мозъка се “ сковават” и животинският апетит се засилва за сметка на моралните и интелектуалните способности. Висшите сили, които би трябвало да контролират всичко, отслабват все повече и вечните неща не могат да бъдат възприети. Духовният живот и посвещението са парализирани. Сатана тържествува, когато вижда колко лесно може да проникне в човека чрез апетита и да контролира разума на хората, сътворени от Създателя за добри и велики дела. [Невъзможност за невъздържаните да оценят изкуплението — т. 119; те не могат да бъдат податливи на освещаващото влияние на истината — т. 780]
2 С, с. 486, 1870 г.ДХ 23.2

Въздействие върху възприятията и вземането на решения

62. Всяко нещо, което намалява физическата сила, отслабва разума и го прави по-малко способен да различава доброто от злото. Ние ставаме по-малко способни да избираме доброто; отслабва и силата на волята да вършим неща, които знаем, че са правилни.ДХ 23.3

Лошото използване на физическите сили скъсява времето, през което животът ни може да бъде използван за Божия слава. Така не сме в състояние да завършим делото, възложено ни от Бога.
ПХ, с. 346, 1900 г.ДХ 23.4

63. Онези, които въпреки че познават въпроса за скромното хранене и обличане, изискващ послушание към моралните и физическите закони, обръщат гръб на светлината, посочваща задълженията им, ще отбягват и други задължения. Като отбягват кръста, който трябва да носят, за да бъдат в хармония с природните закони, те приспиват съвестта си. За да избягнат укори, биха нарушили и десетте заповеди. Някои са категорично несъгласни да понесат кръста и да пренебрегнат позора.
ХВБХ, с. 159, 1890 г.ДХ 23.5

64. Онези, които си навличат болест, като задоволяват апетитите, нямат здрави тела и умове. Те не могат да преценяват доказателствата за истината и да разбират Божиите изисквания. Нашият Спасител няма да протегне ръката Си надолу, за да вдигне такива деградирали хора, докато упорстват в своя път и затъват все по-дълбоко.ДХ 23.6

От всички се изисква да направят възможното, за да запазят телата си здрави и умовете си бистри. Ако насищат вреден апетит и по този начин притъпяват сетивата и замъгляват способностите си за възприемане, така че да не са способни да оценят възвишения характер на Бога или да се наслаждават от изучаването на Божието слово, могат да бъдат сигурни, че Бог няма да приеме техния недостоен дар по-добре от дара на Каин. Бог изисква да се очистят от всяка нечистота на плътта и духа, усъвършенствайки се в святост със страх от Бога. След като човек направи всичко по силите си за доброто здраве, отричайки се от апетита и греховните страсти за да има здрав разум и осветени мисли, тогава бива спасен единствено от чудото на Божията благодат, както бе спасен Ноевият ковчег, носещ се по ревящите вълни. Ной бе направил всичко, което Бог бе поискал от него, за да изработи сигурен кораб; едва тогава Бог извърши невъзможното за човека и запази кораба с чудната Си сила.
ДД, т.4, с. 148, 149, 1864 г. ДХ 23.7

65. Уврежданията на стомаха, причинявани чрез удовлетворяване на апетита, са източник на много от изпитанията за църквата. Хората, които ядат и се трудят неумерено и нерационално, говорят и действат нерационално. Невъздържаният в храненето човек не може да проявява търпение. Не е задължително да пие алкохолни питиета, за да бъде невъздържан. Грехът на невъздържаното, честото или обилното хранене с мазна и нездравословна храна унищожава доброто храносмилане, влияе на ума, замъглява разсъдъка и пречи на рационалното, спокойното и нормалното мислене и поведение. Той е непрекъснат източник на изпитания за църквата. Следователно, за да бъдат Божиите чада способни да прославят Господа с телата и с душите си, които са Негови, трябва с усърдие и с постоянство да се отказват от страстите си и да бъдат умерени във всичко. Едва тогава ще могат да разберат истината в нейната красота и чистота, да я приложат в живота си и с мъдър, разумен, непорочен начин на живот да отнемат от противниците на вярата повода за укор против делото й.
1 С, с. 618, 619, 1867 г.ДХ 23.8

66. Брат и сестра Г., събудете се, умолявам ви. Вие не сте приели светлината на здравната реформа и не живеете според нея. Ако бяхте ограничавали апетита си, бихте спестили много излишен труд и разходи, но е още по-важно е, че бихте запазили в много по-добро състояние здравето и интелектуалната си сила, които да ви помогнат да оцените вечните истини. Бихте имали по-бистър ум, за да прецените доказателствата за истината и бихте се подготвили по-добре да обяснявате на други причината за вашата надежда.
2 С, с. 404, 1870 г.ДХ 24.1

67. Някои хора се подиграват с реформаторското дело. Казват, че е ненужно и отклоняват умовете от истината за сегашното време. Твърдят, че се е стигнало до крайности. Такива хора не знаят какво говорят. Как може личности, твърдящи, че са благочестиви, а в същото време са болни от главата до петите, чиито физически, умствени и морални сили са отслабени от задоволяване на извратен апетит и прекалено изнурителен труд, да преценяват доказателствата за истината и да разбират Божиите изисквания? Ако моралните и интелектуалните им способности са помрачени, те не са в състояние да проумеят стойността на изкуплението или възвишеното естество на Божието дело, нито могат да се наслаждават на изучаването на Господнето слово. Как може нервен човек, страдащ от диспепсия, да бъде винаги готов да отговори със смирение и богобоязливост на всеки, който го пита за основанията на неговата надежда? Няма ли да се обърка и възбуди и чрез болното си въображение да започне да представя нещата в съвсем погрешна светлина, като без смирението и спокойствието, характерни за Христовия живот, опозори църквата си, спорейки с безумни хора? Ако разсъждаваме върху всичко от религиозна гледна точка, трябва да бъдем цялостни реформатори, за да приличаме на Христос.ДХ 24.2

Видях, че нашият небесен Отец ни е дарил с голямо благословение — познания върху здравната реформа, за да можем да се подчиним на изискванията Му и да Го прославим в телата и душите си, които са Негови, а накрая да застанем без недостатък пред Божия трон. Вярата ни изисква да повишим стандарта и да бъдем винаги с една крачка пред другите. Съмняващите се в начина на действие на други здравни реформатори, като разумни хора трябва сами да направят нещо. Човечеството е в окаяно състояние и боледува толкова много. Мнозина страдат от наследствени болести и поради лошите навици на родителите си. Въпреки това те и децата им действат също погрешно, както се е действало спрямо тях. Невежи са по отношение на себе си. Болни са и не знаят, че големите им страдания са причинени от вредните привички.ДХ 24.3

Все още са малко на брой хората, събудили се да разберат колко тясна е връзката между начина на хранене и здравето, характера, полезността им за света и вечната им участ. Видях, че онези, които са получили светлина от небето и са разбрали ползата от съобразяването с нея, са задължени да проявяват по-голям интерес към страдащите от незнание. Пазещите съботата и очакващите скорошното идване на своя Спасител трябва да са първи в интереса към великото дело на здравната реформа. Хората трябва да бъдат обучавани, а проповедници и миряни да чувстват отговорността си да говорят по този въпрос и да го споделят с други.
1 С, с. 487-489, 1867 г.ДХ 24.4

68. Физическите навици са свързани с успеха на всяка личност. Колкото по-внимателни сте в храненето, колкото по-проста и невъзбуждаща е храната, която поддържа хармоничните действия на тялото, толкова по-ясно ще разбирате задълженията си. Необходим e внимателен преглед на всеки навик, на всеки обичай, да не би лошото състояние на тялото да помрачи всичко.
Писмо 93, 1898 г.ДХ 24.5

69. Нашето физическо здраве се поддържа от това, което ядем. Ако апетитът ни не е под контрола на осветен ум, ако не сме въздържани в яденето и пиенето, няма да имаме умствена и физическа възможност да изучаваме Словото, за да научим какво казва Свещеното писание и какво трябва да направим, та да наследим вечен живот. Всеки лош навик довежда тялото до недобро състояние и деликатната жива машина на стомаха се поврежда и изгубва способността да работи правилно. Храненето е свързано с предразположението към поддаване на изкушение и извършване на грях.
Ръкопис 129, 1901 г.ДХ 25.1

70. Ако Спасителят на човечеството чувстваше нужда от молитва въпреки Божествената си сила, колко повече слабите, грешни, смъртни хора трябва да изпитват необходимост да се молят с горещи, непрестанни молитви! Когато бе изкушаван най-силно, Христос не ядеше нищо. Предаваше се на Бога и излизаше от битката победител чрез искрена молитва и съвършено подчиняване на волята на Своя Отец. Вярващите в истината за последните дни би трябвало в молитвите си да подражават на великия пример повече от всички останали християни.ДХ 25.2

“Доста е на ученика да бъде като учителя си и слугата като господаря си.” Често пъти нашите маси са отрупани с деликатеси, които не са нито здравословни, нито необходими, но ние ги обичаме повече от себеотрицанието, свободата от болести и чистотата на ума. Исус искрено молеше Своя Отец за сила. Божият Син смяташе това за по-важно — дори за Себе Си — от седенето на най-изисканата трапеза. Той ни е засвидетелствал, че молитвата е необходима, за да получаваме сила, с която да се борим срещу силите на тъмнината и да вършим възложената ни работа. Нашата собствена сила е всъщност слабост, но силата, давана от Бога, е огромна и може да направи повече от победител всеки, който я получи. [Отдаването на апетита прави ума нестабилен — т. 237; притъпява съвестта — т. 72]
2 С, с. 202, 203, 1869 г.ДХ 25.3

Ефектът на храненето върху влиянието и полезността на човека

71. Колко жалко е, че много често, когато трябва да се прояви голямо себеотрицание, стомахът е натъпкан с купчина нездравословна храна, която стои там и се разлага. Злоупотребата със стомаха влияе и на мозъка. Хранещият се неразумно човек не осъзнава, че става неспособен да дава мъдри съвети и да прави планове за добрия напредък на Божието дело. Това наистина е така. Той не може да преценява духовните неща и по време на заседания вместо да каже “да” и “амин”, казва “не”. Прави погрешни предложения. Приетата храна е намалила умствените му способности.ДХ 25.4

Себеугаждането прави човека неспособен да свидетелства за истината. Благодарността, която отправяме към Бога за Неговите благословения, се опорочава до голяма степен от натрупаната в стомаха храна. Отдаването на апетита е причина за раздори, борби, разпри и много други злини. Изговарят се гневни думи, вършат се недобри неща, следват се лоши навици, проявяват се страсти — и всичко това става само защото мозъкът е обременен от купчината храна в стомаха.
Ръкопис 93, 1901 г.ДХ 25.5

72. Някои не могат да разберат, че е необходимо да се яде и пие за Божия слава. Угаждането на апетита влияе върху житейските им взаимоотношения, което проличава в семействата, в църквите, в молитвените събрания и в поведението на децата им. Това е и проклятието на техния живот. Не можете да ги накарате да разберат истините за последните дни. Бог се е погрижил премного за живота и щастието на всички Свои създания. Ако Неговите закони никога не бяха нарушавани и всички хора действаха в хармония с Божията воля, щеше да има здраве, мир и радост, а не мизерия и непресекващи злини.
2 С, с. 368, 1870 г.ДХ 25.6

73. Изкупителят на света знаеше, че задоволяването на апетита ще доведе до физическа слабост и така ще притъпи сетивата, че святите и вечните неща няма да бъдат различавани. Христос знаеше, че светът се е отдал на лакомия и че това ще доведе до израждане на моралните сили. Ако угаждането на апетита бе така завладяло хората, че Божият Син трябваше да пости заради тях почти шест седмици, какво дело стои пред всеки християнин, за да стане победител подобно на Христос! Силата на изкушението да наситим извратения апетит е съизмерима единствено с неизразимата мъка на Христос по време на дългия пост в пустинята.ДХ 26.1

Той знаеше, че за да осъществи спасителния план, трябва да започне изкуплението точно там, където започна провалът. Адам падна, защото задоволи апетита си. За да покаже на човека задължението му да спазва Божия закон, Христос започна изкупителното дело с реформиране на физическите навици у хората. Упадъкът на морала и дегенерацията на човечеството се дължат обикновено на неестествения апетит.ДХ 26.2

Отговорности и изкушения за проповедниците

Всички и най-вече служителите, проповядващи истината, имат великата отговорност да победят апетита. Трудът им би бил много по-полезен, ако контролират апетита и страстите си. Умствените и моралните им сили биха били по-големи, ако съчетават физическия с интелектуалния труд. Със стриктни навици на въздържание и с комбиниране на умствени и физически усилия те биха постигнали много повече и биха запазили ума си бистър. Ако действат по този начин, биха изразявали мислите и думите си по-свободно, религиозния им живот би бил по-енергичен и впечатленията у слушателите — по-силни.ДХ 26.3

Невъздържаността в яденето дори на храна с добро качество влияе върху тялото и замъглява чистите и святи чувства.
3 С, с. 486, 487, 1875 г.ДХ 26.4

74. На лагерните събрания храна някои хора носят съвсем неподходяща храна — тежки торти и кейкове и различни по вид ястия, които биха разстроили храносмилането дори на здрав, работещ човек. Разбира се, смята се, че най-доброто от храната не е достатъчно добро за проповедника. Хората изпращат от нея на трапезата му или го канят на своите трапези. По този начин проповедниците се изкушават да ядат прекалено много, и то вредна храна. Не само че се намалява ползата от работата им на лагерните събрания, но и мнозина се разболяват от диспепсия.ДХ 26.5

Проповедникът трябва да избягва това доброжелателно, но неразумно гостоприемство дори с цената да изглежда неучтив. Хората сигурно са искрени, когато представят такава дилема пред него. Те правят грешка, като го изкушават с нездравословна храна. По този начин се погубват ценни таланти за Божието дело и някои през целия си живот се лишават от половината си енергия, сила и способности. Проповедниците трябва да пазят силата на ума и нервите си повече от всички останали. Необходимо е да избягват всички храни и питиета, които могат да раздразнят и възбудят нервната система. След възбудата идва депресията; преяждането замъглява ума и прави мислите объркани. Никой не може да бъде успешен работник в духовните неща, докато не започне да спазва стриктни въздържателните навици в храненето. Бог не може да остави Своя Свят Дух да обитава в хора, които знаят как трябва да се хранят, за да имат добро здраве, но упорстват в поведение, водещо до отслабване на ума и тялото.
Ръкопис без дата, 88ДХ 26.6

“Всичко вършете за Божията слава”

75. Вдъхновен от Божия Дух, апостол Павел пише, че каквото и да се върши, дори такива естествени неща като ядене и пиене, всичко трябва да се върши не за задоволяване на извратен апетит, а с чувство на отговорност — “всичко вършете за Божията слава”. Трябва да пазим всяка част от тялото; необходимо е да внимаваме да не би това, което влиза в стомаха, да прогони възвишените и святи мисли от ума. Може ли да не разполагам със себе си, питат някои. Като че ли се опитваме да ги лишим от някакво голямо добро, представяйки им необходимостта да се хранят разумно и да съобразяват всичките си навици с установените от Бога закони.ДХ 26.7

Всеки човек има права. Всички имаме индивидуалност и самоличност. Никой не може да се претопи в чужда индивидуалност. Всеки трябва да действа сам за себе си според диктата на съвестта си. Що се отнася до нашите отговорности и влияние, ние сме отговорни пред Бога, защото от Него получаваме живот, не от човек, а единствено от Бога. Негови сме по сътворение и по изкупление. Телата ни не са наши, за да ги използваме както си искаме, да ги осакатяваме чрез навици, които водят до упадък и ни правят неспособни да служим на Бога съвършено. Животът и всичките ни способности принадлежат на Господа. Той се грижи непрестанно за нас. Поддържа действието на “живата машина”. Ако ни остави да я движим дори за миг, бихме умрели. Ние сме абсолютно зависими от Бога.ДХ 27.1

Научаваме голям урок, когато осъзнаем отношението си към Бога и Неговото отношение към нас. Думите “вие не сте свои си” трябва да се запечатат в паметта ни, за да можем винаги да признаваме Божиите права над нашите таланти, собственост, влияние и върху личното “аз”. Важно е да се научим как да използваме тези Божии дарове с ум, душа и тяло, така че като изкупено от Бога притежание да Му отдадем служба, богата със здраве и благоухание.
СС, серия А, N 9, с. 58, 1896 г.ДХ 27.2

76. Светлина осветява пътя ви по отношение на здравната реформа и на задълженията на Божия народ в тези последни дни, за да сте въздържани във всички неща. Видях, че бяхте сред хората, които не искат да я видят и да поправят начина си на хранене, пиене и готвене. Когато светлината на истината се приеме и се следва, тя ще извърши цялостно преобразяване в живота и в характера на всички, освещаващи се чрез нея.
2 С, с. 60, 1868 г.ДХ 27.3

Връзка с победоносния живот

77. Яденето, пиенето и обличането влияят пряко върху нашия духовен напредък.
МС 31 май, 1894 г.ДХ 27.4

78. Много видове храни, употребявани свободно от езичниците, бяха забранени за израилтяните. Решението за това разграничаване не бе взето произволно. Забранените храни бяха нездравословни. Обявяването им за нечисти ни учи, че употребата на вредни храни ни осквернява. Това, което омърсява тялото, омърсява и душата. Човекът става неспособен да общува с Бога и да Му служи възвишено и свято.
СВЛ, с. 280, 1905 г.ДХ 27.5

79. Божият Дух не може да ни се притече на помощ и да ни подпомага в усъвършенстването на християнския характер, докато задоволяваме апетита си за сметка на здравето и докато гордостта на живота ни управлява.
Сп. ЗС, септември 1881 г.ДХ 27.6

80. Всички участници в Божественото естество странят от покварата в света, породена от сластолюбието. Не е възможно отдаващи се на апетита хора да постигнат християнско съвършенство.
2 С, с. 400, 1870 г.ДХ 27.7

81. Това е истинско освещение. То не е просто теория, емоция или словесно излияние, а жив, действен принцип, възприет във всекидневния живот. Той изисква чрез навиците си в ядене, пиене и обличане да запазим физическото, умственото и моралното здраве, за да представим пред Господа телата си в “жертва жива, свята, благоугодна на Бога”, а не в жертва, покварена от лоши привички. [За контекста виж т. 254.]
РХ, 25 януари 1881 г.ДХ 27.8

82. Нашите навици в яденето и пиенето показват дали сме в света или сред онези, които Бог е отделил оттам посредством мощното острие на истината.
6 С, с. 372, 1900 г.ДХ 27.9

83. Именно невъздържаното ядене причинява толкова много уродства и ограбва Господа от дължимата Му слава. Поради неуспеха си да се отрекат от собственото “аз” мнозина от Божия народ не могат да се извисят духовно до равнището, поставено от Бога. И макар че се покайват и преобразяват, през цялата вечност ще се вижда какво са загубили, като са се поддали на егоизма.
Писмо 135, 1902 г.ДХ 28.1

84. О, колко много са тези, които губят богатите благословения, приготвени от Бога за тях във вид на дарове от здраве и духовност! Има много души, които се борят за особени победи и благословения, за да могат да извършат велики дела. Мислят, че за тази цел трябва винаги да отправят горещи молитви със сълзи. Те ще намерят покой, когато изследват Писанието с молитва, за да разберат недвусмислената Божия воля и после я изпълняват от цяло сърце без никакви резерви или съобразяване с лични желания. Всички мъки, всички сълзи и борби няма да им донесат желаното благословение. Трябва да има пълно себеотдаване. Необходимо е да извършат представеното им дело, получавайки изобилието на Божията благодат, обещана от Бога на всички, които искат с вяра.ДХ 28.2

“Ако иска някой да дойде след Мене — каза Исус, — нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23). Нека последваме Спасителя в Неговата простота и себеотрицание. Нека издигнем Човека от Голгота чрез слово и свят живот. Спасителят идва близо до тези, които се посвещават на Бога. Никога не е имало време, когато повече да сме се нуждаели от действието на Светия Дух в сърцата и в живота си. Нека приемем тази Божествена сила, която ще ни помогне да живеем живот в святост и себепредаване.
9 С, с. 165, 166, 1909 г.ДХ 28.3

85. Както първите ни родители загубиха Едем чрез задоволяване на апетита, единствената ни надежда да го спечелим отново е да отхвърлим решително апетита и страстите. Въздържателната диета и овладяването на страстите запазват интелекта и придават морална енергия, която помага на хората да поставят всичките си способности под контрола на висши сили и да правят разлика между добро и зло, между святи и обикновени неща. Хората с правилно разбиране за жертвата на Исус да напусне небесния дом, за да дойде на този свят и с живота Си да покаже как човекът да остава твърд пред изкушенията, ще се отрекат от себе си с радост и ще предпочетат да бъдат участници в страданията на Христос.ДХ 28.4

Страхът от Господа е начало на мъдростта. Победителите като Христос имат нужда постоянно да се пазят от изкушенията на Сатана. Апетитът и страстите трябва да бъдат овладени от просветената съвест, за да може интелектът да остане непокътнат, способностите за възприемане — силни, така че действията на Сатана и неговите клопки да не се възприемат като Божие провидение. Мнозина копнеят за победата и за наградата, която ще бъде дадена на победителите, но не желаят да понасят трудности, лишения и отричане от собственото “аз”, както направи техният Спасител. Само чрез послушание и продължителни усилия ще можем да победим, както и Христос победи.ДХ 28.5

Завладяващата сила на апетита ще се окаже гибелна за хиляди хора. Ако я победят, ще имат моралната издръжливост да печелят нови и нови победи над Сатана. Но робите на апетита няма да успеят да усъвършенстват християнския си характер. Грехът, продължаващ вече 6000 години, е донесъл на човека болести, болки и смърт. Колкото повече наближаваме края на вековете, толкова по-силни и по-трудни за преодоляване ще бъдат сатанинските изкушения за насищане на апетита.
3 С, с. 491, 492, 1875 г.ДХ 28.6

86. Човекът, който пази в себе си дадената от Бога светлина върху здравната реформа, има важен помощник в задачата да стане свят чрез истината и е готов за безсмъртието. [Връзката между простата диета и духовната проницателност — т. 119; неуспехът да се контролира апетита отслабва съпротивата срещу изкушенията — т. 237; стените на самоконтрола не бива да се разрушават — т. 260; месната храна е пречка за духовен напредък — 655, 656, 657, 660, 682, 683, 684, 688; силата за победа над изкушенията, давана на онези, които превъзмогват апетита — т. 253; недобрата грижа за стомаха пречи за формирането на характера — т. 719]
[ХВБХ, с. 10]; СВЛ, с. 22, 1890 г.ДХ 28.7